За пироните в душата...

Много общо казано.
Ако например някой ми
каже, ало, малката, едва
ли ще ме заболи, но пък
ако аз на теб ти го кажа
това, може да изпаднеш
в паника. Според мен не
са така ясни нещата, колкото
и красиво да се е изразил Дънов.

Liska аз не бих се обидила, защото някой си ме смята за малка.Би ми бил нешриятен начина по - който се е изразил.
В паника рядко и трудно изпадам, не се притеснявайте

Добре, де. Друг пример.
Ако ти напишеш за мен,
че съм к с многоточие, едва
ли бих се обидила. Значи ли
обаче това, че аз мога да си
позволя да напиша за теб, че
си к с многоточие? А?
Дай ми приемлив отговор!

Liska зависи от текста преди многоточието, по него се разбира обикновенно и контекста.Така мисля аз

хахаха, не ти вярвам обаче,
не си ми убедителна нещо.

Е това вече си е Ваша работа

И аз съм полу4ила  много обиди безпри4инно,но пък моята свекърва е психи4но болна .Понякога незнам на кого да се сърдя на нея или на съдбата

и аз съм научена да отвръщам на злото с добро,но нещо ми дотегна от злото към мен самата.дупките в моята душа май са твърде много.на моменти си мисля дали да не започна и аз да отвръщам със същото ,но си оставам същата патка и намирам извинение за нанесеното ми зло и прощавам.

Абсолютно!
През живота си съм "забила пирони", които не успях да извадя и вече нямам тази възможност. Умението да замълчиш е безценно.

М-м-м-м да.Имаше и  поговорка за това-"Човек е роб на това,което казва 
и господар,на това,което премълчава "

Ох  Мисля си 4е не е лесно ако ти забият пирон в ду6ата да се усмихне6 и да забрави6....Аз с пироните съм така.Ако  са ми забивали на мен...и аз съм  забивала  обратно    Хи4 не оставах назад....

Ужасно  много искам да се нау4а  на това ..когато ми забият пирон да си го извадя... да се усмихна и да кажа "Про6атвам ти от все сърце"
Помня 4е бях збила пирон в ду6ата на ба6та ми....като муказах един път 4е го мразя..бях на 16 години...Яла съм бой като тийнеиджър..и после се карахме много  с него...мислех 4е никога няма да му простя.

Впоследствие 4етох много книги  които не попадаха слу4айно в полезрението ми...и разбрах 4е и на ба6та ми не му е било  леко и 4е е  страдал,въпреки 4е не го е  показвал. ..Аз бях първат която направих кра4кта....извадих пирните от моята ду6а които той бе6е забил...извиних му се и помолих за про6ка.Той ме прегърна и давамата плакахме.От тогава пироните от неговата ду6а съ6то са изавдени.

Друг слу4ай с много близък приятел колега с когото сме работили заедно се скарахме...
Мога да призная 4е след книгите които 4етох....се 4увствах ужасно виновна 4е съм постъпила така с колегата си... Но и двамат бяхем с пирони....Пред  5 години ре6их да опитам и   извадих пироните които бяха забити в ду6ата ми като помолих  отсре6тния за про6ка Резулатат бе6е за6еметява6т  4овека отсре6та никак не  е о4аквал да искам про6ка за това ....и съответно и той ми поиска про6ка....а не си говорихме близо 5 години.От врагове сега сме  първи приятели 
Работя по въпроса...

Казах ли ви, че с побити пирони
може да се направи изкуство, а?
Да. На изложението Art Cologne
може да се види как точно изглежда.
Хората правят пачки, докато
ние тук реем в пространството.

Аз никога не съм успявала със собствени сили да простя, за големи и сериозни неща. Раните винаги остават. Никога и със собствени сили не съм могла да търпя дълго или да замълча....
Мисля, че за това имаме нужда от това Бог да изцелява душите ни и да ни дава сила.