Реве и се сърди за всяко нещо ...

Божеее,като гледам на какви години е твоят хубостник си мислех,че след като ми ги навърши същите моята,  ще мога да дишам поне малко.....Ти ми разказа играта. Че тя от половин година вече ми го прави това и няма оправия. Аз заради това се отказах и от второ дете.

Почти цялата ни 3-годишна възраст беше така. Сега поотрасна и не е така. Освен здрави нерви не зная какво друго да кажа

Даже е отработил и специални движения при сърдене и реване  - стиска ръце в юмруци , привежда се и реве / или крещи / ... ама наистина за всяко нещо , което му се каже ... дори и да не е забележка ...
Значи все пак е някакъв период ... отново 

Периоди разни,само дето се надявам да не се върне,защото уж го отминахме и ние.
Сега най-дребното тепърва усещам как започва да навлиза в него.

Периодът "Сами-драма-лама", както го кръстихме вкъщи, покрай една от любимите му книжки за малката лама   И сега се случва, но по-рядко.
Обикновено го гушкам и му обяснявам, че разбирам тъгата му и че утре отново ще се върнем при колите, в библиотеката, на площадката и т.н. Обещавам му нещо дребно и специално за него, което ще свършим по-късно или на следващия ден. Знам че е изнервящо, иска се търпение.

Ако пък, в допълнение е и ядосан и удря, рита, крещи, дружно прилагаме номера с поемането на дълбоко дъх и мощно издишане или броене до десет. Така прави малкия ядосан гном от една друга книжка, за да се справи с гнева си...
Изобщо, добре че са детските книги, иначе не знам, как щях да се справя  

Според мен това е временен период, който скоро ще отмине... И моят син преди известно време постоянно се тръшкаше и ревеше за всяко едно нещо...Обаче  този период отмина...Трябва да имаш здрави нерви и търпение и ще видиш, че всичко ще отмине...

Когато се тръшка за глупости го карам да излезе в коридора и там да си реве колкото си иска. И знаете ли кое е странното...пореве, пореве, изведнъж млъква, отваря вратата със замах, трие си очите от сълзите с юмручета и заявява-Вече ми мина. И все едно не е ревал . Така сме му хванали цаката. Обаче не винаги минава номера. Някой път може да реве и половин час. На 3г е.

Не бъркайте кризите при 2-3 годишните, с това, за което пита Пипинка.
Едно е да се тръшкаш, защото не можеш да обясниш с думи, друго е, да избухваш в плач или мрънкане, в период, когато се развиват още по-бурно емоциите и страховете и когато вече трябва да се учиш, как да ги овладяваш и контролираш, както е при 4-годишните и нагоре. И ние покрай тях, защото, както е трудно да се самоконтролираш, така е трудно и да научиш някой да го прави.
Изключително рядко гледам да наказвам, защото много тежко се изживяват наказанията на тази възраст. Предпочитам да стопирам поведението в зародиш, дори и да е манипулаторски рев. И, естествено, да говорим за това, което се случва.

И на нас се случва често-рев и тръшкане, но главно след като се е преуморил. Аз не правя нищо-нито се ядосвам, нито правя опити да го успокоя. Стоя си кротко и чакам да си поплаче. Той си поплаква, разтоварва си нервната система и се успокоява сам.

Е стига де  мислех че това е само период на "ужасните 2" и после минава. Ще следя темата.

Дано не греша, обаче на детето му липсва самоконтрол, което е нормално в тази възраст /4-5 годишни/. Но трябва да почне да се учи. Всъщност децата упорсват и се тръшкат за всяко нещо, което знаят, че с малко усилия могат да получат благодарение на желанието на родителите им да бъдат оставени на тишина и спокойствие. А това не бива да се допуска. Има доводи, с които всеки може да бъде убеден. Ако не желае да спре да се тръшка - детето трябва да бъде лишено от внимание до отминаване на бурята. Така се постига следния резултат: доводът на родителя е непоклатим в очите на детето, детето е наясно, че в 22ч. няма как да играе с други деца, защото би трябвало всички да са по креватите вече и трето - родителят си дава пет минути спокойствие, докато вагабонтът разсъждава над това има ли смисъл да се тръшка или да си измисли друго занимание. а най-добре е да бъде приведен в легнало положение и да му се прочете приказка. И така нататък и така нататък.

Обаче има изключения:
1. Има деца, които се стремят към неизменност на обстановката и целия денонощен живот се превръща в "ритуал". Това също е нормално поведение за 3-5 годишните деца с по-изострена емоционалност. Избухванията се преодоляват както при захранването на кърмачетата /с малко, полека, с търпение и находчивост/.
2. Деца, които са свикнали да се налагат - това поведение произтича почти винаги от поведенчески модел в семейството. Ако трябва да се преодолее тръшкането, то ще стане ако детето спре да вижда на практика как става доминирането на единия от двамата възрастни или друго дете в демейството.
2. Деца с проблеми в говора /и/или слуха/. При някои деца следствие тежки инфекции се нарушава слуха, а оттам и говора. Когато това дете иска нещо то не може точно да обясни какво иска и започва да се гневи и тръшка. Необходима е намесата на слухово-речеви диагностик - терапевт и/или логопед.

Ако се сетя още нещо ще допълвам.

Аз също се надявах, че като мине време и поотраснат децата ще стане по-лесно ...
Разочаровах се, ще следя темата с интерес.
Моята дъщеря е на 3 почти  но май е същата - тръшкане, рев и бели са и основните неща, които прави 
Вече се изчерпах откъм нерви ...

И ние в момента сме в този период.Постоянно се тръшка и реве вече мислех че аз греша нещо.В такива случаи обикновен но се правя, че не го виждам и чувам и бързо му минава.Макар че някой път когато не стане неговото тръшкането преминава в агресия.

Благодаря на всички , които се включиха .
Аз вече сили нямам да му обяснявам и да го убеждавам ... добре , че мъжът ми много се занимава с него и все намира възможност след всеки рев да му обясни , че утре пак ще излезем на площадката или ... нещото , което е провокирало въпросния рев ,ще се случи отново .
Не го наказваме , общо взето се обясняваме и чакаме да му мине .
Не реве дълго , но е готов абсолютно за всяко нещо , което не му изнася / примерно , че филията не е в такава форма , каквато я е поискал / да започне да плаче неудържимо 
Така че , толкова мъжки сълзи ми идват в повече ... и не знам до кога ще имам търпение .Наистина почва да ми писва понякога