Подтиска ли ви брака или зависи от партньора

Подтиска ли ви брака? - НЕ
Зависи ли от партньора? - категорично  ДА
Извинявай ако съм крайна, но държанието на твоя съпруг е ужасно  . С нищо не мога да оправдая подобно поведение на мъж  Та нали, когато сме с човека, когото обичаме приемаме неговите, и добри, и лоши качества
Мила SIS според мен трябва сериозно да си поговориш със съпруга си. Ако не намираш опора и спокойствие в семейството си, тогава за какво въобще да сте заедно?  когато някой мъж не уважава, не оценява и приема за даденост съпругата си 

И аз смятам, че не бракът подтиска, а партньорът. 
Поговори сериозно с него, дано преосмисли поведението си 

Колко ми напомняш за мен самата...Моят бивш беше същия надут пуяк-той всьо и вся,аз за нищо не ставам,единственото ми достойнство според него бе,че съм НЕГОВА съпруга...Едва ли не трябваше да се чувствам богоизбрана за това,че му събирам чорапите и пера бельото му Не помня нито един случай да се прибере навреме,да каже-ще взема децата на разходка с мен,за да свършиш домакинската работа на спокойствие...Лошото бе,че си мислех-такъв съм си го избрала,това е положението-и през ум не ми минаваше,че мога да се разведа,щом не съм щастлива и нищо не може да се промени в отношенията ни...Дори трудно го прежалих,когато ни заряза с децата,исках да умирам едва ли не...След време,когато ми "паднаха капаците",когато поконтактувах повечко с нормалните хора,разбрах,че навън е пълно с нормални,разбрани,човечни,възпитани мъже...Мъже,за които не е унижение да ти занесат тежкия леген с пране до простора,не е унижение да измият чиниите след вечеря и не е лиготия да ти подарят цвете на рождения ден,че и без повод...И се укорявах,че сама не предприех стъпки по-рано,че не потърсих начин да бъда щастлива...
   Не ми се иска да те съветвам да предприемаш крайни мерки,но май ти се налага...Нужно ти е да поговориш сериозно с него,че ти също имаш нужда от щастие и ако е невъзможно двамата да го постигнете,желаеш сама да го потърсиш...Детето и "общите неща"не могат да са единственото,което ви държи заедно,за хубав брак трябва доста повече...Разводът никога не е приятно приключение,но за мен лично той се оказа мехлем за душата ми...
  Каквото и да решиш-пожелавам ти да намериш това,от което се нуждаеш!

Момичета,
аз не съм от мълчаливо страдащите и тези разговори сме ги водили. Обикновено накрая той е много ядосан, а аз съм...-не искам да го цитирам, че ме хваща срам от думите му. "Явно си имам някой" и така...Абсолютно безсмислено е-нищо няма да се промени.

Извинявай,ама тогава какво му се чудиш?! Ще ти стъжни "щастливия" живот ли?!

От партньора и от теб зависи.
С което съвсем не искам да кажа че ти си виновна. Просто четейки написаното от Олимпия се замислих че ако наредя троснато на мъжа ми "Направи еди кое си, не се ли сещаш" сигурно няма да се получи добър резултат. Както и той ако ми се тросне да направя нещо. Иначе за рутинните грижи покрай семейството според мен трябва генерално споразумение още в началото на съвместния живот. Но..с нещата, които са вървяли в едно русло 8 години трябва да бориш полека, финно и с тактика ако искаш да ги промениш. И хубаво да си помислиш предварително дали си струва усилията и времето.
Иначе с едно съм съгласна с мъжа ти- със сигурност има и мъже, които са по зле от него. Ама на кого му пука?

Не виждам да съм написала,че SIS трябва троснато да напомня  на съпруга си да прави това или онова...Ясно е,че троснатия в случая е ТОЙ и тя явно се чуди на какъв език вече да му каже,че поведението му  я наранява...Под "крайни мерки" имах предвид наистина крайни мерки относно смисъла на съвместния им живот...Подобно поведение от страна на мъжа,съгласете се,никак не е полезно за възпитанието на детето,та то има далеч не най-добрия пример за подражание пред себе си...
  Преди развода моите собствени деца бяха агресивнички,арогантнички,отвръщаха с изрази,прихванати от тати.Нормално ли е деца на 3,5 или 9 години да използват в общуването си изрази като "ега си тъпата п...а си"??? "Тати" никога не се е съобразявал дали децата са наоколо,за да каже това или други подобни бисери...Ходи обяснявай,че това е най-малкото грозно,ако си нямаш друга работа...

Нямах това предвид. Исках да кажа че ако държи на връзката с този човек трябва да се опита да промени нещо и в себе си. Понякога когато промениш външната обвивка, начина по който си общувате, начина по който му казваш нещата, резултатът се променя.
Някои мъже не понасят сълзи, други не понасят висок тон, трети пък се впечатляват повече от думи, изречени в състояние на афект. Знам ли...

Roksi,
Нали за това става дума, че през цялото време нещо променям в себе си за да съществува този брак, но не.
За отговорен-отговорен е, но не защото заслужавам, а защото просто е много свестен. Това са негови думи. Води и взима малкия от детска, но ако трябва да прекарат сами няколко часа-след това е безкрайно изнервен и отегчен и трябва да излезе да се разстовари малко.
Никога не излиза сам с детето, а то е момче почти на 5 и много послушен и виждам, че има нужда да се "посбие" с баща си, да си поиграе с него по момчешки, но уви все е около полите на мама. И пак не се занимавам достатъчно с детето -видиш ли не го развивам и съм го оставила на самотек.
Аз ходя цяла седмица на работа, доучвам съботите и неделите-имам по половин ден лекций, след това се прибирам-малкият едвам ме е дочакъл, залавям се с домакинска работа и ако го поомоля да ми помогне в това-е това са три стаи, седни почини си. Така...обаче, ако в понеделник-няма изгладена риза-скандал.
И не работата ми тежи-искам да подчертая-аз съм зодия дева и ако нещо не си е на мястото и ме дразни не мога да затормозявам другите с това-върша си го. Не мога да понасям отношението му и не виждам как може да се промени.
Олимпия го каза много добре-надут пуяк.

Ами тегли му една майна и си тръгвай - аз не бих се променяла заради надут пуяк. А и в крайна сметка не можеш да се променяш безкрайно.
Скандалът не е нормална реакция за неизгладена риза. Ако у дома се случи това ( а то се случва често) мъжа ми или пита любезно дали ще му изгладя или си я глади сам.

Брака не ме подтиска, зависи от партньора.
Дори и да прави ред неща, ако те унижава, подтиска и се смята за велик и винаги прав това може да обезсмисли не 8, а 15 години, както е при мен. Моят съпруг и чистеше, и боклука хвърляше, и прозорците миеше, и си гладеше дрехите... Ще речете мноого ми е помагал. Да, но когато го правеше със самочуствието, че е толкова велик, а аз какво ли мога да върша....
Все недоволен и критичен, не само към мен, но и към децата. Водили сме разговори, но какво,  аз съм тази която бърка и едни думи , които и аз ще ви спестя. Нищо не помага, такива хора не се дават. После защо синът ни има такова отношение към сестра си. Да  го наказваме, да се научи, как като има такъв пример за поведение. Такова съжителство е вредно не само за нас самите, но и за децата ни.
Когато му казах, че искам развод (всъщност първо имаше заплахи, за децата и други ....) той се учуди  как така след 15  прекааасни години съм решила. Слава на Бог, че не изчаках още. Все се надявах на промяна, но уви времето минава,  а нещата си остават същите. Сега съм щастлива и дори това, че вече няколко месеца съм  без работа не помрачава настроението ми.  . Никой не ме обижда, не ме унижава, децата са по-спокойни...

Twins, много добре си го описала.
Аз ако заговоря за развод-не ми се мисли какъв огън и жупел ще се изсипе. Твоят поне само се е учудил. Аз съм убедена , че вече няма обич към мен-но пусто що няма сърце да го признае, а трябва да търпя скандали и обиди. И пак аз да съм му черна, че съм го и развела.
За пояснение-аз съм му черна, че се е оженил млад и зелен-излъгала съм го тъй да се каже.   

Ами тогава го освободи от туй черно твое робство!
 Ама на теб май все още ти се иска някакво признание от него точно...Познато ми е,трае дълго...Но сега се чудя как може толкова дълго този човек да ми е бил толкова важен...

Струва ми се , че при недоволството което изразява и показва твоя мъж , ти все повече му угаждаш на капризите и се стремиш да си перфектната домакиня.Това не е начина .И с разговор няма да се получи.Моя съвет е - продължавай да си вършиш домакинската работа , сготви,изглади , почисти , но дотам.Всяка свободна минута оползотворявай за себе си.Иди на козметик , на фризьор, на маникюр , купи си нови дрехи , излизай с приятелки и не се съобразявай с неговото мнение.Сигурна съм , че по този начин ще му приковеш вниманието, винаги действа. Ако ли не ....Шута в гъза и много му здраве,ще се намериш някой който да те цени и уважава

Твоят мъж определено избива комплексите си върху теб. Дали се чувстваш подтиснат в брака според мен зависи и от двамата. Покажи му че не си слугинята вкъщи и че си имаш свой собствен живот. Да не си длъжна да ставаш роб на това семейство. Какво от това че имате дете? Най-лошото за едно дете е да расте в дом без разбирателство, дори и да не се карате, а да си мълчите, детето усеща тягостната обстановка и разбира че нещо не е наред. Ти май си изтървала нещата в началото, според мен позициите в едно семейство се заемат в началото. И моя мъж се прави отвреме на време на важен, обаче аз много бързо му натривам носа и му показвам, че за нищо на света няма да се превърна в негова сянка. Не желая да губя себе си в брака. Ако изгубиш себе си се чувстваш подтиснат. Успех и по-смело. Айде де ще ни правят на маймуни!

Мисля си, че трябва в прав текст да му заявиш своите права и изисквания. Не ми харесва това и онова, а еди кое си, "скъпи" ,правиш добре. Останалото зависи от него. Покажи му, че си знаеш цената и възможностите. Ти заслужаваш да бъдеш оценена, такава каквато си, и определено ще загубиш голяма част от себе си, ако продължиш да се променяш заради него, а той си кюта в същия дух. Наистина компромисите са необходима част от една връзка, но в никакъв случай не бива да са единствено за твоя сметка. Не си създадена, за да слугуваш на някого, пък и бил той "перфектният" по негово лично мнение. Пък дори и "съвършен" да беше, останалите не сме, така че няма да му се вдигнат много акциите 

Така не се живее 
Ако решиш да го напуснеш, какво ти пука за реакцията му 

Обгрижвам. Ето още една хубава
българска дума, дето научих тук.
Благодаря!
По темата: намери си любовник и
се спасявай. Мрънкалото - на чикии.

Бракът сам по себе си нито подтиска, нито ти дава свобода. Партньорът е този, който може да те подтиска, та дори и без брак! Прецени трезво нещата и, ако се чувстваш наистина така, бързо бягай, за да не се обвиняваш някой ден за похабеното време с този човек. На детето ще му е по-добре с един щастлив родител, отколкото с двама нещастни.

Не знам какво да кажа...Днес само ходя след теб да те цитирам Четеш ми мислите и някак успяваш да ги напишеш преди мен. Как го правиш?

Ей, веднъж и аз да изпреваря някого, а  не да цитирам.

Извинения за отклонението.

аз не разбирам защо пишеш за " брак". Това твоето не е брак, а съжителство, и то с ужасно комплексиран човек. Защо търпиш подобно отношение, не ми е ясно също - детето не е причина, за него е по-добре да не става свидетел на подобни неща. Какво друго остава - още ли обичаш мъжа си? Съмнявам се, но все пак... ако и това не е, защо не си събираш багажа никой  не заслужава да живее по този начин, спасявай себе си и детето, а и съпругът ти ще е доволен, нали ще го отървеш от " заробването"
бахти мухльовците имало

да, има и други мъже, и други китки.
дете или не мерки трябва да се вземат.
промяна.
дали ти ще се промениш или ще предпочетеш да се разведеш и да се
съхраниш - избора е у теб.

Аз ще започна с въпрос: Обичаш ли го?
От това зависят и твоите бъдещи действия. Ако отговорът ти е "не", значи останалата част от съвместния ви живот рискува да бъде все по-мъчителна. Ти самата ще решиш, има ли смисъл да живеете така.
Ако е "да"-чака те труден път на промяна на вас двамата, която ти самата трябва да инициираш. Като за начало намери себе си, осъзнай колко си ценна като личност и добий самочувствие, за да можеш да изискваш това, което всяка една съпруга трябва да получава-любов, грижа и уважение. Струва ми се, че си допуснала прекрачване на границата на личното ти пространство (което позволява на някои мъже да се мислят, че вече всичко им е позволено).
На подобен тип хора добре им действа един "студен душ" (ти самата знаеш как), за да си припомнят къде се намират.
С една дума: действай  

Бракът не ми тежи и смятам, че всичко зависи от партньора.
SIS, преосмисли добре нещата и колкото и трудно да е, вземи правилното решение за теб. Желая ти успех!

Оу,много е трудно положението.Смесено с чувства,гордост,болка....не мога да ти дам съвсем точен съвет просто защото не съм на твоето място и много от субективните фактори не са ми известни.
Мога само да ти кажа, че ако при моите условия бях в твоето положение, то бих се отдръпнала.Не бих заговорила веднага за развод, но бих си събрала нещата и бих се преместила за определено време.
Едва когато съм сигурна че той и аз така се чувстваме по добре, едва тогава бих се развела.А и (въпреки че трудно вярвам във вторият шанс) все пак той може да осмисли положението и отношението си към вас.

Sis,доколкото разбирам той си е такъв от самото начало.А казва6,че сте заедно от 8 години.Какво чакаш и защо мислиш,че той ще се промени?

  Sis,за мен твоя мъж е комплексар,чрез унижението той се чувства значим.Той не те обича,той те манипулира за собствена изгода.Хубаво си помисли.Въпрос на личен избор.

Много хубаво казано... 

Sis...мисля че след всичко което прочетох тук...извода ми е ,че ти заслужаваш истински грижовен мъж,а не комплексар,както се е изразила pepika  Не бих търпяла подобно нещо. 

Бракът тежи тогава, когато преди си видял недостатъците на партньора си, но си си мислел, че в рамките на съвместния живот с течение на времето ще ги отстраниш. Предполагам, че тъпите мъже са били тъпи и преди да се оженят...Боли, когато след 10-12 години прозреш, че промяна не може да се  случи...Боли го и единият, и другият...Да се полагат някакви усилия да се живее така, е загуба на време и здраве, дори и чувствата да са още живи...

Би напуснала и преотстъпила собствения си апартамент? А ако няма къде да отидеш? Това е твое, а не жилището на родителите. Ами ако и той не желае да напуска? Какво става тогава? Ами ако си финансово зависим от този човек?

Дрън-дрън бих казала са всички до тук дадени съвети... Млади сте още, романтични и наивни...Да има с какво да храниш детето си и да му дадеш достойно във финансово отношение бъдеще е по-важно от това обичаш ли го. Съмнявам се, че някой някого все още обича след 10 год. брак. Точно към 7-8-мата година и започва това охлаждане в отношенията, когато си ставате чужди. И развода не е панацея. Да живееш с човек, когото не обичаш е по-добре отколкото да живееш сам. И по-изгодно във финансово отношение не на последно място. Тук не става въпрос за насилие, а за охладняване. Да си намери любовник и да си гледа кефа ако може. Не е задължително никой никого да напуска. Пък ако дойде любов по-голяма, тогава да му мисли. Или пък ако той реши да напуска.

Не напускай сама собствения дом без много сериозни причини в никакъв случай!

Да има с какво да храниш детето си и да му дадеш достойно във финансово отношение бъдеще е по-важно от това обичаш ли го.

Ксения, много си права. Обичам детето си и наистина не бих могла да го обезпеча и да го  гледам така както двамата с баща му го правим за момента. То не е виновно, че навремето съм си избрала такъв мъж. Мога да разчитам на родителите си но не напълно.Още повече че аз съм в София ,а те в провинцията. В този брак и двамата сме дали много и не е редно той или аз да си тръгнем от него без нищо. Ако това се случи не виждам как ще се гледаме после-и детето само ще страда от това.
Много е сложно момичета-не е като да си сама, да си вземеш чантичката и беж крачета да ме няма.

За оlimpia и baibibi mnogo...
Kазали са ти нещата такива каквито са!
Написали са вси4ко което аз исках да напиша!
 
   А написаното от теб SIS_73 .....ми напомня за моя 8 годишен  брак!
Но той ве4е е минало!
За което само мога да се радвам!

 А на теб мила,искам да кажа....Мисли...мисли докато е време!Не си хаби живота на вятъра за някой който не те заслужава!
Винаги съм казвала,,В живота втори дубъл няма!,,
    Успех мили4ка....дано намериш 4овека който да те оцени! 
Бъди силна! 

    ....и детето само ще страда от товa.А детето не страда ли като гледа как тормозят майка му психически.Освен това е момиче . Един ден не би искала да повтори твоите грешки.

Заставам зад думите на Ксения

Обикновенно тормоза от един разведен вече съпруг е сравним или по-голям дори от този, който е от един безразличен и студен съпруг. Там се почва тормоз по отношение на детето, настройване във времето когато е с него против майка му и подобни глупости.
Така че...малко или много, детето пак ще е свидетел на известна доза тормоз. Въпросът е да не се прекалява с дозата. Идва пубертета на детето и на първо място ще застанат малко по-различни проблеми от тормоза на майката. Как е облечено, в какъв дом живее, с какъв GSM се движи и т.н.

[/quot Идва пубертета на детето и на първо място ще застанат малко по-различни проблеми от тормоза на майката. Как е облечено, в какъв дом живее, с какъв GSM се движи и т.н.
[/quote]
Имам момче и момиче във възрастта на пубертета и мога да кажа че не това са истинските проблеми на тази възраст.Те са следствие на едни други на други неща които няма да споменавам,защото са за друга тема.

На какво са следствие Марго, спомени моля те! Също имам дете на тази възраст и мога да кажа, че това са едни от най-истинските им проблеми. По тези признаци те са приемани или не в обществото на връстниците им. В крайна сметка, това е възрастта в която реално осъзнават, че парите управляват света и колко е важно да ги имаш.

Мила СИС, толкова добре те разбирам!!! Изправена си пред ужасно труден избор - да бъдеш цял живот нещастна, унижавана, обиждана, необичана от този, който трябва да ти бъде най-близкият човек на света (защото с времето отношението му няма да става по-добро, а вероятността той да се осъзнае е почти нулева) и да тъгуваш за пропуснатите възможности и пропиления си живот, които никога няма да се върнат, защото прекалено много обичаш детето си и желаеш то да има нормално семейство. Не знам какво да те посъветвам - не мога да ти кажа нито "върви си", нито "остани". Отговорите на твоите въпроси са в теб самата - всеки има някакъв праг на поносимост - твоят праг къде е, колко можеш да издържаш, искаш ли да живееш по този начин, това ли си си представяла за живота си? Човек понякога трябва да бъде малко егоист, за да успее да се съхрани като човек, за да оцелее, защото всеки има право да бъде щастлив, обичан или поне спокоен. Аз лично не мисля, че е по-добре да си нещастна, отколкото да живееш сама. Аз пък предпочитам да бъда сама, а отколкото нещастна с някого, който си избива комплексите върху мен. След време ще се питаш струвало ли си е да се жертваш. Трябва да запазиш високото мнение за себе си, да се обичаш, не допускай да му повярваш, че нищо не става от теб - това ще те съсипе. Колкото и безизходно да ти изглежда положението, трябва да знаеш, че винаги има някакъв изход. Желая ти много щастие - на теб и на детенцето ти.

Следствие на това,че ценностите са променени в грешна посока според мен.Точно в тази възраст децата вече трябва да са разбрали,че парите са важни,но не можеш да си купиш любов,приятелство и уважение с тях.Един приятел ти е приятел заради теб самия, а не заради модела на гсм ти или марката на дрехите които носиш.Децата следват примера на родителите.Това което е важно за теб е важно и за тях.Моите деца имат приятели от семейства с по-скромни материални въэможности от нашите,но има и такива които са доста по-богати от нас.Чувстват се добре в компанията и на едните и на другите.А проблемите на сина ми са как по-бързо да си научи, за да излезе да играе или да седне на компютъра.Кой ще стане шампион тази година,кой филм ще гледаме на кино и с кои приятели ще се събираме по празниците.Дъщеря ми се вълнува и от типичните момичешки работи .Които обаче определено не са кой какво има.Стана много дълго но само да допълня,че родителите понякога несъзнателно компенсират липсата на внимание и време за децата с материални неща и оттам тръгват последствията.

И още нещо в един момент може да се окаже,че една майка освободена от опеката на съпруга си е в състояние да си намери по-добра работа и да се реализира по-добре в живота.Вначалото ще и е трудно,но ако си повярва ще успее.Мила Сис,пожелавам ти от сърце да вземеш най-доброто решение за теб и детето!

xenia, да не би да искаш да кажеш, че е оправдано изтърпяването на психически, а в някои случаи и физически тормоз, само заради по-добро финансово състояние? Ако това е довода на една жена да остане при мъжа си, обрекла се е на нещастен живот! Децата усещат когато майката е тормозена и измъчена и освен, ако не са дебилни, няма да се чувстват добре, макар и задоволени материално. Семейството е мястото, където трябва да се научат на обич, не казвам, че съпрузите трябва да са вечно влюбени, но модела на поведение на родителите оказва влияние.  Децата не са глупави, особено в тази възраст, за която говорите-пубертета, много им ясно какво се случва. Когато майката демонстрира неуважение към самата себе си и се изживява като жертва, рискува собствените й деца да се отнесат негативно към нея. Казвам това, защото знам за такива случаи.
А любов може да има и след 7, 10 и 15 години. Но, тя се отглежда, ако има подходяща основа, разбира се.

Браво!Ти го каза по-добре от мен .       :

И аз ще се присъединя към Марго 23 и Силили - кой пък е казал, че щом останеш сама, ще обречеш себе си и детето на мизерия. Няма такова нещо. Повярвай си и ще се справиш! Никой не знае какво го чака утре. Преди бях песимист, виждах живота в много черни краски, е, той, животът, ме опроверга - оказа се, че трябва само да си набележа цел, да се разбера сама себе си какво точно искам и нещата се получават. От теб се иска да погледнеш истината в очите, да не се заблуждаваш, че той може да се промени и да си дадеш сметка как би искала да живееш живота си оттук нататък. Трябва човек поне вкъщи да се чувства ценЕн, уважаван, защитен и обичан - иначе какъв живот е това?

Не говоря за побои, но авторката и не споменава за такива. Ако липсата на чувства са "тормоз", то вероятно повече от 90% от бракуваните над 10 год. са тормозени. Всъщност, не познавам един мъж, който да твърди че след този стаж съществуват чувства.
Още бабите са казвали, че мъж се държи за втора заплата.
Ако жената е достатъчно богата да си позволи да му бие дузпата, прекрасно! Само че колко са тези. И дали вашата дъщеря, израсла в мизерия, ще има възможността един ден да си позволи да бие шута на нейния ако я тормозят, при условие, че и да се върне при майка си не може, защото и тя тъне в мизерия.

Ооо, хайде слезте на земята! Не стават нещата така с вълшебна пръчица както си ги мислите- обичам-живея с него, не обичам-не живея.  Ако беше така, май бракове не биха оставали изобщо. Да не казвам, че изначално на болшинството хора чувството да обичаш партньора си им е неизвестно. Навик и толкова. Безплатна прислуга за мъжете, прехрана и обезпечение на семейството за жената. Това е. Колкото и да е тъжно, но това е горчивата истина.


Колкото до въпроса, че децата трябва да се учат на обич, да...в идеалния случай сигурно. Само че както няма да се учат в семейство безразлични един към друг, така пък още по-малко с разведени и мразещи се още повече родители.

  

Напротив. Точно в тази възраст децата ясно проумяват истината- с пари може да си купиш всичко! Уважението, любовта и приятелството зависи от това как изглеждаш, как си облечен, дете на кой си. Така се сформират групички по интереси, активно се оплюват в училище такива които не са с подходящия външен вид и не сменят всеки ден маркови парцалки. Гледа се кой в какъв дом живее и не се общува с деца-неудачници на мизерни самотни родители, които най-често проявяват хулигански и друг вид отклонения. На 16 год. тук децата си купуват първия автомобил, който не е трошка на 10 години, а новичка и лъскава. Горе-долу на толкова започват да се замислят за професионална ориентация и за това кой може да си позволи университет, а кой поради липса на финанси, ще се задоволи с неквалифициран труд.

Живеем в свят който изцяло е управляван от парите. Ако майката не може да си позволи да даде необходимото, децата хукват да проституират, продават дрога и прочее за да си набавят и задоволят нуждите. Деца с различен род девиации са деца на разведени родители като правило и не на необичащи се родители.

С пари не можеш да си купиш всичко. Дори и тийнейджърите го знаят това  И новите коли на 16 са рядкост, дори и за хора с възможности. Това е част от доброто възпитание.

Абсолютно подкрепям! 

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!