- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
Такаааа....ми не ме е страх.
От друго ме е страх: да не стана стара, сбръчкана, досадна баба, в тежест на хората около мен
Страх ме е, че може да изпратя любимите си хора, без които не мога да си представя живота и да изживея остатъка в самота
Приятелят ми ми обеща, да умра преди него... Дава ми 5 мин преднина, за да бъде с мен до края
От друго ме е страх: да не стана стара, сбръчкана, досадна баба, в тежест на хората около мен
Страх ме е, че може да изпратя любимите си хора, без които не мога да си представя живота и да изживея остатъка в самота
Приятелят ми ми обеща, да умра преди него... Дава ми 5 мин преднина, за да бъде с мен до края
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...
Смъртта е страшна заради това, което знаем за нея – разпадането, гненето, разложението.
То е грозно, зловещо и сигурно.
Това, че смъртта била „безкрайна почивка”, водела към един „по-добър свят” е нещо, което не знаем и е напълно несигурно.
Няма нищо по-естествено от страха от смъртта.
Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.
Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...
Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
Страх ме е ужасно много. Може би, защото не знам какво се случва след това. Чела съм много литература по въпроса, но никой не се е върнал от онзи свят, за да разкаже има ли го, няма ли го... Аз винаги съм се страхувала от неизвестното. 
Не съм била никога до умиращ човек, за съжаление по неприятни стечения на обстоятелствата, не успях да видя баща си за последно
, преди да си отиде от този свят. Мило татенце, прости ми! 
Не съм била никога до умиращ човек, за съжаление по неприятни стечения на обстоятелствата, не успях да видя баща си за последно
, преди да си отиде от този свят. Мило татенце, прости ми! Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
... Но има надежда, нали?
Опитвам се да се надявам.
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца, бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца, бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Не, не ме е страх!
Не бих, могла да го кажа по-добре ... 
Страх ме е по-скоро от начина, по който ще умра... Иначе всички ще умрем един ден. Това съм го приела. Дано да умра в съня си. Това е най-блажената смърт. Страх ме е, че може да умра от някоя ужасна болест или самотна или знам ли.. например при катастрофа и да умирам много болезнено. бррр. Дори сега си уплаших от самата смърт.... 
Със сигурност не искам да умра утре. И ме е страх при тази мисъл.
Със сигурност не искам да умра утре. И ме е страх при тази мисъл. 
Да при това много ме е страх от смъртта!
Нека да не сме чак толкова благодетелни - да мъчно ще ми е ако починат мои близки, но това не значи ,че не се страхувам за себе си.
Никой не е сигурен какво има и какво няма след смъртта, така че няма как да не ни е страх.
Ужасявам се от мисълта че ще ме сложат в ковчег и ще ме ядът червеите. Това тяло си го обичам
Да не говорим , че в повечето случаи да си го кажем честно роднините че дори и децата гледат само как да разграбят каквото има и дори са облекчени ако човекът и стар и е изисквал грижи.
Нека да не сме чак толкова благодетелни - да мъчно ще ми е ако починат мои близки, но това не значи ,че не се страхувам за себе си.
Никой не е сигурен какво има и какво няма след смъртта, така че няма как да не ни е страх.
Ужасявам се от мисълта че ще ме сложат в ковчег и ще ме ядът червеите. Това тяло си го обичам
Да не говорим , че в повечето случаи да си го кажем честно роднините че дори и децата гледат само как да разграбят каквото има и дори са облекчени ако човекът и стар и е изисквал грижи.
страх ме е
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Доня....а защо си в депресия
....та 33г си е направо супер младост... 
Вече съм на повече в същност...Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...