Здравейте момичета... простете ми невежеството, но аз съм абсолютен новак и може би се повтарям с тази тема!? ... и, ако е така моля поне ме насочете!? 
, а мисля и него.... как го преживява той, колко ли е плакал милия... 
... Прегръщам те 
Бъди силна! Пи6и винаги, когато има6 нужда. 
Вие сте най-прекрасните 
Съгласна съм с вас, а и аз гледам да следвам максимата, че човек си е сам на тоя свят! За любимият ми мъж... радвам се, че остана на страна и не видя всичко, но пък безсилието да ми помагне го съсипва На един въпрос не мога да си отговоря... Защо освен , че трябваше да ми случи това, трябва и да и да го преживявам в абсолютна самота 
сигурно Бог е решил да ме потренира още!? 
...и сега гледам в бъдещето и чакам с трепет единственият пряко засегнат човек да се върне и да си поплача на рамото му!!! Дано цялата тази история не се отрази отрицателно на отношенията ни!? 
. 
и от мен! Дидко съжелявам за теб Аз мъжът си не съм го обвинила и за миг, а и съм с ясното съзнание, че той няма никаква вина и страда не по-малко от мен! До специалист едва ли стигна, защото за толкова време успях да оцелея, а и тук получих доста подкрепа. Разведрих се толкова много за два дена 
и нямам думи, с които да изкажа благодарността си към всички вас мили момичета!!!. За това сега се опитвам да се сдържам в негово присъствие и да не покаzвам, че о6те не съм преживяла случилото се. За това сега се опитвам да се сдържам в негово присъствие и да не покаzвам, че о6те не съм преживяла случилото се. 
Прегръ6там всяка от вас. Невероятно много ми помогнахте да иzляzа от дупката, в която бях, но не мога да zабравя zа случилото се и от време на време не се сдържам. Знам, че вие ме раzбирате, zа6тото zа съжаление и вие сте преживели съ6тата болка, някой от вас дори по тежка. Искрено се надявам мечтата ни да се сбъдне по скоро и всички zаедно да се "преместим" в отчетни и да се наслаждаваме на "ло6ите" симптоми по време на бременността. Благодаря, че ви срещнах... благодаря, че ви има... Бъдете сигурни, че тази вечер ми е по - леко и някак болката вече не е в такава самота Прегръщам ви всичките... Нека се усмихнем!? Благодаря, че ви срещнах... благодаря, че ви има... Бъдете сигурни, че тази вечер ми е по - леко и някак болката вече не е в такава самота Прегръщам ви всичките... Нека се усмихнем!? Наистина трябва да се усмихваме и да превъзмогваме болката 
ООО Боже толкова ми е тъжно момичета! ... така искам само да се гушна!!! Толкова е тъжно всичко и недоумявам, защо освен всичко, което ми се случи трябва да го изживея и самичка!? Какъв е смисълът? Защо по такъв начин се случва? Аз, че съм корава - корава съм, ама чак пък толкова 
за теб и за всички майчета ... просто няма да се пазим и каквото има да става ще стане! Убедена съм, че в моментът, в който се видим и прегърнем много от болката и тъгата ще си отидат, достатъчно бяхме разделени. имам време само за малко почивка след работа. ? 
naistina imam nujda ot saveti zashtoto az lichno nevijdam izhod. 
Наистина няма как да дам отговор на въпроса ти.Всеки от нас се намира в състояние,от което единствено сам може да излезе.Когато човек се затвори в себеси и сам не иска да си помогне,никой не е в състояние да го направи.Трабва да седнеш и да си дадеш сметка,че ти си млада и живота е пред теб,че каквото и да се е случило ти имаш време и възможност да бъдеш щастлива.Сега си мислиш,че никога няма да срещнеш друг,че никога няма да обичаш,но не е така.Има някъде накой,който чака именно теб и ще те направи щастлива.Ти отново ще имаш дете и ще се радваш на живото.Да болката от загубата никога няма да изчезне,но радостите ,които тепърва ти предстоят,ще я заглушат постепенно. naistina imam nujda ot saveti zashtoto az lichno nevijdam izhod.
Препоръчани теми
