Случайни срещи с неслучайни хора

И аз мисля така

Djane, поздрави    и винаги се кефя на постингите ти, забавни са ми  и интересни, а това ,че някой жени тук са в перманентен ПМС си е отделен въпрос . Ама какво да се прави.....

Да, аз така случайно срещнах своята сродна душа, на за жалост по-късно пътищата ни се разделиха!
Бях на студентска бригада в Щатите. Беше 10.00 вечерта. В оранжерията работихме извънредно, имаше буря с проливен дъжд и гръмотевици и генератора ни не работеше - нямаше ток, водата се точеше като ракия от душа и нямаше нищо свястно за ядене Бях гладна, уморена и мърлява, а на всичкото отгоре и сама в къщи на тъмно!
Тогава на вратата се почука!
Въпреки, че съм голяма пъзла отворих и на прага стоеше непознат индивид, подгизнал, с дълга руса коса и вид на битник, който усмихнато попита може ли да влезе. Не помня да съм се стреснала... Поканих го. Седнахме, предложих му питие и тогава се сетих, че предният ден го бях срещнала в магазина с група приятели и някой тогава май ни запозна
Заговорихме се! Обичал да се разхожда в дъжда, видял, че свети /бях запалила свещ/ и решил да се представи, защото бил нов. Имах чувството, че винаги сме се познавали. Говорихме за всичко и за нищо, но ми беше невероятно приятно и се чувствах спокойна в компанията му. Когато тръгна да си ходи, си мислех, че е минал час, а то се оказа, че е 5.00 сутринта
Оттогава се мъкнехме винаги заедно. Всички си мислеха, че сме влюбени, ама не! След работа той винаги идваше в къщи и тръгвахме без цел и посока. Всяка среща завършваше с похапване на сладолед, седнали на капака на колата. Аз приплаквах на неговото рамо след поредното любовно разочаровение, той търсеше моята опора, когато му беше мъчно или тъжно. И говорехме, говорехме... Е, такова говорене и такова чувство за близост не съм изпитвала оттогава, а дори не бяхме влюбени! За мен познанството с този човек си остава най-странното и хубаво нещо, което ми се е случвало през онази година, там, далеч от дома!

Liska бих те оборила,но не искам да влизам в спор с човек,който макар и само от форума,ми е симпатичен
И недей са слагаш всички под един знаменател

Като в приказките...
Затова пуснах темата, за да си припомним разни такива хубави моменти, които са се случвали когато най-малко сме очаквали и, които по някакъв начин са ни помагали. Било да ни дадат отговори на разни въпроси, било да ни помогнат да видим света в малко по-друга перспектива, или просто да ни зарадват..

Ха-ха...
Малко ОФФ-знаете ли защо са го нарекли ПМС?
Ами защото болестта луда крава вече е биле открита