куче или бебе, ... или може би и двете

Не знам какво да ти кажа... Аз мисля, даже сигурна съм, че бих си взела кучето.... Особено пред алтернативата да го приспите - защото това е, което остава, ако не си го вземеш при тебе, нали? Мъжът ти какво мисли? А детето колко ти е голямо, доколкото схващам, е още съвсем малко бебе.
Против вътрешните паразити нали има разни хапчета. А бълхите се махат с каишка, пудра, шампоани...

Вземи си кучето в къщи. Ще му дадеш хапчета за паразити, бълхите се оправят със спрей и/или шампоан за едно напръскване или изкъпване. Докато бебето ти е още мъничко можеш да не го пускаш често при него, за да не пълни въздуха с косми. И 2 пъти на ден прахосмукачка. А за търченето с парцала и разхождането - няма начин, ще се справиш.
Желая му още много години живот!

Ами кучето е малко, така че не е страшно...
Ние имаме ретривър и когато синът ни прохождаше го дадохме на родителите ми, а те живеят в къща... сега куча не иска да си идва, майка ми и баща ми не искат куче... и аз незнам... сигурно ще я подарим на някой съсед с двор

Аз имах куче, когато родих и синът ми израсна с него. Когато го ваксинирваш редовно и му даваш хапчета против разни там глисти и тении няма да има проблем. Само няма да го пускаш в стаята където спите с бебето.

След прочетеното до тук,съжалявам но не съм на вашето мнение.Не мразя животните,но съм на мнение,че където има бебе-не трябва да има животно/дори да не влиза в стаята с детенцето/.Освен това доколкото разбрах животинката е доста на години и вече с проблеми.Ако беше мое куче,щях да го подаря на хора с къща.За да им спестя грижите по него.Съжалявам,ако съм засегнала някого с моето мнение.

Може да ме оплюете, но моето мнение е, че трябва да приспиш кучето  
Знам че е трудно. Аз самата се отказах от моята кокерка заради бебето. Според мен съжителството на бебе с куче не е добро решение, не само това - според мен е много рисково. Живяла съм с племеница с бронхиална астма и знам какво означава алергия към домашен прах и животни - ужас!  Бърза помощ вече ни знаеха по гласа като им се обадим.

Така че.... това би било моето решение. Тук всичко зависи от теб. Много е трудно да се вземе такова решение, но все пак според мен не трябва да гледаш към миналото, а към бъдещето си!  

Тъжно е, но и аз мисля като Ал. Знам, че е трудно да произнесеш смъртна присъда над кученцето, с което си прекарала по-голямата част от живота си, но при неговото състояние, мисля, че ще бъде по-милостиво към него. Най-добрата ми приятелка имаше фокстериер, който беше много стар и с проблеми. Дъщерите й не даваха дума да се издума за приспиване. Това с падането на козината и ходенето след кучето с парцал в ръка, обаче, беше най-малкият проблем. Кученцето се мъчеше. Беше женско и от старост получи нещо като вечен МЦ. Скимтеше и почти нищо не ядеше. Даваха му болкоуспокояващи, но те като че ли нямаха особен ефект. Накрая умря по доста мъчителен начин пред очите на децата, които дълго след това плачеха и го сънуваха. Помисли как би се чувствала ти, ако трябва да си свидетел на мъките на любимото ти куче, без да можеш да ги облекчиш по никакъв начин. Не знам ти как мислиш, но аз никога не бих си причинила такова нещо.

Много е трудно, знам, но ако беше човек и имаше право, кучето ти  сигурно щеше да избере ев(ф)таназията.

Страда горкото, а кой би пожелал страдание за любимо същество. Представи си живота му във вечните кучешки поляни...

И нека свекър или някой друг заведе кучето на ветеринар. Не е необходимо да се товариш емоционално. Пази радостта си за бебока.

Моите деца са се раждали и живеят с куче. Уточнявам това, за да стане ясно, че мнението ми не е такова защото никога не съм гледала животно. Губила съм любимата си овчарка по твърде нелеп начин-обеси се.  Убедена съм, че да приспите кучето е разумен, но тежък вариант.

Не бих размишлявала особено. Кучето е част от семейството ми с всичките плюсове и минуси на това.

Никси, колко е голям ретрийвърът, и мъжки ли е или женски?
Бих го взела аз!

Имаше подобно питане до д-р Нивея, където тя обосновава идеята, че подобно съжителство не е опасно, стига да можете да осигурите различни помещения за бебето и кучето и да спазвате необходимата хигиена. Това съм го чела и на други места.
Друг е проблемът с увеличаването на домакинската работа при това положение, но тук вече само ти можеш да решиш дали можеш да си позволиш подобно усложнение.

Аз от самато начало гледам и куче и бебе,първо беше кучето,после дойде детето.Истината е че пада голямо чистене,но аз не бих се разделила с кучето току така.Ако му се дават лекарства за обезпаразитяване и се спазва хигиена не мисля че е чак такъв проблем.

Проблемът е, че кучето е старо. На леля ми болонката почина на същата възраст, беше тежко, все едно човек се мъчи. Отиваме на рождения й ден, гледаме всички у тях реват, защото кученцето беше починало същия ден. Ние също й давахме съвети да го приспят, за да не се мъчи и то и те, но леля ми отказа. С малко бебче грижите за болно кученце биха те натоварили много, но това е само мое мнение.

Наистина не знам какво да правя. Нещата могат да се погледнат от много страни. Но да ви кажа, кученцето не е болно. То не се мъчи. То просто си иска внимание и страшно много грижи. Преди да се появи детето , то беше като цар в къщи. Радвахме му се като наше дете и имам чувството, че то живее и до днес защото му давахме много любов и то го усещаше. Само че, сега усеща как сме се отдръпнали от него. Мъчно ми е за него. Не мога просто така да го оставя. Сигурно бих прибегнала до ефтаназия ако виждам, че се мъчи и нещо го боли. Но то поне засега не дава никакви такива признаци. Само дето може да стои с часове на едно мястои да гледа в една точка и да се поклаща. Осъзнавам, че кучето е много старо. Сигурно му остава не повече от година, но ми се иска това време да го изкара добре.Който си взима куче, трябва да носи отговорност за него. Ами ако беше човек? Човек на легло, който изисква специални грижи? Някои може да ме упрекнат, че принизявам човека до ниво куче или възвишавам кучето до ниво човек, но не е така. Просто искам спокойно да си изживее старините, и направо се побърквам, че не мога да му го осигуря. Но пък от друга страна имам дете, което е на първо място. Няма как да ги разделя в отделни стаи, защото апартамента е малък. Даниел сега прохожда и ходи навсякъде. Съществуват прекалено рискове да са заедно. Аз имам алергична астма и има голяма вероятност да я има и детето и кучето просто да отключи други проблеми.
Наистина не знам какво да правя. При всички положения първо ще го заведа на лекар за основен преглед, ще му бия всички възможни ваксини, ще се консултирам с него и с личния ми доктор. И после  .... не знам. Ще говоря отново със свекър ми. Всичко е до нагласа на психиката и кое е правилното решение което взимаш.

Идва лято. Не е ли възможно кучето да прекарва повечето време на балкона, където да му устроите кътче, за да не е все при детето?

Хора които не обичат и не са гледали 10 и повече години куче, едва ли ще могат да ти дадат адекватен отговор, понеже не са били в подобна ситуацията, нито разбират привързаността между животното и стопанина. Ние преди да забременея гледахме 13г. немската ни овчарка която почина на операционната маса, по отстраняване на злокачествен тумор и те разбирам напълно. Не бих се отказала от животното си бих го гледала до последния му дъх. Ако ваксинираш и къпеш редовно животинката няма да има проблем за детето. Всичко е до хигиена, често миене на ръце и т.н. и помещения където кучето да не влиза там където малкото дете най много си играе за да не опикава пода където детето лази, ляга, сяда, търкаля се и т.н. Предполагам, че животинката ти няма да живее още дълго като се има в предвид проблемите които има и столетната възраст в която се намира, ще ти е трудно известно време, но поне ще бъдеш с чиста съвест, че си се погрижила за кучето което обичаш и си му осигурила най доброто.
Аз на моя син му бях взела за 1 ден кучето на родителите ми което е бебе и също пикаеше навсякъде, беше трудно няма какво да се лъжем, но двамата се чувстваха страхотно по цял ден си играеха и бяха щастливи. После сина ми голям рев дръпна като родителите ми дойдоха да си го приберат. Но му обещах като порасне малко да му взема куче. Ако нашето куче (немска овчарка) беше доживяло докато се роди малкия не бих го махнала просто бих ограничила достъпа до стаята където детето най много стои.

Ние имахте куче, когато детето се роди и все още го имаме. Ще ти кажа какво правих аз. Не допусках кучето в стаята на бебето. Подстригвахме го редовно, прахосмукачка пускам всеки ден и после измивам пода. Слагаме му всички задължителни ваксини, хапчета против вътрешни и външни паразити, и ФРОНТЛАЙН на няколко месеца задължително (много е ефикасен против бълхи и кърлежи). Не е трудно, малко повече е чистенето, но сега като ги гледам как не могат един без друг си мисля, че си заслужава. Разбирам те, защото и аз съм изпадала в такива дилеми и притеснения, защото всички познати ми даваха съвети ЗА и ПРОТИВ кучето,  но взех решение, за което не съжалявам. Важно е да го обезпаразитяваш, ваксинираш и да поддържаш добра хигиена (но не се вманиячавай) и всичко ще е наред и ще си спокойна.
За нас кучето е член от семейството, за други хора е просто животно. Постъпи както го чувстваш и няма да сгрешиш

И двете. И ние сме с куче, което е на повече от 11 години вече. Не съм си и помисляла да се разделя с него...

Преди да вземем Милен имахме две кучета - едното болно от епилепсия, което не ни пречеше да го гледаме. С появата на малкия дявол на година и половина у дома просто стана ясно че болното куче е опасно за детето по време на припадък, пък  и не можех да си позволя малкия да гледа как животното се мъчи - макар и припадъците да траеха по две-три минути. Дадохме кучето в къща с двор и оставихме само майката. Тя е пълноправен член на нашето семейство от 8 години - единствената причина поради която бих я махнала е ако детето развие алергия към кучешки косми.
В момента сме в процедура на осиновяване на второ дете. Отново на дневен ред стои въпроса дали ще ни се размине алергия. Дано имаме късмет. Това е единствената причина поради която бих се разделила с кучето си.
Друг е въпроса за това че едно животно заема също не малка част от времето / при нас става въпрос за сибирско хъски, което се разхожда само на каишка в града/, но се справям за сега.
Пожелавам ти да намериш най-безболезненото решение, но моя съвет като човек обожаващ животните е да оставиш кученцето да си доживее дните при вас, стига да не се разболее и да не се мъчи.
Каквото и да решиш - успех.

аз бих си взела кучето.
но каквото и да решиш, ще е най-правилното, ако се оставиш на интуицията си.

Гледай си и кученцето. Сама казваш, че не му остава много време. Ще се справиш някак. Ако сега го оставиш, после ще ти тежи...

Гледай си ку4ето...бебе не ти трябва!

   Майтап!
Никакви животни около бременнета жена а после и покрай бебето!

 Rosinand, доста добре те разбирам и ти съчувствам. Ние сме в подобна, макар и не така драматична ситуация. Дадохме кучето на нашите като се роди Неда, ама те вече не го искат, защото майка ми има Паркинсон и й е трудно да го разхожда, а той също се изпуска, макар че не знам дали е точно от възрастта или е някаква форма на протест. Сега е вкъщи  и се чувства доста добре, но на нас ни е трудно. Дребната го закача, той ръмжи и се дразни, тя си лапа пръстите точно след като го е пипала и прегръщала, мъжът ми мрънка, че сутрин трябва да го  разхожда. Чакам да си го вземат, за да го водят на вилата, но не знам кога и дали. Знам как бих постъпила в твоя случай - ще си го взема, ще го ваксинирам, ще му сложа и Фронтлайн за кърлежи, бълхи и т.н., ще му купя витамини /нашия много се подмлади откакто взема/ и така...Сърце няма да ми даде да постъпя другояче, пък и гледането на куче и дете според някои специалисти  е добре за детето.
Другояче стои въпросът ако кучето се мъчи - приспи го в името на детството и на близките си - всички ще ти бъдат благодарни отгоре.
Що се отнася до бронхиалната астма и алергиите, причината за тях не са кучетата, но ако детето ти изяви някакви признаци  на такова заболяване, животното вкъщи може да влоши нещата, затова се ослушвай за алергични прояви и ако има, махни по някакъв начин животинчето от къщи. Това се случава рядко, вярвам, че ще се оправите заедно и ти ще се адаптираш добре към новата ситуация.
ПС Има школи в алергологията, които твърдят, че животното вкъщи десенсибилизира детето към алергии - демек, ако имаш животно, вероятността детето ти да страда от подобни заболявания е по-малка. Не знам, но смятам, че в твоя случай  е удобно да вярваш в тази версия до доказване на противното.

Благодаря ви на всички за милите думи.
Мисля, че проблема засега е решен. Мъжа ми като ме видя така обляна в сълзи се обади на баща си и каза,че ако иска с нещо да ни помогнат, то това е да гледат кучето. Разбира че и те се мъчат, но на нас също не ни е лесно. Така че това било положението. Малко безцеремонно му го каза и даде да се разбере че за момента друг вариант няма.
Радвам се, че мъжа ми ме разбира и застана зад мен. Благодарна съм и на свекър ми за грижите, които полага.
Мисля, че всичко е добре когато свършва добре 

Браво на мъжа ти! Пък ти пак си заведи кучето на ветеринар, така ще си по-спокойна за него.

И при нас същата история. Моето куче кокер на 10г., в момента живе на двора при м айка ми. Но животното се мъчи, оглуша, очите му с конюктивит. Просто се вижда, че му е мъчно, беше господар на къщата...Много искам да си го взема, но не мога. Той много агресивен и разглезен. Не може пак да спи при мен в леглото , нали? Баща ми се ядосва, не може да го понася, майка м и се чуди как да го оттърве...Няма вече на кого да го дадем..Дано не се мъчи още повече животното

Не бих махнала кучето.Бих ги гледала и 2 те и дете и куче

Радвам се, че сте намерили решение за сега. Моето лично мнение за конкретната ситуация - не бих рискувала да си взема кучето в къщи при бебето.

До преди да се роди дъщеря ни имахме куче-доберман.Отгледахме го от бебе и така 6 години.Единодушно решихме обаче да се разделим с него още преди да се роди детето.Много ни беше мъчно,но го дадохме на едни хора в провинцията.Мисля,че постъпих правилно относно детето,но не и спрямо кучето.Дано Бог ми прости този грях и да ме разбере.

Охххх, много гадна ситуация...
Ще ти кажа какво мисля аз... подчертавам, че имам куче на 10 г. и дете на 4 г.
Мисля, че на кученцето не му остава много... 18 г. са си преклонна възраст за куче. От опит ще ти кажа. Проблема идва когатодетето започва да лази. Когато си лежи в леглото няма да имаш проблеми. Лошо е, че започва кучето да се изпуска, но помисли си колко радостни мигове си прекарала с него. И то заслужава да доживее спокойно дните си и да умре при хората, които обича. А то обича теб! Наистина ще ти е много трудно с бебе и куче. Помисли си дали би се справила. Аз го направих! Сама си се оправях и с бебе и куче. Не крия, че тогава мислех да дам Норд при други хора. След като майка ми не се съгласи реших, че никой няма да се грижи за него така както мен и сега не съжалявам за избора си. Само като видя светналия поглед на детето си, което иска да разхожда огромна немска овчарка...  и думите й "Мамо, нали Норд много ме обича? И аз много го обичам, той е моето куче'".. тогава се уверявам, че не сбърках!

Това исках да ти кажа! Ти си тази, която трябва да реши! Успех! 

Само във връзка с това за хората с къща искам да кажа нещо! Моето куче ако отиде да живее навън още първата зима ще умре! Куче на 1 г. може да привикне на двор, ама животно живяло 18 г. в апартамент няма как да стане. То не се е приспособило за живот навън. Моят пес има хроничен гастроентерит и само малко да му настине стомаха става страшно. Така че този вариант с къщата може да изглежда лесен, но в повечето случаи е неосъществим. Или хората дето имат къщата ще трябва да гледат кучето в къщата...

Права си, Vache, моето куче оглуша, след като се получи ситуацията 'от дивана на двора'. Не им понася и са страшно нещастни, но да не се повтарям

аз имам особено мнение за гледането на животни вкъщи;
не одобрявам подобни неща.
за да гледам животно - куче, котка, трябва живея в къща с двор.
Иначе си е чисто мъчение за животното, и нехигиенично....