На първо място:ако наистина не издържаш-потърси помощ.В Агенциите за закрила на детето имат психолози-независимо в коя част на България се намираш.Ако не можете да се справите и с тях-те ще те упътят към по-специална помощ,въпреки,че аз не виждам нищо чак пък толкова ужасно при вас.Няма нищо страшно или срамно в това да потърсиш помощ.Никой не се ражда научен да се справя с всичко сам.
Ако все пак те е срам-купи си книжки за родители-авторът,които аз харесвам най-много е Фицхю Додсън(моите момчета са много палави,особено малкият,който е направо "огън"-като твоя).На мен Додсън ми помага в почти всички случаи.
После-зареди се с търпение и се откажи от "лошото",както го наричаш-ще се озлоби и ефектът ще е обратния.
Рецепти няма-това е сигурно,но има много начини-един от тях е вашия-не се отчайвай.
Ако те е срам понякога по градинките от другите майки-прави като мен-свиркай си и си прави пас.Но ,опитвай се да наблюдаваш повече малкия-един родител почти винаги усеща кога "припламват дяволски огънчета" в оченцата на нашите ангелчета и ето какво правя аз-само като усетя накъде отиват работите,изтичвам,отдръпвам моя син от другото дете-рязко,но не грубо и винаги имам в джоба нещо интересно-някоя шаренийка за отвличане на вниманието в такива случаи-обикновено върши работа.Ако се заинати много-хаващам го "като чувал с картофи" ,дори много да се дърпа и го слагам в количката-отивам в друга част на парка или на друга пейка-обикновено без рев не се минава,но бързо се успокоява,защото аз нито крещя,нито удрям-просто съм твърда и безкомпромисна,когато нещата не се оправят лесно или с убеждаване.
И още нещо-виновни няма.Нищо чудно,че се тръшка-той е на 2 години-това е най-кофти възраст и много често децата са такива в тая възраст.
Когато не издържаш-излез от стаята(ако сте в къщи)за кратко,издишай дълбоко,кресни в себе си или наистина(в банята например),после се върни при детето-когато е ядосано не трябва да седи само дълго и се опитай да го баламосаш.Когато в теб няма първоначалния яд,по-лесно се намира начин за това.
Общо взето,аз не съм перфектна винаги и не винаги се справям с изблиците,но когато не мога,поне гледам да не крещя и да не удрям.
ТЪРПЕНИЕ,ТВЪРДОСТ И СПОКОЙСТВИЕ-това са ми водещите думи с моя бандит и честно да си призная,с постоянството си постигнах това,че хубавите моменти вече са повече от трудните.Ако се сетя за нещо друго-ще пиша.Ако с нещо друго-съвет за конкретна ситуация, мога да помогна-пиши.Аз ще следя темата.
Успех и се успокой-твоето дете не е лошо,а палаво и със силен характер-на това аз гледам като на предимство и на чудесна черта-като порастне,ще е по-добре за него да е точно такова.