Бихте ли отказали да работите,за да се посветите изцяло на възпитанието на деца

Геройски изчетох всичко, което сте изписали.
Намирам за смешни твърденията, че ако човек не работи, то непременно затъпява и предполагам, че това  е причината някой от писалите да се чувстват засегнати. Просто никой не обича да го слагат в готови шаблони.... понеже се седя в къщи, що да не предположим, че съм ограничена, няма за какво да се говори с мен и бля бля....ми това е толкова глупаво , колкото да се твърди, че  една заета работеща жена не си поглежда детето.

Аз вече 4 години го чета тоя форуми никога не разбрах, защо пишещите тука имат такива затруднения да схванат, че хората наистина сме различни, че има лоши майки-домакини и добри работещи, както и обратното и че това напълно зависи от човека, от характера му и един тон други важни неща.

Като майка на две деца едното на 14г другото на 3г ви казвам, че активното възпитание на сина ми май е приключило вече.... той е самостоятелен човек, има мнение, взима решения.. Следователно дали съм в къщи по цял ден или не, за него вече няма полза, може би няма и вреда, но  дали работя  в този момент- това изцяло засяга  изцяло мен и няма общо с детето.

Друго нещо е, че децата изпитват много положителни чувства, когато имат успешен родител с професия, в която е реализиран... така че тоталния отказ от работа в името на  детето е малко безсмислен, защото да имаш доба работа и да покажеш на детето си какво би могло да постигне, ако полага усилия и си поставя цели в живота, също е силно възпитателно.

Да ми каже някой, че понеже не съм се реализирала си седя в къщи също е смешно- точно, защото вече съм се реализирала мога да си позволя лукса да си седя в къщи.
Седя в къщи, защото така искам, така съм преценила, мога да си го позволя и това е. И ще се върна на работа точно по същите причини.
Чудесно е да се посветиш на детето си,  стига да знаеш, че само след няколко години, то вече няма да има  таква нужда от  теб. Няма нищо по-страшно от родител посветил се на детето си, когато осъзнае, че неговият живот е само и единствено функция от този на децата му, няма нищо по страшно и за самите деца да имат такива родители.

Валенцето, предучилищната подготовка все още е задължителна. И според мен - така и трябва да е.

Мила мама, не се конфронтирам с теб, в началото на темата отговорих на така поставения въпрос еднозначно - да, бих!, значи съм от твоята страна на барикадата.
Опитах се обаче, да се въздържам от квалификации.

Точно това исках да кажа и аз, но от мен щеше да прозвучи отново като заяждане.

Разбира се, че има още "нещо положително".
В ДГ децата живеят в група, т.е. научават се да съжителстват със себеподобни. Не час или два, а цял ден. Това ги приучава на режим, на спазване на определени общи правила относно хранене, сън, игри, групови занимания.
Искат или не - стават по-толерантни по отношение на вещи и играчки.
Опознават се, харесват се или пък не съвсем.
И други такива 

Това за мен са отрицателните страни ...  най- важното за едно дете е да се научи да разчита собствените си желания и да се съобразява с тях .. т.е. да се грижи за себе си .. а не да действа под режим ...

Майката:
"Гладен ли си ?"
Детето:
- "Колко е часа ?"

 

Ранната социализация преди 3 годинки не се препоръчва,но за съжаление сме принудени да търсим добрите страни на детските заведения,защото рядко имаме избор.

да, това го разбирам   

На това мнение мога да се доверя напълно. Това е майка не 2 поколения деца.
и да исках, нямаше да мога да се аргументирам по-точно.
Децата наистина се гордеят с красиви и реализирани родители. Ние сме пример за собствените си деца.
Да не забравяме, че ние се оглеждаме в техните очи, и те са най-чистия критерий, за това как трябва да постъпваме.

Това е и моята теза!

Мога да остана в къщи и изцяло да се занимавам с децата.

Но ме е страх от жената, в която ще се превърна, когато те вече няма да имат нужда от мен.

За това предпочитам да работя, кариера не съм тръгнала да правя, но искам да се занимавам с нещо, да имам свой живот извън задълженията ми на майка.

Малена, ти си съгласна с мен !

За да съм съвсем убедителна ще ви кажа какво попита сина ми скоро "мамо, ти завинаги ли вече ще си седиш в  къщи?... щото на всички други майките работят  ... успокоих го, че скоро се връщам на работа....  спомням си също, че когато заминах на  специализация  в чужбина беше горд, а на мен това ми беше утеха във всичките месеци на раздяла с него.

Както всичко в живота и в този въпрос златната среда е най-доброто - първите години с детето в къщи, докогато  е възможно  за майката и после за детето- градина, за майката работа....

А приказките как на детето нищо не му липсва като си седи  в къщи, понеже ходи  на детската площадка.... са просто липса на опит, нищо друго. На сина ми не само му липсваше, че не е ходил на градина, но  му и личеше, дори го задържах една година и тръгна със следващият набор, за да му дам възможност да натрупа малко самочувствие в  предучилищната група. А не беше ходил на градина редовно, защото беше алергичен и боледуваше повече от често.
С две думи- има голямо значение детето да е имало възможност да живее в група, не просто да вижда други деца. За нормалното психическо развитие на детето да може да наблюдава и да копира различни модели на поведение е най-доброто, така си изгражда критерии и се избягва пълната симбиоза между майка и дете, което  опасно и нездравословно. 


А как една млада и неопитна  майка има самочувствието, че няма да допусне  тази симбиоза- аз лично не знам.

вижте тази тема и специално мотивите на Тинка против ДГ и какво е,чела в книги за детска психология
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=184758.0


аз също съм чела,че до 4-5години децата се формират, като личности и много държа на средата в която ще е детето ми
не мисля,че лелите в ДГ са мечтаната от мен среда,колкото и да съм неопитна.........................

Вердард

За да се чувствам щастлива във всяко едно отношение не бих се отказала. Ще бъда истински удовлетворена от себе си ако успея да съчетавам  и двете неща на ниво - Да бъда перфектна майка и много добър професионалист! Дано успея 

eta, честно казано не толкова "нападението" на Малена ме накара да се пошегувам че има разни "групировки" тук, колкото твоето включване непосредствено след нея.. направи ми впечатление, когато в една тема в прав текст посъветва една потребителка преди да спори с някого /тогава с монда/, да му прочете публикациите, за да не се излага  Аз имам този полезен навик, но пък то някои профили имат по над 100 страници с такива, и нямат изчитане направо  което според мен не значи, че по-малко пишещите трябва да четат правилата, и да внимават с кого си имат работа... смешно е чак колко насериозно може да бъде взета форумската действителност 
Иначе, Mila mama  ми е симпатична, тя обаче е твърде вероятно дори да не е виждала ника ми, щото не съм от много активно пишещите - и не виждам нужда да я защитавам - първо защото е достатъчно интелигентна, второ щото вече си казах мнението по темата - доста условно засега, тъй като и моето дете е малко, но всеки има свой стил и категоричност по дадени теми.. не я защитих... пък съм сигурна, че и не се е уплашила 
Но пък, от друга страна, веднага мога да извадя железни аргументи как с брат ми не сме ходили и ден на детска градина.. ужасТ, гледаше ни баба ми - пък смея да твърдя, че и двамата станахме отговорни и пълноценни личности,  и общуваме значително по-добре от мнозина, които още от 2-годишни са на ясла... тъй че, истината винаги е въпрос на тълкуване.

Аз така разбирам да бъда майка, да се посветя на детето си през първите му години, когато то има нужда най-вече от близостта на майка си. Това са може би едни от най-щастливите мигове за всяка майка - годините на "първите неща".
Смятам, обаче че детето навърши ли 3 годишна възраст, трябва да бъде оставено да тръгне по своя път.
Mila mama, кефиш ме

И как детето на 3 години знае какъв е неговият път? Питам само, не се заяждам. Щото аз не знаех. И още не знам (въпреки че живея сама от 4 години и работя също от толкова, взимам решения и т.н.)  Добре че не са ме пратили на 3 да уча в ДГ в София и да се оправям сама, да взимам решения и да комуникирам със себеподобни
П.С. Не нападам, не ме яжте с парцалите