Малко трудна тема за родителите

Да.... трудна ти е темата
За щастие родителите ми са млади, но имам баби и дядо на възраст.

За финансовата част не се притеснявам. Пари винаги могат да се пратят.
Със сигурност от тук бих могла да си позволя да им помогна повече, от колкото ако работех в България.
За щастие нямат нужда.

Виж другата част ... това да минеш да изядеш една супа при баба, а тя да ти разкаже какво я вълнува или да може да ти даде съвет за нещо и да се чувства полезна. Да минеш да изчистиш малко (защото отказват да влиза чистачка)... да отидеш с тях на лекар, на разходка, на сладкарница .... Това са нещата, които от разстояние няма как 

парите не са проблем, майка ми се оправя,на свекърите пращаме редовно
ако някой се разболее лошо се прибираме за колкото можем
аз имам хронично болна сестра която мисля много,защото засега е с майка ми,после не знам
всеки ден говорим по мсн и телефон,опитвам се да съм в течение,но както каза рали истинската грижа е в детайли,за които за жалост сме много далеч
страхувам се да,като звънне телефона след 9пм и преди 8ам до днес,след 8 години емгирация,ми става зле..
 

От както мама остана само страх е слаба дума... само да чуя че дори е болна от грип и ми се иска да си хвана самолета и да отида да и помогна...Финансово мама е ОК... не я мисля.. ще ми се да я взема някой ден при нас.. но за това само времето ще покаже

Да си кажа честно на мен ми е много болен този въпрос.
 Нямам братя и сестри.
Родителите ми отдавна са пенсионери,а имам и една баба ,която е жива и е на почти 86 години.
  От години живея отделно,а през последните 8 години и извън страната.Първоначално родителите ми бяха добре финансово,в последствие инфлацията им "изяде"спестяванията.
 Пенсиите им са мизерия.
  За момента,това с което мога да помагам е да пращам пари за спешни разходи - неплатено парно,лекарства,зъболекар.
  Не работя постоянно и не мога да съм полезна с повече.
    Мислила съм и над варианта да ги взема при мен.Но засега е трудно за прилагане,поне докато е жива и баба ми.  
      Лятото бяха близо месец тук,голям зор видях с тях.
Съпруга ми научи веднага думите "притеснявам се"   Макар,че по всякакъв начин се мъчихме да им угодим.
От старата генерация са и трудно се пречупват  малко са особняци като характер и трудно се нагаждат към нови условия.
  Иначе по телефон се чуваме почти всеки ден.
 Но както са казали и момичетата,много неща не могат да се наваксат от разстояние.
  

За финансовата част не се страхувам. Страхувам се, че ще се случи нещо сериозно и няма да ми кажат, от криворазбрано желание да не ме притеснят. Преди време баба ми беше в болница със съмнение за Алцхаймер, а аз не знаех. Не искали да ме притеснят, защото и без това нищо не съм можела да направя  

Ooo, това е от най-големите ми страхове!!! Не ми казаха дядо като почина, чак след 2 месеца, още не мога да го простя на нашите! Почувствах се ужасно! И сега непрекъснато се съмнявам дали не крият от мен. 

Мама я взехме при нас, инициатор беше мъжът ми и съм му много признателна за което. Баща ми също е много жизнен въпреки годините, но разчитам , че брат ми е е близо до него и може да реагира веднага. Иначе и аз се ужасявам, когато телефонът звънне по необичайно време.

Не ми спестяват случаи на смърт, но ме подготвят дълго време, че се очаква.
Нищо не мога да направя - живея на хил км и не мога и да се върна на настоящия етап. И предпочитам да е така. Преживявам го тежко -трудно спя, спирам да се храня.
Страх ме е. Родителите ми са сравнително млади, но общувам с много хора и знам, че заболявания не прощават.
До сега съм пращала малки суми. Напоследък пращам дрехи, за да ги зарадвам.
Чуваме се често.

Ами засега те работят по въпроса, не са опряли до мен и не биха искали, въпреки че съм правила скрито някои "дарения" под формата на по-добри условия за живот за тях, но и за нас, когато сме там. Има обаче една неприятност - в случай, че и 2та закъсат, не мога да ги взема тук да живеят постоянно, това най-много ме притеснява. Но поне няма вече визи и до половин година не е проблем. Дано сега с членството ни в ЕС стане и по-леко поне за родителите.


Това е и моя голяма грижа. 

Тандури, позволи ми да те поправя- темата не е малко трудна, а много трудна и деликатна (за съжаление   )
Родителите ми са разведени. Баща ми не е в цветущо здраве, но поне е семеен и не е сам.
Ужасно са претиснявам за мама. Тя е сравнително млада- на 50г.но болестите не подбират  . Не работи- ние я издържаме. Но проблема не е толкова в парите, а в самотата по никакъв начин не мога да й компенсирам това, че не вижда внуците си всеки ден. Знам, че й е много трудно. Бях я взела тук, но дърво без корени не може... Сложна е работата при нас.
А за смърт- баба ми почина преди 7 г.- казаха ми на третата седмица- да не ме претисняват и те също... Другата ми е 77 да ми е здрава, много я мисля. Всеки път, по телефона плаче `... не знам дали ще ви дочакам...`и след всяко виждане се сбогуваме- като за последно...
Не е лесно да си емигрант...

Ами то едва ли има някой, който да не се притеснява за родителите си
Баща ми е сам , не е много млад и не е в цветущо здраве, имам и един-единствен дядо, който е близо 90 годишен,с  много борбен дух, въпреки болестите и операциите, все се чудя дали ще го заваря следващия път. Не искам и да се замислям за лошото, загубих майка си почти дете и още не мога да го преживея.

Доста трудна..
И двамата с мъжът ми нямаме братя и сестри...
аз се опитах преди време да повдигна темата-маи за първи път преди година...
Трудно е, но решихме да се борим за гражданство, затова досаждам на Анет1104 После supplemental social security & medicare
Ако стане нещо няма как да се върнем w BG, тук медицински разходи абсурд, на никои не може да се разчита да ги гледа в БГ-братя, сестри-те си имат семеиства и деца и внуци-сега правят мили очи че ние сме "милионерите" но като опре ножа да кокала съм стъпила с двата крака на земята-никои няма да издържи и да ги гледа тях и да си остави внуците и децата, платени услуги в Бг-досега каквото се наложи е одиране на кожата...имах баща който се разболя-не ми с е говори  Наши приятели плащат в БГ за гледане отива 800-1100 лева на месец.. затова решихме хем ние да си помогнем заради децата а и за в бъдеще-хем на тях....по добре да са социално слаби тук отколкото в БГ да друсат нас за нещо което не знам дали е вярно, дали е корумпирано, дали е лъжа и дали въобще се грижат . Дали всички го осъзнават (имам предвид родителите за които сме предприели доста компромиси)-НЕ! Но това е друга тема Малко директно, но това е ситуацията опростена
Иначе преди това -ДА подпомагахме ги доста и непрекъснато-дали се осъзнаваше-не от всички за съжаление

ами притеснявам се, да.
за майка ми, за дядо ми.
не се успокоявам, че брат ми е там, че има телефони, че все пак са с платено парно и сметки.
гадно ми е. чак не ми се пише.

Мисля ги и тях и бабите и дядовците ми.За сега вси4ки са живи,но само баща ми е здрав.Не мога да направя много за тях и се моля да не се слу4ва най лошото....но каквото е писано....

Ето от това ме е най-страх. Сигурна съм, че ако нещо се случи, аз ще съм последната разбрала
Иначе много се страхувам и не знам с какво бих могла да помогна. Нашите са сами от 7 години, сестра ми е също в чужбина и тази година и двете ще сме с бебета. Направо не ми се мисли.

Ами и нашите са разведени и моята майка,както тази на Талиданче е на 50.До сега много пъти сме мислили да уредим въпроса с оставането и тук,само че в БГ имам баба,с която майка ми живэ и за която се грижи непрекъснато,въпреки че баба ми е с добро здраве-горе долу.Все пак е с прекаран инсулт и пие хапчета и пр.,а и сама за себе си откакто майка ми я научи така ,не е способна да се грижи.Докато майка ми беше при мен,изгорила всички дърва с парното,похарчила един куп пари за нищо в крайна сметка,а мама като се прибра и трябваха две седмици за да почисти къщата.Но не и се сърдим,защото е невъзможно да се сърдиш на най-добрият човек на света,това е тя.Може би един ден,деня за който не искам дори да си помислям,майка ми ще дойде да живэ тук,близо до нас.Но всичко е безкрайно сложно.Да живэ с нас няма да е удобно нито за нея,нито за нас.През месеците които беше тук всички се изнервиха максимално,тя самата най-много.Така че трябва да се обмисли добре вариант тя да живэ самостоятелно.Знам че ще и бъде много трудно да се адаптира към тукашният начин на живот.Определено много неща я дразнеха докато ни беше на гости.
Но никога не бих я оставила сама в България.Не бих могла да понеса да мисля за нея непрекъснато и  да ме депресира до смърт идеята за нейната самота.

Родителите ми са младежи по дух.
Иначе гонят седемдесет. Хич не се
и притеснявам за финансите им, но
за здравето им винаги съм нащрек.
Понеже ги виждам само веднъж-два
пъти годишно, все се изненадвам, че
остаряват. С това не мога да свикна.
И ми става някак тъжно. Кръговрат.

Тандори,разплака ме с тази тема
Ще използвам и тук да попла4а на не4ие рамо.
Снощи късно леля ми се обади,4е баба е зле(на 85 години е и живее сама).Майка ми също е тук.Там е леля ми,но е все едно,4е я няма.По4ти не ходи да я вижда,а са на две кра4ки,нито пък и помага.Баба стоя тук две години,но носталгията и надделя.Колкото и да се опитвахме да я разубедим,не успяхме В4ера съседите на баба се обадили на леля ми,4е падала,но те и помогнали и така.Леля ми отишла следобеда и я намерила в тоалетната паднала на земята отново,без да може да стане.Помогнала и и си тръгнала .Как може да има такива хора .Винаги е била ненадминат егойст във вси4ки отношения,но това надминава допустимото..Баба и дядо докато беше жив много страдаха,4е не им обръща достатъ4но внимание,за вси4ко са и помагали,детето и са гледали докато е била в 4ужбина...Абе оби4ащи родители.Майка ми е тук и ми гледа детето всяка сутрин,защото аз у4а,следобед помага на брат ми в офиса му,сърцето и е разкъсано и иска и на тримата да помогне,но физи4ески не може да е на двете места едновременно.Не съм спала тази нощ да мисля оби4аното ми баб4е.

 
емоционална и дълбока тема!
и друг път съм го казвала и ще се повторя:ТАндоури ти си ненадмината!винаги темата е право в целта-там,където колкото и да мислиш..не можеш да го измислиш!
 
и нека ти отговоря-имам брат,майка и татко(млади на години и по дух!);живи и здрави(слава Богу);финансово са ок...
но другото е .. не знам..
късмет ..
а..може би съдба!
на вси4ки ни е еднакво трудно!

а решение-ще ги спонсорирам(а дали въобще някога ще дойдат .. е друга тема)
целувки

Мерси за добрите думи...
Тежко и трудно ми е и на мен да мисля за тези неща, защото няма много какво да направя по въпроса. Както сте казали самите вие, не всичко опира до парите. Страх ме е, че няма кой една чаша вода да даде на родителите ни, като останат сами.
Тук няма да дойдат, това от сега го знам и ми е тъжно, но най-вече страшно, защото аз самата не знам как ще живея с мисълта, ако нещо такова се случи, да не дава Господ. 

А защо? Нали ако си резидент можеш да ги вземеш, дори братя и сестри (без семейство, мисля). Тук за съжаление няма такова нещо, иначе нямаше толкова да се притеснявам.

Tandoori
 надявам се да не прозвучи грубо... но живота е най жестокия учител.....много неща независят от нас и не могат да се променят...и против волята си трябва да се научим да живеем с тях...
Избрали сме да живее извън Родината и вече ние трудно да кажем къде де факто ни е Домът...с това сме се обрекли и да се разкъсваме постоянно от мисли за семейството си тук и там...
 Само да си стискаме палци да са здрави.. другото е много по-лесно за преживяване
 

Ние хубаво ще стискаме палци, ама живота е такъв, че хората не винаги си отиват в добро здраве. 

Това със взимането на възрастни роднини при вас, не ми е ясно как го постигате???
Като дойдат при вас, какво правят хората по цял ден, като нямат една приятелка и с никой дума не могат де обменят?

raly
 именно това най- много ме ядосва.... като започнат хората(от БГ) да подмятат:"що не вземеш майка си?" и тн

Ама никой не мисли че тук освен с нас с кой друг ще общува????Особено като работа( като мама).. и какво тук по цял ден от стола на канапето  някоя разхорка и това ще е....А пък ако и самата аз работя... след работа ще се чудя на кого да обърна внимание на мъжО, на децата ,на мама... 
Аз съм го обсъждала с моята майка и това е вариант евентуално като се пенсионира  ...но аз все пак съм на мнение лятото да си е в БГ-  да си ходи на плаж да си играе карти с приятелки и тн....

много болна тема и за мен. майка ми е сама, пенсионер и инвалид
за парите се оправяме, както вси4ки, но я мисля постоянно. идва тук да зимува, направила съм и резиденца и вси4ки документи, но тя ску4ае... пове4е от 3 месеца не мога да я накарам да остане. при това, апартаментът ми не е огромен, няма много прайвъси и това не улеснява неЩата. за разлика от останалите, на мен не ми се спестява ниЩо... даже напротив 

при все това продължавам да мисля, 4е едва ли ЩеШе да е по_добре, ако си бях в България. 

За мен изключително деликатна тема.
Заради затегнатите ни отношения.
Родителите ми са разведени отдавна. Баща ми е инвалид, живее в старчески дом.
Майка ми живее с брат ми, виждам, че се оправят сами.
Не съм от камък, колкото и да сме се отдалечили по една или друга причина.
Но пък не обичам да ми играят игрички на дребно, както стана преди време.
Да не дава Господ, да стане наистина, че тогава пък няма да повярвам.

Болната ми тема 
Ужасно се страхувам. Чак към параноя отива вече. Ако нямам никаква вест от родителите ни (и моите, и на съпруга ми) започва да ми избива студена пот, да не ме свърта на едно място, да ми се ускорява пулса..... и докато не звънна на нечий мобилен, и не чуя, че всичко е наред, не съм човек  Не знам.. сложно е. Може би след 2 неочаквани смъртни случая на мои близки преди време, страхът да не загубя близък отново е оргомен и неконтролируем.
Иначе не биха ми спестили нещо (смърт, недай си Боже , или нещо неприятно - знаят, че все някой ден ще науча и по-добре да го науча веднага)
Добре, че за момента родителите ми са заедно; слава Богу, добре здравословно, въпреки, че гонят 60 години и въпреки някои болежки на възрастта. Успокоява ме и това, че сестра ми е там, и винаги ще помогне. 

Моите родители въпреки и на възрастта на нечии баби и дядовци тук са все още много активни в БГ (да чукна много яко на дърво). Не са разбира се в цветущо здраве, но не са и на легло в никакъв случай. Аз имах в предвид да се вземат, когато не могат да се оправят вече сами. Иначе те тук прекарват баща ми по месец на година/2, майка ми по 2-3 месеца в година. Имат си ангажименти в БГ и засега не е вариант да са тук постоянно. Когато са тук, се занимават с децата, но съм им оставяла време и сами да пътуват, а и с нас. Те нямат проблем с езика и общуването, така че въобще не скучаят. В крайна сметка тук има и българи, но на тях им е интересно и със самите швейцарци да общуват - запознават си се сами на детска площадка, в магазина, където ти хрумне. Майка ми напр. ходи по музеи, в някои от които аз не съм влизала - напр. този местния до нас и там даже се сприятели със собственика  . Само за половин неделя.. Познавам и други такива родители, главно по-млади, но разбира се има и много, които не се чувстват добре в чужбина и бързат да си отидат.

аз имам една приятелка в щатите, майка й е в софия сама и живее с баба й.
приятелката ми роди преди няколко години, майка й отиде да гледа детето
те живеят в къща някъде си, хубав квартал, уредено всичко, с кола само се излиза.
да, ама от това поколение на майките ни малко шофират, тя не можеше да излезе от къщи да отиде за един хляб. с детето в градината, шета из къщи, от телевизията нищо не разбира , езика не говори. чака да се върнат от работа да размени 2 думи с нея ( която е уморена традиционно и иска да си види детето, а не бабата), мъжа й американец. излиза от тях в уикендите и евентуално с дъщеря си някъде на пазар вечер.
тази чудовищна изолация продължи години на периоди от по 6-7 месеца ( в другите се прибира в София , за да гледа майка си). жената май понапредна малко в английския, но все така чака да дойдат да я изведат. да са живи и здрави сега имат и близнаци и бабатата е там, вече с нагласата, че там й е мястото. мисля, че жената свикна на този живот.
отстрани ми изглежда ужасно, но адаптацията й  беше мнгоо трудна.

Това е темата която ме разплаква.Много страдам за тях.Те са много големи свежарки и това за мен е много важно.Ние сме от скоро емигранти и все още ми е трудно да свикна с мисълта,че немога да се кача на колата и да отида при тях.Те и двамата работят и брат ми е там,финансов проблем нямат пък и няма да ги оставим да имат.На родителите на мъжа ми изпращаме,защото са само с две мижави пенсии.Ох само да са живи и здрави се молим.С нашите се чувам всеки ден по Skype, в почивните дни и по няколко пъти и на камерата се гледаме,но не е същото,а на свекърва ми се обаждаме по телефона.Чакаме всички с огромно нетърпение да дойде лятото та да се видим.

Тандури,
Аз също преживях това ужасно невидение.
Баща ми почина в БГ, когато аз бях тук в 9-тия месец.
Не ми казаха да не станело нещо с бебето!?
Лъжеха ме че бил в болницата. Чак като "заклещих" със въпроси сестра ми по телефона, тя не издържа и се разплака и си призна.
....Още не съм била на гроба на баща си.

Не съм съгласна-всичко зависи от човека-не искам да става спор, но има нов живот на които тя се радва, живее на по добро място и живее като нас-значи и ние сме в чудовищна изолация-не е по различно, нали? А другата перспектива е добра -отвън на пеиката пред блока с другите баби да говори за болести и тока и после да гледа бабата и после пак на пеиката....  Аз лично като маика ако имам възможност да им помагам когато имат внуци моите деца  не мисля че ще сравня музеите и собственото си спокоиствие и подобни с удоволствието което сега не мога да изпитам защото трябва да ходя на работа за да оправим финансовата част...Аз лично им завиждам изскрено-аз и мъжът ми ходим на работа, притесняваме се за всички,за работа, стрес дали всичко е наред, а бабите в къщи -ами всичко им е наготово-единственото притеснение им е кога да изведат детето, какво да иаде детето, ане какво може да си позволят да купят,топло е, въздуха е чист,близо са до внуци и единствените им деца, които иначе няма д видят повече от 20 дена на няколко години, радват се на къщата която ние с такъв мерак си купихме и само спим в нея Ако проблема им е музеите и общуването на пеиката ми се вижда странно ПОкраи нас има много семеиства с "баби" и това което виждам е че зависи от човек, когато не ти идва от сърцето за детето, много ти липсва собствения "рахатец" и не оценяваш  дадеността..Бабите със сърце са ужасно щастливи тук а другите и там са нещастни и там говорят колко е лошо тук, а тук колко е лошо там.
MegiX, Относно идването тук с какъвто и да е статут трябва да си гражданин, иначе на туристическа виза и това не е вземане при нас ако са с виза. А за братя , сестри хич не става -само ако туристическа виза им дадат. Накратко ако си гражданин родителите ти и деца под 21 години не чакат номера за зелена карта, а всички други -братя сестри и деца над 21 имат право но чакат номера да им доиде, което моге да отнеме 5-10 години.
Аз лично се притеснявам и за финансовата част-тук не става въпрос за 100-200 а за доста повече то всеки месец и аиде ако нямаш деца е различно, но като имаш отговорността и сигурността която искаш те да имат не идва с приказки пак до пари за съжаление опира.
Колко от нас могат да си позволят издръжка за гледане на човек в БГ? Никои не иска да стане но става? Кои ще ги гледа ако се наложи? дали ще ги гледат както трябва? Дали ще се намери човек за това-защото е трудно без значение че плащаш.
Темата е ужасно трудна и за съжаление даже не всички родители го осъзнават. Има ли между вас които са го изпитали? аз познавам две семеиства и сумата отива 800 бг лева на месец...и нагоре...
Всички тези неща винаги съм ги мислила, помагали сме колкото сме могли, все си мислех че на нас няма да се случи и че сме оптимисти, но направих план от 5 години откакто почина баща ми и аз още не искам да приема факта  и аз не съм била гроба още....

Да, и аз това исках да кажа - ако човекът е отворен дори и на стари години му е хубаво и тук и там. Ако не е, дори и здрав, трудно е където и да е. Надявам се и аз да имам този дух на родителите ми, с който посрещнаха новото време и си намериха нови занимания, макар и 2та вече пенсионери. И ентусиазма с който посрещат всяко ново място където отидем - до 15на години не са и мечтаели, че някога могат да го посетят, аз също . Свекърите ми между другото са също от този тип и не им е терсене. Свекървата само вместо по музеи ходи по магазини , кво да се прави различни хобита. Но за тях не се притеснявам толкова - имат си и дъщеря.

Ясно, че с туристическа виза нищо не можеш да направиш, но нали е достатъчно да си резидент (със зел. карта имах предвид). Значи братя и сестри до 21г. Пак е нещо, ако емигрираш рано - изнасяш цялата фамилия. Тук е много по-сложно с родителите, за други да не говорим.

Финансовата част по-малко ме притеснява - ще се намерят пари, както и те са намирали като са ни гледали. Как пък ще ги гледам иначе от тук? Но при мен ситуацията наистина е сложна и въобще нямам решение за някои много вероятни ситуации. Но в крайна сметка да се радваме сега, че са живи и здрави и да не предизвикваме съдбата. Поне да израста малко още децата.

Живот и здраве, да вземем ние американско гражданство, си мисля да им кандидатствам за зелени карти. За мене по-нормална ситуация от това няма, нямам братя и сестри. 6 месеца тук през зимата, 6 месеца в България през лятото, докато станат евентуално и те американци, пък после сами да решават. За мой ужас нямаме и един свестен роднина в България да ги наглежда, а на чужд човек не знам дали мога да се доверя.  Изобщо не си правя илюзии в това отношение.
Майка ми е била тук и е с добри впечатления, баща ми пък направо мечтае да зареже България, работи при ужасно мизерни условия там. Но знам, че ако постоят повече, ще започнат да идеализират.
Моето мнение е, че малко възрастни хора, поне в България, са в мир със себе си, каквото и да направиш, все за нещо ще си им крив. Като малките деца - колкото и да се стараеш и колкото да са кротки, не можеш да избегнеш някоя и друга истерия.
Добре поне, че съпругът ми има сестра, която живее в един град със свекъра и свекървата и е много свестен човек, така че тях не ги мисля. Иначе, каквито за драки и трудни характерчета, че и егоисти и патриотари,  никак не би ме очаквало оптимистично бъдеще. Да е жива и здрава зълвата, от сърце и го желая. И моите родители, да са ми много, много здрави и живи! Поне разбират, че на този етап най-доброто, което могат да ми направят, е да се грижат за себе си, и съм им благодарна за това.

Права си,Тандури,трудна тема.... 
НаШите са оЩе млади и здрави,слава Богу 
С парите някак се оправят макар,4е не са цъфнали и вързали. Когато е имало нужда съм помагала с каквото мога макар,4е на тях им е кофти и ако се наложи пак Ще го правя.
Баба ми и дядо ми засега се крепят,макар,4е всеки път като си ида и ги видя ( веднъж годиШно )ми се свива сърцето колко са остарели  Преди две седмици баба ми беШе в болница а аз го разбрах постфактум...Не искали да ме тревожат преди да съм родила 
И аз подска4ам всеки път,когато телефона звънне рано сутрин или късно ве4ер.
Много ми се иска да можех да взема наШите тук,но засега не става...Може би един ден като се пенсионират 

Е, хайде сега - като е баба няма друг живот освен да седи на пейката ли  ? Моите родители са млади (49 и 51 г) и не са критерий, ама като гледам родители на мои приятели дето гонят 60те - живот си живеят. Когато не работят, ходят на йога, гимнастика, плуване, екскурзии, музеи, излети... Като ходихме с мъжа ми на екскурзия в Италия имаше една група бабета на по 70 години и отгоре дето бяха обиколили цяла Европа и половин Африка. Мисълта ми е, не приравнявай бабите от нашето детство със сегашните - ново поколение баби расте в България 

Ами първо, защото и те родители имат, които съвсем няма да има на кой да разчитат. А ако чакат да дойдат тук след като вече ги нямат , те ще са определено във възраст, когато ще им е трудно за адаптиране. Просто си познавам хората и знам, че за повече от " гости" не мога да се надявам, няма просто да им понесе този начин  на живот. И на мен ще ми е тежко, и на тях.  Пък ние докато станем резидънт има много вода да изтече..

Е какво ги мислиш толкова, значи не са толкова стари. От нашите родители само майка ми е под 70, ама не е далеч. За раздялата - да и аз бих искала да са наблизо, не непремено в къщи обаче  . Ако бях в USA щеше да е по-трудно с дългото пътуване, ама и като сме наблизo пак не идват толкова често  .

Ами не е съвсем така меги, защото здравословните им проблеми не са свързани с възраст...

А дори и като изтече водата, първо трябва да станете американци, за да "издърпате" и тях.
Да не говорим, че дори и да го направите, пак не е кой знае какво- те няма да имат осигуровки, т.е. не дай си боже да се разболеят тук или нещо да им се случи. 
Не искам да звуча негативно, но за съжаление истината е такава.

По темата- и аз като Лени не искам да говоря-  страх ме е и ми е криво.

Моите баба и дядо са сами в България- родителите ми също не са там, баба ми падна и счупи тазобедрена става преди две години, дядо ми се крепи, но и двамата са вече стари (м/у 85 и 90 са). Как се грижи човек за възрастен близък, пък било и с пари, от разстояние, с тези плачевни български болници, корумпиран до безобразност персонал и изостанало  здравеоопазване- не ми се говори, особено пък в провинцията.

Всъщност това е може би единственото нещо, от което ми се стяга гърлото във връзка с България, нищо друго не ме тормози по този начин.

Дано са ни живи и здрави  близките, дано се крепят!   

То едва ли има някой zад граница, който да не се притеснява zа семейството си в БГ. Но идва един момент, в който неzависимо къде си, те се раzболяват и притесненията zапочват. Добре, че поне финансовите въпроси се раzреШават лесно, че ако си бях в БГ, едва ли Щях да имам таzи въzможност. Майка ми гостува, но иzдържа само 5 седмици. Като остарее съвсем не zнам какво Ще правя  .

И аз все така си мислех, ето вече съм гражданин и още се чудя какво да правя. Супер ще е, ако могат да вземат зелени карти, а после и гражданство и те, но след 6 месечен престой на свекърва ми и сега майка ми, не съм сигурна, че мога да се обвържа непрекъснато някой да живее с нас (6 месеца едните, 6 месеца другите). На тях поне им харесва - супер различни хора са, на свекърва ми й дай да се разхожда, магазини и т.н., майка ми не може да се наседи в нас - радва се на къщата, играе си с Дани, чете книги (много е доволна, че не гледа телевизия, насмогвала си на четене) - при нас помага, че живеем в града, излизаш с количката на разходка, ходиш до магазина, не трябва за всичко на кола да се качиш.

Моите родители са разведени, и двамата си имат семейства, слава богу, не са сами. Баща ми не мога да го накарам да дойде тук, той работи и няма намерение да спира - много е добре. Семейството на майка ми е друга работа, на тях помагам, но те не могат да дойдат тук заедно. Свекърите са трети - те не искат помощ, и те не могат да дойдат и двамата... абе и аз само се моля да са живи и здрави всички. 

Моята баба почина преди 4.5 г. , в деня в който бях на интервю за настоящата ми работа.  И на мен не ми казаха, за да не ме пристеснят...  
Иначе и аз като вас, сестра ми е в чужбина също, а на мъжа ми и брат му и сестра му не са в БГ... Но човек трябва да мисли позитивно!  Правиш каквото смяташ, че е най-правилно, а пък каквото има да става, ще става...

Да сменя малко акцента на темата, макар че няма да я направя по-весела:
Замисляли ли сте се за варианта семеен адвокат в България? Не знам дали това е точно еквивалентът на юридически доверен човек, който да е наясно със семейното ви състояние и документация. Оптимизмът си е оптимизъм, но (да чукна на дърво!), всичко става.

Juturna по принцип съм съгласна че има и такива "баби" , но като цяло не са много ако се погледне напред 10 години- 60 не са 50, и дали наистина са осигурени за тези години? кое е наи доброто  . Има хора които имат апартаменти, къщи, земи, бизнес-тях не ги мисля-те са се осигурили, НО има хора на 49 които са абсолютно безработни и без възможност за работа и да се осигурят за старини-тогава какво да правят там-да им пращаме пари да ходят по музеи(това с музеите стана нарицателно де ). Да не се случва никому никои не е застрахован но моге да си на 55 и даимаш нужда от 24 часа грижи. И аз не искам да живея с родители колкото и да са добри и аз искам те да могат да си ходят сами където искат-ама няма и знам че след 5 или 10 години ако стане нещо ние сме насреща -ами децата Аз това казвам че от години го мисля и това решихме-станат ли граждани има малка пенсия и medicare и стават автоматично социално слаби-наи вече си мисля че medicare и да са при мен е по добро от която и да е възможност в БГ някой да се грижи за тях. явно ние сме наи бедните но аз не вигдам как точно нашите родители имат някаква възможност да се грижат сами и сами да се оправят финансово с техните пенсии и с годините няма да намалява а ще се увеличава Не искам да нарушавам анонимността на моя близка приятелка но общо казано маика с баба и има нужда от 24 часа гледане на 55 и 75   Иначе маика и имаше хубава работа , добра пенсия, имот-но когато състоянието е лошо става експоненциално-хоспис ако искаш 36 лева на ден....

Какво прави този семеен адвокат? Държи важните документи на семейството ли? 

Аз имам такъв адвокат, но той все пак не може да се грижи за нашите, иначе урежда каквито неща трябва по документи и т.н.  А иначе и аз като Лана, направо не ги мисля как ще се оправят в ситуацията, в която са в БГ. Дано се променят към добро нещата...

О ама вие съвсем задълбахте. Как на 49г ще пращам на някой пари за музеи  , то това почти мое поколение. Ако е здрав, де - има в БГ колкото искаш работа. А иначе и на 30 може да имаш нужда от грижи. Я отивам да си се погрижа за себе си, че аз ако имам пък нужда от грижи, не ми се мисли де ще се дява останалия народ  .

Аз се присъединявам към тебе. 

Лана, съгласна съм. Ставаше дума за това, че се изказа за жена, която не познаваш (майката на приятелката на Лени) и заяви, че е по-добре да живее в чужбина и да си гледа внуците вместо да седи на пейката пред блока. А в интерес на истината, изобщо не е задължително да седи на пейката пред блока и да се чуди какво да прави. Да не говорим, че ми е много странна идеята, че една баба ако не кръжи около внуче, а си гледа кефа е едва ли не е безполезна за обществото. За моите родители смело мога да кажа, че когато им е било времето, са си гледали децата - не смятам да ги ангажирам с второ раздаване .

охххх,трудна и тежка тема !
Все се мъча да не мисля за болести и други подобни,все си казвам,че всичко ще се подреди както трябва и когато се върнем в БГ всички ще са там -живи и здрави.Но когато се зададе празник (последния-Великден),че като ме налегне една носталгия,като почнат едни черни мисли да ми минават през главата,че като почна да рева,по 5 пъти на ден се обаждам да питам всичко ли е наред.От както съм дошла тук,направо намразих всички празници.
Какво мога да направя?Никой не ме държи на сила тук-аз съм избрала да живея извън Бг.Остава ми да се надявам и да се моля всичко да е наред.

НЪЦ  изказах се като цяло и общо. Извинявам се че конкретно е прозвучало. колко от бабите пенсионерки от БГ могат да си позволят да обикалят европа и африка Болшинството стоят на пеиката. Другите баби активно работещи под пенсионна възраст, колко от тях са добре платени... Аз говоря за другата част която е болшинство и е безработна и лошо платена. И нека не отваряме темата за дискриминация на по възрастни и жени в БГ по отношение на работа. Тук я има, а в БГ е очевадна и жестока! Специално в случая на жената ((майката на приятелката на Лени) бих се изказала така-ако отношенията маика/дъщеря са прекрасни пак не мога да сравня да гледаш едно малко дете при всички условия или да гледаш баба.  И не,не не ме разбираи погрешно-не става въпрос за ангажиране за гледане на малки деца, а планиране така че ако стане да е по безболезнено за всички.
Ако всичи сме в форума.. нека пак си говорим след десет години...

Здравейте и от мен,
Аз се присъединявам към по горното мнение - работа в България има много, но няма кой да я върши. Казвам го от собствен опит - работех в една фирма и постояно търсехме персонал и повярвай те ми желаещите бяха много малко и не защото работата е лоша или е ниско заплатена. И в същото време по статистика има 30% безработни и кафенетата са пълни. Така 4е ако си в трудоспособна възраст работа можеш да си намериш и макар 4е заплащането не е високо все е по добре от нищо.  Ина4е за нашите се притеснявам , защото знам 4е ако им се наложи да отидат на лекар дори и да имат пари, ка4еството на здравеопазването в БГ е под всякаква критика, а лекарската клетва не озна4ава по4ти нищо. Ал4ността и злобата са безпрецедентни. А има и нещо друго ние не сме възпитани да ходим по лекари или по рутинни прегледи. трябва да си на "легло" та да се сетиш да отидеш на лекар.
За моя радост мойте родители са здрави все още но имам възрастни дядо и баба, който като тръгвахме се сбогуваха с нас за последно (дано не е  ) и все пак все още се надявам, 4е ако се стигне до това да им трябва помощ все ще се намерят добри роднини или приятели

Има такова нещо. Свекърва ми в това отношение е в час, и ходи на профилактични прегледи, та и свекър ми подкарва. Моите родители започнаха да ходят (така поне казват) след сериозни агитки от наша страна. Искат също да им изследват холестерола, май в България не те канят специално на това при профилатичен преглед. Което аз не мога да допусна, при положение, че на мене от 35г. нататък започнаха да ми го изследват.  Е, помърморват, че за изследването им искали отделно някаква потребителска такса, но поне го правят. Дано не са престанали, защото "нали миналата година беше добре, то ако ще се мре - ще се мре". Не съм ги подпитвала скоро ходили ли са на профилактичен преглед, но май трябва да го направя, ако усетя подходящ момент.

Ох, това ми е другата болка. Баща ми, който е с наднормено тегло и съответните есктри високо кръвно и висока кръвна захар обяснява, че тъй и тъй ще мре накрая, щяло да е жалко да умре здрав  -- защо да се опитвал да яде по-малко сладко и да се разхожда 

Работа в България има много, но за млади хора и в големите градове.
Нали не мислиш, че е лесно в малък провинциален град за жена на 55 да си намери работа?

А, ако изместим темата за гледане от родителите (което все пак е доста деликатна тема за обсъждане в нет пространството)
Към темата - Как бихте искали вие самите де прекарате последните си години?
Мислите ли, че децата ви трябва да се грижат за вас? 
Бихте ли искали да живеете заедно с децата си?

Бих искала да имаме шанс да сме независими от децата. На този етап работим за пенсии и за това да сме подсигурени в бъдеще, стараем се да живеем горе-долу здравословно, пък каквото трябва да стане - ще стане.
Ще се стараем също да имаме някакво хоби за "третата възраст", това поддържа емоционалния тонус. Наблюденията ми върху хора над 50 години ме водят до извода, че липсата на интереси действа съсипващо, независимо дали тези хора са близо до децата си или имат внуци.
Наличието на интереси за мене е най-добрата гаранция за душевно и морално здраве.

ха да си дойдем на думата имам редица планове,които вклю1ват ходене до Индия, Аляска и Африка м-у 60 и 70. После мисля да се приберем в Бг,все още имаме къде да живеем и се надявам до след 30 години да има един прили1ен дом за възрастни хора..децата ни не възнамерявам да анагажирам по какъвто и да е на1ин,ако ми дадат да гушкам внуци-ок,ако не-ще си купим ку1е:)не искам са живея с тях,отковено,мисля 1е живота ни е цикъл сам-брак-деца-брак-сам(или от сорта),благословени сме да ги имаме в живота ни,но след един етап всеки си има отделен път,което не пре1и да сме близки
засега не слагаме пари за колеж,само за пенсии,ако имаме много екстра някой ден ще инвестирам в имот,стипендии за малди хора бол

Бих искала последните ми години да са изпълнени с пътешествия... и да правя онова което ще ми е невъзможно в следващите години -  т.с. да разполагам с времето си...

Не бих искала децата ми да се чувстват длъжни да се грижат за мен...ама ако искат няма да им забраня де....защо си мисля че ще ми е голяма радост

Бих искала децата ми и аз да живеем максимум на 500 км едни от други...ама не и в една къща(като порастнат де)

до сега нищо..

от сега на сетне  децата...чакай не споменах че аз си падам по извъневропейските пътувания

пък и си мисля че в децата отива доста сериозна част от доходите....

Говоря от позицията си в момента...знае ли човек какво ще му дойде на главата...

Бих искала да се радвам на добро здраве и прилично пълен джоб, за да пообиколим света с половинката. Сега дори и да искам - възможности има, ама варианта наслада отпада, поради присъствието на две природни бедствия.
Не съм сигурна, че трябва да ангажирам децата си с моето или на баща си гледане. Хората са го измислили - има си служби за обгрижване, има си възстановителни центрове. Сега така мисля, ама знае ли се една старческа дебилна глава на къв акъл ще е. В този случай най-добре едно предварително план-завещание.
Не бих искала да живея заедно с децата си. Всеки да си поема пътя, който си е избрал. Ама поне за Коледа да ни уважат, ще съм щастлива.

absol съм съгласна,но моето разбиране за стари години е след 75,та м-у 60 и 70 си е баш добор време да се видят разни места,аз например в моемнта не мисля че имам дост.акъл да разбера Индия,нямам време да изчета всичко което искам по повода..
иначе съм съгласна че е добре да се прави каквото може ей сега защото не се знае,но пак-и да мога да ида сега-не бих,имам други мисли и приоритети

Аз определено предпо4итам сега докато съм млада да обикалям света, макар и с деца който не те оставят и за миг на спокоиствие. Но на спокоиствието сте се наслаждавам като остарея, надявам се в някоя къща на село в близост до децата, а не в стар4ески дом, и те да ми идват на гости по празниците

Много пъти ми се е случвало да чета разни неща из форума и просто не мога да разбера близките хора на някои от нас.Примерно родителите на Ди Рокова са постъпили добре в случая че не са и казали за баба и в болницата,но останалите които премълчават такива важни случки за да не тревожат децата си в чужбина-е това не мога да го разбера.Как примерно ще си отиде член от семейството ми и наяма да ми кажат,ми нали след това няма да им продумам повече.Не мога да си представя примерно аз да съм на море,докато погребват примерно...даже не искам да го кажа.Много е жестоко.Ако беше станало нещо такова дори и да бях в 9 месец на термин,моментално тръгвах да видя какво става.Не би ме поколебало нищо!Та нали говорим за живота на хората които са ни отгледали.Предпочитам ако трябва да родя по самолетите и влаковете,отколкото да не споделя последните минути от живота на близък с него самият.За мен няма извинение,ако не отида на погребение,ако евентуално стане така че загубя близък внезапно и не мога да съм до него докато си отива.Ако нямам пари -ще взема заем,ако нямам близки които да ми гледат детето-или плащам на някого да ми го гледа,или го мъкна със себе си.

тия с автобуса и на 30 с 2 деца не ходят на палатка, пак са в тоз хотел и пак се оплакват от храната
хора всякакви,имам пример една швейцарка,приятелка на баба ми,която до 80 години идваше всяка година в Бг, направи благотвор.дружество на 72 в Добич,мажеше филии в един дом за деца..та ако има желание-има и начин,въпрос на организация 
и последно-разбира се че това са планове само,сега правим каквото можем за да са изпълними

 ми първото сега ще се ражда...а второто ще е напът дай си Боже някой ден

 а това за колоната със знаменцата... .. едва ли зависи от възрастта, а по скоро от човека и разбирането му за пътешествие...

 аз си се представям на плаж по бански( ) с коктейлче в ръка .. между заплануваните екскурзийки...

изпреварила си ме с няколко минутки 

абсолютно си права...

Недей така, защото тук със сигурност има хора, които са искали и на са могли да отидат на погребение на близък.
И не са могли, не от гевезлък

Представи си, че си в Щатите с 8-9 месец. Как точно ще стане това да си отидеш до България???   

Бих искала последните ми години да сме здрави и наред с акъла.
 

Не бих искала децата ми да са длъжни да се грижат за мен и се надявам  и здравословното ми състояние да го позволява.
 
  Бих искала децата ми да живеят там ,където се чувстват добре и щастливи.

Това към мен ли е?
Не мисля, че са ми големи децата. Все още не мога да ги оставя сами за 10 мин, че не знам кой пореден ураган или потоп ще заваря, а си представи да ги мъкна на обиколка из Аризона и Юта например
Истински природни красоти ли ще гледам или природните си бедствия.
Бях на една такава екскурзия преди година и половина, та знам какво е.
Ще си кютам на спокойно, да ги изхраня и изпъдя от семейното гнездо - всеки по пътя си, пък тогава ще се взема в ръце, една стара, стройна, намахана европейска бабичка и ще ида на сафари в Кения, на плацикане в гейзарите на Исландия или на разходка из някой будистки храм.
Само да съм с акъла си и да ми е наред здравето 

Е това ясно

Моят въпрос беше по-скоро какво ще правим когато сме едни грохнали бабички,
а не динамични млади пенсионерки???

Лично за себе си определено предпочитам да съм независима от деца

 Ако имам нужда от ежедневно обгрижване, предпочитам това да не се прави от близките ми
Децата и внуците да идват да ми носят тортичка в старческия дом, а медицинските сестри да ми сменят памперса 

Ми за грохнала бабичка, честно да си призная, не знам дали ще доживея. Пък и като си знам акъла, май ще съм на толкова години, на колкото се чувствам. Дори и да доживея времената да ми слагат памперс, то поне да е в подходяща аудитория, да делим едни болежки и мъки. Затова и бях вметнала възстановителни центрове, което в Германия е равносилно на старчески домове.

аз пьк сум 100% обратно,предпочитам да съм го помислила отсега(не че ще се случи както съм го наумила баш,но правим възможното)
ако майка ми сега ми каже какво иска да сторя със сестра ми като я няма нея вече(хронично болна сестра имам)искам да ви кажа че ще ми е много по-лесно
искам да улесня децата си в тоя контекст,искам решението да е мое,не тяхно (защото подобни неща тежат много и никога не знаеш дали си направил правилния избор)
та да,имаме завещания,сметки,застраховка живот,пенсии-все в тоя ред на АМЕРИКАНСКО мислене (мусака ядем само 2/месец)

Изобщо нямам шанс да бъда динамична млада пенсионерка - така както го смятам, ще си бачкам поне до около 80 години...

А пък сега не можем много да преедприемаме пътешествия, не само заради децата, ами и заради бачкането.

Брей, имам чувството че сме единствените хора във Франция, които работят

Добре че родителите ми се държат, идват дотук, а откакто имат в къщи компютър и можем да чатим.. съвсем подновихме връзката. Все пак добре че имам брат на място в България, който е сравнително близо до тях.

Рали,принципно може и да си права,но честно да ти кажа децата майка ми и баба ми са всичко което имам на този свят и за тях бих направила всичко което ми е по човешките сили,така че едва ли ще се замисля дали да се върна за погребение ,дори и това да означава че казвам адио на чужбина,работа и пари.Такава съм,материалист до мозъка на костите,но има неща пред които никога не бих се спряла,след като се отнася до близък човек.Тези които ме познават знаят на какво съм способна за близките си.

 това е най трудното,липсата на редовен контакт с най близките.тъжното е 4е някои изпускат прекрасни моменти които можеби никога няма да имат.

Как беше приказката голям камък лапни голяма дума не казвай....
На всички пожелавам да имаме хубави и осигурени старини с радостния весел смях на внуци около нас-колкото и клише да е 

Абсолютно съм съгласна с Лана!
Amymommy, дано не ти се налага да изпаднеш в ситуация, в която не можеш да оправдаеш това, което си написала! Много жестоко ми прозвуча, честно!Наскоро със съпругът ми загубихме много близък и поради много обстоятелства не можахме да се приберем, трябва да ти кажа направо в раната ми бръкна! Два пъти ми се случва...и на никой не го пожелавам!
Като казваш, че би направила всичко за близките си и грабваш самолета и хукваш дори и да си в 9-ти месец, живота и здравето на детето ти по-малко ли са важни за теб от това да се прибереш за погребение на близък, че би рискувала? Е, да ...при вас все пак става въпрос за по-кратки разстояния, ами ние дето сме на гъза на географията на 8000 километра??? Знаеш ли как се организира прибиране " от днес за утре" за БГ???
Много гадно ми стана...честна дума..просто няма да пиша повече по темата...дори не можах и да изчета какво друго сте писали...

..има и друго което си мислих наскоро-че откакто имаме деца моята параноя като че ли се поразсея,т.е се разпредели,не мога вече да се тревожа толкова ужасно много за хората в Бг защото тук през ден боря температури,ясли и какво ли не..мисля че мозъка ми сложи лимит защото иначе си е изкукване ситуация..

Amymommy, американците имат една приказка, която гласи, че докато не изходиш 1 миля в обувките на другия, не можеш да го съдиш...