Не мисля,че е нужно човек да се оправдава за такова нещо.Пред кого да се оправдава.Това са твоите мигове в живота,в твоя живот,в твоето сърце,в твоя свят,защото така го чувстваш и то не подлежи на обвинения и оправдания.
- Публикувана: 17 апр. 2007, 16:01 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2007, 15:55 ч.
Има ли оправдана изневяра?
а в този твой свят има ли и други хора или си единак, щото като се по4не така и закони няма да се спазват..и правила а какъв е смисъла да се жениш за да не ти е к**** детето ли само или поемаш ангажимент към този 4овек.... а като си ЕГОИСТ до такава степен защо се занимаваш с мнението на другите- то въобще съществува ли такова понятие в твоя свят
Ето ви една ситуация:
Тя и той - голямата любов от училище. Разделят се заради неговата кариера. Тя си намира друг приятел, после се разделя с него и ... в един хубав момент се събират отново с Него. Хубаво е, но... пак кариерата. Той заминава - за много дълго. Тя се омъжва. Бракът й се проваля. Развод. Срещат се пак - имат една прекрасна нощ, с много ласки и целувки, но без да идат докрай. Те всъщност никога не ста стигали дотам. И ... отново хиляди километри разстояние между тях. Минават няколко години. Среща на випуска. Те са там - тя разведена, а той женен от няколко месеца... През цялата вечер той не се отделя от нея, всички ги питат дали най-сетне са се оженили един за друг... Накрая обаче тя кани една приятелка, която живее в провинцията, да преспи у дома й и си тръгва с нея. Той ги закарва до блока. И на раздяла я прегръща, но тя леко се измъква от ръцете му - знае, че той е женен и не желае да дава поводи за проблеми.
Минават още няколко години. Тя среща друг мъж, който се влюбва в нея и не се отказва, докато накрая успява да я убеди да се оженят, въпреки страховете й от нов брак... Той я обича много. Тя също обича този мъж. Има дете от него и иска още едно. Бракът им е хубав вече няколко години.
Един ден той се обажда. И за пръв път през иминалите повече от 20 г. те си говорят открито за много неща. За отношенията между мъжете и жените, за любовта, секса, брака и децата, за своите отношения преди .... За първи път всеки от тях казва на другия истини, който дотогава не е събирал смелост да му каже... Разстоянието физически отново се измерва в хиляди километри, но духовно е по-малко от един дъх...
Той ще се върне. И ще поиска да я види. И въпреки всички уговорки, въпреки декларацията, че обича жена си и въпреки нейната молба да не прекрачват границата, той ще се опита да го направи. Тя го знае - той път тайни няма. И въпреки всичко тя иска да го види. И знае, че ще го види. Може би ще успее да си тръгне навреме. Но може би той ще я задържи... както й е казал, че ще опита... И тогава... Ако стигнат докрай? ..... А и да не стигнат - ако са само целувки и ласки? А ако е само една целувка? .......
А тя обича мъжа си. Ако не го обичаше, изобщо нямаше да страда така - просто щеше да избира какво бельо да сложи за срещата.... А сърцето й не позволява да откаже срещата - ако и когато има такава... Това значи да върви срещу самата си природа....
Можете ли да почувствате ситуацията?
Как бихте постъпили вие?
Тя и той - голямата любов от училище. Разделят се заради неговата кариера. Тя си намира друг приятел, после се разделя с него и ... в един хубав момент се събират отново с Него. Хубаво е, но... пак кариерата. Той заминава - за много дълго. Тя се омъжва. Бракът й се проваля. Развод. Срещат се пак - имат една прекрасна нощ, с много ласки и целувки, но без да идат докрай. Те всъщност никога не ста стигали дотам. И ... отново хиляди километри разстояние между тях. Минават няколко години. Среща на випуска. Те са там - тя разведена, а той женен от няколко месеца... През цялата вечер той не се отделя от нея, всички ги питат дали най-сетне са се оженили един за друг... Накрая обаче тя кани една приятелка, която живее в провинцията, да преспи у дома й и си тръгва с нея. Той ги закарва до блока. И на раздяла я прегръща, но тя леко се измъква от ръцете му - знае, че той е женен и не желае да дава поводи за проблеми.
Минават още няколко години. Тя среща друг мъж, който се влюбва в нея и не се отказва, докато накрая успява да я убеди да се оженят, въпреки страховете й от нов брак... Той я обича много. Тя също обича този мъж. Има дете от него и иска още едно. Бракът им е хубав вече няколко години.
Един ден той се обажда. И за пръв път през иминалите повече от 20 г. те си говорят открито за много неща. За отношенията между мъжете и жените, за любовта, секса, брака и децата, за своите отношения преди .... За първи път всеки от тях казва на другия истини, който дотогава не е събирал смелост да му каже... Разстоянието физически отново се измерва в хиляди километри, но духовно е по-малко от един дъх...
Той ще се върне. И ще поиска да я види. И въпреки всички уговорки, въпреки декларацията, че обича жена си и въпреки нейната молба да не прекрачват границата, той ще се опита да го направи. Тя го знае - той път тайни няма. И въпреки всичко тя иска да го види. И знае, че ще го види. Може би ще успее да си тръгне навреме. Но може би той ще я задържи... както й е казал, че ще опита... И тогава... Ако стигнат докрай? ..... А и да не стигнат - ако са само целувки и ласки? А ако е само една целувка? .......
А тя обича мъжа си. Ако не го обичаше, изобщо нямаше да страда така - просто щеше да избира какво бельо да сложи за срещата.... А сърцето й не позволява да откаже срещата - ако и когато има такава... Това значи да върви срещу самата си природа....
Можете ли да почувствате ситуацията?
Как бихте постъпили вие?
Според мен той не знае какво иска През всичките тези години е избирал кариерата си пред тяхната любов ,което ме води до мисълта че или не я е обичал достатъчно или е голям егоист И едното и другото , лично за мен са твърде негативни обстоятелства , което със сигурност ще ме накара да се замисля дали си струва да развалям щастливия си брак !
Мой пропуск.
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Явно ти си тази която не знае какво иска. Жалко само за невинните участници и потърпевши в цялата тая сапунена опера.
Мой пропуск.
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
А всъщност какво е искала ТЯ ???? Тогава не е пожелала неговата - да я наречеме "жертва" или може би не е била сигурна в чувствата си или може би в неговите???? !!!! Или може би не е успявала да разграничи увлечението от любовта??? Ако е била истинска любов едва ли и двамата ще съумеят да създадат семейства , а това е факт !!!
Ако тогава не е приела по ред причини / тя си знае какви, защото ми се струва че не е била много наясно не само със себе си / то сега също не би трябвало да го приема Сега на този етап жертвата е много по голяма - жертват се две семейства и невинни деца
Мой пропуск.
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Явно ти си тази която не знае какво иска. Жалко само за невинните участници и потърпевши в цялата тая сапунена опера.
Не започвайте веднага да съдите На всеки може да се случи , въпроса е човек да съумее да каже навреме СТОП за да не страдат невинни хора заради грешките му
Мой пропуск.
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
Той е бил готов да се откаже от мечтата си, но Тя не е искала това. Тя го е напуснала, за да не види тъгата и копнежа в очите му. Тя не е искала да приеме такава жертва. И го е направила така, че Той да си помисли, че вече не иска да бъде с него....
А всъщност какво е искала ТЯ ???? Тогава не е пожелала неговата - да я наречеме "жертва" или може би не е била сигурна в чувствата си или може би в неговите???? !!!! Или може би не е успявала да разграничи увлечението от любовта??? Ако е била истинска любов едва ли и двамата ще съумеят да създадат семейства , а това е факт !!!
Ако тогава не е приела по ред причини / тя си знае какви, защото ми се струва че не е била много наясно не само със себе си / то сега също не би трябвало да го приема Сега на този етап жертвата е много по голяма - жертват се две семейства и невинни деца
Тя не е знаела какво иска? - На 18 г. колко от нас знаят какво искат?
Тогава е имало много премълчани неща - от срам, притеснение, неопитност...
И сега след 20 г. всичко се изяснява...
Объркващо е.
Но това с жертваенто на семействата и децата е доста пресилено. Няма да се развалят семейства и няма да се лишават деца от родители. Познавам добре и двамата - нито един от тях не е способен да нарани любим човек (в случая съпруга/та си) с физическа изневяра. Но остава духовната.... И мисълта, че все пак никой не притежава мислите и чувствата на човека до себе си - нито на съпруга/та, нито на приятеля, нито на (бившия) любим!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
F16
Тя не е знаела какво иска? - На 18 г. колко от нас знаят какво искат?
Тогава е имало много премълчани неща - от срам, притеснение, неопитност...
И сега след 20 г. всичко се изяснява...
Объркващо е.
Но това с жертваенто на семействата и децата е доста пресилено. Няма да се развалят семейства и няма да се лишават деца от родители. Познавам добре и двамата - нито един от тях не е способен да нарани любим човек (в случая съпруга/та си) с физическа изневяра. Но остава духовната.... И мисълта, че все пак никой не притежава мислите и чувствата на човека до себе си - нито на съпруга/та, нито на приятеля, нито на (бившия) любим!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
Естествено че малко на тази възраст знаят какво искат- като пример мога да дам дори себе си преди 20 години
Но тя сега вече не е на 18г. и както писах - Човек трябва да знае кога да спре Ти попита как бихме постъпили и аз ти отговорих какво бих направила , но ако трябва да бъда честна , не бих желала да попадам в подобна ситуация
Цитат
Тогава е имало много премълчани неща - от срам, притеснение, неопитност...
И сега след 20 г. всичко се изяснява...
Объркващо е.
Но това с жертваенто на семействата и децата е доста пресилено. Няма да се развалят семейства и няма да се лишават деца от родители. Познавам добре и двамата - нито един от тях не е способен да нарани любим човек (в случая съпруга/та си) с физическа изневяра. Но остава духовната.... И мисълта, че все пак никой не притежава мислите и чувствата на човека до себе си - нито на съпруга/та, нито на приятеля, нито на (бившия) любим!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
Цитат
Естествено че малко на тази възраст знаят какво искат- като пример мога да дам дори себе си преди 20 години
Но тя сега вече не е на 18г. и както писах - Човек трябва да знае кога да спре Ти попита как бихме постъпили и аз ти отговорих какво бих направила , но ако трябва да бъда честна , не бих желала да попадам в подобна ситуация
Но това с жертването на семействата и децата е доста пресилено... Няма да се развалят семейства и няма да се лишават деца от родители. Познавам добре и двамата - нито един от тях не е способен да нарани любим човек (в случая съпруга/та си) с физическа изневяра. Но остава духовната.... И мисълта, че все пак никой не притежава мислите и чувствата на човека до себе си - нито на съпруга/та, нито на приятеля, нито на (бившия) любим!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
. Семейни хора, свобода имали... Свободата Санчо, след развода.
Но това с жертването на семействата и децата е доста пресилено... Няма да се развалят семейства и няма да се лишават деца от родители. Познавам добре и двамата - нито един от тях не е способен да нарани любим човек (в случая съпруга/та си) с физическа изневяра. Но остава духовната.... И мисълта, че все пак никой не притежава мислите и чувствата на човека до себе си - нито на съпруга/та, нито на приятеля, нито на (бившия) любим!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
Човек все пак има право да свобода на мислите, нали?!
. Семейни хора, свобода имали... Свободата Санчо, след развода.Аз до колкото разбрах тя е женена отново и обича съпруга си даже иска дете от него затова писах: Ако тогава не е приела по ред причини / тя си знае какви, защото ми се струва че не е била много наясно не само със себе си / то сега също не би трябвало да го приема Сега на този етап жертвата е много по голяма - жертват се две семейства и невинни деца
...Ако тогава не е приела по ред причини... то сега също не би трябвало да го приема. Сега на този етап жертвата е много по голяма - жертват се две семейства и невинни деца
?
...Ако тогава не е приела по ред причини... то сега също не би трябвало да го приема. Сега на този етап жертвата е много по голяма - жертват се две семейства и невинни деца
?А ми сигурно да бъдат заедно - от къде да знам
- звучи двусмислено
Здравейте отново на всички мами! Госта F16 даде добър повод за размисъл, случват се наистина и подобни моменти в живота и невинаги човек е наясно със себе си. Иначе всички щяхме да сме безгрешни.
Първо искам да благодаря на всички за отделеното време и съветите и да споделя какво се случи с мен, и какво ме накара да разбера случилото се.
С моя бивш състудент имахме момент на интимност, за което не съжалявам - беше приятно, но тази случка разкри илюзиите ми, че той може да ми даде повече от съпруга ми. Именно и затова не съжалявам, че го направих. Мисля, че тази стъпка встрани ми даде повод да погледна от друг ъгъл на взаимоотношенията с мъжа ми. А ако не се беше случила вероятно щях да живея със заблудата, че някой друг би могъл да ме направи по-щастлива.
Та основното, което сега се опитвам да променя в отношенията ни е рутината. Установих, че това което ми хареса при срещата с "другия" е различното, т.е. различното място, различната роля от тази на домакиня и различния стил на обличане и бельо, ако щете. Това гласене за среща, което е отдавна забравено ме накара да се почувствам по-самоуверена, по-женствена и сексапилна. Самата близост със съответния мъж беше една част от всичко това, но не и основната. Важно беше усещането от цялата тази емоция и еуфория.
И когато се прибрах реших, че мога да повторя този начин на държане и със съпруга ми. Отделих един следобяд изцяло за себе си и отидох да го взема с колата от работата му. Отначало той се очуди на тази нетипична постъпка, но успях да го убедя, че не приемам откази и каквито и да е увещания за прибиране в къщи, защото е изморен, а и защото е безмислено да се харчат пари за глупости. Заведох го в изискан ресторант в друг близък град, говорихме си за приятни неща, не срещнахме познати, които да ни напомнят за работата и ежедневието ни. След това си наехме апартамент в добър хотел, баня с вана на свещи и т.н., сещате се. Интимната близост продължи почти до сутринта, след което трябваще да се приберем, защото за него работата е от голямо значение. И така тази вечер ни сближи като че ли повече. Погледнахме един на друг отново по "онзи начин", но трябваше да сме далеч от ежедневието и рутината, които ни поглъщат и ни карат да забравим за какво сме се оженили.
Да, вярно е, че трябва да се похарчат малко повечко пари, но си заслужава. А като се замисля - та преди редовно се даваха пари да безсмислени неща, но те освежават връзката. От както станахме семейни започнахме да ги пестим за ремонт, за сметки, за детето и забравихме за себе си.
И ето това е извода, до който ме накара да стигна "онази случка": За да погледнеш на един толкова добре познат човек различно, трябва да смениш и всичко останало, така добре познато, с различно. Е това не може да се случва всеки ден, но човек може да си го позволи поне веднъж на няколко месеца, за да не стига до изневяра.
А що се отнася до последното, още веднъж ще кажа, че не съжалявам, защото то ме накара да разбера къде е проблема във взаимоотношенията със съпруга ми, и да си изясня какво изпитвам към "другия", за да не живея със заблудата, че може би той е по-добрия.
Може би някои от вас отново ще ме осъдят, но тези на които им се е случвало, със сигурност ще разберат.
Първо искам да благодаря на всички за отделеното време и съветите и да споделя какво се случи с мен, и какво ме накара да разбера случилото се.
С моя бивш състудент имахме момент на интимност, за което не съжалявам - беше приятно, но тази случка разкри илюзиите ми, че той може да ми даде повече от съпруга ми. Именно и затова не съжалявам, че го направих. Мисля, че тази стъпка встрани ми даде повод да погледна от друг ъгъл на взаимоотношенията с мъжа ми. А ако не се беше случила вероятно щях да живея със заблудата, че някой друг би могъл да ме направи по-щастлива.
Та основното, което сега се опитвам да променя в отношенията ни е рутината. Установих, че това което ми хареса при срещата с "другия" е различното, т.е. различното място, различната роля от тази на домакиня и различния стил на обличане и бельо, ако щете. Това гласене за среща, което е отдавна забравено ме накара да се почувствам по-самоуверена, по-женствена и сексапилна. Самата близост със съответния мъж беше една част от всичко това, но не и основната. Важно беше усещането от цялата тази емоция и еуфория.
И когато се прибрах реших, че мога да повторя този начин на държане и със съпруга ми. Отделих един следобяд изцяло за себе си и отидох да го взема с колата от работата му. Отначало той се очуди на тази нетипична постъпка, но успях да го убедя, че не приемам откази и каквито и да е увещания за прибиране в къщи, защото е изморен, а и защото е безмислено да се харчат пари за глупости. Заведох го в изискан ресторант в друг близък град, говорихме си за приятни неща, не срещнахме познати, които да ни напомнят за работата и ежедневието ни. След това си наехме апартамент в добър хотел, баня с вана на свещи и т.н., сещате се. Интимната близост продължи почти до сутринта, след което трябваще да се приберем, защото за него работата е от голямо значение. И така тази вечер ни сближи като че ли повече. Погледнахме един на друг отново по "онзи начин", но трябваше да сме далеч от ежедневието и рутината, които ни поглъщат и ни карат да забравим за какво сме се оженили.
Да, вярно е, че трябва да се похарчат малко повечко пари, но си заслужава. А като се замисля - та преди редовно се даваха пари да безсмислени неща, но те освежават връзката. От както станахме семейни започнахме да ги пестим за ремонт, за сметки, за детето и забравихме за себе си.
И ето това е извода, до който ме накара да стигна "онази случка": За да погледнеш на един толкова добре познат човек различно, трябва да смениш и всичко останало, така добре познато, с различно. Е това не може да се случва всеки ден, но човек може да си го позволи поне веднъж на няколко месеца, за да не стига до изневяра.
А що се отнася до последното, още веднъж ще кажа, че не съжалявам, защото то ме накара да разбера къде е проблема във взаимоотношенията със съпруга ми, и да си изясня какво изпитвам към "другия", за да не живея със заблудата, че може би той е по-добрия.
Може би някои от вас отново ще ме осъдят, но тези на които им се е случвало, със сигурност ще разберат.