- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
Притеснява ме само това, дали ще я посрещна достойно. Когато не съм намерила вярната формула за живота си, няма как да стане това.
И аз мисля по този на4ин
Само бих сменила вместо "Когато" с "Ако".... 
За собствената ми смърт ме е страх ( макар че рядко ми минава през ум) да не е мъчителна за околните, в смисъл да не се тръшна от някое нелечимо, дълго заболяване. Тези мисли ме навестяват обикновено, когато около мен има случаи на приятели, гледащи такива роднини ( най често родители). Иначе съм с напълно ясното съзнание че никой не е останал завинаги на тоя свят.
От смърт на близките ми ме е страх, случва ми се да си мисля най лошото при абсурдно незначителни случаи или причини. Страхът от загуба на близък е нормален мисля. Между другото ме е страх и че някой от близките ми може д се разаболее, което май не влиза в графата " страх от смъртта".
От смърт на близките ми ме е страх, случва ми се да си мисля най лошото при абсурдно незначителни случаи или причини. Страхът от загуба на близък е нормален мисля. Между другото ме е страх и че някой от близките ми може д се разаболее, което май не влиза в графата " страх от смъртта".
аз искам да уто4ня въпроса, страх от кое по -то4но свързано със смърта-при4ини, последствия или самия акт-ами то можеш да умреш по много на4ини- има доста такива!?тихо в леглото на 98 г -да, ако ве4е ми е омръзнал живота, но в разцвет, когато имам деца, любящи хора, о4аквания, радост и слънце в душата? много ме е страх от вси4ко вкупом! заради тези, които ще оставя сами, без усмивката и любовта ми!и ще им липсвам безпределно!така ми липсват тези, които са си отишли!
Никак. Пълно камикадзе съм. Скачала съм отвисоко, летяла съм още по-нависоко, летяла съм и с колата, случвали са ми се доста страшни и смъртоносни по принцип неща, и продължавам да съм безстрашна. Това е безотговорно, разбира се, не твърдя че съм представителна извадка 
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Никак. Пълно камикадзе съм. Скачала съм отвисоко, летяла съм още по-нависоко, летяла съм и с колата, случвали са ми се доста страшни и смъртоносни по принцип неща, и продължавам да съм безстрашна. Това е безотговорно, разбира се, не твърдя че съм представителна извадка Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.Наистина интересни неща са ти се случвали
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност..... 
Преди изпитвах страх от загуба на близък, особено много се страхувам да не загубя майка ми. Сега вече ме е страх и за мен и то пак заради близките ми и най-вече заради децата ми.
Имам чувството, че Djane е клонинг на Мамица, същият речник наситен с обиди, какво ли е да се живее с толкова злоба
Имам чувството, че Djane е клонинг на Мамица, същият речник наситен с обиди, какво ли е да се живее с толкова злоба
Моля те, Мамица е интелигентна жена, при все речника си 
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност.....
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.