- Публикувана: 8 май 2007, 21:14 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2007, 13:57 ч.
Бихте ли пуснали детето си само на......
Влади е още малък,но каката съм я пускала на лагер още като ходеше на градина.Миналият месец се върна от Кипър(беше с танцов ансамбъл) и е много доволна.Спяха в приемни семейства и се притеснявах как ще ги приемат и как ще се отнасят с тях.Но детето си е изкарало страхотно и е много доволна!
Какъв е проблема детето да отиде някъде на лагер със връстниците си и да се забавлява на воля? До 6год детето ми е било поне 2пъти в годината на ски, море, лагери от детската градина и от работата ми, без мен. Чувства се много добре и го научиха на режим, който аз не можах. Много е полезно за самото дете да се отдели само от родителите си.
Синът ми (втори клас) се завърна днес от зелено училище. Това отговаря и на поставения въпрос. 
Пуснах го още на 5 год. на лагер на морето с група от детската градина. Моето мнение е, че такива пътувания са важни за децата и тяхното израстване. Според мен, присъствието на родителя на такива мероприятия е излишно, при условие, че детето няма здравословен проблем. Има много други възможности и начини да прекарваме време с децата си, а смисълът на тези екскурзии не е в това детето да е отново с родителите си.
Впрочем, синът ми е много доволен от прекарването си, определено беше преживял много положителни емоции.
Може би за позицията ми има значение и моето детство. Майка ми беше свръхзагрижена за мен и до 9 клас ходеше навсякъде с мен. Не мога да ви опиша какъв срам съм брала пред съучениците си. Как ли не съм я молила, тя обаче не можеше да се пребори с притеснението си и всеки път идваше.
Според мен, когато един родител присъства непрекъснато навсякъде в живота на детето, с това му дава много силен знак, че то не може да се справи само, че не е готово за самостоятелност. Когато се преборим с притеснението си и поемем отговорност да му гласуваме доверие, създаваме у него усещането, че самостоятелността не е нещо лошо, че ние вярваме в него и разчитаме на неговата дисциплинираност и разум.
Пуснах го още на 5 год. на лагер на морето с група от детската градина. Моето мнение е, че такива пътувания са важни за децата и тяхното израстване. Според мен, присъствието на родителя на такива мероприятия е излишно, при условие, че детето няма здравословен проблем. Има много други възможности и начини да прекарваме време с децата си, а смисълът на тези екскурзии не е в това детето да е отново с родителите си. Впрочем, синът ми е много доволен от прекарването си, определено беше преживял много положителни емоции.
Може би за позицията ми има значение и моето детство. Майка ми беше свръхзагрижена за мен и до 9 клас ходеше навсякъде с мен. Не мога да ви опиша какъв срам съм брала пред съучениците си. Как ли не съм я молила, тя обаче не можеше да се пребори с притеснението си и всеки път идваше.
Според мен, когато един родител присъства непрекъснато навсякъде в живота на детето, с това му дава много силен знак, че то не може да се справи само, че не е готово за самостоятелност. Когато се преборим с притеснението си и поемем отговорност да му гласуваме доверие, създаваме у него усещането, че самостоятелността не е нещо лошо, че ние вярваме в него и разчитаме на неговата дисциплинираност и разум.
Зависи на каква възраст е, с кого отива, къде отива, за колко дни, при какви условия... Мисля, че всеки родител е длъжен първо да се поинтересува от тези факти.
Е, хайде сега, така казано, звучи сякаш ние, които сме си пуснали децата, сме го направили без да се поинтересуваме предварително от "тези факти".
Не!
Аз самата съм ходила на екскурзии и лагери само с майка ми - беше учителка преди години.Иначе веднъж ме пусна на море от училище и се върнах болна, обезводнена и полуумряла!А учителките не забелязали, че съм се разболяла...Е добре, че лекари е имало, та са ме спасили...
При такава случка, не бих рискувала да пусна детето си нито на лагер, нито на зелено училище, нито на никъкви такива мероприятия...А и никога не съм харесвала такива мероприятия...
Но да видим - ще порасне, ще разбера със сигурност, какво ще правя
Аз самата съм ходила на екскурзии и лагери само с майка ми - беше учителка преди години.Иначе веднъж ме пусна на море от училище и се върнах болна, обезводнена и полуумряла!А учителките не забелязали, че съм се разболяла...Е добре, че лекари е имало, та са ме спасили...
При такава случка, не бих рискувала да пусна детето си нито на лагер, нито на зелено училище, нито на никъкви такива мероприятия...А и никога не съм харесвала такива мероприятия...
Но да видим - ще порасне, ще разбера със сигурност, какво ще правя
