Първи (ранни) признаци за бременност

здравейте!
пише ви едно момиче на 22 години, което наскоро направи спонтанен аборт в ранен стадий от бременността (около 3-4 седмица). признаците ми съвпадат с повечето бъдещи мами писали тука. болки, напрегнатост, чувствителност и тежест в гърдите - започнаха няколко дни преди овулацията ми (а при мен това се усеща доста,т.к. съм с едър бюст), спазми за няколко секунди в яйчниците (около деня на овулация). издуто коремче ниско долу, гадене и повръщане за около две седмици и после спря. ту имах апетит ту не и все такива подобни. гаденето ми започна също около овулацията.
направих тест на третия ден от закъснението, който показа втора слаба чертичка. на следващия ден отидох на лекар, понеже се притесних, защото съм и със таласемия майор (вид наследствена анемия). лекаря каза че се вижда някаква сянка, но не е на 100% сигурен и каза да изчакам още малко.
три дена след прегледа ми дойде. Беше гадно, болезнено и с много съсиреци. вървя два дена и спря. на 4 ден ми зацапваше едно ръждиво такова и то по мъничко и толкова
отново отидох на лекар и се оказа че съм загубила бебето. стана ми много тежко. да не говоря за мъжа ми. той беше като съсипан просто. много го иска, не по малко от мен, но си личи че наистина го бленува.
не ми стигаше това, ами имам и възпаление на яйчниците и сега се тъпча с лекарства, за да ги оправя както се казва.
но ме успокоиха, че след нова година ще можем отново да опитаме за бебче. 
от една страна ми е много гадно за случилото се, но от друга си мисля, че може пък да е станало за добро, че може да му е имало нещо и затова.
не знам.
но няма значение. ще продължим напред и ще опитваме пак. 
надявам се някой да прочете това и да сподели нещо с мен
новобранка съм все пак
ще бъда благодарна     

Здравейте,

Това накратко са мойте първи признаци дано помогнат на тези, който очакват 

Около 15 ден на цикъла ми / средната му продължителност е 30-31 дни/, усетих болки в айчниците, понякога при овулация ме болят. Но тази болка не отшумя в рамките на 1-2 дни, както обикновено се случва, ами продължи, на около 20 ден или 10-11 преди  предполагаемата дата на а, подуха се т.н. жлези на Монгомъри, малки пъпчици около зърната, които изчезнаха едва в началото на 4 месец от бременността. Освен това от 15 ден започнах да се чуствам отпаднала, изморявах се бързо, задъхвах се, а в затворени помещения с много хора ми прилошаваше, започнаха да ми се ядат различни неща, но само ми се ядяха, като цяло намалих яденето и хапвах много малко, например обичах много месо, но ми стана противно...

Болките, в чайчниците и болките в гърдите не спираха, в деня в който трябваше да дойде М единствено ми прилоша от задушно тясно пространство, и се чуствах много изморена, на следващия ден се повиха болки в яйчниците подобни на ПМС, но с тази разлика че не бяха увеилчаващи се и непрекъснати и остри , както обикновено...те бяха тъпи болки, които ту се появяваха, ту изчезваха...два дни след предполагаемата дата на М направих тест, който беше положителен, на следващия ден сутринта направих втори, също положителен.

4 дни след закуснението бях на доктор, но докато попадна на лекар, който да ми обясни нещата се наслушах на какво ли не. Доктора, не ме прегледа, а ми каза да отида на преглед поне 7 дни след предполагаемата дата на М, защото преди това вероятността да се види нещо е малка. На 7 ден от закъснението с коремен ехограф потвърдиха бременността ми, а две седмици по-късно или 21 дни от закъснението се видя и тъптящо сърчици.

Това е, дано е полезно  И успех на всички очакващи двете чертички

Искам да споделя и моя скромен опит от първата си така желана и очаквана бременност, която е още в началото. Тази темичка съм я чела хиляди пъти и винаги се опитвах в края на всеки цикъл да открия някакъв от всички споменати тук симптоми, но в действителност не се случи точно така.
Чакахме бебчо много дълго време и беше естествено да се надявам, но месеца в който е станал колкото и банално да звучи, наистина нямах големи надежди. Не можах да засека овулация с тестове, по БТ имаше вероятност тя да се е случила, но пък не правихме секс в очаквания ден, а около него, общо за месеца 3 пъти  .... Малко след евентуалната овулация, ми стана толкова зле, още се чудя дали има нещо общо с бременността или е бил вирус, просто се събудих една сутрин всичко беше ок, но след около 3-4 часа, когато бях на работа изведнъж се почуствах като абсолютен парцал, нямах сили дори да стоя на стола, повърнах няколко пъти, не можех нито да ям, нито да пия, вечерта ме приеха в болница, защото се бях обезводнила с диагноза ОВИ, вдигнах Т близо 39 градуса за няколко часа, а такава наистина не бях вдигала може би от дете, на другия ден всичко беше преминало, остана ми само някаква тежест в стомаха, която продължи доста време /мислех че е от системите/... Както и да е изписаха ме по живо по здраво, добре че не пих антибиотика, който ми бяха назначили и след няколко дни заминахме с мъжо на почивка на Боровец... Там започна ужасно да ми се спи, това беше около 5 дни преди М, събуждах се сутрин и след закуска отново ми се доспиваше, на няколко пъти ми се завиваше ужасно свят, имах чувството че потъвам някъде, изморявах се доста бързо и имах някакви постоянни тъпи болки ниско в корема /обикновено при М болките се появяваха веднага след първото кръвотечение, но никога преди това/. Незнам как, но някакво вътрешно чувство дълбоко в мен ми нашепваше, че нещо става и то не беше като друг път, когато се самонавивах, това приличаше на някакво вътрешно убеждение, въпреки че съвестта ми казваше да не тая погрешни надежди... След това  2 дни преди М, на 30.11, една приятелка с която също беше с нас на Боровец ме викна в тяхната стая, за да ми кажела нещо. Тя много добре знаеше за опитите ни за бебче, та тя ми каза... Кате, ако знаеш какво сънувах тази нощ и бързам да ти го разкажа до 12 часа, за да се сбъдне, сънувах, че си бременна с 3 бебета... Аз само се засмях и казах, че ще ми дойдат в повечко. По късно, обаче ходихме до Самоков и аз влезнах в една аптека, за да си купя тест... Върнахме се и преди обяда го направих, запалих си цигара  , както обикновенно процедирах, когато правя тест и се заблещих в теста... Малко по малко взе да ми се привижда нещо като втора черта, тя ставаше по -наситена и по-наситена, не колкото контролната, но я имаше и се виждаше добре. Помислих си да не е от капачето на теста, че беше писалка, обърнах го към слънцето и за разлика от друг път, когато търсех чертата, сега се чудех дали е истинска, разклатих го и пак го зазяпах, чертата си беше там... Няма да ви казвам, какво чувство ме обзе, разтреперах се, зави ми се свят, сърцето ми тупкаше с 200 удара в минута и точно след няколко секунди, когато успях да се усмихна и да благодаря сто пъти на Господ, ме обзе панически страх какво ще последва... който между другото продължава и до сега. Споделих с приятелката си, с мъжо /спестих си романтиката, за която бях мечтала, просто не издържах/, направих още два три теста и положението беше ясно. След това се появиха чувствителност на гърдите, която в момента намалява, болките ниско долу бавно отшумяват, но все още ги има от време на време, сега ме боли и кръста. Интересното е, че нито веднъж не съм повръщала и не ми се дояжда нещо специално, освен салата Снежанка на няколко пъти. А спомних си, че в началото още се будех в 3.30 през ноща няколко дни като по часовник, а по късно започнах да ставам в 6, сега успявам да спя до 7-8. Другото което е ужасното виене на свят и ниско кръвно, което и в момента го има от време на време, но в началото беше кошмар, просто не можех да ходя нормално. Тогава често пишках, сега не чак толкова, даже доста по малко. Гади ми се, но доста рядко и за кратко... Но каквото и да ми е, ще го изтрая в името на детенцето ни!!!
Това е общо взето, дългичко стана, но ако се замисля и още мога да измисля  .... Надявам се бременността ми да завърши с така желанато ни бебче-живо и здраво...
И вярвайте мили момичета, вярвайте и не бързайте, нещата ще се получат и то наистина, когато най-малко ги очаквате!!!

Здравейте!Аз вече съм към края на бременносттаси и с умиление си спомням как два месеца не разбреах, че  съм бременна .Десетина дни преди да ми дойде получих някакво ръждиво течение за един ден .Отидох да доктор,то беше сапряло,казаха ми че всичко е ОК,мойе би съм понастинала.След точно една седмица се повтори,но аз реших че няма смисъл да ходя пак.И така останах в очкване да ми дойде.Закъсня ми 10 дни за които направих 2 теста и двата бяха отрицателни. Гърдите ми бяха ужасно болезнени и корема ме болеше точно като пред цикъл.Все пак реших да не чакам повече и пак отидох на лекар,казаха ми че имам неспукан фоликул и ми изписаха Дуфастон (които за щастие е безвреден при бременност,после ми се наложи да го пия пак)и трябваше да изчакам още 10 дни ,ако не ми е дошло да го започна.През това време още 2 теста със същия ртезултат.Пих лекарството по схема,гърдите ми се уголемиха в рамикте на тези дни.Една семица след като спрях трябваше да ми дойде.Както се сещтата отново нямаше никой.Пак тест -пак същото .Започнах да се притеснявам,че нещо не е наред,въпреки че вътрешно и аз и мъжът ми бехме сигурни,че съм бременна.влед няколко дни бях отново на преглед ,този път на ехографа се видя точицата,която вече е бебе и скоро ще се появи на бял свят .След като  видяха че съм бременна ме накараха да си направя един тест,който беше ужсно прост една лентичка с контейнерче(преди това си бях правила само известния на всички ни от рекламата тест)показаха се двете чертички .Бях изумена,лекарите си мислеха че имам ниско ниво на хормона на бременността ,но всичко беше ок.В крайна сметка фоликула се оказа ембрион.Поувлякох се доста в разказа си,но нактако освен напрежението в гърдите и болките ниско долу имах лек запек и по -късно,малко преди да рзабера,потъмнаване на зърната,дръги симптоми не съм имала.Пиеше ми се кафе,пушеше ми се,не съм се чувствала отпаднала,нито пък съм имала някакви вкусови предпочитания.
Пожелавам успех на всички чакащи две чертички и все пак доверете се на шестото си чувство,дори теста да показва друго,то няма да  ви излъже!

Здравейте от мен. Ще се опитам да помогна на тези, които чакат, и четат темата, в дните между ову, и следващата дата. Понеже моят цикъл е редовен на 30-31 дни от както се помня, повечето пъти усещам и овулацията си с напрежение в яйчниците, и леко подуване на гърдите. В месеца, когато съм забременяла в деня след предполагаемата ову, повърнах без причина, като се има в предвид, че аз съм повръщала сигурно последно като бебе. Стана ми за 10-15 мин лошо, и помислих че това се дължи на кръвното, да обаче забелязах че гърдите не се подуха, а само започна обикновената болка. Дни преди дата на М, облчайки се, забелязах, че вените на гърдите ми са толкова изпъкнали, че можех спокойно да си мисля, че са нарисувани. Пъпчиците по ореолите и болящите зърна са ми на по късен етап, когато вече знаех, че съм бременна. А аз разбрах че съм в деня преди предполагаемата М, теста ми показа много бледа втора черта, от форума разбрах, че дори и бледа да е, пак важи , седмица след това бях на доктор, който потвърди, че има плоден сак, но естествено беше рано за друго. Сега искам  да пожелая късмет на всички, които желаят да станат мами, спрете да мислите само за това, правете секс, любов или както там го наричате, но не с единствената цел бебе, а за удоволствие. Бебто ще се появи когато най-малко очаквате. Когато това стане ще се уверите, че тези, който го казват от личен опит, не хвърлят клишета, а е истина.Успех. 

Здравейте и от мен. През месеца който видях двете чертички сигурно имах най-малко симптоми от предишните, само болезнени гърди. Този месец си бях втълпила, че ще ходя на фоликуметрия ако не стане и може би затова по-малко надежди възлагах. В дните след закъснението имах две нощи с много неспокоен сън. Почнах да си меря температурата и когато видях 37.3 ( а най-мнгоо съм  имала 37.1) вече си помислих сериозно, че може би е станало. За разлика от мен моят съпруг за пръв път имаше интуиция, че е станало.

Здравейте, момичета!
Одавна се каня да пиша в тази тема, но исках да се роди бебчо жив и здрав и тогава....е, сега вече мога да разкажа и аз за моите първи признаци
Няколко дни преди датата, на която очаквах да мо дойде цикъла, започна внезапно да ме втриса и да имам усещането, че имам вътрешна температура, разбира се, тогава все още си мислех, че се разболявям, даже пиех лекарства за настинка.....след това, разбира се, дойде и закъснението на цикъла, заедно с кафеникаво прокървяване на третия ден закъснение.....това ме наведе и на мисълта, че може и да е станало нещо, което разбира се и теста потвърди След това вече се появи отпадналост, гадене, болки в гърдите и постоянна поспаливост.

С голяма радост ще ви разкажа за моите първи признаци на втора бременност.Много чакана и желана,както впрочем и първата.
Тъй като този месец не очаквах да е станало,не обърнах внимание на следните случки или поне не ги свързах с бременност:
-болки в гърдите,но при мен се случва често след овулация до цикъл,макар сега да се уголемиха доста и станаха твърди и горещи
-една вечер,около 10 дни след овулацията,ме втресе силно,имах 37.2 температура и бях много отпаднала,нямах никаква сила.Отдадох го на настинката,която ме тормозеше 5-6 дни преди това.
-около 16-17 дни след овулацията получих силно сърцебиене,което много ме стресна
-от около 2 седмици се чувствам страшно уморена и ми се спи непрекъснато,очите ми парят
-предната бременност ме сърбяха силно гърдите,сега ме сърбят ходилата
-появиха се силни болки в яйчниците ,както при цикъл
Два дни след закъснението направих тест и беше положителен.

Искам и аз да споделя моите усещания в началото. Още по време на овулацията имах страшни болки в яйчниците. Леко напрежение в гърдите, зърната ми бяха много чувствителни, което не е типично за мен. тези болки изобщо не отшумяха след овулацията. Особено силна беше болката в дясно, дори се притеснявах да не е апандисит, защото не можех да ходя. Така 2-3 дни. След това остана болката само ниско долу посредата. Не съм имала гадене, нито виене свят, нишо освен болките и съвсем лекичка чувствителност на гърдите. Сега 2 дни след закъснението, вече разбрах, че чакам бебче, рядко имам болки ниско долу, коремът ми е много подут, имам много газове. Това е. Друго не усещам за сега.

  Здравейте мили момичета ето че дойде и моят ред да напиша мойте първи признаци.
Значи при мен не бяха толкова много, даже си мислех че нищо не е станало този месец, като знам другите месеци колко признаци имах и нищо , а сега самото тяло взе да ми дава някакви сигнали и се замислих , най-ранното което почувствах беше че имах страшно сърцебиене около седмица преди М, всеки вечер ТТ ми беше37,10-37,30 и най-важното и сигурно нещо което ме накара да се усъмня бяха гърдите ми , не ме боляха но около зърната ми се появиха пъпчици така наречените "жлези на Монтгомъри" , който с всеки изминал ден ставаха повече и повече и страшно ме сърбяха.
Друго което се сещам е ужасното главоболие пак същата седмица, иначе си имах добре изразени ПМС.
и така на 4-5 ден направих тест и беше "ПОЛОЖИТЕЛЕН"