Дано! 
- Публикувана: 7 май 2007, 01:14 ч.
- Последно мнение: 16 май 2007, 16:14 ч.
високи нива на пролактина и бременност
Моите антифосфолипидни анти тела също са отрицателни т. е. заначи всичко е наред. Чакам кардиолипидните и изследването за хламидии.
В събота като бях при доктора да ме види на ехо, го питах за хистероскопията дето ще ми се прави. Попитах го след нея трябва ли да се чака или можем да се стараем за бебенце. Каза, че не се чакало. Вчера се разрових в нета и пишеше, че 2-3 седмици след тази манипулация не препоръчват полови зближавания
Което означава, че все пак се чака. Сега не знам дали доктора тези 2-3 седмици не ги брои за чакане 
Но, този месец го изпъскаме, защото ще правя изследване след следващия цикъл, ако се окаже, че не може да се доближаваме и след изследването, пак ще мине поредния месец. После идва лятото и имам страшни дилеми. Хем ми се пътува, хем не ми се отлага с пробите за забременяване. След тези два спонтанни аборта не мога и да побисля през първите 12 седмици за пътуване. Следователно или си оставаме вкъщи и работим по въпроса и не мърдаме никъде цяло лято, или пътуваме, но се отказваме за поредните 2 месеца.
В събота като бях при доктора да ме види на ехо, го питах за хистероскопията дето ще ми се прави. Попитах го след нея трябва ли да се чака или можем да се стараем за бебенце. Каза, че не се чакало. Вчера се разрових в нета и пишеше, че 2-3 седмици след тази манипулация не препоръчват полови зближавания
Което означава, че все пак се чака. Сега не знам дали доктора тези 2-3 седмици не ги брои за чакане Но, този месец го изпъскаме, защото ще правя изследване след следващия цикъл, ако се окаже, че не може да се доближаваме и след изследването, пак ще мине поредния месец. После идва лятото и имам страшни дилеми. Хем ми се пътува, хем не ми се отлага с пробите за забременяване. След тези два спонтанни аборта не мога и да побисля през първите 12 седмици за пътуване. Следователно или си оставаме вкъщи и работим по въпроса и не мърдаме никъде цяло лято, или пътуваме, но се отказваме за поредните 2 месеца.
ieti аz бих те посъветвала да правите бебе и ако стане, стане. Планувайте си, живейте нормално и правете секс. Летенето не пречи на бебо. То ако не6то не е наред и да не стане6 от леглото пак 6те стане (дано да не става повече) Поне аz така съм ре6ила. Вече имам два полета, zа юни и zа септември, пък ако стане 6те му мисля дали да летя или не. Правете Любов и всичко 6те е наред.
П.П. За6то са ти правили АФА? Те нормално пускат тях с генетичните zа фактор 5. За6тото реzултата и от двете е един, доколкото zнам, и това е ускореното съсирване на кръвта.
П.П. За6то са ти правили АФА? Те нормално пускат тях с генетичните zа фактор 5. За6тото реzултата и от двете е един, доколкото zнам, и това е ускореното съсирване на кръвта.
Mipetrova,
благодаря ти за подкрепата и милите думи. Да и аз така понякога се успокоявам, но като си помисля през какво минах и косата ми настръхва. Незнам, някои хора твърдят, че пътването не вреди, други, че най-добре е да се пътува след 18 седмица. А по принцип нали в първото тримесечие има най-голяма вероятност за спонтанни аборти. Страх ме е, че може да се случи нещо, а от друга страна да изкараме цялото лято вързани вкъщи .... Има още малко време, нека да видим какво ще излезе на хистероскопията и тогава ще мислим.
АФА си направих, защото четох, че това може да е причина за спонтанен аборт. Бях си направила списък с изследвания, които да направя. После, като бях при професора, то допълни списъка с хормоналните изследвания. Направих го, за да се отхвърли и тази вероятност. Ако се открие нещо такова, се взимат лекарства и няма проблем, но трябва да се знае, че го има.
Успех и на теб, пиши като получиш генитичните изследвания и естествено, ако видиш двете чертички
, което ти го пожелавам в най-скоро време.
На висчки мочичета, очакващи този момент го пожелавам от все сърце.
благодаря ти за подкрепата и милите думи. Да и аз така понякога се успокоявам, но като си помисля през какво минах и косата ми настръхва. Незнам, някои хора твърдят, че пътването не вреди, други, че най-добре е да се пътува след 18 седмица. А по принцип нали в първото тримесечие има най-голяма вероятност за спонтанни аборти. Страх ме е, че може да се случи нещо, а от друга страна да изкараме цялото лято вързани вкъщи ...
. Има още малко време, нека да видим какво ще излезе на хистероскопията и тогава ще мислим.АФА си направих, защото четох, че това може да е причина за спонтанен аборт. Бях си направила списък с изследвания, които да направя. После, като бях при професора, то допълни списъка с хормоналните изследвания. Направих го, за да се отхвърли и тази вероятност. Ако се открие нещо такова, се взимат лекарства и няма проблем, но трябва да се знае, че го има.
Успех и на теб, пиши като получиш генитичните изследвания и естествено, ако видиш двете чертички
, което ти го пожелавам в най-скоро време. На висчки мочичета, очакващи този момент го пожелавам от все сърце.
Здравей, мила jeti!
Аз не мога да ти отговоря на въпроса, но пък не мога да остана безучастна към темата. Аз също имам проблеми с пролактина, при мен водеше до липса на овулация. Може би 2 години ходих безрезултатно по лекари, но не успяха да ми поставят диагноза. Може би от незаинтересованост и липса на внимание. За мое съжаление по тази причина и мъжа ми ме напусна, но го преживях.
Слава богу, по-късно намерих човек, който ме подкрепя и обича и се стараем за бебенце. А и най-накрая намерих и доц. Андреева и сега пия Бромокриптин по схема. На мен също ми беше много зле в началото на терапията, но после организма ми свикна с него. Сега го пия вече почти месец по схема и скоро ще ходя на контрол на пролактина да видим как се повлиява от лечението. Аз правих и ЯМР - не е страшно, нищо не усещаш. При мен няма аденом. Дано и при теб да е така!
Много се надявам да имам един ден хубаво и здраво бебенце. Пожелавам ти и ти да сбъднеш мечтата си за бебенце.
От все сърце ти желая много спокойствие по пътя и късмет!
Аз не мога да ти отговоря на въпроса, но пък не мога да остана безучастна към темата. Аз също имам проблеми с пролактина, при мен водеше до липса на овулация. Може би 2 години ходих безрезултатно по лекари, но не успяха да ми поставят диагноза. Може би от незаинтересованост и липса на внимание. За мое съжаление по тази причина и мъжа ми ме напусна, но го преживях.
Слава богу, по-късно намерих човек, който ме подкрепя и обича и се стараем за бебенце. А и най-накрая намерих и доц. Андреева и сега пия Бромокриптин по схема. На мен също ми беше много зле в началото на терапията, но после организма ми свикна с него. Сега го пия вече почти месец по схема и скоро ще ходя на контрол на пролактина да видим как се повлиява от лечението. Аз правих и ЯМР - не е страшно, нищо не усещаш. При мен няма аденом. Дано и при теб да е така!
Много се надявам да имам един ден хубаво и здраво бебенце. Пожелавам ти и ти да сбъднеш мечтата си за бебенце.
От все сърце ти желая много спокойствие по пътя и късмет!
Mipetrova,
Отговорите за сега са, че трябва да се изчака поне един цикъл след хистероскопията
Надявам се да има и други мнения
Мила Milenap,
благодаря ти за подкрепата. Ужасно съжалявамр за това, което си преживяла, за раздялата и разочерованието. Когато се сблъскам с подобни ситуации куп чувства крещят в душата ми. Как така? Защо въпреки болката, която преживяваш с невъзможността да си имаш бебенце, те напуска и люибимия човек? Та нали трябва да те заедно докато съмртта ви раздели? В повечето случаи това са риторични въпроси, но събуждат гняв и претенции. От друга страна си мисля, че хората са различни. Едни се справят с трудностите в живота и се борят с тях, други бягат. Единственото хубаво нещо, което е станало след раздялата ви е, че си разбрала, че този човек не е за теб, не те заслужава. Не си струва да бъдеш с някого, който е с теб само когато е ок, а когато се появят трудностите "си плюе на петите и беж да го няма". Чудесно е, че си намерила подходящия човек и че си щастлива с него. Всичко ще бъде наред и ще си имате бебенце. Надявам се и ти го пожелавам от сърце.
Отговорите за сега са, че трябва да се изчака поне един цикъл след хистероскопията
Надявам се да има и други мнения Мила Milenap,
благодаря ти за подкрепата. Ужасно съжалявамр за това, което си преживяла, за раздялата и разочерованието. Когато се сблъскам с подобни ситуации куп чувства крещят в душата ми. Как така? Защо въпреки болката, която преживяваш с невъзможността да си имаш бебенце, те напуска и люибимия човек? Та нали трябва да те заедно докато съмртта ви раздели? В повечето случаи това са риторични въпроси, но събуждат гняв и претенции. От друга страна си мисля, че хората са различни. Едни се справят с трудностите в живота и се борят с тях, други бягат. Единственото хубаво нещо, което е станало след раздялата ви е, че си разбрала, че този човек не е за теб, не те заслужава. Не си струва да бъдеш с някого, който е с теб само когато е ок, а когато се появят трудностите "си плюе на петите и беж да го няма". Чудесно е, че си намерила подходящия човек и че си щастлива с него. Всичко ще бъде наред и ще си имате бебенце.
Надявам се и ти го пожелавам от сърце.