Публикувана: 11 апр. 2007, 19:34 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2007, 19:03 ч.

Малко трудна тема за родителите

4 289
107
1

# 75 13 апр. 2007, 17:37 ч.

Мнения: 1 630

Цитат на: amymommy в пт, 13 апр 2007, 17:06

Предпочитам ако трябва да родя по самолетите и влаковете,отколкото да не споделя последните минути от живота на близък с него самият.За мен няма извинение,ако не отида на погребение,ако евентуално стане така че загубя близък внезапно и не мога да съм до него докато си отива.Ако нямам пари -ще взема заем,ако нямам близки които да ми гледат детето-или плащам на някого да ми го гледа,или го мъкна със себе си.

Недей така, защото тук със сигурност има хора, които са искали и на са могли да отидат на погребение на близък.
И не са могли, не от гевезлък

Представи си, че си в Щатите с 8-9 месец. Как точно ще стане това да си отидеш до България???

# 76 13 апр. 2007, 17:48 ч.

Мнения: 5 476

Цитат на: raly в пт, 13 апр 2007, 09:49

Към темата - Как бихте искали вие самите де прекарате последните си години?
Мислите ли, че децата ви трябва да се грижат за вас?
Бихте ли искали да живеете заедно с децата си?

Бих искала последните ми години да сме здрави и наред с акъла.
Wink

Не бих искала децата ми да са длъжни да се грижат за мен и се надявам и здравословното ми състояние да го позволява. Peace

Бих искала децата ми да живеят там ,където се чувстват добре и щастливи. Hug

# 77 13 апр. 2007, 17:56 ч.

Мнения: 11 327

Цитат на: gioia в пт, 13 апр 2007, 16:33

ама твоите деца са големи, какво те притеснява?

уж все аз разправям, че с децата животът се променя, ама сега ще почна като anette, че всичко е въпрос на организация

аз не искам да оставам с някакви химерни мечти за обикаляне на света на стари години по къси панталонки, с бели чорапки, в колона по двама и отпред водача със знаменцето Tired

Това към мен ли е? newsm78

Не мисля, че са ми големи децата. Все още не мога да ги оставя сами за 10 мин, че не знам кой пореден ураган или потоп ще заваря, а си представи да ги мъкна на обиколка из Аризона и Юта например Joy

Истински природни красоти ли ще гледам или природните си бедствия.
Бях на една такава екскурзия преди година и половина, та знам какво е.
Ще си кютам на спокойно, да ги изхраня и изпъдя от семейното гнездо - всеки по пътя си, пък тогава ще се взема в ръце, една стара, стройна, намахана европейска бабичка и ще ида на сафари в Кения, на плацикане в гейзарите на Исландия или на разходка из някой будистки храм.
Само да съм с акъла си и да ми е наред здравето Peace

# 78 13 апр. 2007, 18:00 ч.

Мнения: 1 630

Цитат на: Вечерница в пт, 13 апр 2007, 16:21

Бих искала да се радвам на добро здраве и прилично пълен джоб

Е това ясно

Моят въпрос беше по-скоро какво ще правим когато сме едни грохнали бабички,
а не динамични млади пенсионерки???

Лично за себе си определено предпочитам да съм независима от деца

Ако имам нужда от ежедневно обгрижване, предпочитам това да не се прави от близките ми
Децата и внуците да идват да ми носят тортичка в старческия дом, а медицинските сестри да ми сменят памперса Sick

# 79 13 апр. 2007, 18:03 ч.

Мнения: 11 327

Цитат на: raly в пт, 13 апр 2007, 18:00

Моят въпрос беше по-скоро какво ще правим когато сме едни грохнали бабички,
а не динамични млади пенсионерки???

Ми за грохнала бабичка, честно да си призная, не знам дали ще доживея. Пък и като си знам акъла, май ще съм на толкова години, на колкото се чувствам. Дори и да доживея времената да ми слагат памперс, то поне да е в подходяща аудитория, да делим едни болежки и мъки. Затова и бях вметнала възстановителни центрове, което в Германия е равносилно на старчески домове.

# 80 13 апр. 2007, 18:07 ч.

леле.... ще го мисля като/ako му дойде времето (ако съм с акъла си ), а ако не съм още по добре, ще ми е все тая #Silly

# 81 13 апр. 2007, 18:20 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: gioia в пт, 13 апр 2007, 18:07

леле.... ще го мисля като/ako му дойде времето (ако съм с акъла си ), а ако не съм още по добре, ще ми е все тая #Silly

аз пьк сум 100% обратно,предпочитам да съм го помислила отсега(не че ще се случи както съм го наумила баш,но правим възможното)
ако майка ми сега ми каже какво иска да сторя със сестра ми като я няма нея вече(хронично болна сестра имам)искам да ви кажа че ще ми е много по-лесно
искам да улесня децата си в тоя контекст,искам решението да е мое,не тяхно (защото подобни неща тежат много и никога не знаеш дали си направил правилния избор)
та да,имаме завещания,сметки,застраховка живот,пенсии-все в тоя ред на АМЕРИКАНСКО мислене (мусака ядем само 2/месец)

# 82 13 апр. 2007, 18:25 ч.

Мнения: 1 909

Изобщо нямам шанс да бъда динамична млада пенсионерка - така както го смятам, ще си бачкам поне до около 80 години...

А пък сега не можем много да преедприемаме пътешествия, не само заради децата, ами и заради бачкането.

Брей, имам чувството че сме единствените хора във Франция, които работят Grinning

Добре че родителите ми се държат, идват дотук, а откакто имат в къщи компютър и можем да чатим.. съвсем подновихме връзката. Все пак добре че имам брат на място в България, който е сравнително близо до тях.

# 83 13 апр. 2007, 18:31 ч.

Мнения: 2 427

Цитат на: raly в пт, 13 апр 2007, 17:37

Цитат на: amymommy в пт, 13 апр 2007, 17:06

Рали,принципно може и да си права,но честно да ти кажа децата майка ми и баба ми са всичко което имам на този свят и за тях бих направила всичко което ми е по човешките сили,така че едва ли ще се замисля дали да се върна за погребение ,дори и това да означава че казвам адио на чужбина,работа и пари.Такава съм,материалист до мозъка на костите,но има неща пред които никога не бих се спряла,след като се отнася до близък човек.Тези които ме познават знаят на какво съм способна за близките си. Peace

# 84 13 апр. 2007, 19:03 ч.

Мнения: 720

Цитат на: raly в ср, 11 апр 2007, 19:52

Виж другата част ... това да минеш да изядеш една супа при баба, а тя да ти разкаже какво я вълнува или да може да ти даде съвет за нещо и да се чувства полезна. Да минеш да изчистиш малко (защото отказват да влиза чистачка)... да отидеш с тях на лекар, на разходка, на сладкарница .... Това са нещата, които от разстояние няма как Tired

това е най трудното,липсата на редовен контакт с най близките.тъжното е 4е някои изпускат прекрасни моменти които можеби никога няма да имат.

# 85 13 апр. 2007, 19:32 ч.

Мнения: 650

Цитат на: amymommy в пт, 13 апр 2007, 17:06

.....Предпочитам ако трябва да родя по самолетите и влаковете,отколкото да не споделя последните минути от живота на близък с него самият.За мен няма извинение,ако не отида на погребение,ако евентуално стане така че загубя близък внезапно и не мога да съм до него докато си отива.Ако нямам пари -ще взема заем,ако нямам близки които да ми гледат детето-или плащам на някого да ми го гледа,или го мъкна със себе си.

Как беше приказката newsm78

голям камък лапни голяма дума не казвай....
На всички пожелавам да имаме хубави и осигурени старини с радостния весел смях на внуци около нас-колкото и клише да е bouquet

# 86 13 апр. 2007, 20:27 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: Lana2004 в пт, 13 апр 2007, 19:32

Цитат на: amymommy в пт, 13 апр 2007, 17:06

Как беше приказката newsm78

Абсолютно съм съгласна с Лана!
Amymommy, дано не ти се налага да изпаднеш в ситуация, в която не можеш да оправдаеш това, което си написала! Много жестоко ми прозвуча, честно!Наскоро със съпругът ми загубихме много близък и поради много обстоятелства не можахме да се приберем, трябва да ти кажа направо в раната ми бръкна! Два пъти ми се случва...и на никой не го пожелавам! Rolling Eyes

Като казваш, че би направила всичко за близките си и грабваш самолета и хукваш дори и да си в 9-ти месец, живота и здравето на детето ти по-малко ли са важни за теб от това да се прибереш за погребение на близък, че би рискувала? Е, да ...при вас все пак става въпрос за по-кратки разстояния, ами ние дето сме на гъза на географията на 8000 километра??? Знаеш ли как се организира прибиране " от днес за утре" за БГ???
Много гадно ми стана...честна дума..просто няма да пиша повече по темата...дори не можах и да изчета какво друго сте писали... Cry

# 87 13 апр. 2007, 20:34 ч.

Мнения: 3 367

..има и друго което си мислих наскоро-че откакто имаме деца моята параноя като че ли се поразсея,т.е се разпредели,не мога вече да се тревожа толкова ужасно много за хората в Бг защото тук през ден боря температури,ясли и какво ли не..мисля че мозъка ми сложи лимит защото иначе си е изкукване ситуация..

# 88 13 апр. 2007, 20:57 ч.

Мнения: 192

Amymommy, американците имат една приказка, която гласи, че докато не изходиш 1 миля в обувките на другия, не можеш да го съдиш...

# 89 13 апр. 2007, 21:00 ч.

The wild, wild west
Мнения: 156

Я да префокусираме темата малко по-практично, че май много тежка взе да става. Sad

Моите родители от 3 години са при нас (спечелиха Зелени карти от лотарията и взеха, че ги одобриха). Те са на около 65 и двамата. Татко е малко по-добре с английския, но майка почти нищо не знае. Не им е лесно, но решението беше изцяло тяхно да дойдат тук. Сега следващата крачка е да станат граждани, но не знам как ще се справят с английския на тези години? newsm78

Ако някоя от американските майки с по-възрастни родители има опит в тази насока, моля да пише. Може и на лични.
В живота не можем да имаме и да направим всичко. Не се самообвинявайте момичета и недейте да живеете непрекъснато с чувство за вина. bouquet

Препоръчани теми

Принципи? Имам най-различни.

Красива ли е българката?

фоликуметрия - Б*

124
Искам бебе

Пожелайте си......КОНЦЕРТ!

Причина:

Причина: