Казвате ли "обичам те" на децата си?

  • 6 533
  • 187
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 051
Чудно ми е, защо повечето родители от по предните поколение не са казвали тези неща на децата си, а ние го правим и то без да сме научени и без да се насилваме. Че то е нещо напълно естествено да казваш на детето си още от самото му раждане, колко много го обичаш. А когато то почне да ти го казва..... малеее.... няма нищо по хубаво от това  Simple Smile
Родителите ни са загубили страшно много.

Заради по-строго възпитание - да се гледат задълженията и работата , а не да се губи време за чувства, нали разбираш. Особено в по-патриархални и по-провинциални среди...мъжът е доминирал и не е позволявал "слабости" и "волности".

Ние си се обясняваме в любов по всякакъв повод, е, не по 100 пъти на ден, но често.
Също като се прибира някое от големите деца в къщи, отиваме с малките да му кажем колко го обичаме и да го целунем.

# 31
  • Мнения: 480
Тинка, моят мъж също е отгледан от баба си. Аз бях в седмична градина, но не защото майка ми не искаше да ме гледа, а защото живеехме сами и нямаше кой да й помага. Даже скоро ми се оправдаваше заради това, че ме е оставила на седмична. Но аз й казах, че няма от какво да се притеснява, защото в нейното положение може би и аз щях да постъпя така. Но това е друга тема.
А когато веднъж споделих с една приятелка, която има дъщеря колкото мен, че бабите много се радват на внуците, тя ми каза "това е, защото се връщаме назад във времето. Когато ние бяхме млади и влюбени. И това бебе сега ни припомня миговете на топлина и любов, които са поизчезнали след 20-годишен брак".

# 32
  • Мнения: 430
Цитат
Чудно ми е, защо повечето родители от по предните поколение не са казвали тези неща на децата си, а ние го правим и то без да сме научени и без да се насилваме.

Докато четях постингите и аз си го помислих. И в моето семейство е така. Нямам спомени родителите ми да са ми казвали, че ме обичат. А иначе са най-любящите родители на света. Много са грижовни и никога не са ме били или дори по-сериозно да ми се карат. Ама тези "трудни" думи не ги казват. Странно.
Затова пък аз и казвам на Маги поне два пъти на ден, като я изпращам и като я взимам от градина. И тя ми казва, ей така, без повод и всеки път ми стопля сърцето. Честно да си призная, в началото, докато беше съвсем мъничко бебче и казвах "мама много те обича". Едва от около година, като комуникацията ни стана по-пълноценна, започнах да и казвам "Обичам те, маме!". Сега си "мерим" обичта. Аз толкова, аз пък повече, ейййй толкова и така.....
И се гушкаме, и се целуваме по 1000 пъти на ден. /ама не по устата. Сори, ама ми е малко ...странно/

# 33
  • Мнения: 24 467
Аз като казвам на някого че го обичам гледам и да не прекалявам, че току виж думите ги хванала инфлация...

# 34
  • Мнения: 4 406
И си мисля, че може би не са удовлетворили нуждата си да се грижат за някой като са имали деца и сега се опитват да наваксат върху внуците си!? newsm78 ooooh!
точно така си е, защо не я попиташ? вече знаеш отговора впрочем..
моята майка също е безкрайно търпелива с внучето, зарязва всичко, ако й го доведа, за да играят-четат-гледат филмче. каза ми, че за мен е нямала време от търчане по задачи и работа, та сега има втори шанс да доказва, че е полезна...

# 35
  • Мнения: 60
"Обичам те" - е най-използваният израз в нашето семейство. Синът ми го чува и използва непрекъснато. Но важно според мен е да не се използва машинално, а наистина да го усеща. Вчера ми каза "Мамо, ти нали дори когато ми се караш много ме обичаш"  Hug

# 36
  • Мнения: 814
Да, непрекъснато казвам на дъщеря си, че я обичам.  Разменяме си тези мили думички! И на малката си внучка всеки път повтарям колко много я обичам. Обичта се показва, но намирам, че е необходимо и да се изказва, децата няма да се разглезят от това.
Казвам и на моите родители, че ги обичам, не че не го знаят, но ми е приятно да го  чуят  от мен. И е прекрасно, като видя радостта в очите им.
На зет си не съм казвала, че го обичам, но го показвам и  го гушкам, когато се видим, мисля, че не му е неприятно, не ме е отблъсквал, може би защото усеща, че съм искрена.
Лично аз няма да спра да повтарям на близките си хора, че ги обичам, защото  е така и това са чувствата, които изпитвам към тях.

# 37
  • Мнения: 7 263
Да казвам им!
Доста често при това, смятам че децата трябва да чуват тези неща много често, непрекъснато дори!!!
Едно дете трябва да знае че е обичано, че е желано!!!
По същия начин разбира се се и карам, когато се налага, не съм т майките които глезят и лигавят, но определено не се притеснявам да покажа обичта и нежността си!

# 38
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Тинка, моят мъж също е отгледан от баба си. Аз бях в седмична градина, но не защото майка ми не искаше да ме гледа, а защото живеехме сами и нямаше кой да й помага. Даже скоро ми се оправдаваше заради това, че ме е оставила на седмична. Но аз й казах, че няма от какво да се притеснява, защото в нейното положение може би и аз щях да постъпя така. Но това е друга тема.
А когато веднъж споделих с една приятелка, която има дъщеря колкото мен, че бабите много се радват на внуците, тя ми каза "това е, защото се връщаме назад във времето. Когато ние бяхме млади и влюбени. И това бебе сега ни припомня миговете на топлина и любов, които са поизчезнали след 20-годишен брак".

Не знам каква е причината, но като, че ли бабите си търсят причина да живеят по скоро да се радват на живота. И радостта им се състои във внуците им. Майка ми като се събере с приятелките си и говорят предимно за внуците си. Въпреки, че леля ми е на 34г. и разправя на всичките си приятелки и колежки за сина ми.  newsm78 Може би е до отношение.

Майка ми никога не е чувствала вина за това, освен това има много работещи семейства и сега които пращат децата си на дневна градина. Какво тежало им е това да ни взимат вечер ли? За мен това с работата е било извинение. И на нас не ни е леко, защото само мъжа ми работи, но не пращам детето си на градина заради това, още повече не бих го пратила на седмична, да не го виждам цяла седмица, за мен това е абсурдно. На мен след 2 ч. ми липсва, пък какво остава за 1 седмица. А да не говорим, че и във времето когато бях във къщи пак ме игнорираха и все им пречех. Както казах, всичко е до отношение.

# 39
  • Мнения: 1 021
Постоянно и той на мен!
Даже веднъж, когато му се бях разсърдила за кратко и не разговарях с него ми каза "липсваш ми" и ме целуна по бузата  Hug   ....... е няма да ви казвам  как се почувствах   Crazy

# 40
  • Мнения: 8 999
И на мен ми е липсвала показна нежност от страна на родителите ми - не помня да са ми казвали, че ме обичат, а целувките мога да преброя на пръстите на ръцете си. Такова им е било поколението - не ги виня. Най-любвеобвилното изречение е било "Ние сме ти най-близките хора на този свят и винаги можеш да разчиташ на нашата подкрепа." Сега компенсирам тази сдържаност чрез децата си - мачкам ги винаги, щом успея да ги докопам. И те налитат да ме целуват, сутрин се разделяме по 10 мин. Днес синът ми ми поднесе изненада, защото искаше да ме целуне и по ръцете - и отвън, и отвътре. Стана ми много мило. Дъщеря ми е малко по-дръпната - тя ме целува само 1-2 пъти сутрин. Толкова са сладки като проточат муцунки за целувка!

# 41
  • София
  • Мнения: 301
казвам му го всеки ден по няколко пъти. няма вечер, в която да си легне без целувка и "обичам те". изобщо не считам, че бъркам.

навремето нали имаше някакви теории, че детето трябва да се целува само докато спи та да не се разглезва - дрън-дрън! а как ще се почувства обичано ако не го прегръщаш, милваш и целуваш, ако не чува "обичам те"?!

# 42
  • Мнения: 480
Знаеш ли, хората мислят по един начин, докато са млади, после започват да разсъждават съвсем различно.
Като казвам сами, имам предвид само двете. Баща изобщо липсваше.
Въпреки, че майка ми не ми е казвала "обичам те", аз знам, че го изпитва. За мен тя е най-страхотната и силна жена на света. И аз не съм й го казвала, но не съм от хората, които говорят за чувствата си.
Но никога не ме е игнорирала. За нея бях и съм най-важното нещо на света, най-голямото щастие. Сигурна съм в това. Това е един пример, когато въпреки липсата на думи, обичта я има  Heart Eyes

# 43
  • Мнения: 8 769
Казвате ли вие на децата си, че ги обичате? И мислите ли, че подобни признания от родител към дете могат да "сбъркат" детето?
Не мисля, че подобни признания могат да сбъркат детето. Казвам им по 100 пъти, че ги обичам. Кейти е вече във възраст, в която съвсем адекватно ми отговаря с "И аз те обичам".  Heart Eyes А доста често инициативата е нейна. Ахм...
Не мисля, че целуването по устата би объркало и сексуалната им ориентация... Grinning
навремето нали имаше някакви теории, че детето трябва да се целува само докато спи та да не се разглезва
Дааа, доста често го чувах от майка ми. Добре,ч е започнах да чета книги...

# 44
  • Мнения: 1 733
Казвам му, че го обичам! Не мисля, че това може да му повлияе отрицателно, даже напротив! Според мен за детето е много важно да знае, че е обичано от родителите ми и трябва да му се казва.

Общи условия

Активация на акаунт