КОНКУРС: Как ТОЧНО му казах, че съм бременна

Опитвахме да си направим бебче повече от половин година и след установяване на проблема, ни назначиха лечение началото ноември месец 2006г. След това в еуфорията на празниците минаха 2 месеца и дойде 8 януари2007г., когато чаках месечния си цикъл. Е да ама не!
На работа съм, но не ме свърта на едно място, а и винаги ми е като по часовник цикъла… и мисля какво да направя. Бягам бързо до аптеката в обедната почивка, купувам 3 различни теста и се връщам да ги правя. Направих двата и единия ми показа едвааааа забележима втора чертичка. Зарадвах се, изплаших се и все пак още не вярвах на теста. Оставих си единия тест за другата сутрин, но пак на работа, защото не исках да разбере мъжа, че ако е отрицателен става много тъжен. И така…
Направих го! И … две черти!!! Доста по-ясна втора черта от предните! И сега как да кажа на бъдещия татко?!
Пак излизам от работа и отивам до най-близкия детски магазин. Купих най-малкия размер бебешки чорапки и една подаръчна торбичка. Във всяко чорапче пуснах по един  положителен тест и се обадих на мъжа ми. Работата му е свързана с излизане в града, не е „вързан” като мен да стои в офиса само. Обаждам му се под предтекст, че се е случило нещо неприятно и трябва веднага да го видя. Точно тогава имаше много задачи, но при тези мои думи пристигна на десетата минута при мен. С влизането в офиса ми му подадох малката торбичка. Той я отвори и видя двете чорапчета, но не разбра нищо. Извади ги и ме гледа. Когато ги бутна усети, че има нещо вътре и извади единия тест, погледна ме, после и другия. След като ги видя ме погледна, а аз му кимнах. Той гледаше вече с насълзени очи и ме прегърна силно и започна да ме целува и да вика ще „ставам татко”! Така се прегръщахме и целувахме известно време. Поговорихме си и той продължи по своите задачи.
Вечерта отпразнувахме радостната новина!

И така сега очакваме появата на нашето бебче септември месец!

еми да разкажа и аз

пиех хапчета за щитовидната и ми бяха казали, че не мога да забременея докато ен свърша 6-месечния курс. съответно съвсем ги бях отписала тия месеци за бебеправене, а и цикълът ми не беше много редовен заради хаповете. в кранйа сметка пак ми закъсняваше ноемврийският цикъл, но аз си чаках търпеливо. на 21.11 имахме годиншнина от сватбата и, не знам защо, но ми се строи, че много ми закъснява и ще е страхотен подарък ако съм бременна. съвсем на майтап отскочих до аптеката в работно време, още по на майтап си направих теста, очаквайки дежурната една черта. е да, но излезе и втора черта почти веднага...онемях... а половинката как онемя като му казах, че имам специална изненада за годишнината първо си помисли, че се шегувам... после се зачуди на докторите.... а вечера и двамата бяхме на седмото небе когато вече бяхме поосмислили какво всъщност се е случило

това е моятя история не е много оригинална, но си беше отличен подарък от Господ за 2та годишнина от сватбата ни

И ние като много други двойки се опитвахме доста време да си имаме бебе,но..... не и не Това продължи близо 3 г. Обиколихме какви ли не лекари да търсим причина и най-накрая се оказа,че имам проблеми с хормоните! Лекувах се близо 6 месеца и най-накрая всички показатели бяха в норма Обаче така или иначе пак не забременявах!  
Минаха 3 месеца и накрая  ми беше вече писнало да мисля само за това и го карах спокойно като тайничко пак си поплаквах,че не става а мнго исках защото и годините си минават и отглеждането става много по трудно/аз навърших 26 тази година март/
На 16 декември 2006г./тези дати никога няма да забравя/ заминахме с моя любим малко на разходка извън София,обиколихме няколко градчета и накрая се спряхме в Троян ,за една вечер.Вечерта преди да излезнем от хотела на мен изведнъж започна да ми става ту топло ту студено и някаква мисъл ми мина,че може да съм бременна/закъсняваше ми вече 10 дни/Казах на моя може да съм бременна и за това да не ми е добре,а той каза: Да бе да!
НА сутринта тръгнахме към Бузлуджа и се качихме чаааак най- горе направо ви казвам че имах чувството,че ще умра до9като се качвахме нямах никаква сила изморих се доста стана ми няколко пъти лошо и най - накрая си тръгнахме за София като по пътя ми се отвращаваше от всичко! Возех се и тайничко си мечтаех този път наистина да съм бременна!
На 19 декември вечерта си взеха тест за бременност Surechek на прибиране от работа и сметнах,че ще е по добре да го направя сутринта! НА другия ден само изчаках той да излезне и аз реших да си направя веднага теста Отидох в банята и след няма и десет секунди аз не можах да се стърпя и отворих капачето видях 2 чертички   Така се разтреперах,не можех да повярвам и звъннах веднага на моя лекар! КаАзах му за теста и го попитах с плах глас: Възможно ли е да не е вярно? А той ми каза: Теста показва с точност до 99 %,едва ли този 1 % да си ти,ела утре да те видя! Аз затворих телефона  и веднага се обадих на моя Казах му: Мило,взех си тест! А той: И? Аз: Ми положителен е!   Тогава той замълча и след няколко секунди каза: Еййй...........ще те смачкам   бъзикаш ли се с мен? Тогава аз се разплаках от вълнение и затворих телефона!След няма и 30 мин на вратата се позвъни и кой да видя ТОЙ С един голям букет от рози толкова голям, че не се виждаше кой седи зад него  Подаде ми го а аз си плачех,гушна ме  и каза,че от този ден е най-щастливия мъж на света докосна коремчето ми нежно с ръка  и допълни: ВИЕ СТЕ ми ВСИЧКо и се разплака с мен!    От този ден сме много щастливи! На другия ден отидохме заедно на лекар и видяхме малката точица много се зарадвахме! ПОжелавам на всички да изпитат това чудо! А на споходилите лека бременност!    

моята история не знам дали е оригинална,но ако имаше конкурс за най-ошашкана.....както и да е!
два месеца след сватбата ни почина внезапно много добър наш приятел и ужасът,който изживяхме беше неописуем .дойде време да ми идва цикъла-закъсня.помислих си,че е от стреса,а и в него месец бяхме правили секс само веднъж,защото и двамата бяхме в ужасна депресия след случката.минаха още няколко дни и все така не ми идваше.помислих си,че нещо са ми се разбърникали хормоните и какво ли не ме чака говорим си със съпругът ми,аз съм адски нервна,плача....решаваме,че ще ходим на лекар.
на другият ден той беше наряд(мъжът ми е офицер) и аз отивам при личния ми лекар за направление за гинеколог.тя ме пита дали се съмнявам за бременност,аз казвам "не'' и разказвам какво се е случило.тя ми обясни,че от стреса може да ми закъснее до 14 дни,та да почакам малко.да,ама ме не ме свърта.сестра ми ме нави да си купя тест за бременност и аз решавам вечерта да направя това-тъкмо мъжът ми го няма,не исках да се вълнува излишно и той.прибирам се вкъщи и си правя теста.след указаното време проверявам резултата.гледам-една черта.после се чатнах,че не виждам другата буквичка,понеже ми се е запънало капачето.издърпах го рязко назад и тогава видях и другата черта.извиках от изненада(и сега ми се разтуптя сърцето като разказвам това).звъня на съпруга си по телефона и с разтреперан глас му казвам,че съм си купила тест за бременност,той ме пита "и?",аз казвам,че имам 2 черти,а той милия пита какво означава това.отговорих,че означава,че е положителен.последва мълчание,възклицание и смях.после ми каза да не се шашкам.попитах го дали може да си дойде-естествено не можеше.на другият ден бяхме първи кипри при личния лекар-бяхме решили,че може да е грешка и ще искаме потвърждение от лекар веднага.казвам аз,че ми е положителен теста,че веднага ма е излезнал резултата,а лекарката ми отговори,че грешно положителните тестове са много малък процент,та трябва да тичам веднага на гинеколог.аз отговарям"ето,щом има процент да е грешен-ние сме в него'.тя ме пита"не си ли готова да имаш бебче,я виж таткото как се е хилнал" чак тогава забелязах ошашкания ми мъж как се смее неловко.отиваме при гинеколога.докато ме гледа на ехографа,сърцето ми щеше да се пръсне.пита ме "2 ясни чертички ли видя?...ами честито".викам мъжът ми да влезне в кабинета.седим тримата вътре и мълчим.тогава аз казах"човекът каза честито" и мъжът ми пак се хилна .насрочихме изследванията за другия ден и си тръгнахме.гушкахме се,целувахме се и не можехме да повярваме,понеже беше непланирано.след това съпругът ми се обади на техните,вдигна майка му и той каза"майко,НИЕ сме бременни"  каква по-хубава реакция от това!та НИЕ още сме бременни и след два месеца ще се роди нашата малка изненада

Миналата година, в разгара на баловете.
На 27.05.2006 щяхме да сме гости на последния бал от една дълга поредицата. Мислех си, че ми закъснява заради емоциите, защото малкото ми братче също беше абитуриент и смятах, че вълненията са ми дошли в повече.
През деня ходихме насам-натам с мъжа ми за подарък на госпожичката, която довечера щеше да изживее своята звездна вечер. Минавайки покрай една аптека си казах - "Я да си взема един тест, ей така, да видя какво е".
Прибрахме се, влязох в банята за душ, защото вече закъснявахме за празника. Направих теста, изкъпах се и почти го забравих. Чак като излизах от банята се сетих да погледна. И о ужас - две черти!!! Чета упътването, гледам теста и треперя. В главата ми билиони мисли се прескачат! "Ами работата, ами ученето, ами апартамента, ами ремонта...".
Не се зарадвах! Уплаших се много! Вцепених се и се разплаках! Не исках деца, не бях готова, не беше планирано!
Отидох в хола при мъжа ми, той ме гледа учуден, а аз сигурно съм приличала на психично-болна. Дадох му теста, дадох му упътването и му казах "Чети!".
Той чинно чете... Гледа мен, гледа упътването, гледа теста... Това около 2-3 минути, докато накрая с учудване установи - "Ама ти си бременна!". А аз - рев и чудо и на ръба на истерията. Той ми каза - "Трябва да се радваш, а не да плачеш!".
Закъсняхме много за празненството. Един приятел се досети сам още същата вечер, на останалите казахме след два дни, а на родителите ни показахме една снимка на 6 седмичното ни момиченце с думите "Запознайте се с внучето си!". 

Детенцето ни се роди в първите минути на 2007 година! Излишно е да казвам, че я обичам повече от себе си! Пожелавам на всички да изпитат тази обич 

Една неделя се прибираме от работа кьм 6 следобеда-един сльнчев юнски ден,птички пеят цветя миришат,а ние вьрвим и се караме.  Та вьрвим кьм кьщи -той-"купи си тест",а аз -"НЯМА-пари за глупости не ми се дават"и така 4-5 пьти.Трябваше да ми дойде преди 2 дни,но понеже рабетех на 2 места си мислех,че е от напрежението. Интересното е,че около седмица  преди това бях на гинеколог,и ме гледаха с видеозон поради други прични и не откриха бременност,и аз бях абсолютно сигурна,че е всико друго ,но не и бременност.Накрая насила ме вкара в аптеката и взехме теста-Шуьр чек. Прибрахме се ,аз оправям покупките,кьпах се и забравих за теста( ама за тоя ден никога няма да забравя). ПО едно време ровичкам в чантата и го намерих.Влизам в банята с мисьлта,че го правя и отивам да си отворя една бирички щото сьм сигурна,че е една чертичка и ХА-изненада-2 чертички. Затоврих капачето и и викам тука има грешка и на бегом пак до аптеката-Викам на жената дайте ми тест за бременост и тя ми подава пак Шуьр чек.Викам-"Дайте ми друг,щото тоя излезе положителен,пьк е невьзможно"-,а тя само ми се хили. Не ми се иска да си представя каква физиономия сьм имала в тоя момент,ама жената бая се посмя.Та прибирам се на бегом и пак го правя и пак 2 чртички.А моя в това време на компа в хола седи цька и пие бира. Аз му муша теста под носа му, а той ме гледа безгрижно. "Положителен е" -" Ми ,добре" " Абе как ще е добре,бременна сьм". Малее като млькна тоя човек-дума не обели,а аз само като го срещна по коридора или в стаята-" Ми сега какво ще прави" и го дьрпам за рькава,като някое дете,на което са му откраднали новото колело,а той мьлчи ли мьлчи. Вечерта бяхме осьзнали какво се е случило,та бая се гушкахме и целувахме. Отидохме заедно на лекар и видяхме прекрасната точица,която в момента спи в другата стая-моето малко момченце.Бременността ми много ни изненада-тогава кандидатствах в друг унивреситет,работх на 2 места вьв 2 сьвсем различни сфери и изобщо не бях на ясно сьс себе си,обаче живота понякога така поставя нещата,че много набьрзо човек си изяснява ситуацията ,взима се в рьце и действа.
Пожелавам на всички момичета успех,защото момента ,в който разбираш,че носиш дете е уникален и несравним с нищо друго и трябва да се изживее пьлноценно.

Да разкажа и аз!Известно време не можех да забременея.Цикъла ми не беше от най редовните.винаги ми закъсняваше с 5-10 дни.И аз свикнала с това закъснение не обръщах внимание на някой др.признаци.Ставаше ми лошо,не понасях миризми.Реших да си взема тест.Направих го една сутрин-2 чертички,но едната по бледа.Направих още един,но същата работа.Реших да не казвам все още на таткото.Отивам на лекар и тя ми казва че съм вече в 1 месец.Радост голяма!Как да кажа на таткота?Взех снимката от видеозона.Взех един плик.И понеже бях решила ако е момиче да се казва Виктория,а ако е момче Данаил,пиша писмо:Здравей тати!!!Пише ти Вики или Дидко.Това съм аз.Ще се видим след 8 месеца.Целувки.Оставих го на масата.И таткото като се прибра от работа и го видя онемя Много се радва,гушкаме,и цяла нощ не можахме да спим от вълнение.

Ето я и моята история...
Годината е 2006, съботата преди Великден... Следобед решевам да си взема тест, докато мъжа ми е на футболен мач... Правя го : О, две чертички! Не можах да повервам на очите си! Звъннах на таткото и смотолевих нещо от сорта, че веднага трябва да се прибере... Пристига той, а на лицето ми- най-странното изражение След няколко опита да разбере какво ми е, му дадох теста... В първия момент и той не знаеше как да реагира на това, което се случва След няколко секунди ме вдигна на ръце и започна да вика, че той е най-щастливия човек на Земята!
Вечерта отидохме на църква, за Великденското обикаляне и аз първа успях да си взема огънче от свещенника, което означава здраве и късмет през годината... На следващия ден (Великден), съобщихме новината и на родителите си... Какъв по-хубав подарък от това!!!

     Ето и моята история.Ние все още не сме женени, но въпреки всичко си бяхме решили /идвахме си до България за 2 седмици/ след като се приберем да започнем с опитите. Аз там си правих изследвания на щитовидната жлеза и имах малко нарушение в хормоните, а също така и поликистозни яйчници, изобщо...вероятността да се получи беше Божа работа. Но все пак спряхме да се пазим, за да пробваме. И ето на, взе че се получи още от първия месец. И понеже и на мен, както и на други мами, ми закъснява обикновено и първите няколко дни не се учудих, но все пак имах съмнения. И един съботен ден реших да си направя теста, докато таткото е на работа до обяд. Две чертички .Разплаках се от щастие. Понеже не бях мислила много как да му съобщя, скалъпих набързо една картичка с едно бебенце на компа с надпис ''Щъркелът дойде...погледни в чекмеджето'' /т.е.чекмеджето на масичката на кмпа/. А там, теста увит в инструкциите му, а на празната им част,с всяко отваряне пише "ЧЕСТИТО....щЕ...СТАВАШ...ТАТКО''. И така той като си дойде, аз легнала пред телевизора  и му казвам "Я виж, че май някой звъня на Скайпа", за да погледне към монитора,който вече беше изгаснал. И така не го чух да казва нищо няколко минути, докато осъзнае. А после РАДОСТ, прегрътки, целувки. "Маймунке, защо не ми се обади по рано?" това му бяха думите. Не съобщихме на роднините,докато не си направих и втория тест. Сега всички чакаме с нетърпение момиченце.

Въпреки че все още не бяхме истинско семейство, дори не живеехме заедно, двамата с мъжа ми много искахме да имаме бебче, което да допълни щастието ни. И правехме опити... Не мина много време, когато усетих, че вече сме дали началото на нов живот. Незнам как, просто усещах...
Беше края на май, разкошно време...
Закъсня ми един ден и реших да отида на доктор. Прегледаха ме с ехограф, но докторът каза, че е твърде рано да ми даде отговор дали съм бременна. По път за вкъщи минах през една аптека и си купих тест за бременност. Направих го и резултатът беше положителен. Незнаех дали да се зарадвам, но ме обзе голяма еуфория, приповдигнатост, въодушевление,но същевременно не исках да прибързвам с радостта, докато не направя поне още един тест, а и докато не чуя окончателно резултата от следващия лекарски преглед. Изгарях от нетърпение да споделя с мъжа ми, но същевременно не исках да му казвам, защото знаех колко силно той искаше да станем родители и не исках да го разочаровам, ако се окаже, че разултатът от теста не е верен, защото все пак беше направен следобед, а и след само един ден закъснение на цикъла ми. Прибрах теста в задния джоб на дънките си и отидох при мъжа ми. Когато ме видя, той ми сподели, че му се струвам някак си притеснена, аз казах,че нищо ми няма и след това той ми разказа за плановете си за нашето съвместно лято - екскурзия из Европа - Австрия, Германия, Люксембург, че даже и на гости на сестра ми в Англия можело да отидем и целия този път с кола!  И някак си от езика ми се изплъзна и то троснато - "Не си прави сметките без кръчмаря!" И аз незнам защо се троснах - хем исках това пътуване, хем ако съм бременна, не би било удачно... Първична реакция... А как само исках да му кажа какво ми е... Освен това, исках много да му кажа новината на някое специално за нас място. Имахме две такива - едното беше навън, но до там се стигаше само с кола, а в този момент ние нямахме такава, а другото беше в кантората му - там беше първата ни интимна среща, при която искрите между нас пламнаха. Но как да му кажа да отидем в кантората като вече беше минало отдавна работното време...??? И ето че телефонът му звънна - спешно повикване за работа в кантората и той ме помоли да отида с него - аз естествено се съгласих веднага. Обаче настроетието ми никакво го няма - хем искам да му кажа новината, хем не искам да остане разочарован...и едно такова ми е кривооо.... какво да правя и си вървя нацупена. И си мисля напрекъснато за теста и го усещам в задния си джоб на дънките...
Свършихме работата  /не само тази, заради коята бяхме отишли )))))/ и на тръгване той ме прегърна, в силна и топла прегръдка, хвана ме за дупето и..... напипа предмета в задния ми джоб. ..
 - "Какво имаш в джоба?"
 - "Нищо!"
 - "Хм?! Добре, щом така казваш..."
Аз вече едва се сдържам, ама на езика ми е, ъ-ъ-ъъ-аха-аха да кажа и.... ох, не мога повече да се сдържам, ще му кажа, но с уговорката, че това е само един тест..., че трябва направим преглед при доктор, който да потвърди.... и докато си ги меслех тези неща, бръкнах в задния си джоб, вече държах теста в ръката си и го питах - "Знаеш ли какво е това?". Последва такава вълнуваща и силна прегръдка, без думи...любовта беше навсякъде около нас....Сутринта като станах, направих още един тест, пак с положителен резултат. После той ми сподели, че при репликата ми за кръчмаря му е "светнала лампичката в главата". След няколко дни отидохме заедно на преглед при доктор, който потвърди "диагнозата" - БРЕМЕННА 5-та седмица! След няколко дни чухме и мъничкото туптящо сърчице и в следващия момент вече нямаше по-щастливи от нас хора, с омекнали капачки на коленете, сгушени в силна прегръдка, напиращи сълзи в очите и учестен сърдечен пулс!
Все пак осъществихме плануваната екскурзия. Бях 6-ти месец бременна и пропътувахме над 5000км с колата - Австрия, Германия, Люксембург! Пред Катедралата на Люксембургската херцогиня, под звуците на камабанения звън, получих неустоимо предложение да бъда херцогинята в сърцето на моя съпруг и да вървим винаги заедно, рамо до рамо напред като щастливо истинско семейство!
Днес вече се радваме всеки ден, всеки час, всяка минута на малкото ни съкровище Калоян, което вече е на 3 месеца и топли сърцата ни непрекъснато и даде пълен смисъл на живота ни!

Идеята за дете никога не е била спонтанно хрумване. Винаги съм си мечтала за момента в който ще кажа- Бременна съм. Спряхме да се "пазим" след сватбата ни, пет години и половина след началото на връзката ни. Минаваха месеци, в края на всеки цикъл си купувах поне два теста- но не би. Тръгнах да търся причината в себе си, накрая я открихме в него. Всички казваха, че аз не мога да забременея от мъжа си. Почнахме терапия, аз междувременно продължавам със всички необходими изследвания- да не пропуснем нещо докато го лекуваме. Минаха три години от първите ни опити. Последно- имунологични изследвания в Плевен- там потвърждават, че за да забременея от Ник трябва ИКСИ. Оказва се, че имам леко завишен хормон на щитовидната жлеза. Прибираме се, една седмица отпуска- казахме си "споко, няма да стане" и правихме каквото ни се иска, без графици, без температури...
В края на месеца отивам на ехография на щитовидната жлеза- да уточним има ли проблем. На мен ми е много лошо, пращам го да ми вземе аулин и минерална вода, защото усещам че всеки момент ще ми "дойде". Отивам на работа после, но си тръгвам по обед защото все още ми е много лошо. Тръгвам пеша, малко да се разведря. Минавайки покрай една аптека реших да вляза да си купя тест, въпреки че закъснението е само 3 дни, представях си че ще е поредния отрицателен. Даже нямах много пари в себе си и изтеглих от банкомата, за да си купя по- качествен. Прибрах се, направих теста и запалих цигара междувременно. Още на второто дърпане резултата лъсна пред очите ми- разтреперах се, разревах се, държах го няколко минути в ръцете си... Не можех да повярвам, че това ми се случва. Веднага му звъннах и разревана му казах- Веднага се прибирай в къщи. Милия дотърча веднага, аз му връчих теста и се разревах неудържимо и тъпо попитах- "Ми сега какво ще правим?". Той ме прегърна и се опитваше да ме успокоява. Мисля че и за него новината беше шокираща, но нямаше как да го покаже. Отидохме веднага на лекар, въпреки че знаех че няма какво да се види, след седмица видяхме плодния сак, след две- сърдечна дейност и така след всяко посещение- как се развива нашата дългочакана дъщеря.

Здравейте!
 Първият път когато забременях стана от първият път. Бях студентка трети курс и в сесия когато цикълът ми закъсня, но си помислих, че е заради изпитите. След като свършиха вече бях спокойна, че съм ги взела всичките, но не ми идваше. На другия ден имах рожден ден и моята приятелка ми беше купила два теста за бременност на  Surecheck. Направих си ги и двата показаха две чертички . Отидох при гинеколога си и той го потвърди. Направи много снимки на бебето.  Бях толкова радостна, че на рождения си ден разбрах, че ще ставам майка.
Таткото беше в Добрич по работа – обадих му се и му казах, че съм  във влака и сутринта съм при него. Мъжът ми почна да ме разпитва какво толкова е станало, че пътувам към него. Казах му че е изненада. Сутринта вече бух в прегръдките, а той през цялото време ме разпитваше. Аз си мълчах и отклонявах към други теми.
 Вече бяхме в хотела тогава извадих една кутийка в която бях сложила двата теста, снимките на бебето и картичка в която пишеше “ Това е нашият  син. Ще се казва Любослав” Той първо прочете картичката засмя се и каза “ Съгласен съм, но ако е момиче? Аз бях сигурна, че ще е момче, защото го бух сънувала. Много слушам интуицията си и досега е точна нататък ще види ме. Беше много щастлив и само ме питаше искам ли нещо и галеше корема ми.
 Вторият път много трудно забременях, бях изгубила надежда, че ще имаме второ дете. Накрая се бях отказала и чудото стана.Почнах да мисля, че с мен нещо не е на ред защото спрях кафетата и цигарите и се усъмних, че съм бременна, защото и с първата бременност не ми се пиеше кафе и пушеше. Направих си тест  Surecheck-  , които предният ден бях купила от аптеката. Аптекарката се смееше, че обичаме на Коледа и Нова Година да зарадваме половинките си с такава нoвина.Реших да му кажа на Нова Година след като разчупи баницата с късмети и видя какъв късмет ще му се падне. Падна му се “Цялото щастие което не се преотстъпва.”Тогава  му казах, че ще имаме бебе, а баткото през цялото време викаше “ Ще си имам кака” Тестът го бях оставила до бутилката с шампанско и отварачката. За малко от щастие щеше да отвори бутилката с тестът. Тестът още го пазя.Той стои заедно с пъпчетата им. Понякога с мъжът ми се смеем на случката с бутилката и тестът. 
 
 

Ето и моя разказ:

Това се случи точно в далечната 1997/98г.
Запознахме се и след 2м.....се сближихме. След посрещане на Новата Година.
Малко след това започнаха симптоми. Попрелистих няколко книжки...усъмних се и ме обзе страх...Познавахме се много от скоро. Казах му за съмненията си и го попитах- Какво ще правим?
А той ми отговори- Как какво? Ако искаш- ще се женим!
Много от чувствата ни тогава останаха скрити, половинчати.
С годините си спомняме за този момент и се питаме кой какво си е мислел. Доизказваме, доизживявяме го...
Как се развиха нещата?
Изчаках колкото мога и беж на гинеколог. Който обаче ми обясни, че е твърде рано за да се установи бременност с преглед. Установи кистозни яйчници, най- доброто лечение за които е бременност.
Последва положителен тест за бременност, потвърждение от лекар...и всички екстри на бременността. Разбира се и междувременно брак.
Вече имаме точно две деца и за миг не съм съжалила, че тази ми първа бременност ускори нещата.
Или може би сме улучили точно момента в който това да да се случи?
А ако имаме късмет може би децата ни няма да са само две...и разказа ще има продължение...

  Здравейте ето и моите истории.
  Когато след сватбата решихме да опитаме за бебе стана от първия път.И тъй като цикъла ми е винаги точен на следващия ден след като не ми дойде аз си купих тест за лременност.Ама аз не исках мъжът ми да разбере а когато купувах теста бяхме двамата и аз му казах че искам да си взема от аптеката нещо за разхлабване .На другата сутрин ствам рано отивам в тоалетната и си правя теста.Показа  .Аз отивам събуждам мъжа си и му викам:"Сложи си лещите(носи лещи голям диоптър)" а той ми се чуди и вика "Защо".Притесни се да не е станло нещо, ама отиде до банята и ги сложи.Тогава аз го водя до тоалетната и му показвам теста.Той ми вика "Бременна ли си".Ами ДА ДА .
  Втория път беше много неочаквано и за двамата защото не беше планирано, но това е без значение защото е желано.След като ми закъсня цикъла, аз веднага се усъмних.Но тъй като беше след празниците аз си помислих че може да е и от емоциите около Нова година. Споделих със съпруга ми  и той предложи да си взема тест.И така и този тест беше ПОЛОЖИТЕЛЕН.Стъписахме се но МНОГО СЕ ЗАРАДВАХМЕ, защото винаги сме искали и второ дете.
  Това са моите две истории.Дано са ви харесали.

нашата история със забременяването започна през февруари 2004г.вече бяхме решили със съпруга ми,че искаме да създадем семейство,но имаше определени пречки.бракът ни не е традиционен ,според моите родители,и те бяха много против.аз много държа на тях и не можех просто така да не обърна внимание на тяхното желание.но не можех да пренебрегна и собствените си чувства и тези на човека до мен...и така,за да бъда силна и да се справя със ситуацията,ми беше необходима допълнителна сила.откъде?ами от наше дете!и така,решихме,че ще започнем да си правим бебе...през феврури се опитвахме да създадем малкото човече.но,дойде 29.02.-имах менструация-странна,но менструация.казах на настоящия ми съпруг,но той не се очуди.смяташе,че е нормално да не се получи веднага.но,нещо в мен ме човъркаше-все пак,всяка сутрин бях неразположена-гадеше ми се,спеше ми се...и така,прибрах се в града,в който живея-не сме от един град,но аз следвах в неговия роден град и през февруари имахме очни.и така,прибрах се...на01.03.не издържах и вечерта си купих тест.все пак,нищо не губех.когато видях двете черти ,всичко се завъртя около мен.първата ми мисъл беше за огромната промяна на живота ми,която неизбежно щеше да настъпи,втората ми мисъл беше за трудностите ,които ми предстояха с родителите ми и чак тогава безумно се зарадвах.звъннах по телефона на бъдещия татко.не си спомням реакцията.помня само,че ми каза да си подготвям най-нужните вещи,защото в петък идва за нас !така и стана.сега всички сме ужасно щастливи и се радваме и на второто ни дете!!!

Здравейте!
Ето и нашаат история!
И преди и след сватбата ни пиех противозачатачни заради кистозни яйчници и бяхме решили със съпруга ми да ги пия докато не се настаним в нашия си дом /след сватбата започнахме да ремонтираме дома си/. Нанесахме си точно на Коледа и аз веднага спрах да ги пия. Чудото стана още на втория месец. При мен беше много странно - някак си още на втория ден след като бяхме правили секс аз знаех , че съм бременна, започнах да се чувствам много различно. И казвам на мъжа ми "Аз май съм бременна" , а той казваа " АААА внушаваш си". Иска му се, но не иска да се настройва, за да не се окаже, че найстина си внушавам. Така две седмици. На 06 март трябваше да ми дойде, но не ми дойде. Аз само си мълча и нищо не казвам , а вътрешно вече съм сигурна , че съм бременна. И на 08 март мъжа ми се прибира от работа с един букет и за подарък тест за бременност. Поднася ми подаръка  и казва: "Моля те направи теста веднага", а аз се правя на луда и казвам:"Ама то за по-сигурно се прави сутрин рано". И той казва:"Нищо, просто го направи сега". Аз направих теста и ПОЛОЖИТЕЛЕ  Найстина бяхме много щастливи! Последваха много прегрътки и целувки и найстина един прекрасен 08 март!!!!!

Ето и моята история,близо 1 година и половина се мъчехме да забременнея но все не се получаваше.Последната ми дата на цикъла беше на 15.03.2006г   и  след като ми свърши реших да отида на гинеколог да видя защо не се получава ,доктора  ме пита пиеш фолиева киселина аз казах не тои каза започни да пиеш.Така и направих точно в фертилни дни когато можех да забременнея започнах всеки ден да правим секс.Трябваше да ми доиде на 12.04.06 ,но и така не ми доиде закъсняваше ми вече с цели 5 дена след което реших да си купя и да си направя тест.На 17.04.06г сутринта си направих теста и неможех да повярвам че видях 2 чертияки,след това за по сигорно си купих още 2 теста Шуар Чек и ги направих и отново видях 2 чертички аз на следващия ден на 18.04 имах рожден и това беше наи хубавия ми подарак.Точно на моя рожден ден показах теста на моя и тои много се зарадва а на 18.12.2006г се роди прекрасната ми дъщеричка Виктория

Две години правихме опити за забременяване и нищо. Почти се бях примирила и не очаквах никакви изненади. В един момент ми се отвори възможност да отида на екскурзия до Стокхолм, уредих си документите и заминах. Там на 4-5 ден ми стана лошо, заболя ме коремът и си казвам: "Ето, идва ми цикълът. Ще трябва пак да пия болкоуспокояващи." Добре обаче не идва, 2 ден, 3 ден - няма и няма. Дойде време да се връщам, пак нищо. Пристигнах си и се мисля, че  стресът на пътуването и смяната на обстановката са причината да ми закъснява. Все пак след още няколко дни си правя тест и има две черти. Толкова бяхме чакали, че въобще не ми хрумна да измислям специални начини да му кажа, просто излязох от банята и му съобщих. Той много се зарадва, а аз се изплаших - ами сега? Никога не съм била майка преди, как ще се справя, не знам нищо за бебета. Исках го, вече е факт, а аз се страхувам! С течение на месеците от бремеността страхът ми мина и станахме родители. Когато детето навърши година и половина се обадих на шефката ми и попитах кога ще е удобно да се върна на работа. Тя ме "зарадва" с новината, че вече няма нужда от мен, тъй като е назначила дъщеря си на моето място. Докато асимилирах това голямо чудене падна какво да правя - да си търся нова работа, да поизчакам и да си гледам детето или да правим опити за второ? /Винаги сме искали поне две деца./ Престанахме да се пазим и решихме каквото стане - това. Нямах много надежди, в предвид дълго чаканата първа бременост, а то взе, че стана веднага. И хоп, второ бебе! Тук вече се зарадвах още от първия момент, а съобщаването на новината стана по-тържествено - на вечеря, със свещи и шампанско. Сега си имаме две дечица, който много ни ядосват, но и много ни радват.

Ето и моята история. Казвам се Живка и съм от Стара Загора. Омъжих се през 2002 г. 4,5 години правихме опити за бебе, но то все не ставаше. Ходихме по лекари, всичко ни беше наред. Миналата година отидох в Пловдив да си направя цветна снимка на тръбите. Бяха напълно проходими.  Два месеца след това вече бях бременна. За първи път ми закъсняваше с 2 дена, по принцип ми идва по рано. Взех си 1 тестче. Едва дочаках сутринта. Събуждах се в 4, в 6 и накрая станах да го направя, но той нищо не отчете. Помислих си че е дефектен. Хвърлих го на 1 страна, направих кафе и закуска на мени мъжът ми. По едно време реших че ще пускам пералнята. Отивам в банята за дрехите и гледам теста - 2 чертички. Бяха минали повече от 2 часа от правенето на теста и го бях проверявала няколко пъти. Нямах време да мисля как да кажа на татито. Просто го  взех, показах му го и се разплаках. За първи път в живота ми теста е положителен. Гледахме го и не вярвахме. Веднага ме прати за друг тест - и той беше положителен. И пак не повярвахме, толкова време чакахме този момент, а сега не знаехме какво да си мислим. След няколко дена доктора потвърди че има сакче, след седмица - две и сърдечна дейност. Бяхме много щастливи. Но нашата история не свършва до тук. На третия месец пак ходих на видеозон - видях едно много щураво бебе как се върти и маха с ръчички. В четвъртия месец - точно на 8-ми март решихме да видим как се развива бебчо и каква беше изненадата ни - оказа се че ще имаме цели 2 бебета. Винаги съм си мечтала за близнаци. Татито само гледаше и и се усмихваше - просто изненадата беше голяма. Малко по късно като се прибрахме се осъзна и беше много щастлив - прегръдки целувки. Беше невероятен 8- ми март. Вече съм в 7 месец. Подкрепата и помоща от бъдещия татко  е огромна. Много се радваме че така стана и сме много , много щастливи. Желая на всички Вас такива хубави изненади и лека бременност.
Живка

 Аз дали мога да се включа?
По-принцип той знае ,че ми закъснява(ама не е виждал теста),но пък от друга страна бях на лечение с Оргаметрил точно поради нередовен М.Аз пък знам,че някъде мие купил годежен пръстен и сега съм решила,когато той ми подари пръстена,аз да му върна една красиво опакована кутийка и да го попитам би ли останал с нас до края на света? И после да си го отпразнуваме някъде много романтично...А за повече подробности ще разкажа след обмяната на кутийки

  Ето че сега вече мога да се похваля и аз
  Вчера бяхме цял ден в София,защото за нас тази бременност определено не беше планирана и м/увременно аз не бях добре и бях приемала определени лекарства със страничен ефект,което малко ме притесняваше.И така след дълък и много топъл ден,вечерта си дойдохме,аз чесно казано бях малко изнервена от цялото пътуване и най вече от лоши пътища и малко не ми беше добре-нещо му се сърдех и бях една крива,крива....чак до рев до докарвах .Пък той не знам защо,все се върти и суети около мен и някакси не ми помага да се успокоя-той човека от де да знае какво точно става .
  Все пак поради липса на вечеря и грам желание за приготвянето на такава,решихме да отидем в някой ресторант,за да хапнем нещо. Отиваме там,хора много,шум,но пък масите са наоткрито и поне няма дим;поръчваме и си чакаме и сега на мен ми е още по-тежко-трябва да кажа и на него,и на сина ми и на майка ми...И реших-това ще е ,дай там да ги събирам и да си казвам каквото имам и да се знае .Обаждам се на мамето и се разбрахме, и тя да дойде,уж ей така И тъкмо аз се въртя и се чудя откаде тя ще се появи,обръщам се по едно време към него и ХОП МАЛКА ЧЕРВЕНА КУТИЙКА И НАЙ-ХУБАВИЯ ПРЪСТЕН!!!Лелеее,пак рева и едва смогнах да питам дали ще е щастлив,ако имаме бебе точно сега-май първоначално си помисли,че се шегувам,но постепенно му достигна до мозъка какво имам впредвид и бяха едни прегръдки и  мнооого,мнооого  целувки.....В това време и мама се появи и си го отпразнувахме вчера!

  тъй като все нервинчех последните няколко дена...........направих тест и му изпях песничката за "ЖОРО Е НЕВИНЕН, а мъжа ми е винивен"  Голяма радост беше, 1 месец след това продължаваше да върви и да си пееее песничката....колкото и да криехме отначало, че съм бремена.....може някой да се е замислил..тоцялото това пееене

И моята история е доста интересна.Студентка на две места,която не работи и със сриозен приятел...Една вечер бяхме отишли на вилата му извън София и решихме да правим секс.Не бях много съгласна,но исках да го зарадвам.Всичко вървеше нормално,докато не стана гаф и презервативът не се скъса.Нямаше откъде да взема хапчето за спешна контрацепция и изчакахме до сутринта.Бяха минали не повече от 12 часа,когато взех таблетките.Но...въпреки това,човечето е решило да дойде на този свят.Дойде рожденият ми ден на 23.04.2007.Бях резервирала маса за да се почерпим с приятели.Макар,че не ми беше закъснял цикъла,имах някакви опасения,и през деня реших да си направя тест.Купих surecheck и се оказа...положителен.Обадих се на приятеля ми да дойде спешно,че ми прилоша и имам да му казвам нещо.Долетя от работа буквално за 10 минути  Бях му приготвила обяд.После му дадох теста.Остана като вцепенен,2-3 минути не можа да каже и дума.Аз се разплаках и той се хвърли да ме прегръща.Сега е много щастлив и горд бъдещ татко!Вечерта съобщихме на приятелите,като се оказа,че още една двойка чака бебе.Изкарахме вечерта много весело и приятно.

Сега заедно подготвяме сватбата си и чакаме този миг с нетърпение!

 Как точно му казах , или как ТОЧНО му показах ,че съм бременна
С приятеля ми живеехме заедно от няколко месеца и в главите ни се въртеше идея за бебче , но и двамата изпитвахме страх дали ,ще се справим ,затова оставихме нещата просто да се случват. След няколко отрицателни теста , отчаянието ни обзе и решихме , че явно не му е сега времето.
На 14 Февруари реших да изненадам приятеля си с невероятно романтична вечер и съответно се подготих добре - свещи , шампанско , секси бельо , розови листенца и т.н. , ноооо по-изненаданата всъщност бях аз когато той коленичи пред мен с годежен пръстен и въпроса " Ще се омъжиш ли за мен ?"
Естествено отговора беше "Да" и продължението на вечерта ще оставя на фантазията ви 
 Покрай цялата тази еуфория някак не усетих , че ми закъснява с 2 дни , като се опомних купих тест - не от най-качествените , защото бях убедена , че закъснението е в следствие на силните емоции. Направих теста докато бях на работа - появи се почти незабележима втора чертичка, усъмних се , но не ми се вярваше и реших да не споделям с годеника си преди да се убедя. Докато се прибирах към къщи си купих Surecheck , скрих го в чантата си и си замълчах - само аз си знам , как успях да се сдържа. Цяла нощ не спах от вълнение и очакване.
Рано , рано на 1 март направих теста - още на втората минута две ярко червени вертички накараха сърцето ми да бие лудо , сълзи на щастие бликнаха от очите ми и както си стоях развълнувана в банята започнах да обмислям как да кажа на таткото ...
В следващия момент се опомням - 1 март , мартенички , бяло и червено ... ДА - това беше. Завързах на теста червена панделка ( останала спомен от 14-ти Февруари ) и се запътих към спалнята , където татенцето още сладко спинкаше ...
Събудих го с целувка и още не разсънил се му казах " Честит празник , мило " и му поднесох "мартеничката" " ,а той онемял , гледа ту теста , ту мен ... така в продължение на няколко секунди , след което скочи , прегърна ме силно , целуна ме и изкрещя със сълзи на очи- " Ще си имаме бебе " !
Сега с нетърпение чакаме всеки следващ преглед , за да зърнем на видеозона чудото което сътворихме на 14-ти Февруари !

Моята история е вече доста старичка, от 2001 година. И не е точно как му казах. По-скоро . . . как ми казаха, че съм бременна
Със съпруга ми все още не живеехме под един покрив, обсъждахме кой и как да си смени работата, че да се съберем и куп такива подробности. Един ден той подхвърли, че сме семейство де факто. А аз го подкачих, че е нормално едно семейство да има и повече от двама души. След известно обсъждане започнахме бебеправенето, макар и все още разделени. 3 месеца - нищо. На четвъртия вече се събрахме заедно. И двамата сменихме работа и квартира. Пътувах много, много ми се спеше денем, нощем не ме свърташе на едно място. По принцип съм с ужасно нередовен цикъл, а покрай промените, дори не бях обърнала внимание колко ми закъснява. След като няколко пъти ме запита дали не съм бременна (на което аз отговарях с дежурното "ще ни се, ама не"), един ден, като отиде на работа, остави продълговато пакетче на масата. Беше ми купил тест за бременност.  И . . аз го направих с една приятелка, медицинска сестра, че вяра си нямах. Много го исках, та можеше и да ми се привиди нещо, дето го няма. И в първия момент не го видях. Разочаровани, седнахме да пием по кафе, ама аз нещо му се мръщя и хрупам солени бисквитки. След 10 минути излетях към кофата с боклука. Там си бяха. И двете ми чертички.
Вечерта посрещнах любимия, хванах го за ръката и му казах, че ще му кажа нещо, ама искам да е седнал. Засмя се, защото му беше ясно вече. Седнах в скута му и разказах за преживелиците с теста и резултата от него. "значи, ще ставаме мама и тати! А ти не вярваше!". Помилва ме, прегърна ме и ме заведе в прекрасно заведение, където поне 10 минути ми обясняваше, че за да е щастието му пълно, освен да стане татко, би искал да му окажа и честа да стане мой съпруг!

Ами .. Ние бяхме от 7г заедно,когато ни се случи хубавото нещо И преди това бяхем решили,че нещо ни има - я, на него, я,на мене, защото много пъти сме били неразумни,но бебе не е ставало. И така един ден отидох на гинеколог с оплаквания,които после се оакза,че са типични симптоми за бременност  . И така, разбрах,че съм бременна във втората седмица. Обадих му се  и захилена му заявих: "Е, сега поне едно е сигурен - не си стерилен!" , а той:"КАКВО?" (от онова какво,което не е от недочуване) и аз пак повторих: "Ами няма нужда да си правиш изследване - не си стерилен" и така... днес малко съжалявам,че така по телефона... ама за второто ще го гледам в очите 

аз изпратих ммс на таткото със снимка на 2-та положителни теста. Не беше кой знае колко оригинално, но нямах търпение за изненади. Обаче внимание: Толкова ми се искаше да е истина, че не посмях да се доверя на резултата. Когато се прибра вечерта, го накарах той да си направи 2 теста    !!!
Просто трябваше да съм сигурна, че неговите ще са отрицателни. Сега е много вещ по въпроса с тестовете. 

Ами след много разговори и кандисвания, аз навих моя да си направим най-накрая бебе, защото бяхме заедно близо 4 години, живеехме заедно от 2, така че мислех че сме готови. Правихме опити 2-3 дена, взе че ми дойде, ядосах се, въпреки че нямах основания. След като ми свърши подновихме усилените опити. 10 дена преди да ми дойде видя капка кръв докато се миех и какво ли не почнах да си представям, че е от имплантацията и прочие. И така... въпреки че се навивах че няма да стане от първия месец опити, много исках да стане, и след няколко отрицателни теста, близо седмица преди датата на цикъла, реших пак да пробвам, имах останали 2 теста... Понеже бях нощна смяна, сутринта като се върнах от работа, влязох да се изкапя. Приятелят ми вече беше отишъл на работа. И направих теста оставих го на тоалетната, и докато се обърна и гледам, о, Боже, две чертички, полудях си от кеф. До края на деня направих още един, за по-сигурно. Вечерта легнах да спя за нощна смяна, обаче се ослушвам кога ще се върне приятеля ми. И като хлопна вратата, взех единия тест и отивам да го посрещам. Той влиза и аз "Айде бе тати..." и той " И тати ли станах?" И аз му подавам теста с широка усмивка и той "Положителен ли е?" и аз "Да!". Той в началото се стъписа, удари ми една голяма целувка и вечерта си го отпразнувахме двамката. Сега нашата кукличка е вече на близо 9 месеца и скоро мислим да почваме да пробваме за следващото.

И аз да си кажа.
Двамата студенти, аз - редовно последна година, той - задочно трета година. Всеки си жевееше при родителите. Първият месец като не ми дойде на датата беше на пролет и всеки ми казваше това е от пролетта. Аз пък си знаех, че винаги съм точна. Нито направих тест, нито отидох на лекар. След седмица си направих тест, три - четири бяха за по сигурно. Двата показаха, че не съм бременна, третия че съм бременна. Аз през цялото време се молех да не съм. Двамата студенти, уча последна година, баща ми доста консервативен и въобще беше ужасно. Е накрая след много упорито настояване от страна на моята сестра отидох на лекар. А през цялото време приятелят ми повтаряше,че може да съм бременна. Отивам лягам да ме преглеждат гинеколожката и личната ми лекарка, и почват едни термини по лекарски. "Колко голямо било, но нямало плоден сак", "Че това никак не е хубаво, не е възможно от това да нямам менструация". Аз се потя на леглото и викам:" Край тука нещо много сериозно ще е." След сумати приказки ми казаха,че имам голям възел на матката, които ще трябва да се махне оперативно. И точно преди да стана от ехографа започнаха пак да ме гледат, вече 40 минути. И в един момент:" А ето го. Колко е малко, затова не сме го видели."
Аз омаяна от операция стигнах до бебе. Ами сега рев. Цялага треперя, двети лекарки не искат да ме пускат така да си ходя. Звъня на сестра ми /беше ученичка/ :"Веднага идвай.". Все едно беше пред вратата излизам и я виждам и почва се един рев. Тя толкова се уплаши, а лекарката вика:"Това ли е лелята?". При, което сестра ми изтърва чантата. Успокои ме и веднага при приятеля. Той отваря вратат аз пак рева. И викам:" Бременна съм", а той :"Ще се справим. Обичам те" и после почнах да рева от облекчение.
Ами това е, не е никак романтично, но така се случи. Ще гледам да се реванширам за второто живот и здраве.

Ами много много не му мислих .........след като не ми дойде две седмици и след като направих поредния тест изненадата беше доста голяма от двете чертички:)
И му звъннас и през рев ми казах само " Мило има две чертички:) "
А той милия две минути неможа да каже и дума
и после като се прибра имах подарък - огромен красив и нежен букет от розови лалета-любимите ми:)

Ето и нашата история! Женени от година и половина и все нямащи време за бебе покрай ремонти, нова работа и така нат, макар че и двамата сме на по 30-тина години. Края на 2006 вече решаваме, че почваме с бебеправенето. Но в началото на декември ми предложиха много добре заплатена работа в друг град, доста далеч / на 250км./ от моя. Мъжът ми нямаше как де се прмести с мен, на работа е, пък и аз отивах с идеята за няколко месеца. И така се почна един ад - много работа, никакви почивки и много пътуване. Но не сме се откавали от бебе. Пробите почнаха декември, през януари си купих тест и нищо. Аз бях убудена, че 4-5 мес. ще ни отнеме, пък и този стрес на новата работа - просто абсурд беше за мен да си помисля, че ще забременея точно при тези условия. Средата на февруари се събудих една сутрин в 5.30ч.  и леко ми стана лошо. Имах един неизползван тест от предният месец и си го направих на момента и ...... две черти! Изпитах наистина много различни чувства. Уплаших се, зарадвах се, две -три сълзички даже и дойде ред да си помисля как да съобщя на мъжа си, който е в родният ни град.  Не мислих много, трябваше да е или по телефона веднага на сутринта или да изпратя теста по куриери, тази идея ми се прокрадваше отпреди, ако евентуално забременея далече от вкъщи. Едва ли щях да издържа лично да му кажа при условие, че трябваше да чакам края на седмицата и да пътувам или аз или той, пък и не мога да пазя тайни  Реших да изпратя теста по куриери, още повече, че една куриерска фирма ми е бивша месторабота и колегите там са ми и много близки приятели. Другият ми довод беше, че приятелката ми там ще помогне на мъжа ми да "разчетат" теста, защото не бях сигурна в него и ме беше страх цялата изненада да не замине на кино. Същият ден пускам теста по куриери, в един малък плик и на плика пише само "Искам снимки". Едвам изчаках да стане на следващият ден сутринта, че да отиде в офиса на куриерската фирма и да отворят "пратка". Звъни ми по телефона моят мъж и в същото време отворят пратката и ги чувам какво говорят. Извадиха теста и всички в един глас викат "Тест за бременност, но какво значи, може при различните тестове двете черти да значат различно"  Направо откачих, това от приятелката си поне не очаквах, тя е родила преди 12год. и забравила при тестовете колко черти какво значат. Цялата ми изненада замина на вятъра  Все пак един друг колега там е потупал мъжа ми по рамото и е казал: "Еее, честито ставаш татко" Добре, че той и моите разеснения по телефона, че стигнахме до истината!  Имам и снимка, която прилагам, за да видите физиономията на мъжа ми с теста в ръка. http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=2417138 Сега чакам моят бебок да се появи на белият свят и да ни радва още повече!

При нас се случи ето така
Миналата година решихме, че вече е време да имаме дете.Наивно вярвахме, че ще стане от първия път, но уви не стана нито първия, нито втория и третия път.Тогава си казахме "да става каквото ще" и край на истериите, "че и този път не стана". Наближаваше Свети Валентин и аз се чудех какъв подарък да направя на половинката си.Вечерта преди 14.02. ми хрумна на следващия ден да си купя тест за бременност /не ми закъсняваше извън обичайните за мен граници/. Не знам защо, не съм имала никакви симптоми или каквото и да било....просто си помислих по-хубав подарък от положителен тест за бременност не би могъл да получи за празника на ВЛЮБЕНИТЕ.Сутринта си купих теста на път за работа и веднага отидох в тоалетната.Когато погледнах прозорчето на теста онемях като видях две чертички.Гледах и не вярвах на очите си. Върнах се в стаята /ние работехме заедно и то бюро срещу бюро с любимия/, седнах си на мястото, взех теста в ръце и насочих отвора на прозорчето срещу половинката ми без да казавм нищо. Той в първия момент не "можа да включи" и каза "какво е това", аз само се усмихнах без да кажа нищо и в следващия момент той осъзна какво вижда и....полудя от радост.Прегърна ме, взе да ме милва по корема и да си повтаря /поне 100 пъти/, че ще става баща.Така всъщност и двамата получихме най-страхотния подарък за деня на влюбените!!!! 

Здравейте и от мен!

Нашата история е много кратка, но изпълнена с много емоции. С мъжа ми се запознахме преди малко повече от две години, преди година се сгодихме (на рождения ми ден) и само четири месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Не сме го планирали, но и не сме се пазили особено. Направих си теста за бременост точно два дни преди рождения ден на любимия и реших да запазя изненадата като подарък за повода. Е, да, но как да изтърпя цели два дни, без да споделя сладката изненада. Та се започнаха едни подмятания от моя страна - "ако знаеш какъв подарък съм ти приготвила", "няма да повярваш", "никога няма да се сетиш"... И все неща от този род. Но той не е глупав и в един момент една такава огромна усмивка му озари лицето... Направо изтръпнах - бях си развалила изненадата. И побързах да отрека. Докато му обяснявах колко греши, усмивката не слизаше от лицето му. Каквито и съмнения да съм имала относно реакцията му, на мига се изпариха, вече бях повече от сигурна, че новината ще е хубава. Много исках да му кажа, но точно в този момент бяхме в колата, пътувахме нанякъде, а аз ужасно много исках да видя погледа му в момента, когато разбере, че ще става татко. Обмислях различни варианти да му кажа: говорили сме си, че когато забременея, той ще ми купи люлеещ се стол - мислех си да му приготвя картичка, на която да му обявя, че е време да започне да търси такъв; мислех да му взема някаква кукла и памперс и да му кажа да започне да тренира; понякога той ме гали по корема, почуква лекичко и пита "ехо, има ли някой там", та исках точно това да използвам - някак си да завъртя нещата така, че да мога да отговоря "да" или нещо такова... В крайна сметка денят преди рождения му, прекарахме целия заедно и нямах много възможности да избирам как да го изненадам. В крайна сметка само купих една картичка, на която написах нещо от сорта "Честит рожден ден, вчера те излъгах, обичам те" и както си бях наумила, дадох му я на рождения му ден. Той отвори картичката, прочете текста и в рамките на максимум десет секунди изстреля последователно: "излъгала си ме? за какво? че си бременна???? бременна си?!!! бременна ли си????". На нито един от въпросите нямах време да отговоря, само гледах очите му. А те казваха много повече от всички думи на света. Аз изгарях от желание да му разкажа за всички емоции, които съм изживяла докато споделя с него новината, но само стоях и гледах очите му. Е, всичко е продължило секунди, но в тези секунди беше събран целия ни свят. Той сияеше от щастие, смееше и плачеше едновременно, буквално не знаеше къде се намира в момента. И в следващия миг ми изстреля - "кога ще се оженим?". Добър въпрос. Планирахме сватбата да е през май, родата беше уведомена, датата избрана, а сега ето, че трябваше да форсираме нещата. Или да изчакаме малко повече. В крайна сметка се оженихме през януари и чакаме с нетърпение появата на нашето бебче в края на юли.

Момичета, ако имате възможност да избирате, за нищо на света не съобщавайте такава новина от разстояние. Аз никога няма да забравя погледа в очите на мъжа си, а и едва ли ще го видя някога пак - все пак само веднъж мога да му съобщя за първи път, че ще става татко.

Сега ще ви разкажа моята история!С моя приятел сме заедно 4 години.Много искахме да си имаме детенце.Две години правихме неуспешни опити да забременея но те бяха неуспешни.Приятелят ми мислеше че проблемът е в него и че той не може да има деца.И двамата се бяхме отчаяли и си мислехме че няма да можеме никога да си имаме наше бебче.Даже ние си мислехме да си осиновиме детенце и да го дариме с цялата си обич.През миналата  2006 година някъде в началото на Април месец менструацията ми закъсня с около две седмици.Мислех че е от смяната на времето.Не съм си и помисляла че може да съм бременна.Все пак нещо ме глождаше и реших по-скоро от любопитство и с малко надежда да си купя един тест за бременност.Купих си теста и тайничко отидох в тоалетната и си го направих.Когато мина определеното време и трябваше да видя резултата ме обзеха тръпки и вълнение.Даже и малко страх.Приготвих се че и този път ще се разочаровам.Най-накрая събрах смелост и погледнах теста.Тогава с учудване разбрах че съм бременна.Неможех да повярвам и затова не казах веднага на приятеля ми.Мислех си че е станала грешка и раших да изчакам още малко и да си направя втори тест.Мина още една седмица през която не спирах да мисля за това и да се чудя как да кажа на приятеля си.Чудех се каква ще бъде реакцията му като разбере.Една вечер както си седяхме и се гледахме телевизия аз ни в клин ни в ръкав му изтърсих че съм бременна и му разказах цялата история.Той също като мен се учуди и слезе до аптеката да купи един тест.Като ми го даде аз си го направих и му го дадох той да види какво ще покаже.Аз много силно се надявах тестът да е положителен.Приятелят ми погледна какво показва тестът.Оказа се че аз наистина съм бременна.Той много се зарадва.Направо незнаеше къде се намира от радост и вълнение.Веднага телефонира на майка си да съобщи радосната новина.Той беше много щастлив също като мен!

Моята история е кратка :
Имах здравословни проблеми ( гинекологични и два пъти бях в болница ) и докторите ми казаха, че ако искам дете - сега е момента да действам,а ако се забавя - можело и да не стане ... Излязох от болницата и попитах приятеля ми иска ли да си направим бебе. Той каза: "Да, но имам едно условие: да се оженим след като забременееш" И така направихме бебо... Минаха няколко седмици и аз усещах, че нещо не се чувствам както обикновено и се прибрах в нас с един тест ... Таткото си беше в тях и нямаше идея какво правя... Като видях двете черти седнах на лаптопа и му написах по icq : "Бременна съм", а той ми написа :"Супер - поздравления ! БРБ - отивам до магазина с майка ми " ...  Малко странно ми стана, явно е имал подозрения и затова не се учуди много, но после от майка му разбрах, че  е хвърчал  от радост
Това е 

Здравейте!При нас се случи ето така:Решихме да имаме бебе и на втория месец забременях!Една неделна сутрин татито спеше още,аз отидох и купих тест shurecheck.Върнах се и го направих.беше положителен и събудих татито и двамата много се радвахме.Нашата история не е от най-оригиналните,но пък си е наша

Нека и аз да ви разкажа моята история.
Ще започна малко по отдалече.Когато бях 5-6 клас ми казаха,че имам поликистозни яйчници и от тогава до ден днешен се лекувам.На цветница 2005 година моят съпруг ми предложи брак и започнахме да се подготвяме за бъдещата сватба.Малко след това на мен ми закъсняваше,но аз го приемах за напълно нормално,защото почти 5 години бяхме заедно и всеки месец аз си правех по няколко теста за бременност,но винаги бяха отрицателни.Вече бяхме определили датата за сватбата,но на мен все още ми закъсняваше.
Един ден излязох на разходка със сестрата на мъжа ми,която беше бремена във втория месец.Тя като ме погледна и каза"ти си бременна" и почти на сила ме накара да си купя тест за бременност.Макар,че тогава се изсмях на нейните думи,като се прибрах в къщи веднага направих теста.Треперех,защото все още имах надежда.Надежда,че най накрая може би съм забременяла.
Та с треперещи ръце дърпам капачето на теста,а той отрицателен.Бях много разочарована,отново отрицателен тест.Започнаха да се стичат сълзи по бузите ми.Не исках да плача,но сълзите напираха.Бях се надявала,но отново се разочаровах.И тогава обхваната от ярост и болка разтърсих теста,така както тръскаш термометър.Нещо ми грабна погледа,чертите бяха две,а не една.От притеснение или от нещо друго не съм отворила теста до край.Мисля,че мина много време,не знам,но си спомням,че извиках и след това започнах да тичам из апартамента.През главата ми минаха няколко варианта да кажа на мъжът ми.Първо да оставя небрежно теста на масата и той да го види и да разбере,второ мислех да отида на доктор и когато той потвърди да му кажа и така на татък.Но за съжаление не мога да пазя тайни от него.Веднага му се обадих по телефона и го попитах как е.А той милия се уплаши,защото си помисли,че нещо лошо се  е случило.Е,малко го поддържах в неведение.Но след 5 минути го попитах дали си спомня какво искахме най много.Разбира се след толкова дълго време заедно имахме много планове и мечти за бъдещето и той доста се озадачи.Не знаеше какво става,помисли,че нещо съм се побъркала.Не издържах и му казах,че съм бременна.Мълчание и след около 2,3 минути ме попита дали съм сигурна.Казах му,че не съм,но теста така е показал.Каза само "дано".На следващия ден потвърдиха и разбира се веднага му се обадих,разплака се.Беше много щастлив,толкова много го чакахме.
Тази бременност беше първия ни подарък за сватбата.Да си призная най големия подарък който може някой да ти подари.Пожелавам на всички такова щастие.

Здравейте!
При мен по-скоро беше как ми каза,че съм бременна.Закъсняваше ми около седмица и казвам на мъжа ми,че ще си купя тест.А той отговори-Изобщо не си купувай!Бременна си!По-скоро аз останах учудена!
Сега се радваме на 10 месечното си дете.

ще бъда максимално кратка:
излязох от кабинета на гинеколога с ехографска снимка в ръце
и я размахах пред очите на мъжа ми с думите:
"ей т'ва е детето ти!" бях в 9 г.с.
предварително тестове не бях правила.
имах съмнения, че съм бременна, но по-скоро смятах, че имам киста на яйчника  .
а сега "кистата"- почти 5 месечна вече така сладко спинка в креватчето си  .

На мен мъжът ми ми каза че съм бременна. След около 6 месеца бебеправене се бях отчаяла и мислех, че мен няма да ме споходи това щастие. След като престанах  да се надявам се получи. Цикълът ми закъсня с няколко дни, а от много време си беше абсолютно редовен. Минаваше ми мисълта за бебе, но я отхвърлях, за да не се разочаровам отново когато видя първите капки кръв. Мъжът ми спокойно ми казваше че съм бременна, но аз го убеждавах че не е така, измислях какви ли не причини за закъснението на цикъла ми. Една сутрин отидох до аптеката, направих теста и докато чакаме резултата му го дадох на него да го държи, че доста се вълнувах. Когато се появиха двете чертички той ми каза - Бременна си, аз стоях и мълчах и незнаех какво да кажа. Той ме прегръщаше силно и продължително. Изплаших се. Толкова много го исках, а сега... какво ще правя, всичко за мен е толкова неизвестно. Веднага отидох пак до аптеката, купих друг вид тест - пак положителен. Докторът, при които отидохме след няколко дни ми направи трети тест - пак различен от останалите два и всичките положителни. Бях горда и щастлива и много притеснена. Таткото показваше повече радостта си, аз се притеснявах - здраво ли ще бъде, как ще се справя, ще бъда ли добра майка? Сега си имаме прекрасно здраво момченце и ако е рекъл Господ ще има и сестричка, за която ще участвам пак в конкурса - този път Аз ще му кажа че съм бременна!

  страхотни истории