Публикувана: 11 май 2007, 16:14 ч.
Последно мнение: 16 май 2007, 11:52 ч.

Има ли други деца, които не искат да излизат?

2 687
20
1

1
2
Всички

11 май 2007, 16:14 ч.

Мнения: 1 922

От месец насам малката не мога да я изведа навън да играе.
Излизаме със сърдене и голям рев и се мотаем поне по половин час докато я измъкна навън.
После естествено не иска и да се прибере, защото не се е донаиграла навън.

# 1 11 май 2007, 16:55 ч.

София
Мнения: 938

Спокойно, явно е период. И моята от девет кладенци вода вади, за да не излезе, имаме рев, драма, хлипове "Искам мойта къщаааа" и прочие, претенции за дрехите и какво ли още не, та ни отнема по 1/2 час да се наканим. Естествено, с рев се и прибираме. "Искам при децатааа" Wink

# 2 12 май 2007, 00:51 ч.

София
Мнения: 15 232

Иво е минавал през такива състояния. Не иска и не иска да излиза по цял ден, а като се стъмни ревва, че иска да се разхожда.

# 3 12 май 2007, 08:33 ч.

Мнения: 251

И Елена имаше такъв период преди около 1 год., но и мина Peace

Сега не мога да я прибера в къщи Laughing

# 4 12 май 2007, 10:35 ч.

София
Мнения: 3 679

И при Таня имаше такъв период - даже ме пращаше аз да излизам, а тя щяла да си стои сама вкъщи. Обаче като успея да я изкарам - няма прибиране.

# 5 12 май 2007, 11:40 ч.

Мнения: 1 426

Споко, явно е в период, в който казва не. Ще мине. Пробвай, шансът да стане е 50:50, но все пак пробвай да й кажеш: Днес няма да излизаме, да видиш дали пък няма да поиска обратното Grinning

# 6 12 май 2007, 14:23 ч.

Мнения: 804

Така като гледам подписа ти,ми се струва,че щерка ти е във фазата на отрицанието. Ти като искаш нещо,тя-не.

Опитай по съвета на Невада,т.е. ти да кажеш "Няма да излизаме" и виж как ще реагира тя.

Моите момчета минаха през тази фаза на 2-3 год. възраст и това им беше цаката.

# 7 12 май 2007, 14:48 ч.

Мнения: 1 069

За много неща не са ме слушали, но точно за излизането не сме имали проблеми никога. И до сега излизат да играят с кеф и едва ги навивам да се приберат.

# 8 12 май 2007, 15:39 ч.

София
Мнения: 1 057

Да, синът ми. С триста зора го убеждавам да излезем навън... дори повечето пъти, като спомена за прибиране, тръгва без да се бави. В редките случай, когато не иска да се прибира, стават страшни драми. Ревове, тръшкане, даже два пъти съм го прибирала насила.
Най-обича, да стои изправен на терасата и да зяпа навън - колите, хората, кучетата... може да откара с часове.

# 9 12 май 2007, 16:17 ч.

Мнения: 647

Цитат на: Жена на мъжа си в сб, 12 май 2007, 14:23

И ние минахме през такъв период.
Съвета на Невада ще ти свърши работа ! Peace

# 10 15 май 2007, 13:43 ч.

Мнения: 1 922

Ами тя май наистина не иска да излиза.
Ако пробвам с добре ще си стоим в къщи си играе и е много доволна.

И Марти обожава да наблюдава от терасата.

# 11 15 май 2007, 13:45 ч.

София
Мнения: 4 867

Ами не я карай да излиза. Нека се наиграе вътре, а излизанията ги сведете само до няколко интересни неща седмично.

# 12 15 май 2007, 15:49 ч.

Мнения: 263

И моят син е така от известно време. Имам подозрение само за причината и въпреки, че я премахнахме още си остана това нежелание... Ами търпеливо го изчаквам да се намоткаме и излизаме. Даже и да се поряазсърди в началото после му минава бързо навън... Според мен се постарай да не се ядосваш на мрънкането и дърпането. Ако позволиш да те ядосат, ще се изнерви и детенце и съвсем ще откаже да излезете...

# 13 15 май 2007, 22:13 ч.

Мнения: 3 740

Ох, това е моята драма с най-малкия ми син. В 5 клас е - и не ще да излиза. Не ще да играе навън. Изпращам го със строга нота поне един час да прекара на въздух - излиза с часовник и си засича времето - все едно, че е наказание. Ужас.

# 14 16 май 2007, 02:37 ч.

Мнения: 3 146

Синът ми е същият - пазарлъци за излизането и трудно прибиране.

Кабо Алма, не смяташ ли, че момчето е вече напълно достатъчно пораснало, за да може наистина да прецени, че не желае да излиза навън и наистина му е по-уютно и по-добре вкъщи. На тази възраст причината може да е доста по-дълбока, отколкото при нашите 2-3 годишни шмекери, които по-скоро правят на инат и не знаят какво искат. newsm78

# 15 16 май 2007, 08:39 ч.

Мнения: 3 740

Знам я аз причината, казва се компютър. Дори да му изтекло времето пред екран - защото се налага аз да го ограничавам, ако остане на него, въобще няма да стане - акълът му е все там. Непрекъснато ми обяснява как се програмирало еди-какво си. То лошо няма, ама с мярка.

# 16 16 май 2007, 09:15 ч.

Мнения: 1 640

Да,от 1-2 месеца насам често се случва с увещания и лек натиск,манипулация и т.н.методи да накарам дъщеря ми/2г.8м./да излезем навън-в парка,дето е под балконите ми.После пък няма тръгване,стоим до последно,всички се прибират,а ние сновем като мухи без глави.
Отдавам го на този пуст бебешки пубертет-всичко да е наопаки на казаното от мен.

# 17 16 май 2007, 09:47 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: Nevada в сб, 12 май 2007, 11:40

И аз така си мисля,че е някакъв период,който ще отшуми.
Виж,ние нямаме такъв проблем Laughing

# 18 16 май 2007, 09:54 ч.

Мнения: 1 922

И ние изпращаме всички Simple Smile

). Като не остане никакво дете и вече с малко убеждение се прибира.

# 19 16 май 2007, 10:43 ч.

Мнения: 3 456

Не сме имали такъв период, винаги и искала да излиза.

# 20 16 май 2007, 11:52 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: Кабо Алма в ср, 16 май 2007, 08:39

Вярно, че всичко трябва да е с мярака за компютъра. Имам приятели, на които почти цзелият им тийнейджърски живот премина в чата, прид компютъра. Да, много са добри по информатика, много разбират от компютри, но не това е най-важното. Е, надявам се, че той ще го преодолее Grinning

Препоръчани теми

Валидност на задграничен паспорт за Турция

Реве и се сърди за всяко нещо ...

Не иска да излиза

Примигване с очи

Причина:

Причина: