Публикувана: 4 май 2007, 16:21 ч.
Последно мнение: 2 юни 2007, 13:09 ч.

Случвало ли ви се е да си го искате обратно?

5 125
70
1

# 45 14 май 2007, 15:53 ч.

Мнения: 354

И на мен ми се искаше да се съберем пак, но само като се сещах защо сме разделени и това желание мигом изчезваше.Мисля, че вече преодолях тези емоции, но не е много сигурно.какво ми помогна? На първо място това че не се виждаме - прекия контакт винаги действа.А и нали очи,които не се виждали се забравяли newsm78

Аз съм сама от 2г.и 5 месеца.Грижите по детето са другия помощник, да не забравям и приятелите - те също помагат.Освен това и някое ново "гадже"- ако могат срещите веднъж или по - малко месечно да се нарекат така.И още нещо което ми помогна на мен- разговор с психолог, тогава осъзнах какво точно чувствам гняв и обида.Благодаря на тази жена!!!!!
Така го правя аз!
Хубав ден на всички мами и дечица!

# 46 14 май 2007, 19:50 ч.

София
Мнения: 17 283

А на мен определено взе да ми поминава ... Има моменти, в които ми се иска да се понатискаме или посексим Embarassed

ама за събиране заедно вече не си мисля.
Не мога да кажа, че ми е добре сама - няма смисъл да се самозаблуждавам - но си давам ясна сметка, че не искам да се връща живота ми от последните 1-2-3 години.
Даже снощи сънувах ужасен сън, че той е с приятелката си и докато нея я няма в стаята той ме убеждава да се съберем Laughing

На всичкото отгоре аз му обяснявам колко й се дразня, а той ми обяснява, че да, така е, трябвало е да бъде с другата, тя била по-приятна, ама била заета Joy

Събудих се с гадно чувство, но после се посмях от сърце на тия глупости hahaha

# 47 16 май 2007, 14:35 ч.

Мнения: 332

Мили момичета,мисля че е нормално да ви минават такива мисли.Минаваха ми и на мен, и аз плаках,и детето ми страдаше.И какво??На него пукаше ли ми за нас,даваше ли си сметка какво причинява не само на мен,а на собственото си дете?НЕ разбира се,интересуваха го само курвите и купоните.
Много е трудно,вярвам ви,но се преживява.Не поглеждайте назад,щом се е стигнало дотук,значи така е трябвало да стане.Бъдете оптимистки и мислете позитивно за случилото се.Когато човек губи,незнае колко печели:)Излизайте с нови и все нови хора,комуникиратйте,наслаждавайте се доколкото можете на живота,на прекрасните си деца.Ще срещнете хора който да ви подкрепят и обичат-вас и децата ви,все още има добри мъже.Повечето жени страдат от изневерите на мъжете си.Нима ви се иска да страдате цял живот??? Sick

Помислете си newsm78

ако сте тъжни вие,тъжни са и децата ви.Просто си дайте време,времето лекува.Съдя по себе си,вече "бившия" ми е смешен.

# 48 16 май 2007, 15:40 ч.

София
Мнения: 8 348

Birdy аз това на живо го преживях макар и с по-различни доводи
а после гаджето също ме приклещи в един ъгъл и каза, че ако съм решала да се събирам с бившия, тя веднага щяла да се изнесе от тях, за да не ми пречи.
Само като завършек на цялата история - когато го заряза, тя живя у нас 6 месеца.

# 49 16 май 2007, 16:14 ч.

София
Мнения: 17 283

mimmy, направо не мога да повярвам Laughing

не, на мен ми поминава лека-полека искането обратно, ще видим докога, ама засега държа Simple Smile

# 50 16 май 2007, 16:30 ч.

София
Мнения: 8 348

ами тя ми плащаше издръжката на детето цяла година, взима заплата и право в пощата да праща пари. Що да не я приютя? И детето е гледала, като се е налагало. Що с нея не се разведох ми с оня бамбук.

# 51 16 май 2007, 17:05 ч.

Мнения: 332

Понякога си мисля че ако се обединим 2-3 майки с децата си да живеем и поделяме разходи и грижи в 1 къща,няма да ни е никак зле.

# 52 16 май 2007, 18:05 ч.

Мнения: 451

влизам в отбора .и аз съм "прясна",от половин година "иди си-доди си " ,и от 2 седмици окончателно. удара под пояса е голям,въпреки ,че уж аз сложих края,но нали от хубаво никой не казва край?! спрях да искам да се върне миналото,защото както казвате това са били илюзии.щом се е стигнало до тук. остава болката и раната,и усещането за разбит живот. това с дневника ми харесва. а за връщане.....нали знаете,че счупеното личи и човек не се променя. аз тепърва осъзнавам,че грешката ми е била в многобройните прощавания и вяра в тези"мъжки" обещания за промяна. много е трудно. и трудното идва от там,че се променя стереотипа ти на живот,изградения навик....всичко започва отначало. проблема е,че децата се мъчат около нас,като ни гледат такива тъжни и нервни.уфффффф ,незнам newsm78

. давайте идеи за бърза стабилизация. а хубавите спомени и чувството на ограбеност ти ризказват играта направо

# 53 16 май 2007, 22:16 ч.

София
Мнения: 17 283

Няма такова нещо като бърза стабилизация.
И да има такова усещане - то е измамно.
Но с течение на времето нещата се оправят. А както прочетох наскоро някъде - на времето това му е хубавото - че минава, няма дтуг вариант Laughing

Успех от мен!!!

# 54 17 май 2007, 11:11 ч.

Мнения: 332

patricia_p,спасението е да си сред хора и то нови познати,защото старите те връщат към миналото,а ти нямаш нужда от това.Просто си дай време и неоставай сама,намери нови майки за разходки,смени местата на които си ходила,завърти животът си на 180 градуса.Никак не е лесно,но си заслужава

# 55 18 май 2007, 15:06 ч.

Мнения: 451

ха сега помагайте, ами ситуацията да работите на едно място #Crazy

върви променяй и рабоа в тези времена.ада е пълен. ами така е, всеки ден е борба.ставаш и си казаваш,че връщане назад няма,щом си си тръгнала,значи е имало основателна причина. кураж на всички

# 56 19 май 2007, 14:18 ч.

Мнения: 451

в този дъжд освен да ревеш и пушиш по терасите какво ти остава? вие какво правите,момичета? Cry

Последна редакция: сб, 19 май 2007, 14:35 от patricia_p

# 57 19 май 2007, 14:50 ч.

Мнения: 2 327

Ние си споделяме в темата Клюкините от деня Simple Smile

# 58 19 май 2007, 17:59 ч.

Мнения: 4

ние бяхме разделени 2 години, на третата си мечтаех само да си го върна и няма да го пусна повече никога.И се събрахме отново,оженихме се и дете си имаме.Happy end,надявам се.Мисля че няма нищо лошо да си го върнеш,ако смяташ че с него ще ти е по-добре отколкото сама или с някой ,,х,,

# 59 21 май 2007, 16:30 ч.

Мнения: 451

то е ясно ,че него не го искам след всичко,което се случи,но в дни като днешния съм толкова сама и такава буца ме стяга. ще правя ремонт,обикалям по магазините,то там все си гукат по двама,а аз като кукувица, с една ролетка ходя и се чудя до кога ще издържа Cry

търсиш стари приятели,ама всеки си има семейство,задачи,поговориш и...... пак си сам.че и още по сам се усещаш. ей тука чета,давам си кураж ,то и от вайкане файда няма,ама понякога ,като стане късо съединение smile3514

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: