А вие, майките, правили ли сте опит да общувате с това дете?
Да го заговорите...?
Да го заговорите...?
- Публикувана: 24 апр. 2007, 14:21 ч.
- Последно мнение: 7 май 2007, 23:37 ч.
Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!
Просто му се обяснява твърдо, като на всяко дете, че така не се прави, че не е правилно ... В интегративната градина , когато някое не се държи прилично му казват няколко пъти какво да направи, докато разбере.
Защо все мислите за болното дете? Не е ли то еднакво важно с останалите? Не ми казвайте, че трябва да оставям моето дете да бъде удряно с някаква цел...
И аз съм на това мнение, но ми е било чудно от каква възраст бих могла да приучавам синът си на подобно отношение.
от самото начало, от първия път когато срещнете различен човек. а най-добър подход е личния пример. ако родителите, възрастните не се отнасят различно към такива хора, и децата им ще изградят същото отношение. и въпрос към авторката на темата в тази връзка, вие, родителите на площадката, как се отнасяте към това дете? опитвали ли сте се да установите контакт с него, завързвали ли сте разговор с него? според мен то точно това търси - контакт и игра с децата, но по една или друга причина не знае как да го установи. майка му го държи на страни, баща му стои на дистанция...опитайте се да му помогнете, може пък да се окаже, че изобщо не е агресивно.
п.п. точно днес слушах по радиото дискусия за хората с различни видове психически заболявания, по много неприятен повод темата тук е доста популярна в момента. мнението на различни специалисти бяха, че всъщност повече от 90% от хората с такива проблеми са съвсем дружелюбни и не питаят никаква враждебност.
реза, извинявай, че повтарям въпроса ти, не видях изказването ти.
Защо все мислите за болното дете? Не е ли то еднакво важно с останалите?
Ами..не е еднакво.
Болното дете има нужда от вашата помощ.
Вашите деца имат нужда да видят един такъв пример.
Как майките им, когато срещнат различен човек не ги дърпат настрана шушукайки, а се опитват да преодолеят трудностите в общуването.
Вероятно вие дори не подозирате как се отразява вашето отношение на това семейство. Погледите, тихото говорене зад гърба им, страхът в очите ви...все неща които може и да ги няма, ако отворите малко кръга и се опитате да разберете проблема.
Разбира се, че ще пазите децата си, но опитайте да помогнете и на другото дете.
Ще е трудно и бавно, но ще е най-страхотното нещо, което сте правили за децата си.
Защо все мислите за болното дете? Не е ли то еднакво важно с останалите?
Ами..не е еднакво.
Болното дете има нужда от вашата помощ.
Вашите деца имат нужда да видят един такъв пример.
Как майките им, когато срещнат различен човек не ги дърпат настрана шушукайки, а се опитват да преодолеят трудностите в общуването.
Вероятно вие дори не подозирате как се отразява вашето отношение на това семейство. Погледите, тихото говорене зад гърба им, страхът в очите ви...все неща които може и да ги няма, ако отворите малко кръга и се опитате да разберете проблема.
Разбира се, че ще пазите децата си, но опитайте да помогнете и на другото дете.
Ще е трудно и бавно, но ще е най-страхотното нещо, което сте правили за децата си.
За да си е играло моето дете означава, че не съм го дърпала а съм дала възможност моето дете да контактува с по-различно дете, но контакта е бил вреден за моето дете не защото трябва да оказва помощ на някой и да бъде търпелив, а защото е трябвало да получава удари - това не мога да го възприема.
Не виждам нищо полезно в един контакт, в който детето ми трябва да търпи ударите на друго дете, докато майка му обяснява на детето си да не удря. Жената обяснява спокойно, детето продължава да удря. При една нормална обстановка няма да е чудно моето дете да отвърне на удара, но в случая...?
Вие къде сте когато детето Ви си играе на вън? 
Не виждам нищо полезно в един контакт, в който детето ми трябва да търпи ударите на друго дете, докато майка му обяснява на детето си да не удря. Жената обяснява спокойно, детето продължава да удря. При една нормална обстановка няма да е чудно моето дете да отвърне на удара, но в случая...?
Аз пък мисля, че не разбра това, което Реза написа!!!
Не майката на детето, а ТИ.... Ние, майките на здрави деца, опитваме ли се да осъществим контакт с различните!!! Не децата ни, а НИЕ САМИТЕ!!!! И Реза е права! Сигурно на пръсти се броят тези, които са опитали да го направят. Признавам си, че и за мен е трудно. Не изпитвам страх и тем подобни глупости, може би имам притеснение от неизвестното, от това как да се държа, защото и без това трудно общувам с чужди деца... но сега след нейните думи определено ще се замисля и ще се опитам АЗ да общувам с различни деца. Казвам аз, а не детето ми, защото то прекрасно общува с различните... писала съм, да не се повтарям...
Аз пък мисля, че не разбра това, което Реза написа!!!
Не майката на детето, а ТИ.... Ние, майките на здрави деца, опитваме ли се да озъществим контакт с различните!!! Не децата ни, а НИЕ САМИТЕ!!!! И Реза е права! Сигурно на пръсти се броят тези, които са опитали да го направят. Признавам си, че и за мен е трудно. Не изпитвам страх и тем подобни глупости, може би имам притеснение от неизвестното, от това как да се държа, защото и без това трудно общувам с чужди деца... но сега след нейните думи определено ще се замисля и ще се опитам АЗ да общувам с различни деца. Казвам аз, а не детето ми, защото то прекрасно общува с различните... писала съм, да не се повтарям...
Не майката на детето, а ТИ.... Ние, майките на здрави деца, опитваме ли се да озъществим контакт с различните!!! Не децата ни, а НИЕ САМИТЕ!!!! И Реза е права! Сигурно на пръсти се броят тези, които са опитали да го направят. Признавам си, че и за мен е трудно. Не изпитвам страх и тем подобни глупости, може би имам притеснение от неизвестното, от това как да се държа, защото и без това трудно общувам с чужди деца... но сега след нейните думи определено ще се замисля и ще се опитам АЗ да общувам с различни деца. Казвам аз, а не детето ми, защото то прекрасно общува с различните... писала съм, да не се повтарям...
Дали?
За да имам този "опит" означава че детето ми е осъществило този контакт...
Зящо да общувам аз? Нали въпросното дете има нужда да общува с деца? Играят децата, а ние майките сме покрай тях естествено. За да насочваме. И как да насоча моето дете в такава ситуация? Трай маме, така ли?
Не твърдя, че всички деца с отклонения са агресивни, има и деца без отклонение които са агресивни. Когато детето има отклонение и е агресивно, а майката не е в състояние да контролира това - трябва ли да търпи моето дете?
Когато детето няма отклонение и е агресивно - тогава ситуацията е ясна - детето ми си отвръща, и има различни варианти за идход от ситуацията.
Когато детето обаче е с такива отклонения в поведението, които пречат на моето дете взимам мерки това да не продължава...
Просто му се обяснява твърдо, като на всяко дете, че така не се прави, че не е правилно ... В интегративната градина , когато някое не се държи прилично му казват няколко пъти какво да направи, докато разбере.
Защо все мислите за болното дете? Не е ли то еднакво важно с останалите? Не ми казвайте, че трябва да оставям моето дете да бъде удряно с някаква цел...
zащото е по уяzвимо. понякога не е достатъчно само майката да му обяснява. всеки се държи раzлично със собствените си роднини и с непоzнати ... ако нещо не прави добре спрямо твоето дете му обясни и ти внимателно и спокойно.
Защо все мислите за болното дете? Не е ли то еднакво важно с останалите?
Ами..не е еднакво.
Болното дете има нужда от вашата помощ.
Вашите деца имат нужда да видят един такъв пример.
Как майките им, когато срещнат различен човек не ги дърпат настрана шушукайки, а се опитват да преодолеят трудностите в общуването.
Вероятно вие дори не подозирате как се отразява вашето отношение на това семейство. Погледите, тихото говорене зад гърба им, страхът в очите ви...все неща които може и да ги няма, ако отворите малко кръга и се опитате да разберете проблема.
Разбира се, че ще пазите децата си, но опитайте да помогнете и на другото дете.
Ще е трудно и бавно, но ще е най-страхотното нещо, което сте правили за децата си.
За да си е играло моето дете означава, че не съм го дърпала а съм дала възможност моето дете да контактува с по-различно дете, но контакта е бил вреден за моето дете не защото трябва да оказва помощ на някой и да бъде търпелив, а защото е трябвало да получава удари - това не мога да го възприема.
как ще е вреден контакта
контакта е полеzен 
при контакт с такива деца , останалите се учат да са толерантни, търпеливи, отzивчиви , състрадателни ... все добри качества. Какво може да е вредно? че докато двете деца се сдружат може да има някой и друг сблъсък ... аz какви тупаници съм гледала между деца беz проблеми zа някаква си лопатка и кофичка в пясъчника 
Не твърдя, че всички деца с отклонения са агресивни, има и деца без отклонение които са агресивни. Когато детето има отклонение и е агресивно, а майката не е в състояние да контролира това - трябва ли да търпи моето дете?
Децата не се контролират, те се учат да общуват.
А това направо ме сбърка. Елементарни раzсъждения. Нямам думи. Око zа око, но като няма око какво да иzвадим? Зъб?
Когато детето няма отклонение и е агресивно - тогава ситуацията е ясна - детето ми си отвръща, и има различни варианти за идход от ситуацията.
Когато детето обаче е с такива отклонения в поведението, които пречат на моето дете взимам мерки това да не продължава...
Кое те сбърква? Това че се грижа за детето си ли?
ИЛи трябва да ес превърна в ССФ, да казвам че съм мила със всички, че раздавам цялата си заплата за благотворителност, че помагам на комшийката да изхвърля боклука, в същото време пазарувам маркови дрехи и ходя само по елитни заведения всяка вечер, но си гледам детето и никой не ми помага?
Добре, не е "око за око" е а "подай и другата буза"
ИЛи трябва да ес превърна в ССФ, да казвам че съм мила със всички, че раздавам цялата си заплата за благотворителност, че помагам на комшийката да изхвърля боклука, в същото време пазарувам маркови дрехи и ходя само по елитни заведения всяка вечер, но си гледам детето и никой не ми помага?
Добре, не е "око за око" е а "подай и другата буза"