КОНКУРС: Как ТОЧНО му казах, че съм бременна

  Ето че сега вече мога да се похваля и аз
  Вчера бяхме цял ден в София,защото за нас тази бременност определено не беше планирана и м/увременно аз не бях добре и бях приемала определени лекарства със страничен ефект,което малко ме притесняваше.И така след дълък и много топъл ден,вечерта си дойдохме,аз чесно казано бях малко изнервена от цялото пътуване и най вече от лоши пътища и малко не ми беше добре-нещо му се сърдех и бях една крива,крива....чак до рев до докарвах .Пък той не знам защо,все се върти и суети около мен и някакси не ми помага да се успокоя-той човека от де да знае какво точно става .
  Все пак поради липса на вечеря и грам желание за приготвянето на такава,решихме да отидем в някой ресторант,за да хапнем нещо. Отиваме там,хора много,шум,но пък масите са наоткрито и поне няма дим;поръчваме и си чакаме и сега на мен ми е още по-тежко-трябва да кажа и на него,и на сина ми и на майка ми...И реших-това ще е ,дай там да ги събирам и да си казвам каквото имам и да се знае .Обаждам се на мамето и се разбрахме, и тя да дойде,уж ей така И тъкмо аз се въртя и се чудя откаде тя ще се появи,обръщам се по едно време към него и ХОП МАЛКА ЧЕРВЕНА КУТИЙКА И НАЙ-ХУБАВИЯ ПРЪСТЕН!!!Лелеее,пак рева и едва смогнах да питам дали ще е щастлив,ако имаме бебе точно сега-май първоначално си помисли,че се шегувам,но постепенно му достигна до мозъка какво имам впредвид и бяха едни прегръдки и  мнооого,мнооого  целувки.....В това време и мама се появи и си го отпразнувахме вчера!

  тъй като все нервинчех последните няколко дена...........направих тест и му изпях песничката за "ЖОРО Е НЕВИНЕН, а мъжа ми е винивен"  Голяма радост беше, 1 месец след това продължаваше да върви и да си пееее песничката....колкото и да криехме отначало, че съм бремена.....може някой да се е замислил..тоцялото това пееене

И моята история е доста интересна.Студентка на две места,която не работи и със сриозен приятел...Една вечер бяхме отишли на вилата му извън София и решихме да правим секс.Не бях много съгласна,но исках да го зарадвам.Всичко вървеше нормално,докато не стана гаф и презервативът не се скъса.Нямаше откъде да взема хапчето за спешна контрацепция и изчакахме до сутринта.Бяха минали не повече от 12 часа,когато взех таблетките.Но...въпреки това,човечето е решило да дойде на този свят.Дойде рожденият ми ден на 23.04.2007.Бях резервирала маса за да се почерпим с приятели.Макар,че не ми беше закъснял цикъла,имах някакви опасения,и през деня реших да си направя тест.Купих surecheck и се оказа...положителен.Обадих се на приятеля ми да дойде спешно,че ми прилоша и имам да му казвам нещо.Долетя от работа буквално за 10 минути  Бях му приготвила обяд.После му дадох теста.Остана като вцепенен,2-3 минути не можа да каже и дума.Аз се разплаках и той се хвърли да ме прегръща.Сега е много щастлив и горд бъдещ татко!Вечерта съобщихме на приятелите,като се оказа,че още една двойка чака бебе.Изкарахме вечерта много весело и приятно.

Сега заедно подготвяме сватбата си и чакаме този миг с нетърпение!

 Как точно му казах , или как ТОЧНО му показах ,че съм бременна
С приятеля ми живеехме заедно от няколко месеца и в главите ни се въртеше идея за бебче , но и двамата изпитвахме страх дали ,ще се справим ,затова оставихме нещата просто да се случват. След няколко отрицателни теста , отчаянието ни обзе и решихме , че явно не му е сега времето.
На 14 Февруари реших да изненадам приятеля си с невероятно романтична вечер и съответно се подготих добре - свещи , шампанско , секси бельо , розови листенца и т.н. , ноооо по-изненаданата всъщност бях аз когато той коленичи пред мен с годежен пръстен и въпроса " Ще се омъжиш ли за мен ?"
Естествено отговора беше "Да" и продължението на вечерта ще оставя на фантазията ви 
 Покрай цялата тази еуфория някак не усетих , че ми закъснява с 2 дни , като се опомних купих тест - не от най-качествените , защото бях убедена , че закъснението е в следствие на силните емоции. Направих теста докато бях на работа - появи се почти незабележима втора чертичка, усъмних се , но не ми се вярваше и реших да не споделям с годеника си преди да се убедя. Докато се прибирах към къщи си купих Surecheck , скрих го в чантата си и си замълчах - само аз си знам , как успях да се сдържа. Цяла нощ не спах от вълнение и очакване.
Рано , рано на 1 март направих теста - още на втората минута две ярко червени вертички накараха сърцето ми да бие лудо , сълзи на щастие бликнаха от очите ми и както си стоях развълнувана в банята започнах да обмислям как да кажа на таткото ...
В следващия момент се опомням - 1 март , мартенички , бяло и червено ... ДА - това беше. Завързах на теста червена панделка ( останала спомен от 14-ти Февруари ) и се запътих към спалнята , където татенцето още сладко спинкаше ...
Събудих го с целувка и още не разсънил се му казах " Честит празник , мило " и му поднесох "мартеничката" " ,а той онемял , гледа ту теста , ту мен ... така в продължение на няколко секунди , след което скочи , прегърна ме силно , целуна ме и изкрещя със сълзи на очи- " Ще си имаме бебе " !
Сега с нетърпение чакаме всеки следващ преглед , за да зърнем на видеозона чудото което сътворихме на 14-ти Февруари !

Моята история е вече доста старичка, от 2001 година. И не е точно как му казах. По-скоро . . . как ми казаха, че съм бременна
Със съпруга ми все още не живеехме под един покрив, обсъждахме кой и как да си смени работата, че да се съберем и куп такива подробности. Един ден той подхвърли, че сме семейство де факто. А аз го подкачих, че е нормално едно семейство да има и повече от двама души. След известно обсъждане започнахме бебеправенето, макар и все още разделени. 3 месеца - нищо. На четвъртия вече се събрахме заедно. И двамата сменихме работа и квартира. Пътувах много, много ми се спеше денем, нощем не ме свърташе на едно място. По принцип съм с ужасно нередовен цикъл, а покрай промените, дори не бях обърнала внимание колко ми закъснява. След като няколко пъти ме запита дали не съм бременна (на което аз отговарях с дежурното "ще ни се, ама не"), един ден, като отиде на работа, остави продълговато пакетче на масата. Беше ми купил тест за бременност.  И . . аз го направих с една приятелка, медицинска сестра, че вяра си нямах. Много го исках, та можеше и да ми се привиди нещо, дето го няма. И в първия момент не го видях. Разочаровани, седнахме да пием по кафе, ама аз нещо му се мръщя и хрупам солени бисквитки. След 10 минути излетях към кофата с боклука. Там си бяха. И двете ми чертички.
Вечерта посрещнах любимия, хванах го за ръката и му казах, че ще му кажа нещо, ама искам да е седнал. Засмя се, защото му беше ясно вече. Седнах в скута му и разказах за преживелиците с теста и резултата от него. "значи, ще ставаме мама и тати! А ти не вярваше!". Помилва ме, прегърна ме и ме заведе в прекрасно заведение, където поне 10 минути ми обясняваше, че за да е щастието му пълно, освен да стане татко, би искал да му окажа и честа да стане мой съпруг!

Ами .. Ние бяхме от 7г заедно,когато ни се случи хубавото нещо И преди това бяхем решили,че нещо ни има - я, на него, я,на мене, защото много пъти сме били неразумни,но бебе не е ставало. И така един ден отидох на гинеколог с оплаквания,които после се оакза,че са типични симптоми за бременност  . И така, разбрах,че съм бременна във втората седмица. Обадих му се  и захилена му заявих: "Е, сега поне едно е сигурен - не си стерилен!" , а той:"КАКВО?" (от онова какво,което не е от недочуване) и аз пак повторих: "Ами няма нужда да си правиш изследване - не си стерилен" и така... днес малко съжалявам,че така по телефона... ама за второто ще го гледам в очите 

аз изпратих ммс на таткото със снимка на 2-та положителни теста. Не беше кой знае колко оригинално, но нямах търпение за изненади. Обаче внимание: Толкова ми се искаше да е истина, че не посмях да се доверя на резултата. Когато се прибра вечерта, го накарах той да си направи 2 теста    !!!
Просто трябваше да съм сигурна, че неговите ще са отрицателни. Сега е много вещ по въпроса с тестовете. 

Ами след много разговори и кандисвания, аз навих моя да си направим най-накрая бебе, защото бяхме заедно близо 4 години, живеехме заедно от 2, така че мислех че сме готови. Правихме опити 2-3 дена, взе че ми дойде, ядосах се, въпреки че нямах основания. След като ми свърши подновихме усилените опити. 10 дена преди да ми дойде видя капка кръв докато се миех и какво ли не почнах да си представям, че е от имплантацията и прочие. И така... въпреки че се навивах че няма да стане от първия месец опити, много исках да стане, и след няколко отрицателни теста, близо седмица преди датата на цикъла, реших пак да пробвам, имах останали 2 теста... Понеже бях нощна смяна, сутринта като се върнах от работа, влязох да се изкапя. Приятелят ми вече беше отишъл на работа. И направих теста оставих го на тоалетната, и докато се обърна и гледам, о, Боже, две чертички, полудях си от кеф. До края на деня направих още един, за по-сигурно. Вечерта легнах да спя за нощна смяна, обаче се ослушвам кога ще се върне приятеля ми. И като хлопна вратата, взех единия тест и отивам да го посрещам. Той влиза и аз "Айде бе тати..." и той " И тати ли станах?" И аз му подавам теста с широка усмивка и той "Положителен ли е?" и аз "Да!". Той в началото се стъписа, удари ми една голяма целувка и вечерта си го отпразнувахме двамката. Сега нашата кукличка е вече на близо 9 месеца и скоро мислим да почваме да пробваме за следващото.

И аз да си кажа.
Двамата студенти, аз - редовно последна година, той - задочно трета година. Всеки си жевееше при родителите. Първият месец като не ми дойде на датата беше на пролет и всеки ми казваше това е от пролетта. Аз пък си знаех, че винаги съм точна. Нито направих тест, нито отидох на лекар. След седмица си направих тест, три - четири бяха за по сигурно. Двата показаха, че не съм бременна, третия че съм бременна. Аз през цялото време се молех да не съм. Двамата студенти, уча последна година, баща ми доста консервативен и въобще беше ужасно. Е накрая след много упорито настояване от страна на моята сестра отидох на лекар. А през цялото време приятелят ми повтаряше,че може да съм бременна. Отивам лягам да ме преглеждат гинеколожката и личната ми лекарка, и почват едни термини по лекарски. "Колко голямо било, но нямало плоден сак", "Че това никак не е хубаво, не е възможно от това да нямам менструация". Аз се потя на леглото и викам:" Край тука нещо много сериозно ще е." След сумати приказки ми казаха,че имам голям възел на матката, които ще трябва да се махне оперативно. И точно преди да стана от ехографа започнаха пак да ме гледат, вече 40 минути. И в един момент:" А ето го. Колко е малко, затова не сме го видели."
Аз омаяна от операция стигнах до бебе. Ами сега рев. Цялага треперя, двети лекарки не искат да ме пускат така да си ходя. Звъня на сестра ми /беше ученичка/ :"Веднага идвай.". Все едно беше пред вратата излизам и я виждам и почва се един рев. Тя толкова се уплаши, а лекарката вика:"Това ли е лелята?". При, което сестра ми изтърва чантата. Успокои ме и веднага при приятеля. Той отваря вратат аз пак рева. И викам:" Бременна съм", а той :"Ще се справим. Обичам те" и после почнах да рева от облекчение.
Ами това е, не е никак романтично, но така се случи. Ще гледам да се реванширам за второто живот и здраве.

Ами много много не му мислих .........след като не ми дойде две седмици и след като направих поредния тест изненадата беше доста голяма от двете чертички:)
И му звъннас и през рев ми казах само " Мило има две чертички:) "
А той милия две минути неможа да каже и дума
и после като се прибра имах подарък - огромен красив и нежен букет от розови лалета-любимите ми:)

Ето и нашата история! Женени от година и половина и все нямащи време за бебе покрай ремонти, нова работа и така нат, макар че и двамата сме на по 30-тина години. Края на 2006 вече решаваме, че почваме с бебеправенето. Но в началото на декември ми предложиха много добре заплатена работа в друг град, доста далеч / на 250км./ от моя. Мъжът ми нямаше как де се прмести с мен, на работа е, пък и аз отивах с идеята за няколко месеца. И така се почна един ад - много работа, никакви почивки и много пътуване. Но не сме се откавали от бебе. Пробите почнаха декември, през януари си купих тест и нищо. Аз бях убудена, че 4-5 мес. ще ни отнеме, пък и този стрес на новата работа - просто абсурд беше за мен да си помисля, че ще забременея точно при тези условия. Средата на февруари се събудих една сутрин в 5.30ч.  и леко ми стана лошо. Имах един неизползван тест от предният месец и си го направих на момента и ...... две черти! Изпитах наистина много различни чувства. Уплаших се, зарадвах се, две -три сълзички даже и дойде ред да си помисля как да съобщя на мъжа си, който е в родният ни град.  Не мислих много, трябваше да е или по телефона веднага на сутринта или да изпратя теста по куриери, тази идея ми се прокрадваше отпреди, ако евентуално забременея далече от вкъщи. Едва ли щях да издържа лично да му кажа при условие, че трябваше да чакам края на седмицата и да пътувам или аз или той, пък и не мога да пазя тайни  Реших да изпратя теста по куриери, още повече, че една куриерска фирма ми е бивша месторабота и колегите там са ми и много близки приятели. Другият ми довод беше, че приятелката ми там ще помогне на мъжа ми да "разчетат" теста, защото не бях сигурна в него и ме беше страх цялата изненада да не замине на кино. Същият ден пускам теста по куриери, в един малък плик и на плика пише само "Искам снимки". Едвам изчаках да стане на следващият ден сутринта, че да отиде в офиса на куриерската фирма и да отворят "пратка". Звъни ми по телефона моят мъж и в същото време отворят пратката и ги чувам какво говорят. Извадиха теста и всички в един глас викат "Тест за бременност, но какво значи, може при различните тестове двете черти да значат различно"  Направо откачих, това от приятелката си поне не очаквах, тя е родила преди 12год. и забравила при тестовете колко черти какво значат. Цялата ми изненада замина на вятъра  Все пак един друг колега там е потупал мъжа ми по рамото и е казал: "Еее, честито ставаш татко" Добре, че той и моите разеснения по телефона, че стигнахме до истината!  Имам и снимка, която прилагам, за да видите физиономията на мъжа ми с теста в ръка. http://www.snimka.bg/profile.php?edit_photo&photo_id=2417138 Сега чакам моят бебок да се появи на белият свят и да ни радва още повече!

При нас се случи ето така
Миналата година решихме, че вече е време да имаме дете.Наивно вярвахме, че ще стане от първия път, но уви не стана нито първия, нито втория и третия път.Тогава си казахме "да става каквото ще" и край на истериите, "че и този път не стана". Наближаваше Свети Валентин и аз се чудех какъв подарък да направя на половинката си.Вечерта преди 14.02. ми хрумна на следващия ден да си купя тест за бременност /не ми закъсняваше извън обичайните за мен граници/. Не знам защо, не съм имала никакви симптоми или каквото и да било....просто си помислих по-хубав подарък от положителен тест за бременност не би могъл да получи за празника на ВЛЮБЕНИТЕ.Сутринта си купих теста на път за работа и веднага отидох в тоалетната.Когато погледнах прозорчето на теста онемях като видях две чертички.Гледах и не вярвах на очите си. Върнах се в стаята /ние работехме заедно и то бюро срещу бюро с любимия/, седнах си на мястото, взех теста в ръце и насочих отвора на прозорчето срещу половинката ми без да казавм нищо. Той в първия момент не "можа да включи" и каза "какво е това", аз само се усмихнах без да кажа нищо и в следващия момент той осъзна какво вижда и....полудя от радост.Прегърна ме, взе да ме милва по корема и да си повтаря /поне 100 пъти/, че ще става баща.Така всъщност и двамата получихме най-страхотния подарък за деня на влюбените!!!! 

Здравейте и от мен!

Нашата история е много кратка, но изпълнена с много емоции. С мъжа ми се запознахме преди малко повече от две години, преди година се сгодихме (на рождения ми ден) и само четири месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Не сме го планирали, но и не сме се пазили особено. Направих си теста за бременост точно два дни преди рождения ден на любимия и реших да запазя изненадата като подарък за повода. Е, да, но как да изтърпя цели два дни, без да споделя сладката изненада. Та се започнаха едни подмятания от моя страна - "ако знаеш какъв подарък съм ти приготвила", "няма да повярваш", "никога няма да се сетиш"... И все неща от този род. Но той не е глупав и в един момент една такава огромна усмивка му озари лицето... Направо изтръпнах - бях си развалила изненадата. И побързах да отрека. Докато му обяснявах колко греши, усмивката не слизаше от лицето му. Каквито и съмнения да съм имала относно реакцията му, на мига се изпариха, вече бях повече от сигурна, че новината ще е хубава. Много исках да му кажа, но точно в този момент бяхме в колата, пътувахме нанякъде, а аз ужасно много исках да видя погледа му в момента, когато разбере, че ще става татко. Обмислях различни варианти да му кажа: говорили сме си, че когато забременея, той ще ми купи люлеещ се стол - мислех си да му приготвя картичка, на която да му обявя, че е време да започне да търси такъв; мислех да му взема някаква кукла и памперс и да му кажа да започне да тренира; понякога той ме гали по корема, почуква лекичко и пита "ехо, има ли някой там", та исках точно това да използвам - някак си да завъртя нещата така, че да мога да отговоря "да" или нещо такова... В крайна сметка денят преди рождения му, прекарахме целия заедно и нямах много възможности да избирам как да го изненадам. В крайна сметка само купих една картичка, на която написах нещо от сорта "Честит рожден ден, вчера те излъгах, обичам те" и както си бях наумила, дадох му я на рождения му ден. Той отвори картичката, прочете текста и в рамките на максимум десет секунди изстреля последователно: "излъгала си ме? за какво? че си бременна???? бременна си?!!! бременна ли си????". На нито един от въпросите нямах време да отговоря, само гледах очите му. А те казваха много повече от всички думи на света. Аз изгарях от желание да му разкажа за всички емоции, които съм изживяла докато споделя с него новината, но само стоях и гледах очите му. Е, всичко е продължило секунди, но в тези секунди беше събран целия ни свят. Той сияеше от щастие, смееше и плачеше едновременно, буквално не знаеше къде се намира в момента. И в следващия миг ми изстреля - "кога ще се оженим?". Добър въпрос. Планирахме сватбата да е през май, родата беше уведомена, датата избрана, а сега ето, че трябваше да форсираме нещата. Или да изчакаме малко повече. В крайна сметка се оженихме през януари и чакаме с нетърпение появата на нашето бебче в края на юли.

Момичета, ако имате възможност да избирате, за нищо на света не съобщавайте такава новина от разстояние. Аз никога няма да забравя погледа в очите на мъжа си, а и едва ли ще го видя някога пак - все пак само веднъж мога да му съобщя за първи път, че ще става татко.

Сега ще ви разкажа моята история!С моя приятел сме заедно 4 години.Много искахме да си имаме детенце.Две години правихме неуспешни опити да забременея но те бяха неуспешни.Приятелят ми мислеше че проблемът е в него и че той не може да има деца.И двамата се бяхме отчаяли и си мислехме че няма да можеме никога да си имаме наше бебче.Даже ние си мислехме да си осиновиме детенце и да го дариме с цялата си обич.През миналата  2006 година някъде в началото на Април месец менструацията ми закъсня с около две седмици.Мислех че е от смяната на времето.Не съм си и помисляла че може да съм бременна.Все пак нещо ме глождаше и реших по-скоро от любопитство и с малко надежда да си купя един тест за бременност.Купих си теста и тайничко отидох в тоалетната и си го направих.Когато мина определеното време и трябваше да видя резултата ме обзеха тръпки и вълнение.Даже и малко страх.Приготвих се че и този път ще се разочаровам.Най-накрая събрах смелост и погледнах теста.Тогава с учудване разбрах че съм бременна.Неможех да повярвам и затова не казах веднага на приятеля ми.Мислех си че е станала грешка и раших да изчакам още малко и да си направя втори тест.Мина още една седмица през която не спирах да мисля за това и да се чудя как да кажа на приятеля си.Чудех се каква ще бъде реакцията му като разбере.Една вечер както си седяхме и се гледахме телевизия аз ни в клин ни в ръкав му изтърсих че съм бременна и му разказах цялата история.Той също като мен се учуди и слезе до аптеката да купи един тест.Като ми го даде аз си го направих и му го дадох той да види какво ще покаже.Аз много силно се надявах тестът да е положителен.Приятелят ми погледна какво показва тестът.Оказа се че аз наистина съм бременна.Той много се зарадва.Направо незнаеше къде се намира от радост и вълнение.Веднага телефонира на майка си да съобщи радосната новина.Той беше много щастлив също като мен!

Моята история е кратка :
Имах здравословни проблеми ( гинекологични и два пъти бях в болница ) и докторите ми казаха, че ако искам дете - сега е момента да действам,а ако се забавя - можело и да не стане ... Излязох от болницата и попитах приятеля ми иска ли да си направим бебе. Той каза: "Да, но имам едно условие: да се оженим след като забременееш" И така направихме бебо... Минаха няколко седмици и аз усещах, че нещо не се чувствам както обикновено и се прибрах в нас с един тест ... Таткото си беше в тях и нямаше идея какво правя... Като видях двете черти седнах на лаптопа и му написах по icq : "Бременна съм", а той ми написа :"Супер - поздравления ! БРБ - отивам до магазина с майка ми " ...  Малко странно ми стана, явно е имал подозрения и затова не се учуди много, но после от майка му разбрах, че  е хвърчал  от радост
Това е