Публикувана: 3 май 2007, 10:07 ч.
Последно мнение: 4 май 2007, 09:53 ч.

Възможно ли е всички да сме от една порода?

3 181
110
1

# 90 3 май 2007, 21:25 ч.

Мнения: 1 924

Цитат на: Fairy в чт, 03 май 2007, 21:01

LadyLou, когато наистина искаш да разбереш, опознаеш (да, различни са) и видиш как човек вижда света, то обикновено си дразнещо близо до хората. Wink

И не вярвам, че хората не искат да ги разбират. Защо тогава търсим себеподобните- точно заради това, заради нуждата да бъдат разбрани, защото не вярват, че различните ще ги разберат.
Бягането от разбирането идва за това, защото е трудно. Изисква много внимание в детайлите, много слушане, много вникване и е много емоционално. Но чувството, което изпитваш, когато видиш в очите на другия почудата, че ти, който си толкова различен от него, си го разбрал, и нещо повече- не го съдиш за едно или друго действие, е незаменимо. Мю, надявам се, че няма да те разочаровам, но си мисля, че това е също гъделичкащо за егото чувство. Но ако егото ти прави щастливи другите, мисля, че можем да му позволим да се погъделичка Simple Smile

М**КА му , изписах цял роман и попогрешка натиснах ЕСКЕЙП.... #Cussing out

Отиде ми труда Joy

Та понеже нямам сили да пиша отново всичко, ще кажа набързо.
Като цяло съм съгласна с теб , но забелязвам следния парадокс:
Хем искаме да бъдем разбрани , както казваш,
хем , когато някой много се доближи до личната ни територия, ни хвърля в душевен смут.
Хем е хубаво да знаеш,че някой се е старал да те разбере, т. е. му пука за теб ,което ти гъделичка егото ( важен съм за някого),
хем е малко страшничко да допуснеш друг толкова близо до себе си.
Поне аз ги усещам така нещата.

А си съвсем права, че процесът е труден.Адски е труден и не е по силите на всекиго.
И не опира само до желание и старание, а въобще до дълбоко познание на човешката психика.

Олеле , колко задълбах ooooh!

# 91 3 май 2007, 21:30 ч.

Мнения: 3 091

о, хвърчаща ти, любима моя краво!
о, фейо на плетките

какво те е прихванало?

професионално съм деформирана и Фнимателно подхождам при обобщенията - писала съм го сто пъти в разни теми, напоследък спрях...
ще разкажа една случка от моят скромен форОмен личен опит: един ник харесвах много, мъдри писания, чувство за хумор, ведност, кротост и така... докато не попаднах на тема, по която бях на противоположното мнение и край! нещо ми се обърна в душата и този, иначе любим образ вече не ми е интересен. не чета писанията, не отговарям в темите и така...
заблудих ли се? или многопластовата човешка природа има нужда да бъде опознавана по-дълго време?

# 92 3 май 2007, 21:36 ч.

Мнения: 521

на скоро се обедих,че от човека по-скрито няма.а и в повечето случаи парвото ми впечатление се оказва погрешно Simple Smile

# 93 3 май 2007, 21:42 ч.

Мнения: 843

Цитат на: Verdad в чт, 03 май 2007, 15:25

Уж не квалифицирам, класифицирам сякаш, ама май не е съвсем така.
Тук срещнах хора, които спокойно могат да задоволят потребността ми от социален контакт в някаква посока, та съм си ги подредила като шишенца с лекарства, надписани даже. Друг е въпросът, че на тях може да им действам като отрова.

Имена знам няколко, но реагирам на никове. С никове звъни и телефонът ми.
Плача на рамена отвреме навреме. Последно преди малко.
И сополи оставих, но никът ми каза, спокойно това е домашният ми анцу(н)г. Реви на воля.

   Мм.дааа..м. И аз реагирам на никове. Написала си моето мнение, но ще добавя / нали съм подробна../
   В началото често цитирах мнения и върху тях градях и своето.
   Сега , чета, / съгласявам се / възмущавам се, смея се , адмирирам, отъждествявам се, игнорирам/ , но вече пиша само мнение ПО темата / симпатиите ми са си моя работа/ или поне се опитвам...да е по темата. И да е градивно , по моите си критерии за това.
   Наясно съм , че връзката с цитирането и лекия спам е добра за създаване на добри отношения не е лъжа , че се привързваме. bouquet

А, дали квалифицирам? При положение, че "БисИрИте" са ми една любимите теми... понякога ДА... ми да.
Зная, че ме четат из подфорумите , точно толкова, колкото и аз тях. Всъщност чета повече, но пък ставам по- богата с наученото / понякога, де/ е, деее! И като цяло , намирам тук каквото ми трябва... значи чета достатъчно добре .

# 94 3 май 2007, 22:04 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Ламята неСПАСКА в чт, 03 май 2007, 21:30

Я! Едно глождене ме налегна, кой тоз, да не съм аз... newsm78

а иначе съм абсолютно съгласна, че време трябва, всеки си има много страни.

# 95 3 май 2007, 22:08 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: LadyLou в чт, 03 май 2007, 20:50

Представяте ли си как би ЗВУЧАЛО това нещо , ако всички бяхме лице в лице- едно невероятно надвикване, при което никой нито чува, нито слуша никого освен собствения си звучен глас.

Със сигурност щеше да ме заболи гърлото Simple Smile

# 96 3 май 2007, 22:14 ч.

Мнения: 1 629

И мен ме глождят ламските обрати Thinking

# 97 3 май 2007, 22:18 ч.

Мнения: 25 677

Цитат на: Анджелина в чт, 03 май 2007, 22:08

Цитат на: LadyLou в чт, 03 май 2007, 20:50

Със сигурност щеше да ме заболи гърлото Simple Smile

А аз сигурно нямаше да мога да взема думата, щях да погледам, да послушам и ако крясъците надминат прага ми на чувствителност (а той е доста нисък), просто щях да си отида.
Това най им уважавам на форумите - блажена тишина и сред най-бурните страсти. Wink

# 98 3 май 2007, 22:33 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Fairy в чт, 03 май 2007, 21:01

Бягането от разбирането идва за това, защото е трудно. Изисква много внимание в детайлите, много слушане, много вникване и е много емоционално.

Чакайте не става дума за това да бръкнеш в 18-тото чекмедже, на 9-ти рафт от най-тъмния коридор на душата на някого за да го разбереш. Защото няма да мога да го обясня добре ще използвам примерна ситуация.

Вървите си по пътя а до вас майка се кара на детето си. В тази ситуация всеки е по-склонен да погледне майката кръвнишки и да измърмори нещо лошо по адреса й. Но колко ще се замислят какво всъщност е направило детето за да заслужи мъмренето, дали майка му не го е предупредила пет-шеснайсе пъти да не прави нещо, а то все пак да го е направило, допускаме ли, че тя може да има основателна причина да го гълчи. Аз, признавам, съм от тези с кофти погледа. Но често улавям неодобрителните погледи, когато скастря щерката за нещо публично.............

С две думи, понякога прибързано квалифицираме, защото никога не допускаме, че обектът на нашето наблюдение може да има основание да реагира по този начин. Основание, което ние не знаем, защото сме странични наблюдатели. Някак си не вярваме в способността на другите да взимат правилни решения. Правилно ни се струва само това, което ние бихме направили, въпреки, че не сме запознати със ситуацията. Просто да допуснем - да той най-вероятно има причина да постъпва така. И това да е достатъчно.

Успях ли а ви объркам съвсем?

Ламьо, целувам ви.

bouquet

# 99 3 май 2007, 22:41 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

..ако става въпрос за разбиране на другия, аз мисля, че никога не можеш да разбереш друг човек ... трябва да си изживял живота му, за да го разбереш ... иначе да се опиташ да съпреживееш неговата ситуация и чувствата в тази ситуация е опит за разбиране на себе си и тренировка за живота .. .... пък и на другия от гледната точка, че всички сме хора и вероятно усещаме нещата по сходен начин ...

# 100 3 май 2007, 22:50 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: letia6tata_krava в чт, 03 май 2007, 22:33

Вървите си по пътя а до вас майка се кара на детето си. В тази ситуация всеки е по-склонен да погледне майката кръвнишки и да измърмори нещо лошо по адреса й. Но колко ще се замислят какво всъщност е направило детето за да заслужи мъмренето, дали майка му не го е предупредила пет-шеснайсе пъти да не прави нещо, а то все пак да го е направило, допускаме ли, че тя може да има основателна причина да го гълчи. Аз, признавам, съм от тези с кофти погледа. Но често улавям неодобрителните погледи, когато скастря щерката за нещо публично.............

Не си позволявам да ме обземат такива крайни мисли от една дребна ситуация, но примерът ти ми напомни, една много весела случка от преди 2 или повече години.
На Женския пазар сме с децата, аз с торби контролирам до колкото мога диваците около мен, в един момент Момчил се отскубва да си изхвърли боклука от сладоледа, аз търча с торбите след него, щото кофата е от другата страна на улицата, по която слава богу не минават коли в този момент. Бясна изпадам в немилост и му забранявам нещо си, при което той започва да реве и да се тръшка, в този момент ми звъни мобилния (по работа разбира се, в такъв момент винаги е по-работа) Момчил се дере като магаре аз се правя, че нищо не чувам и криво лява приключих с разговора. Цялата драма свърши за има няма 5 минути и ние си продължихме нагоре, заприказвахме се нещо, започна се кикотене и други такива и в този момент ме среща една бабичка и ми заявява "Страхотна майка сте, как си говорите с децата и им обръщате внимание, а надолу каква имаше, детето и реве, а тя си говори по телефона" Mr. Green

Сори за офф-а Rolling Eyes

# 101 3 май 2007, 22:51 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Зависи кой квалифицирам. Ако е някой мушмул който ме е засякъл с колата не ми трябват 5 секунди за мислене за да го нарека "педал".

# 102 3 май 2007, 22:52 ч.

Мнения: 25 677

Цитат на: Кифлата в чт, 03 май 2007, 22:50

и в този момент ме среща една бабичка и ми заявява "Страхотна майка сте, как си говорите с децата и им обръщате внимание, а надолу каква имаше, детето и реве, а тя си говори за телефона" Mr. Green

Сори за офф-а Rolling Eyes

А така, казаха ли ти го! Mr. Green

# 103 3 май 2007, 22:53 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: martisun в чт, 03 май 2007, 22:51

# 104 3 май 2007, 23:12 ч.

Мнения: 1 924

Цитат на: letia6tata_krava в чт, 03 май 2007, 22:33

С две думи, понякога прибързано квалифицираме, защото никога не допускаме, че обектът на нашето наблюдение може да има основание да реагира по този начин. Основание, което ние не знаем, защото сме странични наблюдатели. Някак си не вярваме в способността на другите да взимат правилни решения. Правилно ни се струва само това, което ние бихме направили, въпреки, че не сме запознати със ситуацията. Просто да допуснем - да той най-вероятно има причина да постъпва така. И това да е достатъчно.

Абсолютно масово явление.Не правя изключение в много от случаите. Много съм си блъскала главата на какво конкретно се дължи.

Препоръчани теми

Мъж или мечка?

Политиката в България - Тема 5

Лотария "Зелена карта" 2025

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: