Публикувана: 9 май 2007, 21:15 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2007, 22:46 ч.

Болка в самота...

5 199
58
1

# 30 21 май 2007, 23:01 ч.

Мнения: 74

Цитат на: пухи пухи в нд, 20 май 2007, 23:54

Аз загубих бебе , а мъжа ми през това време се развяваше .
Но пък сама се научих да съм силна.

Мила без значение кой от мъжете ни къде е и по какъв повод е там ние сме сами, за това само мога да кажа, че и аз те разбирам. Колко сме силни не знам! Дали не е просто оцеляване?
Лично за себе си се надявам, че когато моят мъж се върне ще запълни част от дупката и се моля да не изродясам съвсем до тогава, защото ме очакват още два месеца САМОТАААААААААААААААААА Cry

# 31 22 май 2007, 22:31 ч.

Мнения: 74

ООО Боже толкова ми е тъжно момичета!
Това време не помръдва, а аз все така съм си сама тука... дори онзи ден близък ми каза, че ме съжелява и съм била като куковица(имаше предвид това, че съм сама)... това е адът повярвайте ми!?
Всяка вечер вечер съм сама с мислите и кошмарите си, а ме чакат още два месеца в самота smile3518

Толкова ми е мъчно! Като си пипна коремчето си мисля, че те са още там , а ги няма... и го осъзнавам в дни като този(имам цикъл)! Както и да е...

# 32 22 май 2007, 22:40 ч.

Мнения: 4 700

Ако zнае6 как ми се иска да те прегърна и да си иzплачи6 мъката. Hug

Иzпра6там ти една голяма виртуална прегръдка. А те бебчетата те гледат от горе. Hug

# 33 22 май 2007, 22:53 ч.

Мнения: 74

mipetrova дълбоко се съмнявам, че изобщо някой ме вижда!?
Благодаря за прегръдката Hug

... така искам само да се гушна!!! Толкова е тъжно всичко и недоумявам, защо освен всичко, което ми се случи трябва да го изживея и самичка!? Какъв е смисълът? Защо по такъв начин се случва? Аз, че съм корава - корава съм, ама чак пък толкова #Crazy

# 34 23 май 2007, 08:16 ч.

Мнения: 515

Мила и ти имаш хиляди въпроси без отговори въпроси на които няма кой да ни отговори - всички ги имаме а това че си сама е наистина ужасно но нали знаеш трябва да сме силни жалко че никой не разбира колко трудно е това за нас ДА БЪДЕМ СИЛНИ въпреки мъката и болката която ни яде отвътре.
Имаш ни нас тук да си поплачеш и да поговориш докъто ТОЙ си дойде знам че тогава ще ти стане по леко но дотогава Hug

# 35 23 май 2007, 14:01 ч.

Мнения: 345

Dan4eto80 ако някой ден решиш, че искаш да си поприказваш с някого, аз съм насреща. Hug

Можеш да ми пишеш на лични и да пийнем някъде по нещо /кафе или друго/ за разтуха......ок!!! bouquet

# 36 7 юни 2007, 17:09 ч.

Данче чедо,
На английски има една поговорка "Това, което не ни убива, ни прави по-силни." Аз, кой знае защо си мисля, че ни прави и по-чуствителни и по-съпричастни.
Страшно е това, което ти се е случило. Няма и да ти е лесно да продължиш напред. Няма и да го забравиш, така както аз не съм забравила дете си , починало преди почти 30 години.
Не се надявай чедо на чудеса. Болката ще си е винаги с теб. Само дето с годините, ще притъпее.
Говори с нас. Думите са едничкият балсам за душата. Сега поне го има това виртуално пространство. Аз трябваше да го преживея съвсем сама, защото дори майка ми, не беше в състояние или не знаеше как да ми помогне. Словесното или написаното споделяне е изключително терапевтично, повярвай ми. Защо не знаех това преди 30 години, а пък не бях и толкова умна, за да се сетя сама.

Пиши на нас, пиши и на мъжа си. Те, там на кораба, нямат ли интернет? Дори ако искаш можеш да му пишеш писма и да му ги дадеш, когато си пристигне.

Данче чедо, аз не съм в Българиия и няма как да се видя с тебе. Имам Скайп, ако искаш можеш да ми се обадиш и да си поговориме. Това ми е и професията. Аз съм в същата часова зона, като България през зимата. В скайп-а ще ме намериш като "sicheto".

Прегръщам те много, много Hug

За всички майчета: поканата за разговор през скайп-а, е валидна за всички ви Heart Eyes

Бъдете здрави
Нора

# 37 8 юни 2007, 10:59 ч.

Мнения: 74

Сестра Нора,
Благодаря ти за съпричастността и топлите думи Hug

Всичко, за което говориш ми е пределно ясно и не живея с илюзии. Гледам напред и се опитвам да крача, колкото и да ми е трудно, но такъв е живота! Какво да се прави!?
За споделянето също съм съгласна, то си остава най-добрата терапия за една болна и тъжна душа. За това и в последно време не крия какво ми се е случило, говоря свободно на тази тема при всеки удобен случай. И повярвай ми, а и сигурно ти добре знаеш, че с всеки следваш път приемаш болката за даденост, свикваш с нея и се учиш все по-добре как да си живееш с нея.
Нямам намерение да се съсипвам, чакам с трепет да си прегърна любимия... както каза той скоро "... толкова време мина и толкова малко остана". НЯМА ДА СЕ ДАМ!!! ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД Peace

Прегръщам всички ви Hug

# 38 8 юни 2007, 13:07 ч.

Данче чедо,

Радвам се да разбера,че не се предаваш Simple Smile

Ако имаш финансовата възможност, запиши се на накакъв курс/кражок/клуб по интереси. Така, времето ти след работа у дома няма да е толкова дълго и самотно. Само не се хващай с нещо, като чужд взик или друго сериозно нещо, само ще те натовари. Рисуване, моделиране, мъниста, цветя...

Искам да ти кажа и нещо, съвсем като професионалист (пусто, не мога да избягам от професията си и това си е) като се върне любимия, не се насочвайте към бременност веднага. Дайте си време, да изживеете нещата заедно. Ако той има възможност да си вземе и малко допълнителна отпуска, направете го. Вие имате безкрайна нужда да сте двамата заедно за по-дълго време.

Надявам се да не приемеш съвета ми като натрапване. Решението си е единствено и само ТВОЕ Simple Smile

Много

за теб и за всички майчета
Нора

# 39 8 юни 2007, 13:25 ч.

Мнения: 74

Сестра Нора,
Нямам намерение да се насочвам към бременност веднага поради простата причина, че една евентуална следваща бременност е изцяло в божиите ръце Praynig

... просто няма да се пазим и каквото има да става ще стане! Убедена съм, че в моментът, в който се видим и прегърнем много от болката и тъгата ще си отидат, достатъчно бяхме разделени.
Страничните занимания са добра идея, но работното ми време не го позволява... Sad

имам време само за малко почивка след работа.
Защо не се регистрираш и не станеш част от форума, можеш да помогнеш на доста майчета newsm78

?
Поздрави bouquet

# 40 8 юни 2007, 23:22 ч.

Мнения: 345

Даммм, Интересен въпрос. Защо не се регистрираш newsm78

. те съветите и така са си съвети, но все пак...........заповядай Peace

# 41 9 юни 2007, 14:09 ч.

Момичета благодаря за поканата,

Нямам нищо против да се регистрирам. Срам ме е да си призная, но... не знам как! Срамота! Embarassed

Иначе, нямам нищо против, ако мога да помогна, дори само на една от вас - пак ще е добре.

Бъдете здрави
Нора

# 42 9 юни 2007, 14:49 ч.

Мнения: 7 112

Сестра Нора, на началната страница под логото има няколко опции. Последните две са "вход" и "регистрация".
Кликаш върху регистрация и следва попълване на потребителско име, парола, e-mail за контакт. На ел. поща ще получиш регистрационно съобщение. Така че е добре пощата да не е фиктивна.
А самата регистрация е много по-удобна за комуникация, защото ще можеш да използваш опции като "лични съобщения", ще можеш да редактираш постовете си и т.н. bouquet

След регистрацията ти, Деси или Херка могат да джаснат това ми писание в кофАта. Grinning