Правилно ли е?

Да  кажа  и аз моя случай. Каката  е болна. Естествено, АБ. А малкият - нищо му няма. Ама за всеки случай - може да се зарази. И на него АБ. Не го дадох на никого.

Тези дни за втори път ще цитирам "Не питай старило, питай патило". Вярно, че всеки има право на мнение и начин да си гледа децата, но за липса на елементарна обща култура - няма извинение никой.
Няма да изпадам в подробности като Ню, но я разбирам перфектно, за съжаление от личен опит, и подкрепям безрезервно тезата и.
Абсолютно недопустимо е за мен да допусна контакт на дъщеря ми с друго дете, без значение кое от двете е болно, било то и само с банална хрема! Имунитетът на всяко дете е различен, което винаги трябва да се взема предвид. Пределно ясно ми е, че не мога да опазя на 100% детето си, но правя всичко възможно да не му "подарявам" съзнателно болести, като го събирам с очевидно болни деца. Това, разбира се, в случая с детските площадки. В детските ясли и градини случаят е различен. Точно, заради такива родители, като описаните, оставих дъщеря си в къщи до 5-тата и годинка, но уви - пак не се размина с тежки боледувания.

Много си права, Иса, но обикновено лятото го оправяме с отпуски, баби и наесен идва зорът. Пък и леличките искат лятото да почиват.

Не вярвам да си по-стара от мен или по-препатила. Но мнението ми е съвсем различно. Не може да изолираш детето си от всичко.

И какво й даваш? Аз 1 месец не давах нищо освен вит. С, лимони с мед и от време на време Нурофен на Гери, защото беше със запушен нос и личеше, че нещо е хремава..., но не мина. Просто не мина, а стана по-зле. Но и сега - 7 ден пие антибиотика, ако не е и 8-ми вече и носа й пак не е да диша чисто и свободно... Правиха й гърлен и носов секрет - чиста е, няма нищо.

И при нас с баща й не важи. И аз и бившия сме били супер болнави... Да не говорим как ми се отрази на мен последната зима   Дариа кихаше по два пъти и нищо й няма, а аз се влачех като парцал по седмица... Стигнах чак до бронхит...

Иначе съм върл противник на АБ.   Педиатърката на Дариа - също. До сега 2 пъти й е изписала такъв. Първия път детето се изрина - явно алергично беше и го спряхме - оправи се и без. Втория път го пи, но си мисля, че нямаше много нужда. При моето дете всичко минава и заминава за 3 дни.

Що за конфликтен човек си ти, не разбирам?! Ясно казах, че съвсем нямам предвид пълна изолация - тя просто не е възможна.
И не знаеш кой повече е прапатил, така че не говори наизуст!
Със сигурност съм по-млада, само дето не виждам връзка между възрастта и темата.

Абе, хора, това, че на вашите деца им минава за 2-3 дни не ви дава право да налагате мнения и да квалифицирате другите  като "гледани под похлупак"! Никой не иска да си тъпче детето с антибиотици, но при някои просто не става иначе. То акъли отстрани много лесно се дават....

Носни кърпички. Как може да даваш АБ при положение, че нищо не се знае. Трябва да й направят антибиограма/ май така се казваше/, но смисълът е на какво реагира.  Давала съм капки за нос с АБ ефект.
В тежки случаи.
 
Почиствай нослето с помпичка, ако не може сама. И физиологичен разтвор.

 Съгласна съм с Ню и Стрелче - просто ако човек не е минал по пътя на родител с често разболяващо се дете няма как да разбере позицията му.

Моята дъщеря до миналата година беше постоянно болна(тази година да чукна на дърво не е боледувала освен варицелата) - кой как кихне, прокашля и тя е готова. Докато и потече нослето, ето ти кашлица и за 24 часа правеше бронхит. Отивам на лекар и тя ми се кара - от кога кашля това дете, защо ми го водите чак сега - аз...ами от вчера
Вечно я пазех от болни деца, вечно се интересувах по събирания дали има болни деца, преследвах я да не е потна. Като я чуех да кашля или видя сопол и изпадах в паника.
 Пила е какви ли не имуностимулиращи - нищо, в къщи не боледуваше, но с тръгването на ясла...
 Моята етърва все ми се присмиваше, че съм голяма паника(ама нейното дете е пило два пъти в живота си антибиотик за 7 г).
От нейна гледна точка аз съм паника и съм смешна в престараването си, от моя тя беше безотговорна като се явяваше със сополивото дете при моето.

Обаче дойде ред и моята щерка да спре да боледува(дано така да продължи) и аз като видях няколко месеца, че няма проблем и сега не се стряскам и не гледам всичко под лупа.

Целият ферман беше написан с цел такава - ако се опитате да се поставите на мястото на човека, с когото спорите може би няма да се стига до скандали.
 Майките на деца, които не боледуват често не могат дори да си представят за какво иде реч и не се съобразяват много много(те изхождат от техният опит), майките пък на често боледуващи деца естествено се престарават(ама то от чудо) и също не могат да си представят как аджеба ще си изведат болното дете, нали ще изпозарази хората(което естествено не винаги е така).

Етия, мога да си представя, zащото на сестра ми малкото е непрестанно болно    и като го гледам и ми е мъчно и все пак, както писа Мама Гоца антибиотици се дават , само в случай, че ще помогнат. За вирусна инфекция не помагат (вирусите иzобщо не се влияят от натибиотици), това е общоиzвестна истина (само в България май не е иzвесzтна).

Да не пускам нова тема, но ето ви казусче. През декември 2006 в яслата на дъщеря ми обявиха карантина заради Варицела. Аз пуснах дъщеря ми на ясла, защото искам да я изкарат с Голямото ми дете. Ден преди да изтече срока на карантината в списъка на болните се включи още едно детенце. Пак карантина. Два дни преди да изтече втората карантина в списъка се включи трето дете...и така цели четири месеца. Обяснете ми моля кому е нужно подобно безумие. Вместо децата да са си заедно и да си изкарат Варицелата заедно ги отделят като прокажени. Разбирам да не се чувстват добре- първите дни е така. Но когато вече е в кондиция защо да не е при другите. Майката на първото болно дете я направиха на луда от намеци колко е неразумна, че е пратила на ясла болното си дете. Всъщност детето се изшари в групата, а сутринта като са го приели се е прокашляло леко. За мое най- голямо съжаление дъщеря ми не влезе в списъка.
Говоря разбира се за умерени рискове. Не ме нападайте, но кашлица и сополи както вече съм казвала не ги броя. Децата от групата на дъщеря ми са малка бандичка и са заедно и на площадката, така, че болни или здрави те са непрекъснато заедно. До сега познавам само едно единствено дете спряно от ясла заради чести боледувания. У дома си боледува точно толкова често.
Дъщеря ми в момента си е вкъщи с бактериална инфекция и наистина на антибиотици- вЕрвайте ми- това дете не е в състояние да се разхожда. Така, че дете в кондиция на площадката не го броя за болно. Нито моите, нито чуждите. Пак говоря за премерени рискове.
Ако някой е с Варицела- да ми се обади- ще го поканя в нашата градинка- много ще му се зарадват повечето майки.

 Аз не говорех конкретно за антибиотиците(знам, че за вируси не помагат, но при моето дете задължително се получаваха усложнения и се налагаше използването им).

Говорех за вечната борба между водещи навън деца със сополи и неводещи

Много точно казано, отговаря 100% на моето мнение - адмирации за добрата формулировка (на удебелените от мен пасажи)

(Съжалявам, че не мога да помогна с варицелата, но сина ми я изкара миналата пролет...)