Та за "проблема" ми...Аз съм малко ни риба,ни рак-хем съм разведена от 6 години,хем не съм много самотен родител през последните 2 години.Имам приятел,за когото не минава и ден да не благодаря на Бога,че ме срещна с него.От година даже и живея в домът му,без брак,защото и двамата го смятаме за отживелица...Той е прекрасен човек,споделя грижите ми по децата ,дори понякога се улавям,че е по-добър родител от мен...Помощта му е не само финансова,помага с уроците,контролира домашните,а бе-всичко,за каквото се сетите...Има обаче едно "но"-родителите му,които не живеят в София,не знаят за нас...Когато се преместихме при него аз уведомих близките си къде и при кого отивам,бях ги запознала месеци преди това.Но той на своите близки не е и споменал,че се среща с жена,камо ли да им каже,че въпросната жена е с две деца и живеем заедно...Няколко пъти разговарях с него по темата,попитах го директно-вашите знаят ли,че имаш ново семейство? Не,не знаели-и обяснение почти нямаше,просто му става криво,замълчава и...Когато още няколко пъти го попитах как смята,че ми е приятно всеки път да се чувствам като престъпник,щом звънне домашният телефон,да пазим тишина аз и децата,когато той разговаря с майка си-просто прави някаква скофтена физиономия и пак замълчава...Последният път,по Коледа,пак захванах темата-ето,моите близки ми звънят,поздрави и за теб,а ти сякаш се срамуваш от нас или от постъпката си-държиш ни в нелегалност от родителите си,защо??? Страхуваш ли се от тях,срамуваш ли се от нас??? Представете си-ако им кажел,щели да го "започнат" да сключва брак с мен-за тях това било най-правилното,най-почтеното,най-подходящото...
И сега нали предстоят четири почивни дни-решил е да отиде да ги види,но пак сам.Просто ми каза-ако искаш сега по празниците-иди да видиш баща си,аз трябва да ида при мойте,че от септември не съм ходил...
Искам да чуя от вас нормално ли е това и струва ли си да се ядосвам...Една приятелка,с която споделих,ми каза-оо,що се ядосваш,притрябвала ти е свеки,я го остави да си се оправя,пък гледай между вас всичко да си е наред-пари нали ти дава достатъчно,с децата нали ти помага,какво повече искаш?!
Пък аз просто искам да не се чувствам неловко...