Като я гледам тая тема кой какво работи и се зачудих как се захванахте точно с тези професии - по специалност, по случайност или пък ви е било детска мечта?
- Публикувана: 15 апр. 2007, 14:39 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2007, 11:52 ч.
Как решихте с каква професия да се захванете?
Не съм решавала, тя сама си ме избра.
Като всички преди няколко години- и аз бях решила да кандидатствам в модната специалност "Международни отношения"...обачеее
малко се поизложих с изпита по история. И добре, че се случи така. Завърших филология и въобще не съжалявам за момента. Май си ми беше призвание. Международните отношения пак си ги уча, пък макар и под формата на магистратура.
Сега нямам определена професия, но мога да работя на много места.
Като всички преди няколко години- и аз бях решила да кандидатствам в модната специалност "Международни отношения"...обачеее
малко се поизложих с изпита по история. И добре, че се случи така. Завърших филология и въобще не съжалявам за момента. Май си ми беше призвание. Международните отношения пак си ги уча, пък макар и под формата на магистратура.Сега нямам определена професия, но мога да работя на много места.
По случайност - бях втори курс, обаче изпадна една работа, ей така - от небето. Един познат казал на друг, че приятелката му има нужда от човек за работа. Уж беше само до края на лятото, обаче останах пет години. Бях с два чужди езика и компютър по времето когато Интернет беше екзотика. След това се преместих при мъжа ми в София и пак се набутах в тези среди... така ми било писано. Има си плюсове, има и минуси. Както всяка работа.
Хардуерен инженер по комп. системи се водя по образование, все още недипломиран, но при тази специалност ако си семестриално завършил пак се брои наравно с останалите. Всъщност исках да уча икономика, но в последния момент писах тази специалност първа, защото знаех, че се влиза трудно и едва ли ще успея. Те пък взеха, че ме приеха на първо класиране, незнаех, че съм толкова умна.
Също така имам отлична диплома по френски език, от езикова гимназия, и един допълнителен курс по технически френски от университета.
И единствената пълна шестица на изпита в университета от години, направо ги разбих.
Работя от скоро, нищо по специалността, надявам се да си намеря по-добро, и да е свързано с френския, защото съм доста добра.
Трябва обаче да си припомня, защото съм забраила доста неща.
Също така имам отлична диплома по френски език, от езикова гимназия, и един допълнителен курс по технически френски от университета.
И единствената пълна шестица на изпита в университета от години, направо ги разбих. Работя от скоро, нищо по специалността, надявам се да си намеря по-добро, и да е свързано с френския, защото съм доста добра.
Трябва обаче да си припомня, защото съм забраила доста неща.
Математическа гимназия, математика...кандидатствах с такава, мислех си, че Информатиката не е за мен, не ми е на сърце, че няма и да ме приемат и може би и затова с лека ръка я написах като първо желание, то пък взеха, че ме приеха, 4 години я учих, къде с любов, къде точно с обратното, но чак сега, когато карам магистратура и работя в тази сфера, и се занимавам реално с програмиране разбрах, че това е за мен и апетита идвал с яденето... Та с две думи - Не съжалявам, тази професия ми даде и дава много, надявам се и аз на нея 
Нито за миг не съм си и помислила за нещо друго... 
Явно така ми е било писано и не съжалявам 
Завърших музикалното училище и след като не ме приеха да следвам се отказах от музиката и реших че ще следвам психология.Ама нещо не ме приеха и втората и третата година от както съм завършила,та се наложи да поработя и бях шивачка,после сервитьорка,нали си мислех,че ще е за малко.Само,че скоро ми хрумна да съм на държавна работа,хем ако най-после ме приемат да следвам да е задочно и да имам работа за да се издържам.Пък с тази музика се оказа че може да е 2 в 1-военен оркестър 
Като открих Интернет-а и разбрах какво удобство е, и като ми се пробудиха разни търсачески страсти, си казах :"Ех, да имаше едно лесно някой да ми плаща, за да се ровя по цял ден ...". Горе-долу по това време дойдох и в Америка, тук тези страсти се засилиха още повече и вече сериозно започнах да търся коя професия може да ги утоли. Оказа се, че има такива възможности, и една от тях е библиотекарската професия. Това и работя в момента - библиотекарка в разновидността Reference Librarian, което тук е нещо като "бюро информация" - вися по цял ден в Интернет и други електронни източници и търся информация или за себе си, или за някого.
Ео, ти знаеш къде съм работила, щото и ти си била някога си там
Продължавам да съм в сферата, само че вече на обслужването. Занимавам се също и с дейта процесинг....търся и обработвам информация, която понякога даже не е на езиците, които владея, но се справям-нали съм си парче нетоман.
Мисля засега да остана тук-парите са добри, знаеш го, работа има в сектора и ще продължи да има. Освен това си държа на пълните осигуровки и изрядни финансови отношения с шефовете, а не да работя за 500, пък да ме осигуряват на 250. 
Продължавам да съм в сферата, само че вече на обслужването. Занимавам се също и с дейта процесинг....търся и обработвам информация, която понякога даже не е на езиците, които владея, но се справям-нали съм си парче нетоман.
Мисля засега да остана тук-парите са добри, знаеш го, работа има в сектора и ще продължи да има. Освен това си държа на пълните осигуровки и изрядни финансови отношения с шефовете, а не да работя за 500, пък да ме осигуряват на 250. 
а не да работя за 500, пък да ме осигуряват на 250.
По-добре ли е да те осигуряват на 500, а да взимаш 250?
Като малка исках да стана художник, обаче с времето ми се променяха желанията. В края на гимназията вече си мислех, че искам само и единствено информатика да уча. И така и стана. Но покрай мъж ми, който учеше анимация, пак почнах да си рисувам, лека-полека да му помагам, да се уча от него, а и той от мен понякога, почнахме и поръчки да изпълняваме... Когато бях бременна, ми предложиха работа в една фирма, но им пробутах мъж ми, а миналата година пак търсиха хора и сега работим заедно
При мен напълно важи поговорката - с какъвто се събереш, такъв ставаш
При мен напълно важи поговорката - с какъвто се събереш, такъв ставаш
Мм, ще следя с интерес темата, че нещо съм в процес на мислене...
От два дена мислене и ровене из обяви, от която ни една не ми привлече вниманието, взе да ми прегрява тъпият мозък и да си мисля, че "моята работа" не съществува. Поне да знаех каква е...Та чакам да видя дали има човек, чиято работа просто изведнъж му се е набутала в очите с неонов надпис " Аз съм за теб, чакам те, взимай ме!"
Аз пък още съм ученичка. Догодина завършвам..така и не знам с какво да се захвана 
По едно време ежедневно се тормозех с това в продължение на няколко месеца, но получих подкрепа от приятеля ми, че и той е бил в това положение, спрял да мисли затова и нещата се наредили от самосебе си - в момента е network administrator във водещо ISP 
Та и аз спрях да мисля затова..иначе искам да се занимавам с нещо свързано с компютри.. и аз не знам какво точно 
По едно време ежедневно се тормозех с това в продължение на няколко месеца, но получих подкрепа от приятеля ми, че и той е бил в това положение, спрял да мисли затова и нещата се наредили от самосебе си - в момента е network administrator във водещо ISP Та и аз спрях да мисля затова..иначе искам да се занимавам с нещо свързано с компютри.. и аз не знам какво точно 
Моята работа е детската ми мечта, но нямах смелост да я осъществя. Когато записах втори университет имах специалност, в която се наложи (искам или не искам) да започна да пиша. След няколко месеца взех, че спечелих престижен конкурс и се одързостих. И продължих. И не се отказах. И ей ме на.
6-то чувство. Завърших счетоводство и май бях добра, поне така казваха, ама ми беше скучно. Не знам защо записах Информатика, и да съм имала някакви доводи, вече не ги помня. Ама не сбърках, както казах 6-то чувство. Винаги съм вземала някакви нелогични на пръв поглед решения, които все са водели до добро. Сега пак съм в подобен филм , ще видим какво ще излезе 
.
Еовин, пък ти по-малко се чуди. Всичко е въпрос на случайности май, ще си намериш "твоята" работа - въпрос на време и шанс е.
, ще видим какво ще излезе .Еовин, пък ти по-малко се чуди. Всичко е въпрос на случайности май, ще си намериш "твоята" работа - въпрос на време и шанс е.
а не да работя за 500, пък да ме осигуряват на 250.
По-добре ли е да те осигуряват на 500, а да взимаш 250?
....Аз за това я пуснах От два дена мислене и ровене из обяви, от която ни една не ми привлече вниманието, взе да ми прегрява тъпият мозък и да си мисля, че "моята работа" не съществува. Поне да знаех каква е...Та чакам да видя дали има човек, чиято работа просто изведнъж му се е набутала в очите с неонов надпис " Аз съм за теб, чакам те, взимай ме!"
От два дена мислене и ровене из обяви, от която ни една не ми привлече вниманието, взе да ми прегрява тъпият мозък и да си мисля, че "моята работа" не съществува. Поне да знаех каква е...Та чакам да видя дали има човек, чиято работа просто изведнъж му се е набутала в очите с неонов надпис " Аз съм за теб, чакам те, взимай ме!"Болна тема ми е!!! Все повече се стресирам, нервирам и комплексирам, че не съм открила "моята работа". Завърших Финанси понеже се води престижна специалност.
Дипломата си вече повече от година не съм си я взела от университета - нещо като протест срещу самата себе си, а и не ми е нужна засега... Всъщност исках да уча информатика, но май не си повярвах. Сега вече ми се струва адски късно. Също ми се искаше и да се занимавам с графичен дизайн, но май и за това не си вярвам, че бих се справила. Абе имам чувството, че вече за нищо не ставам и съм си проспала ценните години 
Иначе от 6 години работя уж временна работа в администрация, но условията са нелоши и все не се решавам да променя нещата, а сега съм по майчинство и като се върна сигурно още по-трудно ще се навия за промяна... А и не знам в каква посока. 
Аз моята професия си я наследих... Родителите ми са журналисти, детството мина по редакции, вестниците цял живот ме засенчваха.
Истината е, че мечтата ми беше да бъда лекар - до 17-годишна се подготвях сериозно за това. Дори не ми е минавало през главата, че ще се занимавам с журналистика. Разбира се, винаги съм пишела, обичам да чета, но е било само за собствено удоволствие.
Та един ден, като бях избягала от час, за да чета Стайнбек на караваната в паркчето, получих просветление. Разбирах, че искам да се занимавам с писане. Зарязах плановете за медицина и така...
Имах много колебания - дали да избера (за университета) "Журналистика" или "Българска филология". Записах първото. Родителите ми бяха много против, но...
Не съжалявам за избора си. Всъщност, аз не можех кой знае колко да избирам, защото професията ми беше предопределена в известен смисъл.
Медицината ще ми остане голям страст. Може би затова се ожених и за биолог, когото подмолно исках да тласна да се преквалифицира в лекар. Не ми мина номерът обаче. Той самонадеяно твърди, че биологията е невероятна наука, която не може да се мери с медицината.
Истината е, че мечтата ми беше да бъда лекар - до 17-годишна се подготвях сериозно за това. Дори не ми е минавало през главата, че ще се занимавам с журналистика. Разбира се, винаги съм пишела, обичам да чета, но е било само за собствено удоволствие.
Та един ден, като бях избягала от час, за да чета Стайнбек на караваната в паркчето, получих просветление. Разбирах, че искам да се занимавам с писане. Зарязах плановете за медицина и така...
Имах много колебания - дали да избера (за университета) "Журналистика" или "Българска филология". Записах първото. Родителите ми бяха много против, но...
Не съжалявам за избора си. Всъщност, аз не можех кой знае колко да избирам, защото професията ми беше предопределена в известен смисъл.
Медицината ще ми остане голям страст. Може би затова се ожених и за биолог, когото подмолно исках да тласна да се преквалифицира в лекар. Не ми мина номерът обаче. Той самонадеяно твърди, че биологията е невероятна наука, която не може да се мери с медицината.
За съжаление не съм решавала, така се случи.
Приеха ме да уча специалност, която не исках, но после се оказа, че това е моята сила - управленска специалност
Забременях и тъкмо като ми изтичаше майчинството и ми се обадиха да започна работа като счетоводител - имах нужда от работа и започнах. Вече 6 години това работя и не виждам как ще се измъкна на този етап от тази работа и ще търся друга. Не, че не се справям, просто това не е моята работа.
Приеха ме да уча специалност, която не исках, но после се оказа, че това е моята сила - управленска специалност
Забременях и тъкмо като ми изтичаше майчинството и ми се обадиха да започна работа като счетоводител - имах нужда от работа и започнах. Вече 6 години това работя и не виждам как ще се измъкна на този етап от тази работа и ще търся друга. Не, че не се справям, просто това не е моята работа.
Аз още от 1-ви клас исках да работя някъде, където се решават задачи... В 4-ти клас идваха от телевизията в нашето училище да снимат нещо и ни питаха кой какъв иска да стане. Момичетата преди мене всичките - коя певица, коя манекенка, коя балерина... Стигат до мене и журналистката ме пита: а ти, момиченце, балерина или певица искаш да станеш? А аз й отговарям: Не, аз съм с обратни наклонности! 
Ще ставам учителка по математика!
Операторът едва не си изтърва камерата, такъв смях падна.
Та завърших математика, но като учителка работих само една година, нещо скучно ми се видя - и станах програмистка. И не съжалявам! Много е готино!
Ще ставам учителка по математика!Операторът едва не си изтърва камерата, такъв смях падна.
Та завърших математика, но като учителка работих само една година, нещо скучно ми се видя - и станах програмистка. И не съжалявам! Много е готино!
като бях около 16-17 годишна, единственото ми изискване към евентуалната ми бъдеща работа беше да не се става прекалено рано.
После като критерии въведох и да не се учи математика. Някакси реших че това ще е право. Първоначано мечтаех да съм в държ. система (като всеки новозавършил юрист), но 10 дена след като завърших започнах работа в адв. кантора, после се вписах и аз в колегията, и така вече 5-6 години. И не мога да си представя да работя нещо друго, много на място си се чувствам.
После като критерии въведох и да не се учи математика. Някакси реших че това ще е право. Първоначано мечтаех да съм в държ. система (като всеки новозавършил юрист), но 10 дена след като завърших започнах работа в адв. кантора, после се вписах и аз в колегията, и така вече 5-6 години. И не мога да си представя да работя нещо друго, много на място си се чувствам.
Като малка гледах как майка ми работи на едно и също място сума ти години и ми се струваше страшно депресарско. Исках да имам такава специалност, че да мога да работя много неща, на много места и да ги сменям когато ми щукне.
Работила съм над 10 различни неща, не знам и аз на колко местоработи. Най-важното е като ме издразнят да мога да си тръгна без да поглеждам назад.
Сега съм уеб програмист и съм много доволна.
Но "моята" работа я разбрах още на 10 годишна възраст каква е и не съм си променила мнението и до сега. Само че в нашите географски ширини не става и не знам кога ще ми писне и ще се пробвам там наистина.
Нали си гледала Animal Planet, предаванията, в които дават разни резервати в Африка и от време на време в кадър се мотаят хора, които наглеждат животните. Някой ден наистина ще ида да правя това, дори и да не е срещу заплащане, само дано да има още някакви животни в Африка до тогава
Работила съм над 10 различни неща, не знам и аз на колко местоработи. Най-важното е като ме издразнят да мога да си тръгна без да поглеждам назад.
Сега съм уеб програмист и съм много доволна.
Но "моята" работа я разбрах още на 10 годишна възраст каква е и не съм си променила мнението и до сега. Само че в нашите географски ширини не става и не знам кога ще ми писне и ще се пробвам там наистина.
Нали си гледала Animal Planet, предаванията, в които дават разни резервати в Африка и от време на време в кадър се мотаят хора, които наглеждат животните. Някой ден наистина ще ида да правя това, дори и да не е срещу заплащане, само дано да има още някакви животни в Африка до тогава
Ох, а аз все още не съм я открила.
В смисъл - знам какво искам да работя - да се занимавам с научни изследвания, по специалността си, но тук няма развитие...
Иначе като ученичка в гимназията мислех да кандидаствам медицина, но в последния момент се отказах и тръгнах по необятните пътища на молекулярната биология... Много си обичам специалността и силно се надявам скоро да мога да работя по нея в Б-я.
А това
е много вярно!
В смисъл - знам какво искам да работя - да се занимавам с научни изследвания, по специалността си, но тук няма развитие...
Иначе като ученичка в гимназията мислех да кандидаствам медицина, но в последния момент се отказах и тръгнах по необятните пътища на молекулярната биология... Много си обичам специалността и силно се надявам скоро да мога да работя по нея в Б-я.
А това
..... биологията е невероятна наука, която не може да се мери с медицината.
Детската ми мечта беше да стана художничка. Първото ми образование е в тази област. Поработих като учител по изобразително изк., но не се чувствах удовлетворена. Полека-лека музата ми започна да изчвзва и спрях да рисувам. Тогава започнаха да ме интересуват децата с проблеми(всякакви). Колебаех се дали да запиша "Дефектология" или "Социална и специална педагогика". Завърших второто. В момента съм в майчинство, но иначе работя като педагогически съветник в едно училище. Вероятно ще завърша и психология, за да съм по-полезна на децата. Лошото е, че като усетя остра липса на пари, ми идва да захвърля всичко и да си сменя попрището. А, щях да забравя. През лятото работя по заведения като нестинарка, но това ми е наследствено.
Математическа гимназия, след това право. А всъщност исках да кандидатствам медицина, но между мен и учителките по биология и химия имаше някакви необясними непоносимост и антипатия, вследствие на което годишните ми оценки не бяха отличен -> шансовете за медицински факултет намаляха драстично и се отказах 
Сега съжалявам горко, но няма кой да ме издържа 10 години, за да следвам тепърва медицина...
Всъщност, най-много ми се отдават езиците и рисуването.
Най-дълго съм работила като преводач, без да съм завършила филология През лятото смятам да кандидатствам приложна лингвистика.
Сега съжалявам горко, но няма кой да ме издържа 10 години, за да следвам тепърва медицина...Всъщност, най-много ми се отдават езиците и рисуването.
Най-дълго съм работила като преводач, без да съм завършила филология
През лятото смятам да кандидатствам приложна лингвистика.