моля да ми дадете съвет, защото наистина не знам как да постъпя. Имам куче на 18 години - болонка. Малко преди да родя го дадохме на родителите на мъжа ми да се грижат за него. Само дето кучето вече е много възрастно и изисква почти толкова грижи колкото и едно бебе. Недовижда, недочува и най-големия проблем - почва да се изпуска. Свекър ми който главно се грижи за него вчера в прав текст ми каза, че вече не го издържа и не го иска. Аз го разбирам човека, но не знам какво да направя. Целият ми съзнателен живот е минал с това кученце. И тука идва дилемата какво да правя? Разбира се , че детето ми е на първо място. Не искам да го излагам на риск. Но тази животинка значи много за мен. Тя си ми е част от семейството. На времето, още преди 10 години за отрицателно време загубих баба ми, баща ми и майка ми и от пълна къща, само то остана. Така че мога да кажа, че той ми е връзката с онова хубаво детство.
Мислих си за вариант да го взема в къщи. Така ще имам две бебета и ще съм нон стоп с парцала в рака. Съвсем ще се омотая с разходките и на двамата. Но съм готова на всичко. Страхувам се Джими (така се казва кучето ми)да не зарази малкия. Знам ли, има тении, той в момента е лепнал и някакви бълхи. Пуска косми непрекъснато.
Моля мамите, които са изпадали пред подобен проблем да дадат съвет.