Случвало ли ви се е да си го искате обратно?

И аз искам идеи, моля..... за същото.

Съжалявам,че не мога да ви дам идеи,момичета... Аз бившия органически не го понасям и за нищо на света не искам нито да го чувам ,нито да го вижам

Труден въпрос.....
ЗНАМ че не ставаме за семейство, просто двамата не си пасваме най-общо казано. От 5 месеца сме разделени, първото ни дело е др. седмица, но..... почти всяка нощ сънувам разни сънища. Сънища, в които мечтите ми за перфектното семейство се сбъдват и то точно с него (вече бившия).
Незнам как да спра тези проклети сънища, защото ме объркват.

Може би рецептата за забрава на бившия мъж е намирането на нов такъв, но мен този вариант не ме устройва. Мисля да си остана сама поне в близките няколко години. Плашещо е, но ми харесва да съм сама с детето, без мъж 

Случвало ми се е да ми мине тази идея:

Примерно с него се разбираме чудесно за ходене по магазини. Ако живеехме в Мола с 30-40 хил. месечно и само да обикаляме по магазини и харчим + по ресторанти - щяхме да сме идеалната двойка...  

Когато се гушкат с детето и им личи колко се обичат и аз се замислям "Ами ако..."  

После той си отваря устата и...  

По Коледа бяхме 3 дни заедно и накрая му казах, че се радвам за прекараното време, защото още веднъж съм се убедила, че раздялата ни е правилна... Той ме погледна ето така   Явно за него всичко е било цветя и рози...


 

И аз си мисля, че ако се посъберем за малко, ще се осъзная ...
Обаче се чудя как да стане това без да ошашкаме детето, а и без да наранявам него, защото ако някой ден му кажа, че го искам обратно, ще е защото наистина го искам обратно.
Абе ... ще мине .. надявам се времето да помогне!

Май всички на това се надяваме. Въпросът е колко точно трябва да мине.....

Трудно е човек да осъзнае, че всичко за което е мечтал и се е опитвал да гради в един момент е рухнало.

Точно това е ...

Точно бившия хич не го искам обратно. Даже се паникьосвам от мисълта, че може да се наложи да се вижда сдетето.
Но ми се е искало да си върна бивши гаджета и си е гадно и тежко.

Не съм писала списъци, но си запълвах максимално времето с надеждата, че с времето ще отмине. Ами отминава, но си иска търпение и заглавичкване.

обаче не се забравя онова свиване в сомаха, като се сетиш за загубените емоции и прегръдки, и колко хубаво е било преди, а вече го няма.

че даже ми е гадно като говори с детето по телефона

Ми и аз в кюпа, въпреки, че е невъзможно 

Пенелопа, как сте с дечицата?
Не пишеш, не споделяш, то не си е длъжна де...
Дано не се затвориш в себе си само!
Да изживяваш нещата сама хич не е добра идея 

Ей, мацки, на тези които мразите бившите - завиждам ви, да знаете!
Все си мисля, че ако таткото на Вяра беше голямо говедо, да съм го прежалила отдавна...
Че и песни да съм пяла 

ами номера е да не си мислиш колко ти липсва и какво щеше да е ако......
до нищо хубаво не водят тези разсъждения и мечти и съжаления
гледаш напред и никога назад или встрани
него вече го няма и край, съжаленията депресират теб, а не него

Случвало се е да  се замисля, дали да му дам още един шанс.Не заради мен,а заради детето.Но след няколко дни ми е минавал мерака.Особено след скандал(той е много агресивен и избухлив),съм си казвала:Ох ,добре,че се оттървах от тебе!

да - докато още му вярвах
като разбрах че само лъже ми се повръща от него
а твоя доколкото знам лъже....

ох сега прочетох и края - е не ти ли се повръща от него като знаеш какъв е, не ти ли е гнусничко ... баси .. не ти ли е пошло всичко.... не се ли чудиш как си се забъркала в такава гадна история.. незнам.... аз поне съм така, но може би просто си прясна прясна

В началото много ревях и все се надявах тайничко на някакво чудо да го върне в къщи. Ама в един момент си казах, чакай ако се върне означава, че всичките неща, които съм премълчавала отново ще се случват. Отново финансовите недоразумения, които удрят в моя джоб, отдаването на хобита и работа в събота и неделя до късна доба, а аз сама с детето....или другия вариант - ходене заедно някъде. Той - до 11 вечерта наквасен като прасе, пее и върши простотии, а аз - опитвам се да приспивам дребната на втория етаж! А не С такива мисли си махах носталгията за прекарването на празници сама.
А в делниците - никак не искам и да си помислям да се връща.
Сега установих, че се напрягам в трите дни на седмицата, в които идва да вижда малката (само 3 месеца издържах да идва всеки ден след като се беше изнесъл, помолих го да е поне през ден, а малко по-късно - не повече от 3 пъти в седмица..иначе ми идва в повече)

Ами да, явно съм "прясна-прясна", както се изрази Каси.
Много ми се ще да ми опротивее (ама искрено, не само на приказки) и да спра да се сещам само за хубавите моменти, а да мисля за лошите.
Ама ...
Ще си чакам да ми мине явно ... пък и той не се е затърчал да се връща

Бърди, спокойно, мила, трябва ти време. Ти не гледай какви ти ги пишем сега...да беше видяла примерно мен преди 3 години!  Ревях сигурно по 12 часа дневно, останалото време се опитвах някак да се справям с малката, къщата и някоя и друга минута сън. Имах дни на непрекъснато тъпкане с храна последвано от пълен глад и пушене на балкона от нерви и мечтания за връщане на донора! Няма да забравя как ми се свиваше стомаха час-два преди донора да дойде...с надежда, че нещо ще се е променило и той ще се върне. Никога няма да забравя колко тежък период е било това и не искам никога да се повтаря! Но с времето всичко леко избледнява - хубаво и лошо. Затова не се опитвай толкова чак да се правиш на "железна", поревавай когато виждаш, че ти е вече вповече света, ама и не отказвай никога възможност да се видиш с приятели или да направиш нещо за самата себе си...независимо колко егоистично е то!

Morgana 
Много се радвам, че някой го е преживял това и оцелял след него!
Благодаря ти, че отдели време да го споделиш! 

Бърди, оцелява се и още как! Да ти кажа моя позната, която има глупостта след като мъжа й си кръшкаше 12 години, накрая има наглостта да се изнесе с неква девойка. Ама той се прибираше всяка седмица да се преоблича...и накрая тя си го прибра! Каза му, че това си бил неговия дом и ако иска тя си го взима обратно! А после, всеки път като се чуехме тя отново и отново беше пред развод....Е, накрая просто не й вярвах...ще си го търпи мъжа, издържа го финансово, той дреме пред компа по цял ден и когато хване някоя девойка изкарва бърз флирт......Е, това не е ли по-гадно от нашето положение?
Както се казва - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без край!
Сега от мен едно голямо виртуално питие - каквото ти харесва! и на всеки два часа по голяма лъжица "майната му"!

Ха така!
Мерси!
 

Чак да искам да си го върна, не съм искала, но сега от време на време си спомням за хубавите моменти, за общите ни прятели и ме обхваща тиха носталгия. След развода така ме завъртя шайбата, че нямах време да се обърна и многото проблеми, които ми се събраха ме предпазиха от момента, когато реалният човек е далеч или не си общувате много, много и започваш да живееш с представата за него.

ами като помисли човек с главата си не е така
то онова 'преди' е било фалшиво, не е било истинско
така поне разсъждавам аз...

Сабина - именно - колкото е по-зле екса толкова е по-лесно.. тогава поне знаеш че проблема не е в твоя телевизор, че и земята да си изорал нищо е нямало да стане. така поне е при мен
но и мен като Мама Урса раждането и емоциите около него ме дистанцираха от екса - просто се бях зарила тогава с работа - а пък и в даден момент той тотално изчезна по трасето и това също много помогна - не го чувах нито виждах

Каси, ти що ни спиш:)

Аааааааа, един ден ме няма и какви сърцераздирателни теми ...
Бърди, в психологията името на това състояние е фиксация. Това са ирационални желания и старателно поддържанене на илюзия за нещо, което разума знае, че го няма, но  подсъзнателно човек бойкотира сам себе си и казва точно това "искам си го"...
В темата на пенелопа писах веднъж същото- какво си искаш обратно?- искаш си надеждите, мечтите, представите за общо бъдеще, изобщо някакво чувство за семейност, което  е било поддържано само от теб. Сама казваш- никога няма да му имам доверие, женкар е, сигурно има и още. Ти не искаш този човек, искаш си илюзиите, а именно процеса на откъсване от илюзорното е толкова болезнен. В  този смисъл идеята за записани черно на бяло реалности- добри и лоши неща заедно с този човек помага много. Знаеш ли в такъв момент човек прилича на  дете, което тъкмо е разбрало, че Дядо Коледа не същестува, а подаръците под елхата ги слагат мама  и тати. Разочаровано е, иска си очакването, вълнението, но вече няма къде да избяга от истината, която знае.
Малеееееее какъв научен трактат ви праснах рано сутринта

Jaly, благодаря ти за което   
Точно илюзиите си искам очевидно - налягат ме тези мисли като гледам любовни филми, сватби, бебета ...
Трябваше да си ги преживея другояче тези моменти в живота, плюс брака - също трябваше да е различен ... и ми е мъчно, че няма връщане. Искам да приема философски, че всяко нещо в живота ми се е случило в определен момент с определена причина (в което искрено съм вярвала досега) - ама ми е трудно точно в момента.

Бърди, виж сега, като се простиш с тези илюзии, вероятно ще си образуваш други на тяхно място, повечето хора го правят... но вие сте толкова млади (поне повечето от вас- не разбирам наистина откъде тоя песимизъм, честно?) ... когато  ми се разби брака бях на 30 и се справих много по-бързо, отколкото след няколко години като се оказах и бременна и с "татко" дето не съм го разбрала, че иска  бебе, ама аз да си го гледам 
В живота винаги има горе и долу,  но е много важно когато си горе, да не забравяш колко лесно можеш да тупнеш долу.... и не знам все си мисля, че когато човек не може да прецени добре очакванията си- било към другите, било дори към самия себе си, тогава е най-трудно.  В личен план натам бях насочила всичките си усилия- докато  наистина започнах да очаквам по-малко от другите, а и от себе си. И сега живея по-добре в пъти, но никак не ми беше лесно да се науча.
Аз не страдам вече от факта, че семейството ми няма нищо общо със средностатистическото- основно сме аз и две деца един прихождаш "татко" на  първото ми дете, плюс бащата на малката, дето чак след 3 години почва  да се освестява, че няма къде да се дене от  бащинството и взе  да  мъкне кукли и да пита кой номер са й обувките Но ми е коствало къртовски усилия да съм, където съм в момента.  Ти имаш дете си, поотраснало при това, имаш насреща баща, който си иска и обича детето- сама разбираш вече като четеш тука, че това никак не е  обичайната практика, имаш работа, а за жилище не си спомням.... еми само един партньор ти липсва. Ха сега си помисли, колко много имаш и колко малко всъщност нямаш... да не казвам, че мъже   едва ли ще липсват в живота ти, просто не е е баш сега момента:))
Почти всеки от нас иска да има всичко, но аз не вярвам, че има много  такива хора, на всеки  нещо му липсва- ако има пари, няма да има мъж , ако има и двете, може да няма здраве и тогава какво, ако имаш първите две... и ей в тоя ред ако ги подкараш нещата, ще видиш, че няма чак толкова за какво да ти е мъчно, хора се събират и разделят всеки ден, просто сега е такъв етап от твоя живот, след време ще дойде друг и така.
С което казвам-  човек според мен трябва просто да цени живота си, времето с децата си и да не превръща в драма липсата на постоянен партньор, щото гарантирам ти от това не се умира, даже изглеждаш чудесно, понеже си по-малко изморен
Днес не знам какво ми става, ама нямам спиране като почна да пиша простете логореята ми....

аз като най-отдавна разведена май, ще си дам труда да ви успокоя или уплаша:
Спира да идва това усещане за липса и празнота и се заменя с ежедневие. След време изобщо не ви става нищо като видите семейство на улицата или гледате сълзлив филм. Просто свиквате с промените в живота си и се научавате да ви харесват.

Или пък ставате неуравновесени мрънкала и разочаровате децата си. Ама не ми се вярва да се случи точно това.

Много сте готини всички 
Така е, като изключим липсата на мъж до мен, всичко ми е наред, наистина няма от какво да се оплача. Ама никога не съм била в такова положение, та се уча в движение.
А и очевидно още има чувства, то май това ми е проблема така като се гледам отстрани.
Хайде по-бързо да минават и да си влизам в релси

Оххх,момичета...и на мен от няколко дни в главата ми се върти мисълта за него и това ме побърква....до скоро си владеех мислите,но....вече поддавам явно и това много ме изнервя,иска ми се да го забравя завинаги и окончателно,но...от няколко дни постоянно ме обливат хубавите моменти,който сме изживели заедно и.... много мъчно ми става не...по-добре да не говоря повече...тези дни....много се разстройвам! ако има рецепта да забравим за бившите...споделете ги..!    за всички,който...са объркани,но....силни!!!

       
И аз така, ама разни тук около мен  викат - ааа, неее, трябва тутакси и в миг да се обзавеждаш с нов мъжи  така.....ама аз не искам! Още повече, че и аз съм от по-дъртите мами дет гонат 40-така  и вече знам добре какво НЕ искам в живота......

И аз съм затънала до гуша в "тази помия"  ...минали са само 3 месеца...имам чувството, че беше вчера..
Даже МУ казах, че искам пак да се съберем, и да си дадем още 1 шанс...въпреки че дълбоко в себе си знам, че и този път няма да се получи..
Радвам се все пак, че започнах работа, и умът ми е зает с други мисли..не се отдавам толкова на "искането". Обикновено в почивните дни изпадам в такива кризи.
При нас е доста по сложно, защото той живеее в Испания и не иска да се връща тук, а аз си живея тук, и не искам да ходя там.. Общуваме само (почти всяка вечер) в нета.

Когато отминат тежките емоции постепенно започвате да ги забравяте и да си спомняте само хубавите моменти. Все пак и такива е имало(в повечето случаи). Човек по-бързо забравя лошото и като остане само доброто му се иска да си го върне. Забравя че то върви в комплект с много неща, които всъщност не са му по душа.
Та варианта да не си ги искате е всеки път като започнете да се сещате защо сте се разделили с тоя човек. Трудно е, ама постепенно идеята ще избледнее.
Аз трябваше няколко пъти да се събирам и разделям наново с бащата на детето, за да ми дойде тоя акъл обаче Само че това беше преди да се появи детето. След това възможности за втори опит няма...

Точно така е! Защото като видиш някое "нормално" семейство само хубавото виждаш. А каква е истината само те си знаят...

Вчера срещнах едно семейство-усмихнати и лъчезарни хора с две дечица. Ама по-малкото със синдром на Даун. Те си знаят какво им коства да отглеждат такова детенце 
Аз прекарах около час с тях и видях колко е трудно и болезнено - комуникацията сложна, детенце агресивно на моменти, иска да си играе с другите, но не знае как...
Така че, мами, горе главата и се молете да сме живи и здрави ние и малчовците, щото по-голямо щастие от това няма на света! 

от нещата които напоследък съм чувала това, което ми направи най-голямо впечатление и от което взимам по една лъжица сутрин обед и вечер и което е в тон с Джалиния постинг и би могло да ти помогне, а именно: "Важно е не да имаш това което искаш, а да искаш това което имаш."
Гот е, нали?
И всъщност като ми докривее и си взема лъжицата и си давам сметка: да, има неща които ми липсват, но бога ми - та аз искам всички тези неща които имам... дала съм последните н години от живота си за да имам всички тези неща и всъщност си ги имам, те са си мои и никой не може да ми ги отнеме.

Мими - по мои наблюдения мрънкала стават тези, които са неудовлетворени от мъжете си и въпреки всичко ги търпят. От нашия контингент няма мрънкала... 
Сабина, да, много нещастия стават по света, много болни дечица има, и аз затова казвам че на фона на това като се сетя за бившия и ми се повръща и ме догнусява - такива, които гледат само до носа си, как да се излегнат или как да се напият или къде да си го вкарат... гнус бе - гнус.. каква любоФФ какво чудо.. било ама като съм била на 20.

бе и аз не вярвам да има ама все пак да се изкажа по темата нихилистимно. Щото познавам и такива жени, а по нищо не им личеше, че са с заложби.

Преди в дългите самотни нощи, чакаща по прозорците "верния" си съпруг, слушах блусове, депресирах се яко и се самосъжалявах/до там стигаше смелостта ми/.Сега, вече "самотна", тези блусове са в забрава, в забрава са и любовните драми, и сериалчета.След захвърлянето на тенджерите и парцалите разбрах колко много приятелства може да завърже човек и как може да усмисли живота си.Разбрах също, че егоизмът не бил чак толкова лош, ама никак даже...Че времето прекарано с детето няма сравнителна степен.......И когато се завъртят дяволите в главата ми се подсещам колко много е отрабил душата ми този човек, колко унижения, колко сълзи, колко мъка! А, между другото, някой за събиране ли говореше?

Охх...Като се сетя,че и аз в първите година-две след развода си представях как той-разкаян-си посипва главата с пепел и се появява да ме убеждава как е осъзнал  грешката си... Трудно е да свикнеш с мисълта,че си загубил предишният си живот-сменяш дом,среда,често и работа...Трудно е да овладееш и ревността си -аз побеснявах само като си помисля,че в хубавата къща с хубавата градина,където с толкова любов подреждах луковици на гладиоли и лалета сега се разхожда някаква неосъзната пикла...Но понеже лично аз бях заета с намиране на начин за физическо оцеляване на децата и мен самата,мисълта за онзи,който ми причини това ставаше все по-злобна и по-свирепа
 После постепенно нещата се завъртат-нови контакти,нови мъже,ако щеш...Учиш се наново да си свободен...
 Сега,на петата година,когато съм обичана и уважавана жена,единственото,което си мисля за бившия и двайсет години по-младата му жена е,че ги съжалявам...Особено нея-та нали сега тя виси по прозорците и се взира да види дали най-после "милото" ще се прибере,сега тя търпи пиянските му изстъпления,тя чува зад гърба си коментари,че се е насадила на пачи яйца...Преди две-три седмици се случи да я видя по-отблизо-ами тя на 24 години изглежда като запусната 45-годишна лелка!!! И аз да си искам обратно мъж,който има такъв вкус?! Да си го държи там,да не вземе верно да му хрумне,че се е осъзнал!!!

Сетих се аз едно подходящо сравнение. В началото, като останеш сама, в душата ти зейва не дупка, а цяла яма зейва. Сравнението е с ред животни, примерно червеите, като откъснеш част от него и след време тя регенерира и израства наново. Раната по тялото ти също се възстановява сама, заздравява , израстват нови клетки и заемат мястото на старите.
Душата се регенерира по същия начин. Докато една сутрин се събудиш и разбереш, че ямата е изчезнала.

аха, съгласна съм

Оффф и аз изпадам в тези състояния - искам си го, яд ме че съм загубила прекрасния си семеен живот, но... идва поседява 10 минути и аз вече съм побесняла и въобще не си го искам! Една негова позната ми каза "Ама как можеш да си оставиш мъжа някоя друга да го ползва?!?!?" А аз и казах " Халал да и е" Като иска да е ползван да си го ползва който ще, аз не ща:)

  Сега,в предвид вече разликата във времето и аз мога да кажа,че не ми липсва,не искам да се събираме и никакви втори шансове Но чесно казано,преди ми беше трудно и като нямаше с кого да говоря...започнах да си пиша(е не чак дневник)ама в един тефтер се убеждавах и самонавивах,че и на добрите хора им се случват лоши неща,но те затова се познават,че са добри-имат си начини за справяне,без да стигам до  крайности...И ревах и писах мноого,ама мноого пъти как няма да си позволя да се обадя и да говоря с него(разбира се не винаги съм успявала,понякога го виждах) И тогава се осъзнах нещо и малко по-малко намерих нови приятели,хора,които наистина бяха до мен в мноого труден момент от живота,но даже и такава-смачкана,нерешителна,а май и леко злобна и поизнервена ,ме приеха....и наистина ми помагаха да забравям Пътувах-сама,с детето;виждах се с новите си приятели и повече не си позволих да плача и малкия да вижда сълзите ми...
  Така че моят начих беше да си изкарам мъката и покажа на себе си какво ужасно ме е вбесявало и да не забравям,колко ме е карал да страдам;да намеря нов кръг приятели и нови хоризонти и.....най вече време...
   Успех в забравата,номера става и после сама на себе си се чудиш как може 

juleto18 , страхотен пост, попих всичко от него! И аз имам нещо като тефтер, а също така и започнах да пиша много мейли на позабравени приятели, както и да се опитвам да закрепя връзките си с приятелките си - защото доскоро нито ми се виждаше, нито ми се чуваше с някой ...
Щом на теб е помогнало, надявам се да помогне и на мен!
Идеята за пътуванията също е хубава, много ми се пътува, но ми е трудно да се отганизирам (все още нямам кола и книжка, надявам се до около месец това да се промени - стискайте палци  ).

Днес щях да пусна подобна тема. Направо се чудя на себе си като и нищо хубаво не си спомням защо си мисля за още опити.
Ние се разделихме този уикенд за пореден път - надявам се този път да устискам и да не се връщам повече при него.
В този ред на мисли как казахте точка - това е краят, аз не мога да го понасям в 90% от времето и не мога да я сложа тази финална точка.

така само се измъчваш повече
иди ми, дойди ми
слагаш край, веднъж и окончателно
освен ако не мислиш, че има шанс нещата да се оправят

Вече поне съм сигурна че нещата няма как да се оправят, което би трябвало да е стъпка напред.
Надявам се и този форум да ми помогне -  поне от тази тема разбрах, че не само аз се измъчвам с миналото.

И на мен ми се искаше да се съберем пак, но само като се сещах защо сме разделени  и това желание мигом изчезваше.Мисля, че вече преодолях тези емоции, но не е много сигурно.какво ми помогна? На първо място това че не се виждаме - прекия контакт винаги действа.А и нали очи,които не се виждали се забравяли  Аз съм сама от 2г.и 5 месеца.Грижите по детето са другия помощник, да не забравям и приятелите - те също помагат.Освен това и някое ново "гадже"- ако могат срещите веднъж или по - малко месечно да се нарекат така.И още нещо което ми помогна на мен- разговор с психолог, тогава осъзнах какво точно чувствам гняв и обида.Благодаря на тази жена!!!!!
Така го правя аз!
Хубав ден на всички мами и дечица!

А на мен определено взе да ми поминава ... Има моменти, в които ми се иска да се понатискаме или посексим  ама за събиране заедно вече не си мисля.
Не мога да кажа, че ми е добре сама - няма смисъл да се самозаблуждавам - но си давам ясна сметка, че не искам да се връща живота ми от последните 1-2-3 години.
Даже снощи сънувах ужасен сън, че той е с приятелката си и докато нея я няма в стаята той ме убеждава да се съберем  На всичкото отгоре аз му обяснявам колко й се дразня, а той ми обяснява, че да, така е, трябвало е да бъде с другата, тя била по-приятна, ама била заета 
Събудих се с гадно чувство, но после се посмях от сърце на тия глупости 

Мили момичета,мисля че е нормално да ви минават такива мисли.Минаваха ми и на мен, и аз плаках,и детето ми страдаше.И какво??На него пукаше ли ми за нас,даваше ли си сметка какво причинява не само на мен,а на собственото си дете?НЕ разбира се,интересуваха го само курвите и купоните.
Много е трудно,вярвам ви,но се преживява.Не поглеждайте назад,щом се е стигнало дотук,значи така е трябвало да стане.Бъдете оптимистки и мислете позитивно за случилото се.Когато човек губи,незнае колко печели:)Излизайте с нови и все нови хора,комуникиратйте,наслаждавайте се доколкото можете на живота,на прекрасните си деца.Ще срещнете хора който да ви подкрепят и обичат-вас и децата ви,все още има добри мъже.Повечето жени страдат от изневерите на мъжете си.Нима ви се иска да страдате цял живот??? Помислете си ако сте тъжни вие,тъжни са и децата ви.Просто си дайте време,времето лекува.Съдя по себе си,вече "бившия" ми е смешен.

Birdy аз това на живо го преживях макар и с по-различни доводи
а после гаджето също ме приклещи в един ъгъл и каза, че ако съм решала да се събирам с бившия, тя веднага щяла да се изнесе от тях, за да не ми пречи.
Само като завършек на цялата история - когато го заряза, тя живя у нас 6 месеца.

mimmy, направо не мога да повярвам 

не, на мен ми поминава лека-полека искането обратно, ще видим докога, ама засега държа

ами тя ми плащаше издръжката на детето цяла година, взима заплата и право в пощата да праща пари. Що да не я приютя? И детето е гледала, като се е налагало. Що с нея не се разведох ми с оня бамбук.

Понякога си мисля че ако се обединим 2-3 майки с децата си да живеем  и поделяме разходи и грижи в 1 къща,няма да ни е никак зле.

влизам в отбора .и аз съм "прясна",от половин година "иди си-доди си "  ,и от 2 седмици окончателно.  удара под пояса е голям,въпреки ,че уж аз сложих края,но нали от хубаво никой не казва  край?! спрях да искам да се върне миналото,защото както казвате това са били илюзии.щом се е стигнало до тук.  остава болката и раната,и усещането за разбит живот. това с дневника ми харесва. а за връщане.....нали знаете,че счупеното личи и човек не се променя. аз тепърва осъзнавам,че грешката ми е била в многобройните прощавания и вяра в тези"мъжки" обещания за промяна. много е трудно. и трудното идва от там,че се променя стереотипа ти на живот,изградения навик....всичко започва отначало. проблема е,че децата се мъчат около нас,като ни гледат такива тъжни и нервни.уфффффф ,незнам . давайте идеи за бърза стабилизация. а хубавите спомени и чувството на ограбеност ти ризказват играта направо

Няма такова нещо като бърза стабилизация.
И да има такова усещане - то е измамно.
Но с течение на времето нещата се оправят. А както прочетох наскоро някъде - на времето това му е хубавото - че минава, няма дтуг вариант 
Успех от мен!!!

patricia_p,спасението е да си сред хора и то нови познати,защото старите те връщат към миналото,а ти нямаш нужда от това.Просто си дай време и неоставай сама,намери нови майки за разходки,смени местата на които си ходила,завърти животът си на 180 градуса.Никак не е лесно,но си заслужава

ха сега помагайте, ами ситуацията да работите на едно място   върви променяй и рабоа в тези времена.ада е пълен. ами така е, всеки ден е борба.ставаш и си казаваш,че връщане назад няма,щом си си тръгнала,значи е имало основателна причина. кураж на всички

в този дъжд освен да ревеш и пушиш по терасите какво ти остава? вие какво правите,момичета?

Ние си споделяме в темата Клюкините от деня

ние бяхме разделени 2 години,  на третата си мечтаех само да си го върна и няма да го пусна повече никога.И се събрахме отново,оженихме се и дете си имаме.Happy end,надявам се.Мисля че няма нищо лошо  да си го върнеш,ако смяташ че с него ще ти е по-добре отколкото сама или с някой ,,х,,

то е ясно ,че него не го искам след всичко,което се случи,но в дни като днешния съм толкова сама и такава буца ме стяга. ще правя ремонт,обикалям по магазините,то там все си гукат по двама,а  аз като кукувица, с една ролетка ходя и се чудя до кога ще издържа търсиш стари приятели,ама всеки си има семейство,задачи,поговориш и...... пак си сам.че и още по сам се усещаш. ей тука чета,давам си кураж ,то и от вайкане файда няма,ама понякога ,като стане късо съединение

пак ще ти кажа - иска се време. Това е като с прическата, като я смениш и няколко дена си усещаш косата на главата, а после ти става нещо нормално и не му обръщаш внимание. И аз ходя сред разни двойки, но не ми правят никакво впечатление.

благодаря за разбирането, мими. всички казват така,сигурно трябва още време да мине.знам,че на никого тук не му е леко.щом всички вие се справяте ,ще се справя и аз! само да сме живи и здрави,ние и дечковците ,а на другото "майната му"

???????????????????????????????????????????????????
Никога не ми и минава,  дори и като на шега, през главата.

Ех...да кажа и аз ...да искам си го ,но не такъв,а той друг няма да стане.Има ли някоя от вас ,която след връщане на бившия да е добре?

deta_2  друг няма да стане. След връщането първо пак свиквате заедно , известно време сте добре и после добре познатата песен на нов глас.
След като се е счупила вазата по нея остават много грозни ръбове, които няма как да не ти бодат очите.

съгласна съм абсолютно с това.

Здравейте, аз съм омъжена и нямам проблеми, но искам да ви разкажа какво ви очаква ако си го върнете...Майка ми и баща ми са семейни от 35години през всичките тези години са се разделяли безброи пъти и после си дават втори шанс или по скоро го даваше майка ми, защото тя търпеше изневери, посягания и много други неща( това са 35г.) да не ги изброявам че няма да ми стигне времето... Резултат- в момента са в развод, защото той си има друга нищо че е на 60г, и искал с нея да си прекарал старините...Майка ми е една емоционална развалина...И пак е готова да му даде "втори" шанс. Тя вече е почти на 60 и не знае какво друго да прави с живота си... Имам чувство че е зависима от него вече като от наркотик. Първо се оправдаваше , аз заради децата а сега...
Който иска подобно нещо да дава втори шанс...
 До скоро си мислех че е много егоистично да искам да се разведат, защото при всеки техен скандал тя живее при нас за 1-2 седмици(от както съм семейна) а преди това се разминаваха и не си говореха с месеци или той на вилата, но вече не мисля така. Повярвайте ми това е голям ужас. През всичките тези години са ми минавали мисли от които ме е срам...Повече не издържам, дано най накрая да приключи всичко.

не е ли по добре да се опиташ да запазиш приятелски отношения с него и така да запазиш обичта си само ,че под друга форма!Аз направих така-сега го обичам и му съчувствам,и  му помагам ,но като на брат-на някой много близък които обичам ,но държа далеко от семеиството си.Така хем имам общи неща с него ,хем нямам! и да ти призная сега се разбираме повече от когато бяхме семейство

А истината е, че много много хора живеят така или по подобен начин. Моят баща не изневерява, не бие и не пие... но сигурно именно заради това    винаги е бил с разклатена нервна система и всичко го отнася майка ми. Последното, което чух по този повод и което тя нон-стоп е повтаряла през годините "По-добре ми е като го няма вкъщи - да ходи там където си иска." Иначе уж се подкрепят уж имат някакви отношения, но това се случва единствено заради нейните усилия и самопогазване. Което е отвратително. Та може би именно поради личния пример който аз имам в тази насока в семейството си - никога няма да допусна да ми се случи. Незнам защо някой се дават така лесно. Дали мъжете свършват... 

Мими - аз пък като ходя след двойки очите ми вадят нередностите, които се търпят, понасят се само и единствено "да не си сам"....

Аз пък тях ги съжалявам. Но не много, защото сами са си виновни.