Публикувана: 26 апр. 2007, 11:45 ч.
Последно мнение: 2 май 2007, 10:25 ч.

По протокол е време за чай, многоуважаеми дами...

6 850
210
1

1
...
5
6
7
...
15
Всички

# 75 26 апр. 2007, 15:05 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Копринената пола на Де Ваня прошумоля от вълнение - и последната подробност по ниските масички беше изпипана. Петифурите си бяха на мястото, маслото също. Сребърните прибори меко сияеха върху бродираните салфетки - малка за чашката и голяма за колената на дамите. Чайниците щяха да изсъскат щастливо всеки момент, готови да разлеят благоухание в чашките.
Време е, време е...дано не закъснеят...- Де Ваня за кой ли път нагласи кипрата шапчица на върха на главата си.

# 76 26 апр. 2007, 15:10 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 841

Дзън-дзън - обади се сребърното чукче на вратата (защото беше сребърно, викаше Дзън, вместо Чук).
Беше НеРижата Проклетница - навреме, като никога. По-НеРижа и по-проклета от всякога. Тя нацупено целуна домакинята по съсухрените бузи, без да ги докосва. Завъртя голямата си фуста, под която се криеше още по-голям задник и се понесе към гостната, упътвана от любезната ДеВаня.
Днес й беше тройноужасен ден и тя се надяваше глътка освежителен горещ чай да придаде нова, по-хубава светлина на остатъка от следобеда.

# 77 26 апр. 2007, 15:19 ч.

Мнения: 3 091

Дзън, дзън - пропя малко нервно звънчето.
Сигурно е Ламелита, каза Нерижата.
Напоследък покрай ангажиментите с отглеждането на Наследницата, стилът й бе станал малко поизнервен и припрян. Към иначе перфектната й преди (хахаха) фризура, сега можеха да се отправят няколко съвсем резонни забележки. Незнайно как едно бебешко боне се беше закачило и издайнически се подаваше под роклята.
При вида й приятелките й великодушно повдигнаха вежди, но сърдечно я поздравиха с целувки!

# 78 26 апр. 2007, 15:21 ч.

Мнения: 3 423

ДЕ ВАня обаче вече беше открила
сезона с една още по-пъргава съседка.
Усмихват се, но иначе не се долюбват.
Още един повод домакинята да предложи
чаша чай за проба, за да не се изложи
после пред останалите гостенки. Мммм.

# 79 26 апр. 2007, 15:22 ч.

София
Мнения: 2 210

Ето пак :дзън-дзъъън
НеРижата Проклетница се подсмихна под мустак, защото тайно беше уведомила една своя нова-стара дружка, която знаеше е любителка на чай каркаНде, а също и някой по-силноалкохолни напитки, та с нетърпение чакаше удивлението на Де Ваня, като отвори и види срещу себе си непознатото, но чаровно сбръчкано лице на дребната на ръст, но колоритна баронеса Ема де Василио, от която се очакваше да донесе чая си за отслабване

и да разкаже за неотдавнашното си пребиваване в Русия..

# 80 26 апр. 2007, 15:24 ч.

Мнения: 1 629

Дойде ли коктейлното време??? Ще се попикаете от толкоз чай.

# 81 26 апр. 2007, 15:31 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Де Ваня, вярна на дружелюбната си природа, отмина с мълчание забележката на Мюриель и се впусна в ролята си на домакиня. Разпределението на гостенките, макар и грижливо измислено, набързо бе прекроено, за да се стори място за достолепните 159 см на баронеса Ема де Василио

# 82 26 апр. 2007, 15:37 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 841

Ха! Фръцна се НеРижата с всичките си 160 см - ето как един сант те издига в обществото, да, да. Тя безкрайно обичаше своята приятелка баронесата, но наскоро видените снимки от прекрасното и деколте явно я глождеха и правеха по-докачлива от обикновено.

# 83 26 апр. 2007, 15:39 ч.

Мнения: 1 629

Явно ще го играя(без видими усилия) онази откачена леля, която в два вече е на два джин-тоника, а в пет е преполвила шерито за гости. Гут.
Дайте ми чаша...чай, аз ще си долея вътре и да попеем, а?

# 84 26 апр. 2007, 15:40 ч.

София
Мнения: 2 210

Баронесата, която по достойство оцени находчивостта и стила на Де Ваня в прегрупирането на местата я удостои с една от бляскавите усмивки на луксозното си чене.
Започна да разказва за Русия и се отнесе в спомени по чарвония 85 годишен Серьожа, който правеше блини..еееееееееееххх
Как и се искаше да разкаже на всики тайната на деколтето си,но Уви! беше дала обет за мълчание по темата. Но пък с пълно гърло можеше да попее с Мю "Йохохоооооууууу и бутилка роооом"

# 85 26 апр. 2007, 15:42 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Заповядайте, уважаема Мю. Чайниците са вълшебни - водата им е огнена Mr. Green

# 86 26 апр. 2007, 17:03 ч.

Мнения: 3 091

така както сме седнали, дали да не врътнем един бридж?

# 87 26 апр. 2007, 18:05 ч.

Мнения: 677

Кой пий чай по тва време бе?!
В Сандански вече повръщат..

# 88 26 апр. 2007, 18:15 ч.

Мнения: 25 720

Сийка-сан цял ден се ослушваше дали някоя уважаема склероза няма да се сети за нея. Уви! Старите й дружки, със замъглени от непрекъснатото лочене на чай и други, по-високоградусни напитки, маскирани като каркаде, салвия и намсикво, бяха забравили за нея. Щом стигнаха до мъже и карти, шансът да се сетят за нея започна да клони към минус безкрайност.
Примирена с нерадостната си участ, тя избърса голямата сълза, която се канеше да капне на пищната й гръд и да съсипе новото й кимоно. Въздъхна жално и се втурна да си направи чай. Да не би да не може и сама да си го изпие, а?
А защо да не си организира и чаена церемония? Да, това е идея! Но кого да покани? Имаше някого, с когото трябваше да изпуши лулата на мира и да заровят томахавките, но кой ли беше той? newsm78