Ох, миличкото детенце. Дано си по- бързо при него!
Очакваме скоро да се похвалите вече оздравели и вкъщи.
Очакваме скоро да се похвалите вече оздравели и вкъщи.
- Публикувана: 15 апр. 2007, 22:52 ч.
- Последно мнение: 15 май 2007, 22:12 ч.
Детето ми е прието в болница без мен . . .
Чак сега видях темата.
Дъщеря ми също беше в 3-та градска с пневмония. Изписаха ни на 2.04,като тя първо беше 3 дни в интензивното самичка,после още 5 дни с мен.
Ужасно е това отделение-много са нелюбезни всички. Теста за алергии,който и бяха направили изглеждаше като опит за рязане на вените. Сега на десетина места има белези от иглите и абокатите. Знам,че ще минат,но направо съм бясна. Ако не дай си Боже ви се наложи да ходите в такова отделение,по-добре първо потърсете друг вариант.
Хайде,със здраве,че се ядосах,само като се сетя...
Дъщеря ми също беше в 3-та градска с пневмония. Изписаха ни на 2.04,като тя първо беше 3 дни в интензивното самичка,после още 5 дни с мен.
Ужасно е това отделение-много са нелюбезни всички. Теста за алергии,който и бяха направили изглеждаше като опит за рязане на вените. Сега на десетина места има белези от иглите и абокатите. Знам,че ще минат,но направо съм бясна. Ако не дай си Боже ви се наложи да ходите в такова отделение,по-добре първо потърсете друг вариант.
Хайде,със здраве,че се ядосах,само като се сетя...
Дано да сте добре, представям си какво ви е било и на двамата. Честно да ти кажа така ме разстрои твоята новина отначало, с моя хормонясал мозък, че ме разплака.
Не мога да повярвам че е възможно да се правят такива неща в болниците, пари ли искат тези хора или кво, как така няма да те пуснат.
Много прегръдки и целувки, дано да се успокоите бързо и двамата и да оздравявате!
Не мога да повярвам че е възможно да се правят такива неща в болниците, пари ли искат тези хора или кво, как така няма да те пуснат.
Много прегръдки и целувки, дано да се успокоите бързо и двамата и да оздравявате!
Сега попаднах съвсем случайно на темата.Представям си колко трудно ти е било да оставиш детенцето си само!Радвам се, че сега сте заедно.Дано бързо оздравее, миличкото и не се налага повече да се разделяте дори и за ден.Знам какво е да лежи детето ти в болница, аз бях с него и сърцето ми се скъса като го гледах, а представям си какво щеше да бъде, ако трябваше да го оставя сам.Добре, че си се преборила!Скорошно оздравяване и ще следя кога ще се завърнете здрави у дома. 
Тъпо, тъпо, наистина тъпо... И аз съм била в болница с детето преди 3 месеца, бяхме също с пневмония и ако не беше кърменето и гушкането, не знам какво щеше да е... Спукани вени, измъкнати абокатчета, мускулни инжекции посреднощ и рано сутрин, безкрайни системи... не е за говорене. Не съм спала през нощите, когато пускаха система, защото никой не идваше да я провери, а се е случвало да спре...Горкичкото детенце, дано го забрави бързо като дойде мама... Не знам дали в нормалните държави някой си позволява да прекъсва така вандалски връзката майка-дете 
Аз съм лежала и в двете болници - в Белодробната на МА и в 3 градска.
В МА ми се вижда много по-човешко. Там лежах преди десетина години, спяхме всички мами в една стая на тавана, но сега може да са го променили. Детето беше в стая с още едно бебе. Лекарите бяха доста свестни обаче, съдя и по това, че след година им заведох болната щерка със съмнения за пневмония и те бяха много внимателни, оказа се мононуклеоза, не я приеха, но направиха изследвания и тн.
В 3 градска попаднах зорлем, малкия беше аспирирал и оттам с пневмония, беше на 17 дни и от педиатрията ни пратиха там с линейка. И аз се опитвах да кърмя, той имаше цепнатина на небцето и затова ядеше със сонда, но му цедях кърма. Що съм цедяла, той и без това трябвало да яде Фризовом, по-хубаво било за него, че повръщал... И кой знае защо вместо фризовом, ми даваха някакво друго мляко, което приличаше на суроватка на парцали, и е всичко друго, но не и полезно за рефлукса... Видях голям зор, не ми даваха стерилни шишета, за всяко нещо ми се цупеха, и ако можеше, биха ми зачислили да сменям пампесите на всички бебета. Бяхме в една стая 8 бебета и 2 майки, стаята разделена на 4 бокса. Те оставяха шишетата и ако ние не нахраним бебоците, никой не си даваше зор да ги нахрани. По-големите деца над година си пият млякото, ама малките не могат сами... И се спи на походно легло, за което няма място, и затова се разгъва наполовина.
Отначало мъникът беше една седмица в интензивно, като го извадиха от интензивно, тогава приеха и мен. Бях много объркана и ошашкана не само заради пневмонията, ами и заради небцето му, не се опитах да се местя.
Що се отнася до лекари, добри има и на двете места, в 3 градска мъжете - бяха двама - са много загубени и мързеливи. Единия ни писа епикриза повече от 3 часа, преписвайки неграмотно от други епикризи, по-голяма глупост не съм виждала.
Бедата е, че на практика се общува най-вече със сестри, а те са като едни фелдфебели, все едно майките са там от глезотия.
АМи, това са ми впечатленията, ако можеш, премести детето.
В МА ми се вижда много по-човешко. Там лежах преди десетина години, спяхме всички мами в една стая на тавана, но сега може да са го променили. Детето беше в стая с още едно бебе. Лекарите бяха доста свестни обаче, съдя и по това, че след година им заведох болната щерка със съмнения за пневмония и те бяха много внимателни, оказа се мононуклеоза, не я приеха, но направиха изследвания и тн.
В 3 градска попаднах зорлем, малкия беше аспирирал и оттам с пневмония, беше на 17 дни и от педиатрията ни пратиха там с линейка. И аз се опитвах да кърмя, той имаше цепнатина на небцето и затова ядеше със сонда, но му цедях кърма. Що съм цедяла, той и без това трябвало да яде Фризовом, по-хубаво било за него, че повръщал... И кой знае защо вместо фризовом, ми даваха някакво друго мляко, което приличаше на суроватка на парцали, и е всичко друго, но не и полезно за рефлукса... Видях голям зор, не ми даваха стерилни шишета, за всяко нещо ми се цупеха, и ако можеше, биха ми зачислили да сменям пампесите на всички бебета. Бяхме в една стая 8 бебета и 2 майки, стаята разделена на 4 бокса. Те оставяха шишетата и ако ние не нахраним бебоците, никой не си даваше зор да ги нахрани. По-големите деца над година си пият млякото, ама малките не могат сами... И се спи на походно легло, за което няма място, и затова се разгъва наполовина.
Отначало мъникът беше една седмица в интензивно, като го извадиха от интензивно, тогава приеха и мен. Бях много объркана и ошашкана не само заради пневмонията, ами и заради небцето му, не се опитах да се местя.
Що се отнася до лекари, добри има и на двете места, в 3 градска мъжете - бяха двама - са много загубени и мързеливи. Единия ни писа епикриза повече от 3 часа, преписвайки неграмотно от други епикризи, по-голяма глупост не съм виждала.
Бедата е, че на практика се общува най-вече със сестри, а те са като едни фелдфебели, все едно майките са там от глезотия.
АМи, това са ми впечатленията, ако можеш, премести детето.
Дано вси4ко е наред