Разглезени ли са нашите деца!?

  • 1 363
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 903
Дори някои от вас  да мислят, че подарък телефон не е подходящ за момичето, явно то иска точно това. Не мисля, че можеш да диктуваш на някого на 18г. какво да иска или не иска. Родителите ми никога не са ми налагали мнението си и винаги са ме оставяли да избирам сама ( дори и за по-важни неща от един подарък) и не мисля, че съм разглезена, напротив: когато съм грешала съм се поучавала от грешките си и постепенно се научих да взимам правилните решения.
Мисля, че трябва да се дава повече свобода на децата( разбира се до определени граници)., за да не стават след това "мамини синчета или дъщерички", които не могат да вземат сами решение за нищо и се консултират с мама какво да си купят или да направят дори и когато имат свое семейство и деца.

В случая мисля, че най-правилно ще бъде ( ако авторката може да си го позволи) или да й купи искания подарък или ако момичето предпочита да й даде толкова пари пък тя да си купи каквото иска, но без да й натяква, че това или онова не е подходящо, а да я остави сама да избере.

# 16
  • Мнения: 1 517
На колко години трябва да станат децата, че да започнем да уважаваме желанията им?
Аз отсега практикувам така.
Казвам с каква сума разполага, а тя решава какво иска.
Разбира се, тъй като няма 5, все още си позволявам опити да и влияя и се обясняваме и дори понякога откровено се налагам, но аз на 18 излезнах да живея самостоятелно.
Въобще не мога да си представя, че на тази възраст някой ще ми дава напътствия какъв подарък искам...

Абсолютно. Верния път е някъде по средата, мисля. От една страна не бива да израстват с мисълта, че са богоизбрани и всичко се върти около тях. От друга обаче, те още от самото си раждане са си личности и имат някакви права. Като нап. правото да си запази едно пластмасово шише от сок и задължението на баща му да го попита "може ли" ако иска да му го вземе. Примерно.

Умението да се вземат решения, били те и неправилни понякога, не е разглезване. Но пък искането на прекалено скъпи подаръци, особено ако родителите не са много заможни си е гевезелък. И не е само въпрос на възраст. За мен е гевезелък и простотия, ако някой възрастен, който сам си вади хляба, си сменя напр. много често мобилния телефон, само защото вече има по-нов модел, с повече глупави, ненужни екстри. Друг е въпроса, че не си позволявам да се меся.

Последна редакция: пн, 23 апр 2007, 15:45 от ДЕЛТА ФОРС

# 17
  • Мнения: 3 880
Понеже не сме съгласни с желанието й, няма да й го подарим, но ще дадем достатъчно пари, за да си го купи сама.
Ами нормално е да си поиска нещо такова, след като знае, че можете да си го позволите. Съобразила е желанията си с възможностите ви. Лошото щеше да е, ако едва свързвате двата края, а тя се затръшка за скъп телефон.
На мен например навремето и през ум не би ми минало да си поиска от нашите нещо с такава парична стойност, защото ми беше пределно ясно, че няма начин. Wink
Надявам се и моето дете един ден да може да прави разлика между "искам и мога да си го позволя" и "ех, би било хубаво, ама няма" (пък да даде Господ аз да имам големи възможности Mr. Green)
А иначе и аз смятам, че тези 500 лв може да ги похарчи и за нещо по-смислено от телефон, но тийнска им работа, за тях това е нещо велико, супер "играчка" така да се каже Laughing Това е нейното желание, това би я направило щастлива (поне за момента Wink). Ех, колко ли е хубаво да си на 17 и да нямаш други грижи, освен някое телефонче или нещо друго от сорта Simple Smile

# 18
  • Мнения: 4 965
Разглезването не е въпрос на материални възможности или придобивки, а на отношение и възпитание.
Имам братовчед (вече е на 25 г.), чиито родители са с огромни финансови възможности. Никога не е бил лишаван от нищо и винаги е имал последен модел gsm, кола, дрехи и т.н. На 16 г. получи за подарък 1 месец в чужбина; за 18 г. - чисто нова кола и т.н. Но... винаги родителите му са наблягали на неговото образование и на самостоятелност. Всяко лято беше в Англия, но на летен курс в частен колеж. Завърши, кандидатства право и започна работа. Работата си я намери сам - беше "момче за всичко" в адвокатска кантора - принтеше, ксерокопираше, ходеше за кафе, но си "крадеше" професията. С времето го оцениха и започнаха да му дават повече задачи - свързани с работата. Едната адвокатка се отдели и го взе със себе си - сега е дясната й ръка. Продължава да се образова. Дипломира се и сега се готви да се явява на изпити, за да го впишат в адвокатските листи. Вече сам може да си купува колите и телефоните, но нито за миг не е парадирал с вещи или придобивки.
Но... купуването на скъпи вещи за мен е прекалено, ако е самоцел и начин да се "изфука".
И съм съгласна с това:
В описаната от теб ситуация реакцията ми би зависила от много неща:
- финансова възможност - ако не можем да си позволим нещо, казвам направо
- порядъка на обичайните за семейството подаръци - дали и други в семейството са или биха получили подарък от тази категория
- нуждата от нов телефон - ако само преди три месеца си е сменила телефона, може би не е сега времето за нов
- нуждата от ТОЗИ телефон - ако телефонът предлага някаква необходима екстра или удобство
...

# 19
  • Мнения: 24 467
Много ми харесва подхода на баща ми по времето, когато аз самата бях на 18 /бях вече студентка и поработвах даже/. Та когато исках нещо той казваше- "Ще то дам половината пари- другото е от теб.".
Със синовете искам също да действам така. Не обичам дете, което смята че всеки му е длъжен. Не за друго, просто ще му бъде много трудно един ден.
Няма нищо по- добро едно дете да стане възможно най- независимо и самостоятелно. Това обаче не става със задоволяване на всеки каприз. Друг е въпросът къде е границата, изразена цифрово. Тя зависи разбира се от възможностите на родителите, но да не забравяме все пак, че това дете един ден ще е с други възможности, които зависят от неговите качества, та не е твърде добре да свиква с лукс, за доставянето на който то няма особен принос.

# 20
  • Мнения: 1 517
Много ми харесва подхода на баща ми по времето, когато аз самата бях на 18 /бях вече студентка и поработвах даже/. Та когато исках нещо той казваше- "Ще то дам половината пари- другото е от теб.".
Със синовете искам също да действам така. Не обичам дете, което смята че всеки му е длъжен. Не за друго, просто ще му бъде много трудно един ден.
Няма нищо по- добро едно дете да стане възможно най- независимо и самостоятелно. Това обаче не става със задоволяване на всеки каприз. Друг е въпросът къде е границата, изразена цифрово. Тя зависи разбира се от възможностите на родителите, но да не забравяме все пак, че това дете един ден ще е с други възможности, които зависят от неговите качества, та не е твърде добре да свиква с лукс, за доставянето на който то няма особен принос.

Подкрепям.
По времето, когато бях попораснала тийнейджърка и поработвах лятото си бях харесала едни дънки. Нямах нужда от тях. Има сума чифтове из къщи. Но исках да си ги купя. Не бяха безбожно скъпи. Помолих татко да ми даде пари. И той каза така: "Ще ти дам, но назаем, а ти ще ми ги върнеш от заплатата. Ако е нещо, от което имаш нужда и сам ще ти купя. Но в този случай  - сама". Аз се съгласих, даже ми хареса факта, че вече съм "голяма" и мога сама да си купя. Додйе денят, върнах му парите. И той естествено ги  взе. После дойде именият ми  ден. И той, със същите  пари ми купи много готин колан точно за тези дънки.  Laughing Адски се изкефих. Стана ми хубаво.

# 21
  • Мнения: 5 877
Не съм си избирала подарък за осемнайсетия рожден ден.
И изобщо не харесвам идеята подаръкът да се избира.
Цялата идея на дара се губи. И сладостта също.

# 22
  • Мнения: 2 032
Не си спомням да са ми подарявали моите родители подарък за 18-тия рожден ден, явно съм злопаметна. Затова да отговоря на въпроса. Не знам кои са "нашите" деца. Може би телефонът е подходящ подарък за 18-ти рожден ден, не знам. Звучи така поне от постинга ти.
Моите, надавам се, няма да са разглезени в смисъла на въпроса, презадоволени. Лесно ми е да говоря, може би, защото са далечко още от 18-тата си годишнина. Но мен са ме обхванали едни такива пуритански пориви, че няма как децата да не го отнесат. Още невръстна възраст страдат  Wink- на кръщенките им бях помолила ако някой иска да им направи подарък, да дари парите на един дом за деца с увреждания: събрахме, додадохме и предадохме. Досаждам им с напомняне как има деца, които нямат играчки или нямат достатъчно храна (засега Ели не разбира, Калина ме гледа смътно и изви желание да носи храна на децата в Монтесори училището  ooooh!). Гледам да не им купувам ненужни неща.
Още няма проблясък в тях, но се надявам след време натякванията ми да им се запечатат в главиците.

# 23
  • Мнения: 920
Мисля, че сте намерили добро решение. Като се види с парите в джоба, ще се замисли дали да ги вложи всичките в тази играчка или да си купи нещо друго.

Децата трябва да носят отговорност. Моите от много малки си получаваха парите за седмицата. Дали ще ги изхарчат за 1 ден, тяхна си работа.

# 24
  • Мнения: 836
Мисля, че сте намерили добро решение. Като се види с парите в джоба, ще се замисли дали да ги вложи всичките в тази играчка или да си купи нещо друго.

newsm10
Отношението е друго, като сам поемаш някои отговорности и решения.
На авторката: Честит празник!

Общи условия

Активация на акаунт