Случили сте на свекърви.Браво! 
- Публикувана: 7 май 2007, 09:36 ч.
- Последно мнение: 21 май 2007, 13:37 ч.
Благодарна съм на сверърва ми за........
Благодарна съм и че живее в друг град и не ми се мярка 
Благодарна съм и че живее в друг град и не ми се мярка
Е, щом може да се подават и такива благодарности, нека благодаря и аз за това. Да не бъда наречена неблагодарница
.
- че е добродушна и не умее да се сърди дълго;
- че проявява към мене същата загриженост, както към сина си;
- че е убедена, че обичам сина й поне колкото и тя го обича;
- че не ми се бърка и не дава съвети, ако не я питам;
- че уважава мнението ми, дори когато мисли по друг начин;
- че притежава достатъчно житейска мъдрост и я споделя с мене;
- и, разбира се, за това, че съм се жена нза сина й.
- че проявява към мене същата загриженост, както към сина си;
- че е убедена, че обичам сина й поне колкото и тя го обича;
- че не ми се бърка и не дава съвети, ако не я питам;
- че уважава мнението ми, дори когато мисли по друг начин;
- че притежава достатъчно житейска мъдрост и я споделя с мене;
- и, разбира се, за това, че съм се жена нза сина й.
...почти всичко.
Най вече за прекрасния син който е отгледала и възпитала.
За това че не се меси във взаимоотношенията ни със наставления и винаги когато иска да направи забележка или да изкаже становище по-различно от нашето го прави с много такт.
За това че се съобразява 100% с режима на детето ни и винаги пита може или не може - за всичко абсолютно.
За това че я има
Най вече за прекрасния син който е отгледала и възпитала.
За това че не се меси във взаимоотношенията ни със наставления и винаги когато иска да направи забележка или да изкаже становище по-различно от нашето го прави с много такт.
За това че се съобразява 100% с режима на детето ни и винаги пита може или не може - за всичко абсолютно.
За това че я има
Благодарна съм, че е научила мъжа ми да готви, да помага в домакинската работа и да уважава жената до себе си. Благодарна съм, че не ми се меси за нищо, не помага за отглеждането на детето, но помага с каквото може.
А, и накрая, жилището, в което живея, голям дял от него дължа на нея.
А, и накрая, жилището, в което живея, голям дял от него дължа на нея.
Най вече за прекрасния син който е отгледала и възпитала.
За това че не се меси във взаимоотношенията ни със наставления и винаги когато иска да направи забележка или да изкаже становище по-различно от нашето го прави с много такт.
За това че се съобразява 100% с режима на детето ни и винаги пита може или не може - за всичко абсолютно.
За това че я има
Чудесна компания е, мога да си говоря с нея и ми е приятно, когато идва на гости.
Благодарна съм и че живее в друг град и не ми се мярка
Е, щом може да се подават и такива благодарности, нека благодаря и аз за това. Да не бъда наречена неблагодарница
.Благодарна съм й за......... че е родила мъжа ми.Благодаря.
Аз все още лоша дума не съм казала и вероятно няма да кажа, но виж добри съм казвала.
[quote
author=zigizagi link=topic=188227.msg3891432#msg3891432 date=1178631805]
Най вече за прекрасния син който е отгледала и възпитала.
За това че не се меси във взаимоотношенията ни със наставления и винаги когато иска да направи забележка или да изкаже становище по-различно от нашето го прави с много такт.
За това че се съобразява 100% с режима на детето ни и винаги пита може или не може - за всичко абсолютно.
За това че я има
Чудесна компания е, мога да си говоря с нея и ми е приятно, когато идва на гости.
[/quote]
[quote
author=zigizagi link=topic=188227.msg3891432#msg3891432 date=1178631805]
Най вече за прекрасния син който е отгледала и възпитала.
За това че не се меси във взаимоотношенията ни със наставления и винаги когато иска да направи забележка или да изкаже становище по-различно от нашето го прави с много такт.
За това че се съобразява 100% с режима на детето ни и винаги пита може или не може - за всичко абсолютно.
За това че я има
Чудесна компания е, мога да си говоря с нея и ми е приятно, когато идва на гости.
[/quote]
Благодарна съм, че я има в живота ми; че постави щастието на сина си над разбиранията си и всички предразсъдъци. Ако не беше тя, днес вероятно нямаше да сме семейство с мъжа ми. Благодарна съм, че е толерантна и приема детето ми като собствено внуче; че ме остави сама да реша как ще ми е най-удобно да се обръщам към нея. С удоволствие и казвам "майко".