Как да преодолея непоносимостта към свекървата?

Така е, така е прави сте момичета, ама като съм си живяла живота с нормални хора, майка ми е супер готин човек и супер либерална всеки у нас е решавал какво да прави и никой на никого не се е месил и не ни е командвал. Просто ми е адски трудно да приема такива "старшинки" като моята свекърва, с времето сигурно ще посвикна... Дано!

Мила,
ами щом умишлено те дразни категорично не и показвай, че се дразниш! Щом си забелязала, че като разбере какво те дразни го повтаря, тогава си обърни реакциите! Радвай се шумно на това, което ти е неприятно и се цупи на това, което те радва!
Направи си усилие да забележиш нея кое я дразни и го повтаряй "най - добронамерено" и с усмивка сякаш услуга и правиш! Заяждай се с нея по същия начин: така че на всички да изглежда, че се опитваш услуга да и направиш!
Зная, че звучи гадно, но това ще я накара (не да преосмисли отношението си - хора като жената, която описваш никога не правят така), но ще я накара да стои по-далеч от теб и съответно по-малко да те дразни.
Ако не го направиш сега ще се стигне до там, че за да не си лоша ще търпиш до тогава докато ти заминат нервите и накрая пак ще се принудиш да вземеш "крути мерки".
На мен така ми се случи... Пожелавам ти при вас да не се стга до там!

Ами какво да ти кажа, моята е същата, обаче е на периоди. Или пък аз понякога не й обръщам "необходимото" внимание. Обаче я усещам, че се настървява така и атаката е по- силна, и съответно аз се смея повече.
Вчера пристига с детето и разказва как срещнали една много хубава какичка- много модерно облечена. И започнала да закача детето и много му се радвала. И реплика от свеки:
- Ех, ако беше с тати хихихихи.
И ме поглежда из под ъгъл, пък аз смяяяяяях. И като видя как се хиля, продължи. Обаче след това срещнали едни познати и те казали:
- Видяхме сина ти и снаха ти, ама той сина ти какъв красавец станал, Божеееее ама много хубав бе.
И аз пак смяяяяяяяяяях.

Та мислта ми беше, пълно игнориране и смях на тъпотиите.

Кажете бе хора,как така успявате да не обръщате внимание,щото аз май не успявам......   И изобщо,това не е ли само клише ("Не обръщай внимание") Аз на моята се опитах упорито да не обръщам внимание.Но след като :Първо:Докато бях бременна нито веднъж не се поинтересува от мен и бебето (обаждаше се на мъжът ми,за мен не питаше....) Второ: Развали изписването на детенцето,защото се обади да казва на съпруга ми как вече не му била майка и се отказвала от него (обидена била че не присъства на изписването,но пък и родителите ми не присъстваха....) и Трето:Позволи си да се обажда на майка ми по телефона и да я тормози,заплашва,нагрубява,псува,в резултат на което майка изпадна в нервна криза и се уплаши от тази жена ......... Ами повярвайте,на такова нещо няма как да "не обърнеш внимание" !!! Такова внимание и обърнах,че едва ли ще посмее да стъпне повече у нас,камо ли да тормози майка ми.
С две думи по темата - с нейнитие камъни по нейната глава,намери и цаката и не се предавай ! Защото на мен от правене на възпитана и културна и от необръщане на внимание ми се качиха на
главата.....

Близначе, наистина ли е псувала майка ти? 
Какъв беше повода, направо съм шокирана.

Защото на мен от правене на възпитана и културна и от необръщане на внимание ми се качиха на
главата.....

Е  за това става въпрос. Аз се държа с нея културно, възпитано, все да си премълча, все от мен да мине, но колкото повече мълча тя като че ли се настървява още повече да ме дразни и още повече простотии говори. Докато не се изпокараме с мъжа ми и той да я насмете, та тогава се кротва за известно време. Но вече обръщам листото, ще си казвам каквото не ми харесва и това е. С прост човек не можеш да се държиш интелигентно, защото той не може да го разбере и оцени. На простотията й не мога да мълча а ще я контрирам при всяка неадекватна нейна постъпка. Поне така няма да си хабя нервите.

Ами аз на това си го обяснявам така: жената си пробва какво и е позволено! Ти мълчиш: значи още може... Ще настъпи още малко!

В същност аз под псуване разбирам мръсните думи които и е говорила,и които майка ми не иска да спомене.....Каза ми само че и крещяла като обезумяла по телефона,даже си била написала "реч" и е чела  Майка беше в шок,като я чух как плаче и ми идеше да я убия онази....Тя този номер не го прави за пръв път.
Повода - от както почина свекъра,свекито дойде да живее при нас.Уж временно,но взе че поостана.И се грижеше за Калина (за "грижите"  и няма да пиша,че още ме е яд....) Беше заела едната стая от жилището ни.Да,ама сестра ми си дойде от чужбина и аз тактично поканих свеки да си отиде,за да има къде да спи сестра ми.С триста зора се съгласи да си иде,но после пак да се върне....Да ,ама аз после не и се обадих и се изнизах към София сама с детето.И тая полудяла,как така видиш ли,ще я пренебрегвам и няма да я извикам в София....А тя има фикс-идеята да живее с нас явно.
И вместо да се обади да ми иска на мен обяснение,вземе че се обади на майка ми да и крещи по телефона.Побеснях.Казах и че не искам да ми се мярка пред очите защото не отговарям.
Хора,повярвайте,най-трудно е да се разправяш с прост човек.Понякога се плаша,тя просто не разбира от дума.....

За моите свекъри (и двамата ) мога да изпиша томове...От както тръгнахме до преди 3 месеца са ни тормозили, а това са цели 10 год.
Груби, властни, обиждат
Преди 3 месеца обаче направиха най-големият си фал. Роди се синът ни, а те разбираш ли като видни "македонци" очакват че детето ще е кръстено на свекъра. Ние разбира се не го кръстихме на него, първо защото името не ни харесва, второ детето расте в страна където трябва да има подходящо име.
Както и да е...обажда се мъжът ми на техните да им каже че бебока се е родил, че е добре..той все пак се роди месец и половина по-рано. А тоя задник свекър ми мълчал в началото и когато мъжът ми го питал "Искаш ли да знаеш как се казва, и му казал" той изпаднал в някаква криза, почнал да му вика ти тъпанар такъв веднага да смениш името, как можа да го кръстиш с това индианско име (това е най-голяма обида според него, все едно циганско или нещо такова), ти си абсолютно слаб в главата, тя жена ти те изработи, по-умна се оказа от теб, заплахи,обиди, истерични крясъци Повече не ги чухме нито ще ги чуваме.
А какви историйки е имало ще ви дам само 1-2 примера:
Свекърва ми идва на гости в Лос Анджелис, аз си мисля че всичко е супер, разправям наляво и на дясно колко ми помага, колко е мила и т.н.Един ден мъжът ми ме хваща за ръка и ме води на вън и ми казва че не издържал вече...защото вика и като до тоалетна отидеш ми говори колко си мързелива, как не си гледаш детето, колко е недоволна и се опитва да го настрои против мен. Едвам го преглътнах, но реших че ще премълча докато е в къщи, но повече кракът и няма да стъпи при нас. Един ден разбрала че майка ми ще идва на гости точно след като тя си отиде. И знаете ли какво казала
"Баща ти само да научи че тази лигла ще идва, просто ще побеснее..."
Тя се разпорежда в МОЯТА къща все едно е нейна.
Така или иначе стана едно скарване м/у свекър ми и наще по същото време в България и на наща крава и падна пердето и започна открито да крещи и обижда наще все едно аз не съм там Е тогава така ми кипна и и се развиках. Викам и "Как си позволяваш да се разпореждаш в МОЯТА къща" а тя ми казва "Тва не е твоята къща, а на мъжът ти , на МЕН и БАЩА му" И с ехидна усмивка ми вика и въобще не си мисли че майка ти ще стъпи тука....абе нагло, нагло, няма край...абе така я подредихме и айде на първият самолет за България...Една година не си говорехме...
Но това сега с бебето няма никога да им го простим
Това е трагедия...айде че се ядосах

Аз не мога да преодолея моята непоносимост,трудно е особено като живеем в една къща.Използвах няколко метода-казване на нещата лице в лице.Резултата беше луд скандал и настройване на мъжа ми срещу мен.Другия метод беше пълно игнориране на свекърва ми,все едно не я виждам,но разбира се тя продължава да ме дразни.Затова съм се отказала ,чакам с нетърпение деня в който ще се нанесем в собствено жилище ,което за сега е само проект на хартия.
  Не съм вярвала ,но наистина има хора-чудовища.Получавам съвети не и обръщай внимание,опитай се да я изтърпиш,но истината е друга-такова нещо не може да се изтърпи.Днешния номер беше да скара мъжа ми със собствения си баща.И то повода беше ,че разхождахме детето и трябваше да ни изчака 15 минути за да я приберем до вкъщи от работа.Тя се обадила на мъжа си е явно му е вдигнала луд скандал ,че нямало кой да я прибере от работа.Е на това какво му се вика?

Ами ... ако жената е инвалид /физически или умствено/ сигурно наистина трябва да я прибирате от работа.
Такива ужасии прочетох, че умът ми не ги побира. Всичките ми теории сринахте с разказите си. Все съм си мислела, че с толерантност и блага дума може да се постигне поне някакъв баланс. Явно при някои хора си има генетично увреждане, а в този случай какъвто и съвет да ви се даде е неприложим. Според мен най-важното е да се опитате да запазите поне хармонията в отношенията си със синовете на фуриите и да търсите възможност да живеете колкото може по-далеч от тях. /Макар , че МамаЕ чак в Щатите са я настигнали, което говори за неподозираните възможности на хорската проклетия./ Все пак успех в неравната битка 

Аз пък винаги си хваля мъжленцето 4е ми е най-хубаво и добро и възпитано и -пред майка му най-много като 4е ли, и сме си в перфектни отношения с нея и баща му, все нещо като стане дума какво е постигнал и т.н. -нали такъв си ми го възпитала..... нали си ни е красавец......и всеки път така, мисля го наистина и си и го казвам сега дали е изцяло нейна заслугата не обсъждам а тя се кефи и вижда 4е го оби4ам и 4е той мен и ни се радва........а всеки път твойта като спомене 4е беб4е прили4а на баща си поддаквай и казвай как му е одрало кожата .. и тя като продължи да го оприли4ава с родата... ти продължавай- хубав като баща си..... като и го кажеш три пъти на нейното-... и на леля си,... и на баба си - тя ще дойде на твойто и ше по4не пак с баща му. и така докато се нау4и 4е вие сте си тримата и тя е добре дошла да хвали вси4ки ви докато не ви сравнява с 4ужди хора( под 4ужди имам в предвид по-дале4ни роднини), а що се отнася за нари4ането на беб4е маминото- не се ядосвай, тя го прави от любов и съм сигурна 4е и идва отвътре, а не го прави наро4но да те дразни. 

Лошо ако живеете заедно... Но ако сте разделени...не си го слагай на сърце! Колкото по-рядко я виждаш толкова по-добре.
Тя си е  явно такава жената  ...а ти не позволявай целия ден да ТИ се развали ЗАРАДИ НЕЯ...

Ти заедно със свекито ли живееш? Погледнах написаното от теб, но тази информация ми е убегнала. Ако сте заедно- изнесете се моментално. Ако не сте- нищо не ти пречи да пордължиш да си възпитана и културно да си я порязваш, това не пречи, просто не ползваш груби епитети и определения, но си я парираш често и навреме. Ако ще и с години да си караш така- по- добре е от мълчанието или от скандала.
Успех във войната /защото тя си е налице, нали?/

Хахаха и мойтУ свеки същата история.Не вярвам,че някога ще мога да я преглътна.Просто като ми дойде в повече от съветите й и тъпите й истории,хващам си детето и излизам.