На 25 пристигнах в Италия,където заживях със своят съпруг.В България минавах вече за поувяхнала,докато пристигайки тук останах точно като попарена от начина по който тукашните изживяват своята възраст.Тук отново бях на 17,вскички ми казваха че съм още млада,че съм направо бебе и че сега започвам своят млад живот.В началото ми се струваше приказка,защото бях свикнала с българският начин на мислене.Докато в България българските мъже на 40-50 си хващат любовница на 20-25,тук в италия техните връстници се ориентират към жени на тяхната възраст,а не към девойки на които биха могли да бъдат бащи и скоито нямат какво да си кажат.Когато майка ми дойде при мен на гости за първи път също се изненада от това как я възприемат моите приятели.Майка ми е на 51 сега,докато компанията ми се състои от момичета и момчета на по 30,30 и няколко.Много пъти сме излизали заедно да танцйваме с тях и съм водила и майка ми,всички са ми казвали,колко е готина и млада и са се възхищавали на това че е толкова млада както на външност ,така и по дух.Имало е и много мъже ,които са я заглеждали и дори са флиртували с нея.Докато в България по разни поводи,когато е ставала да танцува съм чувала да я коментират"Тая пък дъртата виж я".Дали тези младите си дават сметка че само след няколко години ще се окажат в същото положение.Дали вярват че живота след 40(а дори и много по рано) трябва да приключи и за тях?Или си мислят че ще останат завинаги млади?Защо хората на запад си живеят живота и не ги интересува на колко са и как се забавляват ,а ние българите все се вдървяваме като глътнали бастуни,защото "не ни отговаря на възраста"?
Вие какво мислите?