Донорството - хуманистичен акт или пречупена етика?

За донорството съм.
Познавам човек, който дари единия от бъбреците си на друг човек доброволно.
В момента в САЩ върви доста силна реклама в подкрепа на донорството.
Преди няколко месеца гледах филм по тази тема.
Единият случай беше доброволно даряване отново на бъбрек (жената беше съседка на нуждаещия се) и вторият случай на починало бебе - родителите дариха сърцето му на друго бебе, което имаше нужда от него.
Показаха срещата на двете семейства. Дадоха слушалки на майката, която дари сърцето на дъщеря си, за да чуе как бие в гърдите на другото дете.
Коментарът на другата майка беше "Страшно е да се надяваш, че някой друг ще умре, за да живее детето ти" 
Аз мислех, че с това се спасява живота му завинаги, но се оказа, че след 20 години ще трябва да се направи нова трансплантация.

Може би разсъждавам много наивно, но ми се иска да вярвам в доброто.

А дори и да не ти помогне организация, пак правят каквото могат, особено, ако ситуацията не е безнадеждна. Едно детенце познавам, с което всичко е наред, след операция преди 3 г.
Остават големите сметки, които ще се изплащат разсрочена в продължение на десетилетия. Но живее и се развива нормално.  

Чак светът да ни мисли доброто - едва ли. Но не мога да се съмнявам във всичко, ще полудея. Ако тръгна да ровя за всичко, кой знае какво ще открия - за Форда, който карам, за лекарствата, които взимам, за нивото на престъпност в района и т.н. Ами не мога да се тревожа за шансовете да ми се случи това или онова и в крайна сметка си живея живота. САЩ определено не е пълна с крадци на органи. Ако попадна пък точно на такъв, това ми било писано. Поне органите ми ще спасят някого.

Ами Лени за съжаление не е толкова просто, защото пък аз лично имам и морална дилема по въпроса, защото донорството си е благороден акт, който спасява човешки живот. Аз с радост бих дарила органите си, когато на мен вече не ми трябват, но проблема е, че някой друг ще трябва да реши вместо мен това.

В живота има какви ли не рискове. Процентно риска от това да те убият, за да ти вземат бъбрека съм сигурна е много по-малък от това да загинеш по естествен начин в катастрофа с автомобил, да те блъснат като пресичаш улицата, да хванеш рак на кожата, да се задавиш, да се удавиш и т.н. Ако човек мисли непрекъснато за тези рискове, ще стигне до там, че няма да може въобще да функсионира.

Ами какво например ако някой реши да подправи документите на човек в кома и да го изкара, че е избрал да стане донор. Сигурна съм, че и това е възможно, стига някой да реши. А чували сте предполагам и за луди медицински сестри, които методично са убивали възрастни пациенти с лекарства, защото те били много претоварени с работа...

Ами, всичко се случва на този свят. И трябва да си отваряме очите на четири, особенно що се касае за здравето ни и това на нашите близки. (Мъжът ми работи в болница и знам доста подробности за злоупотреби от всякакъв характер!) Но... не можем и да живеем живота си в безкраен страх. Не си струва.

И просто си мисля, че ако изпадна в положение да се нуждая от донор не бих имала моралното право да ползвам такъв, ако самата аз не съм готова  да стана.

Не знам. Все си мисля, че ако съм в катастрофа и лекарския екип тръгне първо да ми проверява документите, после да спасява, съм прецакана отвсякъде даже да не съм донор .

Така че съм донор - ако умра здрава, ще е направо жалко.

Добре де, обяснете на непоправимия ми идеалистичен мозък
как точно става с търговията на органи??

Някой ще проследи, че съм си дала съгласието,
ще ми вземе проба дали генетичния ми материал е съвместим с този на човека,
за когото  има нужда и после ща ме бутне на магистралата ли?

Или лекаря от линейката на магистралата  ще продаде органите ми на най-платежоспособния чакащ?

и аз съм се записала като донор в шофъорската си книжка и също мисля, че не можем да се страхуваме от всичко, рискове има навсякъде, все пак. А от друга страна, ако аз или някой от близките ми се нуждаят от трансплантация, ще разчитам на същата тази "наивност" от страна на хора, които не познавам да спасят евентуално живота ни.

Шоколадкина се е изказала и за мен.
Не е чак толкова страшно, ако смятате, че има злоупотреби, не ставайте донори. Това да е проблема. А пък търговията с органи се извършва независимо от факта дали сте, или не, донор.

Аз мисля, че Мистик докосва и темата за каква част от душата се съдържа в обвивката (21 грама?). Юдаизмът отрича донорството, защото тялото вече не е неприкосновено.

Аз съм си отбелязала, че искам да съм донор. Каквото им трябва - да взимат, очевидно на мен повече няма да ми трябва. Написала съм го където трябва, казала съм на двамата човека,  които трябва да знаят и вярвам, че те ще се съобразят с желанието ми. Оттам нататък ..  какво да ви кажа, ако някой иска да ми вземе нещо, каквото и да е то, ще намери начин да ми го вземе.. 
Ако някой може да бъде спасен, или да му се помогне, след като мен няма да ме има..  по-добре.

и аз съм от незадаваЩите си много въпроси по темата. "за" донорството съм твърдо и съм предупредила мъж ми.
не смятам, 4е може да се живее с постоянна подозрителност и предубеденост към вси4ко. сигурно има икономи4ески интереси, сигурно някой богатаШ може да мине с предимство (и все пак, не съм убедена в последното, или поне, не, следвайки законните процедури), но 4ак пък законно да ме "умъртвят", за да ми използват органите ми се вижда прекалено.
предпо4итам да гледам положителните неЩа в тази операция... за мен те са пове4е от евентуалните "рискове".
при това, може би малко идеалисти4но смятам, 4е колкото пове4е хора са донори, толкова по_малка Ще е нуждата от "4ерен пазар" на органите.

сега като ме присети трябва да си направя това, което тук нари4ат "биологи4но завеЩание". по въпроса за закона : тук предложението е да се смятат за потенциални донори вси4ки, които не са изказали несъгласие приживе. не ми се струва лоШо реШение.

Що се отнася до етиката, английската хипотеза да се плаЩа на донорите , ме намира в абсолЮтно несъгласие... смятам, 4е при4ините за донорството трябва да бъдат идеални, а не комерсиални и смятам , 4е в това има наистина риск да се разграни4ат тотално икономи4еските прослойки и да се облагодетелстват тези с пове4е възможности.
и все пак, до такова "не ети4но" предложение води липсата на достатъ4ен брой доброволци... ли4но мен тази липса на желание ми изглежда по_голямо зло, в сравнение със съмненията за как, какво и на кого...

и аз съм на същото мнение. 

Благодаря на всички, които изказаха мнение, за моя изненада доста хора се включиха. Радвам се също, че темата не се превърна в свада, а всеки цивилизовано си описа гледната точка.
Изненадана съм също от повечето от вас, които вече са мислили по въпроса и са дали съгласието си. Не знаех, че в САЩ процедурата със съгласието се намира на шофьорската книжка, ето че научих и нещо 

Съгласна съм с много от вас. Моето становище го обясних в самото начало. Интересувах се повече от това къде спира благордният акт и кога се къса тънката нишка между това, което се счита за правилно и това, което става в един момент криминално. Интересуваше ме и моралната задръжка. Аз лично гледам на донорството като на сериозен социален проблем. С неговите добри страни, както и опасности. Всички сме съгласни, че да спасиш човешки живот е най-висшето хуманно дело. Това, което мен ме смущава е този момент на смъртта. Кой и кога решава за смъртта ни. Лени, органи могат да се отнемат САМО от жив човек. Всмисъл немъртъв. Органите трябва да са оросени с кръв и да имат нужната температура. Това обикновено става когато пациентът лежи в мозъчна смърт, но по изкуствен начин се поддържа кръвообращение и останалите органични функции. В такива моменти пациентът се счита за неспасим. Но има доказателства, че някои се събуждат след няколкодневна мозъчна кома.
И тук идва за мен истинската дилема. А ако не е правилно да се спират машините на лежащия в кома? Не следвам мисленето " на всеки каквото му е писано", въпреки кармичната ми идеология за живота. Това, което се питам не е за доброто или лошото на тази медицинска интервенция, ами за дали някой може да решава за смъртта ни.
Бях гледала един док. филм за едно младо момче, което приживе е имало желание да стане донор. То катастрофира тежко, поддържат го две седмици изкуствено, накрая семейството му ( имайки предвид неговото желание ) решава да прекъсне. Година след това родителите му казаха следното пред камерата - "Ние загубихме сина ни два пъти - веднъж когато влезе в кома, втория път - когато позволихме да умре дефинитивно". За мен тези думи са пълни с много смисъл.

Хайде спирам, тази тема е достойна за философска дисертация. Стотици нахвърляни въпроси и реално никакъв отговор, реших да споделя с вас.

mystic ,
въпросите ти имат резон,до един
тук има един документ който може да бъде попълнен в болницата(всеки път ме питат дали искам) и с който даваш правото на подобни важни избори-спиране на апарта- на някой близък (нямам такъв док,все не се наканвам).Та тогава решава той,ти си решил кой да е 1овека.
*
По повод дискусията ни снощи доворих с позната соц.работни1ка която работи в детска шокова зала;каза 1е има екип от 5 души (2 лекари,една сестра,1 соц.работник и 1 трансплантационен техник)които решават дали пострадалият е наистина в клини1на смърт,говорят с близките,подписват се съгласия и пр..Ако е на магистрала и в книжката пише донор-хеликоптер,изкуств.поддържане на органи и пр докато се събере пак този екип..Има ужасно строги регулации,задължително се иска подпис на близък и се слу1ва да се губят органи от бюрократи1ни детайли..
*
ето ти линк към един голям слу1ай тук,може да намериш отговори на някои въпроси
http://en.wikipedia.org/wiki/Terri_Schiavo

Анет, разбира се, че би трябвало да има строги мерки! И слава Богу ги има! То ако ги нямаше, досега всички в клинична смърт да бяха изчезнали от болниците.
Точно затова споделих, че въпреки тези строги мерки, има и злоупотреби. Моето твърдение се опира също и на едни страшни статистики, които въпреки че се знаят, се избягва да се разпространяват. Нека забравим Латинска Америка и Третия свят, нека се пренесем в Европа.
Преди 15 години в немския град Йена умират за 9 месеца 18 пациента в две психиатрични клиники. За двете клиники се доказва някаква обща връзка, вече не си спомням какво. Умрелите не се показват на близките, под претекст, че са се самоубили и гледката не е от най-хубавите. В официалната версия на полицията има всички данни, има и медицинска епикриза, медицински референции за смъртта, мед. заключения. Никой, след такива легални постъпки, не се осъмнява в нещо нередно, колкото и странно да изглежда. Докато пак в района на Йена стават две , различни едно от дрого, убийства. И в двата случая липсва черния дроб на жертвата. След съдебна медицина се доказа, че жертвите са били живи докато са им отстранявали дробовете. Мотивът става повече от ясен. Тогава се започва разследване на самоубийствата, които до ден днешен остават мистерия. Става ли дума за мафия на органи, за милиони подкупи, които отиват в клиниките, при полицията, при правителството? Има я и тази теория, за съжаление.
Алест каза за двамата българи преди година в Испания. Това вече не са рядкости. Такива неща стават и още как. А колко много изчезват безследно, никога няма да бъдат намерени, за да се докаже подобно нещо. Трафикът на човешки органи е по-добре платен от конкурентите с наркотици и проституция. Това е последният тренд от известно време.
Една скрита камера по ТВ показа, че съществуват борси с наддаване на цените за един орган от правилната кръвна група. Така както има педофили във всички социални прослойки, така има такива лекари, мафиоти, най-прости престъпници, на които окото им няма да мигне да вземат живот за няколко милиона...
Филми на ужасите никога не са ме притеснявали, но когато станат реалност е повече от страшно...