Целодневното обучение в началния курс

Когато синът ми беше 1 клас,аз напуснах работа,за да го вземам всеки ден в 11.30 часа и да се занимавам с него.Така беше и в 2 и 3 и 4 клас.Чак след това можех да си позволя да работя отново.Сега съм много доволна,че има занималня и дъщеря ми,която след 2 години живот и здраве ще е в 1 клас,аз няма нужда да напускам работа.Иначе ако някой родител си е у дома и може да поеме детето,не виждам защо да не го прави.Занималнята не трябва да е задължителна според мен.Аз обаче втори път на това хоро не се хващам и дори да не работех,щях да я дам на занималня.

Някъде май споменах,че съм учила в училище по изкуствата,където,волю-неволю, учехме и след 3-и клас по цял ден.И изобщо не си спомням да е имало разлика в дисциплината в часовете по математика и тези по  музика или рисуване ,примерно.Зависи от учителя-така е било и така ще бъде-убедена съм в това напълно!
А иначе по мое време и следобед,и сутрин,предметите се редуваха-по-сериозен,по-разпускащ после и т.н.,като следобед бяха упражнения по сутрешните "сериозни"предмети.
Колкото до мотивацията и начините за нея за учителите...какво да кажа-да си учител е най-вече призвание,не е проста работа.Може би дори е най-сложната,защото се поделя отговорността между учителите и родителите.А в БГ,да кажеш че си учител е почти срамно и смешно.Аз се отказах от това,защото разбрах,че не е за мен и нямаше нищо общо с парите.Сега,в университета,където уча наново(за преквалификация)да следват за учители влизат тези с най-нисък бал и общо взето...впечатленията ми са направо....абе,да не обидя някого,но са страшно лоши!!!Страшно са тъпи-наистина-ограничени и ...да не продължавам,че ще се впрегнат много хора...обаче говоря с тях,питам ги,от интерес,какво мислят,как смятат че ще работят и т.н.,но направо е отчайващо положението.Нито един не ми казва,че ще работи като учител,не само заради(както се изразяват)изродчетата в училищата в наши дни,а и заради унизителното заплащане.Просто било много тъпо да си даскал в наши дни-цитирам!!!
Правете си изводите за по-нататък и бъдещите хора,на които ще трябва да разчитаме за децата си...страх ме хваща...

Ми Алекс, какво да се сърдят, като си е истина. Във ВУЗ се кандидатства за учител в последните места по заявката на кандидат- студента обикновено и баловете действително са най- ниските. Е, само дето е малко попресилено обобщението, не всички учители са лоши и тъпи, някои дори обичат професията си, колкото и странно да звучи това днес. На такива шапка им свалям. Аз нямам тези нерви /то затова не съм и учител/.
Моето дете учи в държавно училище и задължителната програма си е добре, но не желая следобедите му задължително да са в същата обстановка сред същите учители. И аз не съм в първа младост, и аз съм заварила следобено училище и то определено не ми е било по вкуса. Имала съм отличен успех, в университета си влязох дето се вика "от раз" държавна поръчка /тогава повечето мами си спомнят за платеното обучение и държавната поръчка/ в специалност с кандидати 15 към 1, но ученето и по- точно прекаленото залягане над книгите никога не е било сред приоритетите ми. Не желая това и за децата ми. Възпитанието, интелектът и ерудицията не се възпитават само в училище. Родителската намеса също не е единствен фактор. Аз, напр., имам чудесни спомени и съм научила безкрайно много неща от контактите си в кръжоците по народни песни към Центъра за работа с деца, точно този, дето някакво министърче реши да закрие поголовно по населените места, от чмасовете по китара в Културния дом, от уроците по театрално майсторство, които се провеждаха в Кукления театър, литературните кръжоци, които също не бяха в училище и т.н. Запознанствата ми с деца от други училища и преподаватели, които бяха истински професионалисти в своята област ме обогатиха изключително много.
Тъй като в училище си подготвях сама уроците и домашните за максимум половин- един час, след което ходех да играя, ходех на баскетбол, на лека атлетика, на уроци по китара и т.н. това за мен определено и днес е губене на време /имам предвид следобенто висене на чина с децата, с които се гледаш до обяд и същите учители, които могат да ти предложат само това, по което те са специалисти и с което са те занимавали вече половин ден/.
Ако някой има желание и няма възможност по друг начин да организира ежедневието на децата си и сега си има занималня към училище, нека ползва услугите й, но да не ни поставя в условията на задължителност. Аз, напр., имам избор за моето дете, предпочитам курсът му по английски да е в доброто частно училище след обед и действително да научи нещо там, предпочитам каратето му да е в спортен клуб, басейнът да му е в събота и т.н.
Пък най- много от всичко предпочитам свободната му игра с приятелчетата пред блощка, федербалът, картите, гоненицата и жомашката БЕЗ надзора на възрастните, това е изключително важно за правилното развитие на детето и за неговата бъдеща самостоятелност, за научаването му да си носи сам отговорност и да организира сам живота си.
Училищата не могат поне на този етап да организират такова разнообразие от дейности, което да отговаря на потребностите и желанията на по- голямата част от децата и родителите им. Пък и честно казано не мисля, че това е тяхна задача.

Judi,права си,за всичко.Обаче аз говоря за случаите,в които,щеш-не щеш,трябва да има къде да е детето следобед и по-добре в училище,отколкото кой знае къде.Говоря за случаите,в които трябва и двамата родители да работят,че и едновременно с това да учат,както е в нашия случай.Просто понякога животът не се нарежда както си го представяме и ни изненадва.Тогава идват компромисите.Идеално би било да мога да съм максимално време с децата и те да са по-свободни за игра,ама нали трябва да се яде .Е,грубо прозвуча,защото не е работата само в яденето,разбира се. Все пак-по-добре в училище до 4-5 часа,отколкото пред компютъра или кой знае къде...

Да бе, по- добре е в училище, разбира се, но само да не е задължително за всички. И ние сме двама работещи, че и бебе имаме с наета гледачка, защото не мога да си позволя лукса да си прекъсна работата за няколко години.
Иначе нека си ги има занималните, не всеки родител може да избира, ясно е това. Но тези, които могат да избират няма защо да се насилват, нали?

Обобщавам:   значи решихме да го има и да е по желание (както към настоящия момент)...    

Моля авторката на темата да пусне линк или да разкаже къде го е видяла, чела, чула... За колко напред във времето иде реч.

Съгласна съм напълно с обобщението и изводите!


Иначе точно там е проблема - четох туй чудо, в някой от всекидневниците и то съвсем не скоро /примерно преди половин година някъде/, оттогава не съм попадала на подобна информация, от време на време хвърлям по едно око и на сайта на Министерството на Просветата, ама и там няма нищо, та може и да се окаже поредната неосъществена идея на някоя политическа формация , ако намеря инфо непременно ще споделя

Нищо не сме решили, защото то и сега си има занимални по училищата, за тези, които работят.
Аз мисля, че ставаше дума за друго - за пренареждане на програмата и за други часове след обед, а не за такива, в които да си подготвят домашните и уроците. За последното съм против, а за занималните пожелание никой не е против.
Така че тези, които подкрепят да кажат защо, но не занималните, а целодневното обучение.

Аз мога да кажа,че нямам нищо против да е задължително,защото аз съм била така,сестра ми е била така,мъжът ми е бил също по цял ден и като ги питам-никой не си спомня да е било уморително или досадно.Писах как е било и защо нямам лоши спомени за това някъде по-нагоре.

Гледам обаче,че много майки са против да е задължително.Имат своите основания и те са валидни за всички,ако трябва да сме честни,просто не всички могат да си позволят децата им да ги няма само до 11 и 30 часа или 12.Особено ако са повече от едно,както е в моя случай-аз просто няма да мога да си разпределя времето,така че първолакът ми ще ходи на занималня и когато татко му се прибере вечер ,той ще поема малкия и с баткото ще преглеждаме какво е направил там.След занималнята ще има време да играят двамата и така...просто няма начин. В събота и неделя-повече...какво да се прави.
Като извод:за мен просто е все едно дали ще е задължително или не.Във всеки случай,както е сега не е най-зле,а така има и избор,което е важно за много хора.

И друг път съм забелязала че щом нещо стане задължително те веднага се сдобива и с противници, и с хора които одобряват. Това е съвсем нормално. Аз самата просто питам - все още не мога да кажа "за" кое съм или "против" кое. За мен като работеща майка целодневното обучение ще внесе известно спокойствие и ще ми даде малко повече време за общуване с децата / имам предвид извън ученето и контрола на домашни и уроци у дома/, а това е плюс. Ще съм спокойна за детето, материала ще се усвоява по-лесно, определено разбирам и мамите които са против, ако можех да си позволя да работя на половин ден бих се възползвала и бих си прибирала децата на обяд, но................
Та темата е просто съвсем хипотетична не се палете излишно... още повече щом никой не е чел/чул нищо никъде, явно вероятността да стане реалност е доста малка, защото както правилно изтъкнаха някои мами е свързана с доста допълнителни разходи и мисля че там е разковничето.

Да, но въпросът не е дали ще е все едно да се вземе дадено решение за конкретното лице Х, а дали ще е добре ако не за всички, то поне за мнозинството и какво налага да го правим задължително за всички.
Аз не обичам да гледам от собствената си камбанария при разглеждане на въпрос, който засяга много хора с различни възможности и интереси. Още по- малко, че въпросът засяга повече самите деца и при решаването му следва да се изхожда от техните интереси и да се защитават техните права. Що се отнася до родителите- те са си възрастни хора и сами са си решили да имат деца, съответно и следва да организират отглеждането и възпитанието им.
И аз също не смятам, че едно малко дете може да учи, независимо дали нови неща или упражняване на научени вече, толкова голям брой часове.
Дано да е наистина само хипотеза, а не реално предложение за решение в тази насока.

Системата е била прилагана и преди в някакъв вид част от момичетата тук споделят че са учили по нея и нямат спомен да не са усвоявали материала или да им е било трудно - ето едната страна на медала.
Повярвай ми аз също не гледам само от мойта си камбанария и за мен доброто на децата ми е на първо място и именно затова пуснах темата и я следя с интерес, дори до скоро само четях и почти не се намесвах за да видя повече и различни мнения.
Да съгласна съм че родителите са длъжни да осигурят най-доброто за децата си!
Но често не е много лесно да определиш кое е най-доброто  да не говорим че децата са различни и най-доброто за твоето дете, не значи непременно най-доброто за моето и обратното.
Както вече споменах големият ми син е в трети клас и не спрях да търся докато не намерих най-доброто решение за него
Благодаря ти за гледната точка - полезна е!

Да допълня още веднъж, че и аз съм минавала през тази система и също го споделих и на мен тя не ми е харесвала, тъй като мога да сравня с един по- свободен режим.
А едно малко дете трудно би преценило само за себе си дали усвоява добре материала за І-ІV клас. Пък и не става въпрос за това, колко е трудно, а дали има смисъл и дали е полезно. Има далеч по- добри системи от задължителното обучение през целия ден.

Естествено, че нищо не сме решили, защото нямаме и правомощия да взимаме картинални решения...(забавните емотикончета предават характера на казаното). Така че ако някой някаква информация за какво точно става въпрос, да я пусне. Ако не ще си говорим така и лошо няма.

  Да,така е.
  Освен това , пак казвам,децата имат нужда от почивка ,от по-свободно организирана втора част на деня-когато пожелае, да  дремне;когато иска,да хапне;когато трябва, да седне и да учи;когато трябва ,да излезе навън да играе или да отиде с мама до магазина/парка,дет.кът.../.
  Според мен стоенето 8-9 часа в у-ще е все едно ,че детето е в дет.градина или в мини казарма.