- Публикувана: 8 май 2007, 21:14 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2007, 13:57 ч.
Бихте ли пуснали детето си само на......
Ще го пусна,ако е с хора на които имам пълно доверие и ако той сам пожелае да тръгне без мен
Ще го пусна,ако е с хора на които имам пълно доверие и ако той сам пожелае да тръгне без мен
Права си. Едва ли има родител, който да не помни Лим и Индиго, но можем ли непрекъснато да живеем с този страх. Кое може да даде сигурността, която искаме дори и когато станат на 15-16г. ?! Много майки са споделили, че сърцето им се е свивало, докато са били далеч от тях. Все си мисля, че и на 50 да станат ако съм жива ще ми се свива сърцето.
Встрани от темата е, но....Като омъжена на 600км. и до ден днешен не съм преодоляла страховете си - както аз се притеснявам за родителите си, така и те за мен....
Но докато мога ще споделям ежедневието на децата си, защото осъзнавам,че ще дойде един момент, в който и да искам - няма да мога да го правя......Имам възможност да отида на зелено и ще се възползвам от това...Ако вие имахте тази възможност - не бихте ли го направили???Ако учителката на дететови е готина, разбирате се с нея,все не ви стига времето за приказки, имате време и възможност?
Но докато мога ще споделям ежедневието на децата си, защото осъзнавам,че ще дойде един момент, в който и да искам - няма да мога да го правя......Имам възможност да отида на зелено и ще се възползвам от това...Ако вие имахте тази възможност - не бихте ли го направили???Ако учителката на дететови е готина, разбирате се с нея,все не ви стига времето за приказки, имате време и възможност?
Отговорих с Да,защото съм я пускала сама на екскурзия.От чужбина до България пътува сама със самолет на гости на свекърите(за 2м.),а беше само на 4г.
Но и аз като Мама Цоцоланка сега края на месеца заминавам с нея на зелено училище,по ред причини.
1.Дъщеря ми иска да съм с нея.
2.Госпожата ме покани за компания и помощ.
3.Още една възможност да заведа децата на почивка,да и малката ще водя.
Има и още причини,но тези мисля са достатъчни.
Но и аз като Мама Цоцоланка сега края на месеца заминавам с нея на зелено училище,по ред причини.
1.Дъщеря ми иска да съм с нея.
2.Госпожата ме покани за компания и помощ.
3.Още една възможност да заведа децата на почивка,да и малката ще водя.
Има и още причини,но тези мисля са достатъчни.
Отговорих с да. Дъщеря ми в момента е на зелено училище.
Имах възможност да замина и аз, че и малката да взема. Отказах.
Смятам, че за нея е по-добре така, а и тя не е настоявала.
Отново си давам сметка, че често пъти родителите сме тези, които не са готови за подобни мероприятия.
Не толкова децата ни.
Имах възможност да замина и аз, че и малката да взема. Отказах.
Смятам, че за нея е по-добре така, а и тя не е настоявала.
Отново си давам сметка, че често пъти родителите сме тези, които не са готови за подобни мероприятия.
Не толкова децата ни.
Отново си давам сметка, че често пъти родителите сме тези, които не са готови за подобни мероприятия.
Не толкова децата ни.
И аз установих, че голямата дъщеря е достатъчно отговорна, за да наглежда сестра си пред блока. Значи би се справила и със себе си
С учителката на сина ми сме в много добри отношения и тя ме покани ако искам да отида с тях, но категорично отказах. От една страна - както казах и в предишния си пост по темата, на почивка си ходим заедно, лагера затова е лагер - за да се види как се справя детето БЕЗ мама. Другата причина е, че не го намирам коректно спрямо другите деца - неизбежно възниква въпроса "Защо на Х майката е тук, а моята я няма?". Радвам се, че от нашата група и градина няма да има НИТО ЕДИН родител, защото така са при равни условия.
Колкото до Лим и Индиго - настръхвам само при споменаването им. Едва ли някога ще забравя случилото се. Но още когато за първи път чух за тези случаи, си казах, че няма да позволя спомена за тях да ме прави неуверен родител. Преценявам, че мога да се доверя на учителките - пускам го. Знам, че докато съм жива сърцето ми ще се свива когато сме разделени, но това е естествения ход на живота и обратния вариант - да го направя мамино синче, вкопчено в полата на мама просто не ме блазни.
Лично мнение
Колкото до Лим и Индиго - настръхвам само при споменаването им. Едва ли някога ще забравя случилото се. Но още когато за първи път чух за тези случаи, си казах, че няма да позволя спомена за тях да ме прави неуверен родител. Преценявам, че мога да се доверя на учителките - пускам го. Знам, че докато съм жива сърцето ми ще се свива когато сме разделени, но това е естествения ход на живота и обратния вариант - да го направя мамино синче, вкопчено в полата на мама просто не ме блазни.
Лично мнение
Отново си давам сметка, че често пъти родителите сме тези, които не са готови за подобни мероприятия.
Не толкова децата ни.
Не толкова децата ни.
Така е и с детската градина напр.
Ама аз ще отида...как иначе ще се запозная с другарката Verdad......
И не си мислите нали,че децата ми са мамини синчета, нали? след като ще ходя с тях на зелено....Ех, какви сте лоши.....
Отново си давам сметка, че често пъти родителите сме тези, които не са готови за подобни мероприятия.
Не толкова децата ни.
Не толкова децата ни.
Не можеш да си представиш колко си права.
Аз умирах от страх и даже бях пуснала тема дали/или. Слава Богу, разумът надделя и я пуснах, а като се върна моето малко момиченце сякаш беше порастнало
Поведението й вече е различно. И в ежедневието се показа значително по-отговорна и зряла отколкото очаквах. Днес се връща големият ми син, който е първи клас от зелено у-ще.
По-телефона ми каза, че му е мъчно за нас, но не иска да се връща, защото много му харесва.
По-телефона ми каза, че му е мъчно за нас, но не иска да се връща, защото много му харесва.
А моята щерка тайно споделила на баба си, че толкова е било хубаво, дори забравила за нас.
