А спомняте ли си като направиха реформите и почнаха да продават в левове - е тогава се отядох на шоколадови яйца на дърти години, така им бях набрала... Вместо да си купя някъв шоколад - аз яйце, като малко детенце...
- Публикувана: 15 апр. 2007, 14:34 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2007, 19:17 ч.
Кореком
А, е те тука е мястото да кажа - който има изостанали чаши от Нутела от онези чаените аркопаловите със сините шарки - купувам 
Било е сигурно 81 година, когато отидох с майка ми и баща ми там. Бях малка, първи клас, може би, когато нашите купиха един малък и кокетен (за тогавашните представи) немски радиатор за 100 марки. Е, този радиатор още работи и дори си го взех у нас да ми грее дебелия през зимите люти, а колко пъти е падал..., нямат чет и брой. Качество голямо 
.
Шоколадовите яйца бяха хит. Купуваха ни със сестра ми по едно. Аз го напъхвах цялото в устата си и отправях алчен поглед към това на сестра ми, още докато дъвчех своето. А тя, глупачката, за да му се наслади по-дълго го яде полека-лека, половинката... после си оставя някъде другата половинка, за да си имала за после
. В момента, в който се заблее, аз най-нагло грабвах запазената й половинка и я бутвах в ненаситната си уста 
. Следваха победоносни писъци от моя страна и пораженческите от страна на сестра ми 
. Аз, примлясквайки щастливо тичах, а тя след мен крещеше: "Уууу, свиня! Да станеш много дебела дано, да не вървиш, а да се търкаляш!!!" Нашите са се виждали в чудо.
Оф, какво щастливо детство имахме...
.Шоколадовите яйца бяха хит. Купуваха ни със сестра ми по едно. Аз го напъхвах цялото в устата си и отправях алчен поглед към това на сестра ми, още докато дъвчех своето. А тя, глупачката, за да му се наслади по-дълго го яде полека-лека, половинката... после си оставя някъде другата половинка, за да си имала за после
. В момента, в който се заблее, аз най-нагло грабвах запазената й половинка и я бутвах в ненаситната си уста . Следваха победоносни писъци от моя страна и пораженческите от страна на сестра ми . Аз, примлясквайки щастливо тичах, а тя след мен крещеше: "Уууу, свиня! Да станеш много дебела дано, да не вървиш, а да се търкаляш!!!" Нашите са се виждали в чудо.Оф, какво щастливо детство имахме...
Явно виковете й са те настигнали все пак.
А пък мен преподавателката ми по марксистко-ленинска
философия ме учеше, че парите били фетиш, сурогат на
щастието, демек, заместител нещастен. Това се учеше във втори курс де.
В първи се учеше история на БКП, в трети Политическа икономия,
а в четвърти - Научен комунизъм. Политическата икономия я взех
на третия опит.
А пък мен преподавателката ми по марксистко-ленинска
философия ме учеше, че парите били фетиш, сурогат на
щастието, демек, заместител нещастен. Това се учеше във втори курс де.
В първи се учеше история на БКП, в трети Политическа икономия,
а в четвърти - Научен комунизъм. Политическата икономия я взех
на третия опит.
Бу, от Нутела имам с героите на Дисни. Тях не щеш ли? 
Аз ги искам! Пиши ми на лични по колко ги даваш.
(Не се шегувам де, радвам се.) 
А парфюмът"Чарли", Кремът 21. аркопаловите чаши с клоуните и кученцата, еластичните бански по 6$. Имах едни кожени чехли с дървено токче! Утепах рибата с тях! Имах приятелка, на която баща й работеше в Либия и си купуваше само "Фиджи". Страшно й завиждах! Е, така и не си го купих този парфюм!!! А има ли го някъде??? А Корекомът до Рила беше върхът! Никога повече не съм усещала този мирис на ЛУКС и Богатство!!Можех да се разхождам с часове вътре и само да нюхам.....Ех, времена, времена......!!!За мен бяха безгрижни! И се радвахме на най-малкото нещо!!!
Явно виковете й са те настигнали все пак.
Спомням си ги аз корекомите как иначе,треперех от радост само като го доближавахме.Татко беше работил в Либия и поспестил човек анякой друг долар,та чат пат ми купуваха разни неща от там.Имах си едни маратонки Кобра,незнам колко години ги носих,но бяха железни.Едно олекотено юрганче,с което още се завивам също си пазя.Когато пътувахме за при баба ми в Стара Загора,по пътя понеже имаше Кореком и винаги се отбивахме,отдалече подпитвах баща ми дали си е взел доларите ,а той пък все ме бъзикаше че ги е забравил.Лошо ми ставаше направо и само треперех дали ще отбие на пряката или ще подмине .Когато влезнехме моментално се залепях за "шоколадовата" витрина и си висях там докато не ме ощастливят с разни глезотийки.Голяма радост беше.
,а той пък все ме бъзикаше че ги е забравил.Лошо ми ставаше направо и само треперех дали ще отбие на пряката или ще подмине .Когато влезнехме моментално се залепях за "шоколадовата" витрина и си висях там докато не ме ощастливят с разни глезотийки.Голяма радост беше.
О, и аз съм от "превилегированите" от онова време и честичко го посещавахме. Тати (Бог да го прости, миличкият) беше международен шофьор към тогавашният СО МАТ и без проблеми пазарувахме там. Но бях малка и в спомените ми е останало купуването на цели кутии вносни дъвки, кутия шоколадови яйца "Киндер", тоблерони, шоколади, шам фъстък, течен шоколад...
Аз пък се съгласих да ми извадят сливиците във втори клас срещу 1 Корекомска раничка от 8 $ .Продадох се за без пари 
!
!Ти само това ще направиш
Много ефтино си се дала 
