Как решихте с каква професия да се захванете?

# 30 16 апр. 2007, 10:29 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

като бях около 16-17 годишна, единственото ми изискване към евентуалната ми бъдеща работа беше да не се става прекалено рано.
После като критерии въведох и да не се учи математика. Някакси реших че това ще е право. Първоначано мечтаех да съм в държ. система (като всеки новозавършил юрист), но 10 дена след като завърших започнах работа в адв. кантора, после се вписах и аз в колегията, и така вече 5-6 години. И не мога да си представя да работя нещо друго, много на място си се чувствам.

# 31 16 апр. 2007, 10:39 ч.

Мнения: 4 555

Като малка гледах как майка ми работи на едно и също място сума ти години и ми се струваше страшно депресарско. Исках да имам такава специалност, че да мога да работя много неща, на много места и да ги сменям когато ми щукне.
Работила съм над 10 различни неща, не знам и аз на колко местоработи. Най-важното е като ме издразнят да мога да си тръгна без да поглеждам назад.
Сега съм уеб програмист и съм много доволна.

Но "моята" работа я разбрах още на 10 годишна възраст каква е и не съм си променила мнението и до сега. Само че в нашите географски ширини не става и не знам кога ще ми писне и ще се пробвам там наистина.
Нали си гледала Animal Planet, предаванията, в които дават разни резервати в Африка и от време на време в кадър се мотаят хора, които наглеждат животните. Някой ден наистина ще ида да правя това, дори и да не е срещу заплащане, само дано да има още някакви животни в Африка до тогава Simple Smile

# 32 16 апр. 2007, 11:00 ч.

Мнения: 822

Ох, а аз все още не съм я открила.
В смисъл - знам какво искам да работя - да се занимавам с научни изследвания, по специалността си, но тук няма развитие...
Иначе като ученичка в гимназията мислех да кандидаствам медицина, но в последния момент се отказах и тръгнах по необятните пътища на молекулярната биология... Много си обичам специалността и силно се надявам скоро да мога да работя по нея в Б-я.
А това

Цитат на: Лора в нд, 15 апр 2007, 22:55

..... биологията е невероятна наука, която не може да се мери с медицината.

е много вярно! Simple Smile

# 33 16 апр. 2007, 11:19 ч.

Мнения: 6 039

реших го в 6-ти клас,
просто защото ми се отдаваше математиката и рисуването

но винаги има едно дълбоко съмнение да не би да е трябвало да избера нещо друго?
бързо гледам да разсея съмненията си Laughing

# 34 16 апр. 2007, 11:42 ч.

Мнения: 503

Детската ми мечта беше да стана художничка. Първото ми образование е в тази област. Поработих като учител по изобразително изк., но не се чувствах удовлетворена. Полека-лека музата ми започна да изчвзва и спрях да рисувам. Тогава започнаха да ме интересуват децата с проблеми(всякакви). Колебаех се дали да запиша "Дефектология" или "Социална и специална педагогика". Завърших второто. В момента съм в майчинство, но иначе работя като педагогически съветник в едно училище. Вероятно ще завърша и психология, за да съм по-полезна на децата. Лошото е, че като усетя остра липса на пари, ми идва да захвърля всичко и да си сменя попрището. А, щях да забравя. През лятото работя по заведения като нестинарка, но това ми е наследствено.

# 35 17 апр. 2007, 11:52 ч.

София
Мнения: 1 481

Математическа гимназия, след това право. А всъщност исках да кандидатствам медицина, но между мен и учителките по биология и химия имаше някакви необясними непоносимост и антипатия, вследствие на което годишните ми оценки не бяха отличен -> шансовете за медицински факултет намаляха драстично и се отказах Confused

Сега съжалявам горко, но няма кой да ме издържа 10 години, за да следвам тепърва медицина...
Всъщност, най-много ми се отдават езиците и рисуването.
Най-дълго съм работила като преводач, без да съм завършила филология Laughing

През лятото смятам да кандидатствам приложна лингвистика.

Причина:

Причина: