Публикувана: 28 апр. 2007, 10:30 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2007, 11:58 ч.

Допускате ли много хора до себе си?

2 952
57
1

# 30 28 апр. 2007, 13:52 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Цитат на: Олинце в сб, 28 апр 2007, 10:55

Познати - много , за кафенце, приказки и смях...
Приятели истински - двама, трима - знам, че мога да разчитам на тях и за тях минавам през огън и вода.
Контактна съм и бързо намирам общ език с другите, и също толкова бързо се разочаровам от действията им и малки изпуснати не на място думички.

същата съм Simple Smile

# 31 28 апр. 2007, 13:57 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Според зависи... Но по-скоро не.

# 32 28 апр. 2007, 14:09 ч.

Мнения: 677

Зависи, някои влизат с летящ старт, други няма начин, квото и да направят..

# 33 28 апр. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 1 065

Цитат на: stiliana1 в сб, 28 апр 2007, 11:24

И аз смятам, че е въпрос на темперамент и характер. Аз, много трудно допускам хора, но стане ли отивам в другата крайност - раздавам се докрай. Иначе съм много съгласна с Лиска - малкото понякога е много Peace

Tрудно допускам,но смятам ли някой за приятел се раздавам до край.Лошото е ,че почувствам ли се предадена почти няма втори шанс,режа от раз,този човек повече за мен не съществува.Не мога, а и нямам нужда от полуприятели.

# 34 28 апр. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 2 258

Допускам близо до себе си много малко хора.Предпазлива съм по принцип и премислям нещата предварително.Допреди няколко години беше обратното,за което сега съжалявам.Много от хората,които допуснах до себе си и на които повярвах,ме разочароваха.Не искам да повтарям грешките си.

# 35 28 апр. 2007, 15:02 ч.

Мнения: 27 524

Колкото по-умен и мъдър - толкова по-малко приятели. Толкова по-лесно.
Колкото по-повърхностен и непретенциозен - толкова повече. Пак лесно.

Вердж, всичко е въпрос на срещане на сродна душа. На крастави магарета, както казва Анда. За това статистики няма, обобщения още по-малко.

Новият ти ник не ми харесва.

# 36 28 апр. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 3 569

Трудно допускам хората до себе си. Още по-трудно ми е да почувствам някой истински близък.

# 37 28 апр. 2007, 18:22 ч.

Мнения: 822

И аз вече -не.Но не винаги съм била такава...
Ще оставя предателствата настрана.Повечето момичета са писали за това.По-скоро споделям мнението на Лиска...
По принцип съм от кошчетата за отпадъци,та макар и душевни...
Представи си обаче,обажда ми се позната.Говорим 20 минути(предимно тя).Започва да се оплаква от свекървата, съпруга, детето, което се буди нощем на половин час.След това друг познат.Неговият репертоар включва шефа и колата.И така поне пет разговора... Поне три дни в седмицата...Поне 15 години(и отгоре) подред...
Безкрайно съм уморена...
Някак инстинктивно запазих най-старите си и добри приятелства с много оптимистично настроени хора...Новите такива все още ги "изследвам",но мога и без тях...А познати много.Докато спазваш някаква дистанция спрямо хората,разголването е по-малко, а душевната хигиена по-висока...Мое мнение...

Последна редакция: сб, 28 апр 2007, 23:42 от niara

# 38 28 апр. 2007, 18:25 ч.

Мнения: 5 103

Държа се мило с хората, но слагам бариера в отношенията ни.
Приятели имам достатъчно, нови не ми трябват, познати може , но приятели Naughty

Трудно се доверявам, трудно споделям и не обичам нови хора в личният ми живот.

# 39 28 апр. 2007, 18:36 ч.

Мнения: 156

Допускам много хора,но само до определено ниво.За забавление и приятни разговори-хора много,контактна съм и отворена за нови запознанства.За приятелство обаче трявбва доказване в годините,Имаше някаква поговорка,че приятели са ти тези,които са с тебе в трудните моменти.
А я има и тая страна,че показвам на познатите си само страните,които искам и никога не могат да бъдат сигурно какво ми е отвътре.

# 40 28 апр. 2007, 18:39 ч.

Мнения: 6 167

не, вече не.
имах такъв период, в който допусках повече хора в кръга си, но вече нямам тази нужда.

# 41 28 апр. 2007, 22:53 ч.

Допускам много хора до себе си, но всеки си има определени права за достъп до определена част от мене. Не ми харесва само един човек да ме познава цялата. Дори себе си не допускам до определени тайни кътчета на същността ми.

# 42 28 апр. 2007, 23:09 ч.

Варна
Мнения: 1 134

Аз съм темерут, не съм от типа хора, които намират общи теми за разговор със всеки и за всичко.
От друга страна, ако усетя, че с някой сме "на една вълна", много лесно мога да се отворя към него.

# 43 28 апр. 2007, 23:18 ч.

Мнения: 3 818

Винаги съм имала малко малко приятели и винаги съм си мислила, че искам да имам повече. До един момент, когато така се случи, че се запознах с много на брой все прекрасни хора, с всеки един от които имах възможността да общувам пълноценно и истински, така както искам. Ами не можах, накрая се чувствах напълно изцедена емоционално.
Аз съм човек на едното. Не поради някаква причина от миналото, просто съм си такава. Винаги търся единственото. И когато допусна някого до себе си, го допускам изцяло. Влагам цялата си емоция, енергия, чувство и т.н. в отношенията ми с този човек. Колкото повече се увеличава бройката, толкова по-малко успявам да го правя това горното, защото просто нямам физическата и емоционална (най-вече емоционална) възможност да се раздавам до край на много хора. Затова предпочитам да съм с по-малко хора.
От друга страна при мен допускането на някого до мен е свързано с хвърляне с главата надолу и пълно разкриване, което при това става бързичко. И ако не съм преценила правилно човека, много боли. ПРитеснението ми обаче, че от страх да не ме заболи мога да изпусна някой ценен за мен човек, ме кара да го правя отново и отново и винаги да повтарям една и съща грешка. Така и не се научих Laughing

# 44 28 апр. 2007, 23:21 ч.

Мнения: 431

Никого не допускам. Хората ме уморяват.

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Дефицитите на една журналистика

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: