Публикувана: 27 апр. 2007, 10:22 ч.
Последно мнение: 10 юли 2007, 16:20 ч.

Правите ли така?

5 235
111
1

# 30 27 апр. 2007, 12:21 ч.

Мнения: 1 909

Цитат на: BirdsFlu в пт, 27 апр 2007, 12:09

Използвах тази "техника" докато наистина не се обърна срещу мен, и то при условие че синът ми е едва на четири. В един момент започна да се пазари абсолютно за всичко:
- Ще си прибереш ли играчките?
- Само ако ми купиш ... като излезем.
Или направо сам си идваше с оферти:
- Сега ако си прибера играчките ти ще ми купиш ли след това ...?

Почувствах се ужасно от тези пазарлъци и се наложи набързо да наложа пълно табу на тази практика - и за него, и за мен. 33uu

Точно това имах предвид и аз по-горе! hahaha

Още не сме стигнали до точно такива пазарлъци, но определено се чувствам манипулирана на моменти.

# 31 27 апр. 2007, 12:21 ч.

София
Мнения: 6 999

BirdsFlu, купуването на 'нещо си' не го използвам никога, точно по причината посочена от теб.

gargamela, много ме разсмя. Аз давам краен час. Примерно - Ако до 10 минути не си започнала да се събличаш, ще си легнеш некъпана..." Лошото е, обаче че Дариа още никаква представа няма от време ooooh!

Понякога 'броя', но съм на път да се откажа от това, че май се стресира. Thinking

# 32 27 апр. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 1 909

Цитат на: Isa в пт, 27 апр 2007, 12:21

BirdsFlu, купуването на 'нещо си' не го използвам никога, точно по причината посочена от теб

Никога не съм използувала мотивирането с купуване на нещо си - младежа сам си го измисли!

# 33 27 апр. 2007, 12:24 ч.

Мнения: 3 447

Замислих се за нещо друго, за двата типа... мотивация, да го наречем - положителна и отрицателна. Пример:
1. Ако не си подредиш играчките, няма да ходим на люлките.
2. Ако си подредиш играчките, ще ти купя бонбони.
Струва ми се, че за манипулация (която може да прерастне във взаимна) може да се говори във втория случай. Вие как мислите? Кое е по-правилно като подход?

# 34 27 апр. 2007, 12:37 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: chumbi в пт, 27 апр 2007, 12:23

Цитат на: Isa в пт, 27 апр 2007, 12:21

BirdsFlu, купуването на 'нещо си' не го използвам никога, точно по причината посочена от теб

Никога не съм използувала мотивирането с купуване на нещо си - младежа сам си го измисли!

Именно това имах предвид и аз - моите "заменки" бяха от съвсем друго естество, и в доста редки случаи. А синковеца започна да ги използва за всяко действие, дори и за най-ежедневните и нормални неща, и в замяна почти винаги иска нещо за купуване. "Изркористяването", ако мога така да го нарека, дойде от него - това беше по-дразнещото в случая. Затова и набързо и категорично отмених практиката.

# 35 27 апр. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 5 877

Аз го правя, но гледам да има логическа връзка.
Наградата за търпението при сресването е да й дам да ме среше тя. Охкам подобаващо.

# 36 27 апр. 2007, 12:44 ч.

Мнения: 1 909

Ох, слава богу, моя младеж не винаги иска нещо да му се купи, даже е рядкост, но пък ако искам от него да направи нещо, което особено не му се иска - винаги си търси някаква награда!

И аз не знам откъде е дошло, аз определено не съм първопричината - за мен наградите винаги са били целувки, похвала и тем подобни "потупвания пред строя" Grinning

# 37 27 апр. 2007, 12:45 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Tinka79 в пт, 27 апр 2007, 12:08

dara , ще ти обясня за НЕ-тата.

Съвсем принципно съм съгласна. НО! Има един период от живота на детето, когато подхода "аргументирано не" е абсолютно неприложим. Говоря за най-най-най-ранна възраст. На едногодишно дете не можеш аргументирано и многократно да обясняваш защо не може да влезе в камината например. Да, един път кротко, търпеливо и обстойно ще обясня на нищо неразбиращото ентусиазирано дете, че там не бива да се влиза, пипа и бърка, защото ще се изгори, опари или нарани. И то какво ще разбере? Нищо. Тогава? Опитите няма да престанат. Напротив - ще се утроят, и то в най-добрия случай. Неминуемо стигаме до ултимативното и безкомпромисно "НЕ". Това е! Да, ще дойде следващият етап, при който ще можем да си обясним какво не може и конкретно защо не може съвсем аргументирано и обмислено, разчитайки на вече осмислена причинно-следствена връзка, ама той е по-натам.

А и в живота има екстремни ситуации, когато можеш само едно "НЕ" да кажеш и се иска мигновена реакция. Тогава аз трябва да разчитам, че тя/той ще се довери на моята преценка и ще ме послуша, а после ще анализираме защо "НЕ".

Аз не съм принципно срещу обясненията и ясно заявената мотивация, а срещу този нездрав либерализъм, който е в основата на така нареченото "позитивно възпитание".

# 38 27 апр. 2007, 12:48 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Dona в пт, 27 апр 2007, 12:24

Мисля, че първото е по-правилно. Т.е. ако не направи нещо, ще бъде лишено от обичано и привично занимание (това си е чиста рестрикция за несвършено "задължително" действие). Второто е подкуп и манипулация - не го одобрявам (малко като на кученцата в цирка - скочи през обръча и ще ти дам захарче Joy

).
Вторият случай наистина често прераства във взаимна манипулация с времето.

# 39 27 апр. 2007, 12:49 ч.

Мнения: 534

Цитат на: chumbi в пт, 27 апр 2007, 11:28

Ти се радвай, че действа, и че не е детето, което те манипулира Grinning

Пример: започвам аз да казвам "Изяж си бързо яденето и после..." след което младежа бързо довършва "ще ми дадеш една бисквитка"

Неминуемо ще се стигне до момента,когато ролите ще се разменят-"ще го направя ако....." и тогава ще разберете и опаковата страна на тази практика.Сега тази практика разрешава проблеми,но в перспектива ги създава.

# 40 27 апр. 2007, 12:49 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Dona в пт, 27 апр 2007, 12:24

Това ми звучи като подкуп, а не манипулация. 1 е манипулация, 2-рото е подкуп. По добре 1-вия вариант.

dara при мен когато сина ми беше на 1г. действаха обясненията, не знам дали е разбирал, но щом му обяснявах се примеряваше, акогато казвах НЕ ме гледаше испитателно и продължаваше да пипа. Лошото е, че сега е в периода на не, няма, не искам и т.н. и отхвърля всичко дори и това което сам си е поискал. Може би зависи от детето....
В екстермни моменти просто извиквам Дейвид и той се обръща.

# 41 27 апр. 2007, 12:51 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: dara в пт, 27 апр 2007, 12:45

Аз не съм принципно срещу обясненията и ясно заявената мотивация, а срещу този нездрав либерализъм, който е в основата на така нареченото "позитивно възпитание".

Ауууууууу, как така? Аз съм съгласна с почти всяко твое мнение за възпитание на деца, а си мислех, че възпитавам "позитивно" Thinking

Кой е в грешка? newsm78

# 42 27 апр. 2007, 12:56 ч.

Мнения: 8 999

Иса, защо си мислиш, че твоето дете не те манипулира? Малките сладури са много по-изобретателни и гадни, когато си наумят да подхлъзнат мама и тати. Не виждам защо имаш угризения. Още повече, че ти не я манипулираш, а подкупваш, за да свърши нещо, което намираш за редно и полезно за нея. Манипулация е, ако така извъртиш нещата, че тя се съгласява с някое твое решение, без да получава нищо в замяна.

# 43 27 апр. 2007, 12:59 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Цитат на: Tinka79 в пт, 27 апр 2007, 12:49

dara при мен когато сина ми беше на 1г. действаха обясненията, не знам дали е разбирал, но щом му обяснявах се примеряваше, акогато казвах НЕ ме гледаше испитателно и продължаваше да пипа. Лошото е, че сега е в периода на не, няма, не искам и т.н. и отхвърля всичко дори и това което сам си е поискал. Crazy

Може би зависи от детето....
В екстермни моменти просто извиквам Дейвид и той се обръща.

[/b] [/color]

Явно моята тогава е някаква загубена и глупавичка, защото имам съвсем ясен спомен, че с еднократно обяснение да не скача в камината не се получи при нас. Simple Smile

Същото стана и когато я замолих да не бърка с ръка във фурната и т.н., и т.н. Твоете дете или е силно изключително, с който факт съм склонна да се съглася, или моите три са будали. Simple Smile

Екстремни ситуации да не дава Господ, защото тогава само Той знае как ще реагира 1-2-3, че и повече годишно дете. Аз нямам самочувствието да съм 100% уверена в реакцията на моите, макар че те са на 7, на 8 и на 9. Че и за по-натам. Само силно се надявам тя да е адекватна.

# 44 27 апр. 2007, 13:01 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: dara в пт, 27 апр 2007, 12:59

Цитат на: Tinka79 в пт, 27 апр 2007, 12:49

Може би зависи от детето....
В екстермни моменти просто извиквам Дейвид и той се обръща.

[/b] [/color]

Глупости не значи че е глупава, въпроса е според детето, аз не знам дали е разбирал или е предпочитал да не му губя времето с приказки е се е разсейвал с нещо друго докато му говоря. Но си спомням ясно, че ме гледаше в очите и после тръгваше на друга страна.

Препоръчани теми

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Причина:

Причина: