Приемете, че сме камъчета и всяка среща с по-голямо или по-малко камъче, отчупва по парченце от нас. Докато накрая останем едно съвършено обло камъче, прилягащо идеално в дланта на другия.
Така, романтично казано съм по-склонна да го приема
- Публикувана: 24 апр. 2007, 13:41 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2007, 19:21 ч.
Една жена в повече..
Така, романтично казано съм по-склонна да го приема
С присъщия си женски егоцентризъм, насадихме собствените си персони като определящи за промяната. Отражение дава самата среда и участниците в нея, поне при моя мъж е така, но и при мен също, а и до колко сме ги приели за важност.
Спомнете си за казармата, все пак и централната й жизнеутвърждаваща роля за миналите през нея.
Спомнете си за казармата, все пак и централната й жизнеутвърждаваща роля за миналите през нея.
Всички хора, които срещаме оставят по нещо в нас, колкото и да не ни се иска 
Някои не могат да се разделят с миналото или им е трудно. И разказвайки, просто изливат спомените, за да изтекат.
Разбира се, че понякога долавям отпечатъци, но те не са ми неприятни. Щом той е обичал и те са го обичали, значи повеите от миналото са плод на любов. Какво неприятно може да има в това?
Споделили сме си всичко и понеже тайни не останаха, миналото си е там, където му е мястото и не се бърка в ежедневието Нямаме непреодоляни спомени.
А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
Някои не могат да се разделят с миналото или им е трудно. И разказвайки, просто изливат спомените, за да изтекат.
Разбира се, че понякога долавям отпечатъци, но те не са ми неприятни. Щом той е обичал и те са го обичали, значи повеите от миналото са плод на любов. Какво неприятно може да има в това?
Споделили сме си всичко и понеже тайни не останаха, миналото си е там, където му е мястото и не се бърка в ежедневието
Нямаме непреодоляни спомени. А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
Всички хора, които срещаме оставят по нещо в нас, колкото и да не ни се иска
Това е хубаво, защото накрая ще сме пълни, независимо с хубави или лоши спомени. Запълва ти времето на старини, като се чудиш какво да правиш, изваждаш торбата със спомените за всичко което ти се е случило и за хората които си познавал и някак си ти става мило и се радваш за всичко преживяно-добро или лошо, понякога или може би доста често го разказваш на този който има търпение да слуша(баба е добра разказвачка
). По леко ти преминават старините и намалява ужасът от неибежният край.А за майките - нали все пак те ги възпитават, не вярвам някой да очаква, да нямат никакви прилика с тях
Аз харесвам как свекърва ми е възпитала синът си, уважавам я затова. Но тук мисля, че става въпрос за по дребни навици или следи(поправете ме ако греша), например: мама не прави пилешката супа като теб...или мама слагаше тъмни пердета, ти защо само светли, ами щото така искам, щото имаме щори и бла, бла, бла...
Това за камъчетата ми хареса, може би към това се стермим в семейният живот-да напаснем формата.
Все едно си е донесъл фигурка на маймунка от екскурзия в Африка.
То фигурка да е, а не гащи...
Моят мъж беше на 33, когато го завардих на мегдана, пред чешмата (както се пее в народните песни). И-ха!
Бая сувенир е примъкнал за това време...
На хубаво са го научили каките, аз съм доволна. И баба, бог да я прости. И мама, да е жива и здрава.
Абе, късмет извадих.
Най-вече с това, че като хукна да бяга по мегдана, куфарът с гащите се отвори и разсипа и аз така го хванах. Иначе още да се скита ергенче.
а Сладуранка, а? А?
Алтер егото и не лъже
Алтер егото и не лъже
Мю, трепетно и страхопочтително моля да не опитваш ме диагностицираш поради тези суицидни и промискуитетни теми напоследък
Добре съм си..
Това Дона, бе Чандре
Теб не съм те метнала, ма като не щеш - няма
Майка му му беше изградила някаква странна представа за заобикалящия го свят. Постарала се бе да го "заключи" и преди да вземе решение той първо да си зададе въпроса " Така ли би направила тя и дали на нея ще и се понрави решението му ?! ". Трудно ми беше да го убедя и да го накарам да отвикне да мисли първо за нея, за сестра си, за баща си и накрая за себе си. Имах предимство, освен майка му друга жена не беше оставила следи си върху него.
Не намирам чуждите следи. Не го познавам. Не разчитам кода му. След 8 години си остава terra incognita. Всеки път като забелязвам бегла пътечка към подсъзнанието му, с любопитство тръгвам по нея, но бързо се изгубвам. После дълго отсявам фактите от субективните ми преценки. Накрая осъзнавам, че пак нищо не знам. ......................... и пак го обичам, моят непознат.
...Темата е чудесна!!!
menage a trois ми беше първото аперсю за заглавие,но би било подвеждащо...
Анде, изящен изказ и екзалтиращо точна
а би могло и така - все едно се е хранил в леглото, и са останали трохи..
Пречат ли ти да спиш?