Подтиска ли ви брака или зависи от партньора

  • 4 872
  • 52
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 674
  Sis,за мен твоя мъж е комплексар,чрез унижението той се чувства значим.Той не те обича,той те манипулира за собствена изгода.Хубаво си помисли.Въпрос на личен избор.
Peace Много хубаво казано...  bouquet

Sis...мисля че след всичко което прочетох тук...извода ми е ,че ти заслужаваш истински грижовен мъж,а не комплексар,както се е изразила pepika  Hug Не бих търпяла подобно нещо.  Naughty

Последна редакция: чт, 17 май 2007, 02:11 от roza66

# 31
  • Мнения: 884
Бракът тежи тогава, когато преди си видял недостатъците на партньора си, но си си мислел, че в рамките на съвместния живот с течение на времето ще ги отстраниш. Предполагам, че тъпите мъже са били тъпи и преди да се оженят...Боли, когато след 10-12 години прозреш, че промяна не може да се  случи...Боли го и единият, и другият...Да се полагат някакви усилия да се живее така, е загуба на време и здраве, дори и чувствата да са още живи...

# 32
  • Мнения: 4 380
Оу,много е трудно положението.Смесено с чувства,гордост,болка....не мога да ти дам съвсем точен съвет просто защото не съм на твоето място и много от субективните фактори не са ми известни.
Мога само да ти кажа, че ако при моите условия бях в твоето положение, то бих се отдръпнала.Не бих заговорила веднага за развод, но бих си събрала нещата и бих се преместила за определено време.
Едва когато съм сигурна че той и аз така се чувстваме по добре, едва тогава бих се развела.А и (въпреки че трудно вярвам във вторият шанс) все пак той може да осмисли положението и отношението си към вас.

Би напуснала и преотстъпила собствения си апартамент? А ако няма къде да отидеш? Това е твое, а не жилището на родителите. Ами ако и той не желае да напуска? Какво става тогава? Ами ако си финансово зависим от този човек?

Дрън-дрън бих казала са всички до тук дадени съвети... Млади сте още, романтични и наивни...Да има с какво да храниш детето си и да му дадеш достойно във финансово отношение бъдеще е по-важно от това обичаш ли го. Съмнявам се, че някой някого все още обича след 10 год. брак. Точно към 7-8-мата година и започва това охлаждане в отношенията, когато си ставате чужди. И развода не е панацея. Да живееш с човек, когото не обичаш е по-добре отколкото да живееш сам. И по-изгодно във финансово отношение не на последно място. Тук не става въпрос за насилие, а за охладняване. Да си намери любовник и да си гледа кефа ако може. Не е задължително никой никого да напуска. Пък ако дойде любов по-голяма, тогава да му мисли. Или пък ако той реши да напуска.

Не напускай сама собствения дом без много сериозни причини в никакъв случай!

# 33
  • Мнения: 128
Да има с какво да храниш детето си и да му дадеш достойно във финансово отношение бъдеще е по-важно от това обичаш ли го.

Ксения, много си права. Обичам детето си и наистина не бих могла да го обезпеча и да го  гледам така както двамата с баща му го правим за момента. То не е виновно, че навремето съм си избрала такъв мъж. Мога да разчитам на родителите си но не напълно.Още повече че аз съм в София ,а те в провинцията. В този брак и двамата сме дали много и не е редно той или аз да си тръгнем от него без нищо. Ако това се случи не виждам как ще се гледаме после-и детето само ще страда от това.
Много е сложно момичета-не е като да си сама, да си вземеш чантичката и беж крачета да ме няма.

# 34
  • Мнения: 750
За оlimpia и baibibi mnogo... smile3501 smile3501 smile3501
Kазали са ти нещата такива каквито са!
Написали са вси4ко което аз исках да напиша!
 
   А написаното от теб SIS_73 .....ми напомня за моя 8 годишен  брак!
Но той ве4е е минало!
За което само мога да се радвам!

 А на теб мила,искам да кажа....Мисли...мисли докато е време!Не си хаби живота на вятъра за някой който не те заслужава!
Винаги съм казвала,,В живота втори дубъл няма!,,
    Успех мили4ка....дано намериш 4овека който да те оцени!  action032
Бъди силна!  bouquet

# 35
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
    ....и детето само ще страда от товa.А детето не страда ли като гледа как тормозят майка му психически.Освен това е момиче . Един ден не би искала да повтори твоите грешки.

# 36
  • Мнения: 636
Заставам зад думите на Ксения Peace

# 37
  • Мнения: 4 380
    ....и детето само ще страда от товa.А детето не страда ли като гледа как тормозят майка му психически.Освен това е момиче . Един ден не би искала да повтори твоите грешки.

Обикновенно тормоза от един разведен вече съпруг е сравним или по-голям дори от този, който е от един безразличен и студен съпруг. Там се почва тормоз по отношение на детето, настройване във времето когато е с него против майка му и подобни глупости.
Така че...малко или много, детето пак ще е свидетел на известна доза тормоз. Въпросът е да не се прекалява с дозата. Идва пубертета на детето и на първо място ще застанат малко по-различни проблеми от тормоза на майката. Как е облечено, в какъв дом живее, с какъв GSM се движи и т.н.

# 38
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172

[/quot Идва пубертета на детето и на първо място ще застанат малко по-различни проблеми от тормоза на майката. Как е облечено, в какъв дом живее, с какъв GSM се движи и т.н.
[/quote]
Имам момче и момиче във възрастта на пубертета и мога да кажа че не това са истинските проблеми на тази възраст.Те са следствие на едни други на други неща които няма да споменавам,защото са за друга тема.

# 39
  • Мнения: 4 380
На какво са следствие Марго, спомени моля те! Също имам дете на тази възраст и мога да кажа, че това са едни от най-истинските им проблеми. По тези признаци те са приемани или не в обществото на връстниците им. В крайна сметка, това е възрастта в която реално осъзнават, че парите управляват света и колко е важно да ги имаш.

# 40
  • Мнения: 1 840
Мила СИС, толкова добре те разбирам!!! Изправена си пред ужасно труден избор - да бъдеш цял живот нещастна, унижавана, обиждана, необичана от този, който трябва да ти бъде най-близкият човек на света (защото с времето отношението му няма да става по-добро, а вероятността той да се осъзнае е почти нулева) и да тъгуваш за пропуснатите възможности и пропиления си живот, които никога няма да се върнат, защото прекалено много обичаш детето си и желаеш то да има нормално семейство. Не знам какво да те посъветвам - не мога да ти кажа нито "върви си", нито "остани". Отговорите на твоите въпроси са в теб самата - всеки има някакъв праг на поносимост - твоят праг къде е, колко можеш да издържаш, искаш ли да живееш по този начин, това ли си си представяла за живота си? Човек понякога трябва да бъде малко егоист, за да успее да се съхрани като човек, за да оцелее, защото всеки има право да бъде щастлив, обичан или поне спокоен. Аз лично не мисля, че е по-добре да си нещастна, отколкото да живееш сама. Аз пък предпочитам да бъда сама, а отколкото нещастна с някого, който си избива комплексите върху мен. След време ще се питаш струвало ли си е да се жертваш. Трябва да запазиш високото мнение за себе си, да се обичаш, не допускай да му повярваш, че нищо не става от теб - това ще те съсипе. Колкото и безизходно да ти изглежда положението, трябва да знаеш, че винаги има някакъв изход. Желая ти много щастие - на теб и на детенцето ти.

# 41
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
Следствие на това,че ценностите са променени в грешна посока според мен.Точно в тази възраст децата вече трябва да са разбрали,че парите са важни,но не можеш да си купиш любов,приятелство и уважение с тях.Един приятел ти е приятел заради теб самия, а не заради модела на гсм ти или марката на дрехите които носиш.Децата следват примера на родителите.Това което е важно за теб е важно и за тях.Моите деца имат приятели от семейства с по-скромни материални въэможности от нашите,но има и такива които са доста по-богати от нас.Чувстват се добре в компанията и на едните и на другите.А проблемите на сина ми са как по-бързо да си научи, за да излезе да играе или да седне на компютъра.Кой ще стане шампион тази година,кой филм ще гледаме на кино и с кои приятели ще се събираме по празниците.Дъщеря ми се вълнува и от типичните момичешки работи .Които обаче определено не са кой какво има.Стана много дълго но само да допълня,че родителите понякога несъзнателно компенсират липсата на внимание и време за децата с материални неща и оттам тръгват последствията.

# 42
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
И още нещо в един момент може да се окаже,че една майка освободена от опеката на съпруга си е в състояние да си намери по-добра работа и да се реализира по-добре в живота.Вначалото ще и е трудно,но ако си повярва ще успее.Мила Сис,пожелавам ти от сърце да вземеш най-доброто решение за теб и детето!

# 43
  • Мнения: 836
xenia, да не би да искаш да кажеш, че е оправдано изтърпяването на психически, а в някои случаи и физически тормоз, само заради по-добро финансово състояние? Ако това е довода на една жена да остане при мъжа си, обрекла се е на нещастен живот! Децата усещат когато майката е тормозена и измъчена и освен, ако не са дебилни, няма да се чувстват добре, макар и задоволени материално. Семейството е мястото, където трябва да се научат на обич, не казвам, че съпрузите трябва да са вечно влюбени, но модела на поведение на родителите оказва влияние.  Децата не са глупави, особено в тази възраст, за която говорите-пубертета, много им ясно какво се случва. Когато майката демонстрира неуважение към самата себе си и се изживява като жертва, рискува собствените й деца да се отнесат негативно към нея. Казвам това, защото знам за такива случаи.
А любов може да има и след 7, 10 и 15 години. Но, тя се отглежда, ако има подходяща основа, разбира се.

# 44
  • casa dolce casa
  • Мнения: 172
xenia, да не би да искаш да кажеш, че е оправдано изтърпяването на психически, а в някои случаи и физически тормоз, само заради по-добро финансово състояние? Ако това е довода на една жена да остане при мъжа си, обрекла се е на нещастен живот! Децата усещат когато майката е тормозена и измъчена и освен, ако не са дебилни, няма да се чувстват добре, макар и задоволени материално. Семейството е мястото, където трябва да се научат на обич, не казвам, че съпрузите трябва да са вечно влюбени, но модела на поведение на родителите оказва влияние.  Децата не са глупави, особено в тази възраст, за която говорите-пубертета, много им ясно какво се случва. Когато майката демонстрира неуважение към самата себе си и се изживява като жертва, рискува собствените й деца да се отнесат негативно към нея. Казвам това, защото знам за такива случаи.
А любов може да има и след 7, 10 и 15 години. Но, тя се отглежда, ако има подходяща основа, разбира се.
Браво!Ти го каза по-добре от мен .       : Grinning Grinning Grinning

Общи условия

Активация на акаунт