аз така бях с нервите две седмици - всички ме дразниха, мъжа детето бабите и накрая си хванах багажа и събота и неделя на екскурзиййка до Перперикон. супер се разтоварих, направо се върнах нов човек
- Публикувана: 12 май 2007, 10:47 ч.
- Последно мнение: 18 май 2007, 14:23 ч.
Понякога така силно го мразя.............
Извинявам се, но имам въпросче към уважаемите дами, които се учудват на обидите към мъжа й.Вие никога ли не изливате гнева си по- някакъв начин?Отказвам да повярвам.....
ами ти отказваш да повярваш, но аз пък няма да призная нещо, което не е истина, за да си повярваш колко е нормално да наричаш мъжа си 'говедо'.
не, не искам да крещя нищо на мъжа си, не ми е дал повод.
не се сдържам от нищо, защото не ни липсва нищо в комуникацията и разрешаваме
проблемите общувайки, а не крещейки си обидни епитети.
и да, в този смисъл никога не сме се карали. тооолкова се разбираме.
'мъжо' ми се струва обидно обръщение. казах за мен лично, за вас може да е ок.
всеки може да нарича мъжа/жена си, както си иска. в крайна сметка и семейните терапевти
трябва да ядат.
казах какъв е моя случай.
Подкрепям изцяло Лени. Все едно е прочела мислите ми! Радвам се, че има повече семейства, в които се спазва добрия тон. И едно не мога да разбера - тези, които наричат най-близките си с обиднии имена, защо толкова се дразнят, когато някой сподели, че в неговото семейство съжителството е ведро и се крепи на разбирателство. Разбира се, че всеки може да избухне и никой не твърди обратното, но за мен има граница, която лично аз и моят съпруг не прекосяваме. Ако някой се дразни сега, че ние вкъщи се уважаваме, нека се замисли дали би се изкефил, ако утре детето му, което тепърва се учи да говори, нарече майка си вместо "мамо", "патко"...
Разбирателството няма нищо общо с това при каране дали съпрузите използват обидни думи или не, пример от вчера с позната излизаме на кафе, въпросната позната винаги с гордост твърди, че в тяхното семейство няма кавги и скандали, никой никого не обижда и т.н., и така докато си пиехме кафето тя ми сподели, че от сума ти време не е обикаляла просто така за кеф по магазините, без определена цел за удоволствие, аз казах, че това може да го направим още сега веднага и дори извадих телефона да предупредя съпруга си, че ще закъснея, тогава тя ме погледна безкрайно учудено и каза, ама, как така ще го оставиш без да си му приготвила масата, сам да се грижи за двете деца и той ще се навие???? Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.
Това което искам да кажа е,че всички хора са различни, това което много жени търпят без проблем аз не бих го търпяла и един ден и е факт, че карайки се с мъжа ми използваме обидни думи / не пред децата, пред децата си съскаме /, но в същото време той е моят най добър приятел, знае абсолютно всичко за мен / като казвам абсолютно всичко имам предвид абсолютно всичко /, както и аз за него, всичко решаваме заедно, няма мъжка или женска работа, абсолютно сме равнопоставени, големи компромиси не ни се налага да правим защото мислим практически еднакво, целите ни са едни и същи, дори някога да се разделим, по каквато и да е причина, никога няма да си развалим нормалните човешки отношения защото това е бил, е в момента и надявам се още дълго да бъде единственият човек на който имам пълно доверие за всичко, който ме е подкрепял и поддържал абсолютно винаги и за всичко, а аз него. Това е много по важно от това как ще го нарека като се ядосам или той какво ще каже аз като го ядосам, не е това най важното и никога няма да бъде най важното поне за мен и за съпруга ми. Това е лично мое мнение, извинявам се ако съм ви отегчила.
Това което искам да кажа е,че всички хора са различни, това което много жени търпят без проблем аз не бих го търпяла и един ден и е факт, че карайки се с мъжа ми използваме обидни думи / не пред децата, пред децата си съскаме /, но в същото време той е моят най добър приятел, знае абсолютно всичко за мен / като казвам абсолютно всичко имам предвид абсолютно всичко /, както и аз за него, всичко решаваме заедно, няма мъжка или женска работа, абсолютно сме равнопоставени, големи компромиси не ни се налага да правим защото мислим практически еднакво, целите ни са едни и същи, дори някога да се разделим, по каквато и да е причина, никога няма да си развалим нормалните човешки отношения защото това е бил, е в момента и надявам се още дълго да бъде единственият човек на който имам пълно доверие за всичко, който ме е подкрепял и поддържал абсолютно винаги и за всичко, а аз него. Това е много по важно от това как ще го нарека като се ядосам или той какво ще каже аз като го ядосам, не е това най важното и никога няма да бъде най важното поне за мен и за съпруга ми. Това е лично мое мнение, извинявам се ако съм ви отегчила.
..... Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.....
Де да знам....На мен пък някак идеално ми се връзват двете неща, т.е- има ли го едното, налице е и другото
Е, явно има и изключения, което за мен пак е странно.
Колкото и да ме е вбесявал моя,никога не съм го псувала 
От сорта..."ама че си глупак сега...,ти в ред ли си бе човек".....така съм му говорила,преди още в началото.
Но не мога дори да си представя че бих могла да го нарека "тъпо животно или "говедо мръсно"....
Ми нали всичко ще ми се върне към мен...един ден.Както се отнасяме с хората около нас,така и те се отнасят с нас.Това знам.
От сорта..."ама че си глупак сега...,ти в ред ли си бе човек".....така съм му говорила,преди още в началото.
Но не мога дори да си представя че бих могла да го нарека "тъпо животно или "говедо мръсно"....
Ми нали всичко ще ми се върне към мен...един ден.Както се отнасяме с хората около нас,така и те се отнасят с нас.Това знам.
Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.
да си призная недоумявам от поуката, която си извадила
до степен, че не ми е много ясно дали четем една и съща тема.
Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.
да си призная недоумявам от поуката, която си извадила
до степен, че не ми е много ясно дали четем една и съща тема.
За мен също това ни най-малко не може да бъде наречено "поука"... Що за ценности? Как може изобщо да се избира по кой начин би искала да бъдеш унижавана - дали като те обижда, или като не се съобразява с теб като с човек, използвайки те за домашна прислужница... Унижението си е унижение. И какво толкова се е чудила приятелката ти, че мъжът ти те "пуска" да се поразходиш... та ти си голям човек все пак, пълнолетен и свободен. Що за връзка е тази, в която трябва да искаш специалното разрешение на мъжа си да пиеш кафе с приятелки след работа? Разбира се, че ще го информираш и ще го поканиш да дойде със теб, но чак пък да не можеш да си го позволиш, защото той не може да си нареже салатата и от това би станало семеен скандал.... направо нямам думи...
Извинявам се, но имам въпросче към уважаемите дами, които се учудват на обидите към мъжа й.Вие никога ли не изливате гнева си по- някакъв начин?Отказвам да повярвам, че тооолкова много се разбирате с половинките и никога не ви се е искало да изкрещите някоя обида в лицето им??? А ако се сдържате това не е полезно, знаете ли? По- добре си излей гнева и да ти олекне, отколкото да го трупаш в теб и един ден да стане страшно. Ето, факта е че тя казва, че като са се чули по- късно по телефона атмосферата се е успокоила. Само не ми казвайте, че никога не сте се карали?!
Ягодке, заедно сме от 99 година и ни се е случвало да се сдърпане, но до този момент нито един от двамата не е изрекъл обидна дума!
Имало е моменти, когато ми и било яд на него за нещо, но никога не ми е идвало наум да го наричам с обидни думи, честно ... май и сега най-обидните които ми идват наум са простак и идиот, но дори и да ми дойдат на "езика", няма да ги изрека, защото караницата и повода за нея ще се забравят, но ако той ме нарече простачка или идиотка ще го помня цял живот и това определено ще се отрази зле на отношенията ни.
Случвало ми се е да му се сърдя два или три дни за нещо, но не си позволявам да коментирам отношенията ни с майка ми, майка му, сестри, приятели и т.н, просто защото на мен ще ми е обидно той да направи подобно нещо с мен.
Докато сме млади сме по-склонни да избухваме и да правим от мухата слон .. сещам се как само се карахме с едно гадже като бях на около 20
, На 30 си вече много по-различен, освен ако нямаш скандалджийски характер, а минеш ли 35 осъзнаваш, че спокойствието е най-ценното нещо след здравето и защо трябва да си съсипваш здравето с нерви и да си нарушаваш спокойствието с караници?
Няма проблем, който да не може да бъде решен спокойно и с разговор!
Като ти кипне, излез за половин час, върни се и обясни спокойно какво искаш и какво те е наранило, ако не можеш да си събереш мислите не говори, а седни и напиши писмо и му го дай!
Станало е нещо, не е нищо .... те са млада двойка като гледам подписа й, и ако мислят да я карат така, много скоро ежедневието им ще е само с караници и след 3 години най-много в зала номер 13.
А пък повода да му ги каже е направо смешен, предната вечер им дали 300 тя на другия ден пита за останалите 20.
Хич не ща да коментирам, как тя отговори на въпроса дали си няма любовник с "още си нямам" .......
Разбирателството няма нищо общо с това при каране дали съпрузите използват обидни думи или не, пример от вчера с позната излизаме на кафе, въпросната позната винаги с гордост твърди, че в тяхното семейство няма кавги и скандали, никой никого не обижда и т.н., и така докато си пиехме кафето тя ми сподели, че от сума ти време не е обикаляла просто така за кеф по магазините, без определена цел за удоволствие, аз казах, че това може да го направим още сега веднага и дори извадих телефона да предупредя съпруга си, че ще закъснея, тогава тя ме погледна безкрайно учудено и каза, ама, как така ще го оставиш без да си му приготвила масата, сам да се грижи за двете деца и той ще се навие???? Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.
Това което искам да кажа е,че всички хора са различни, това което много жени търпят без проблем аз не бих го търпяла и един ден и е факт, че карайки се с мъжа ми използваме обидни думи / не пред децата, пред децата си съскаме /, но в същото време той е моят най добър приятел, знае абсолютно всичко за мен / като казвам абсолютно всичко имам предвид абсолютно всичко /, както и аз за него, всичко решаваме заедно, няма мъжка или женска работа, абсолютно сме равнопоставени, големи компромиси не ни се налага да правим защото мислим практически еднакво, целите ни са едни и същи, дори някога да се разделим, по каквато и да е причина, никога няма да си развалим нормалните човешки отношения защото това е бил, е в момента и надявам се още дълго да бъде единственият човек на който имам пълно доверие за всичко, който ме е подкрепял и поддържал абсолютно винаги и за всичко, а аз него. Това е много по важно от това как ще го нарека като се ядосам или той какво ще каже аз като го ядосам, не е това най важното и никога няма да бъде най важното поне за мен и за съпруга ми. Това е лично мое мнение, извинявам се ако съм ви отегчила.
Това което искам да кажа е,че всички хора са различни, това което много жени търпят без проблем аз не бих го търпяла и един ден и е факт, че карайки се с мъжа ми използваме обидни думи / не пред децата, пред децата си съскаме /, но в същото време той е моят най добър приятел, знае абсолютно всичко за мен / като казвам абсолютно всичко имам предвид абсолютно всичко /, както и аз за него, всичко решаваме заедно, няма мъжка или женска работа, абсолютно сме равнопоставени, големи компромиси не ни се налага да правим защото мислим практически еднакво, целите ни са едни и същи, дори някога да се разделим, по каквато и да е причина, никога няма да си развалим нормалните човешки отношения защото това е бил, е в момента и надявам се още дълго да бъде единственият човек на който имам пълно доверие за всичко, който ме е подкрепял и поддържал абсолютно винаги и за всичко, а аз него. Това е много по важно от това как ще го нарека като се ядосам или той какво ще каже аз като го ядосам, не е това най важното и никога няма да бъде най важното поне за мен и за съпруга ми. Това е лично мое мнение, извинявам се ако съм ви отегчила.
Вие сте "напреднали в еволюцията" и сте затвърдили този модел на поведение в семейството си на караници и обиди, точно за който споменах в предишен постинг по темата, че може да се получи!
Защо си мислиш само, че децата не "виждат и чуват" как се наричате с умалителни имена! Те всичко виждат и чуват и това е техният модел за семейни отношения!
помисли си колко вредиш на децата си с този модел на поведение в семейството си!
Ако имаш момиче, то ще си помисли че е нормално мъжът да крещи и обижда жена си и никога няма да сподели с теб за това, а чета непрекъснато как семейни скандали стигат до убийство. Няма да те питам как би се чувствала ако нещо лошо се случи на детето ти )да пази господ).
Вземете и си обмислете малко приоритетите и поведението, предполага се че след като сте създали семейство и деца би трябвало да ги възпитате на нещо по-различно от глупак и простак, те и без това това ще го научат в училище!
Та поуката е предпочитам всеки ден да ме наричат говедо, но да не ме използват за безплатна слугиня, която всяка вечер трябва да търчи след работа за да слага маси, налива ракии и като се върне " съкровището" като куче да стои до масата за да поднесе-отнесе.
да си призная недоумявам от поуката, която си извадила
до степен, че не ми е много ясно дали четем една и съща тема.
Да бе ... каква хубава поука си е направила, направо да се чудиш къде е отрасла (нямам предвид че е от село)
[/quote]
Вие сте "напреднали в еволюцията" и сте затвърдили този модел на поведение в семейството си на караници и обиди, точно за който споменах в предишен постинг по темата, че може да се получи!
Защо си мислиш само, че децата не "виждат и чуват" как се наричате с умалителни имена! Те всичко виждат и чуват и това е техният модел за семейни отношения!
помисли си колко вредиш на децата си с този модел на поведение в семейството си!
Ако имаш момиче, то ще си помисли че е нормално мъжът да крещи и обижда жена си и никога няма да сподели с теб за това, а чета непрекъснато как семейни скандали стигат до убийство. Няма да те питам как би се чувствала ако нещо лошо се случи на детето ти )да пази господ).
Вземете и си обмислете малко приоритетите и поведението, предполага се че след като сте създали семейство и деца би трябвало да ги възпитате на нещо по-различно от глупак и простак, те и без това това ще го научат в училище!
[/quote]
Много обичам да ме възпитават, искрено се радвам, че си се нагърбила с тази тежка задача.
Никъде не съм написала, че в семейството ми всеки ден се караме и че вместо по име се наричаме идиот или простак, не знам как точно стигнахте до този фундаментален извод. Това което се опитвам да кажа е , че хората са различни, всички бракове са свързани с компромиси, това с което аз права компромис ти в твоето семейство не би направила, в същото време това с което ти правиш компромис за мен би било повод за развод, сега стана ли по ясно, обяснявам с примери. Ако се скарам с мъжа ми и той ме обиди, примерно с така цитирането тук говедо моята реакция ще е : 1. да му отвърна със същото 2. да не му говора 1 час
3. да не му говора 2 часа. / в зависимост от настроението/, твоята реакция доколкото разбирам ще е много по тежка, в същото време ако имам бебе на 1 месец , а мъжа ми не знае как се сменя памперс, защото това не е мъжка работа, моята реакция ще е развод, а на огромно количество жени ще е повод за мрънкане или те самите ще си казват, ами наистина това не е мъжка работа, примерно.
В началото на всеки брак, ако хората не са живеели преди това дълго заедно е нормално да има караници, какви са точно и защо за всеки е различно, това е нормално. Аз съм женена вече 9 години и нормално е да се караме вече много рядко, защото няма за какво, той знае какво би могло да ме извади извън релси и се съобразява с това, аз знам какво го дразни безумно и се съобразявам с него, това е. В нашия случай големи разминавания в характерите не е имало от самото начало, но се карахме по често, това е факт, ако за вас често каране е всеки ден, за мен е 1 път в месеца / не съм си водила статистика, но не бих изтърпяла никой да ми разваля настроението всеки ден по дълго от месец /, това което исках да кажа е , че семейство в което при каране / подчертавам не всеки ден / се използват обидни думи може да е много по добър вариант от семейство в което не се използват същите, ако и сега не сте ме разбрали значи наистина вече с нищо не мога да помогна.
Що чува чак сестра му?
И тя ли живее у вас?
Намерете си самостоятелно жилище.
Мъжете не обичат да ги притискаш.
Те имат планове за историята. Те я
правят. Жените форсират излишно.
Излез по магазините, хвърли некой
лев, ще ти мине. Обичай животните!
И тя ли живее у вас?
Намерете си самостоятелно жилище.
Мъжете не обичат да ги притискаш.
Те имат планове за историята. Те я
правят. Жените форсират излишно.
Излез по магазините, хвърли некой
лев, ще ти мине. Обичай животните!
Извинявам се, но имам въпросче към уважаемите дами, които се учудват на обидите към мъжа й.Вие никога ли не изливате гнева си по- някакъв начин?Отказвам да повярвам, че тооолкова много се разбирате с половинките и никога не ви се е искало да изкрещите някоя обида в лицето им??? А ако се сдържате това не е полезно, знаете ли? По- добре си излей гнева и да ти олекне, отколкото да го трупаш в теб и един ден да стане страшно. Ето, факта е че тя казва, че като са се чули по- късно по телефона атмосферата се е успокоила. Само не ми казвайте, че никога не сте се карали?!
Далеч по-добре е да овладееш гнева си преди да е изригнал, да анализираш какво точно е предизвикало реакцията ти и именно него да изхвърлиш в лицето на човека, когото обичаш.
Акъл на никой не искам да давам, чета и си казвам мнението!
Аз не приемам обидните обръщения за нормални в комуникацията между хора, независимо съпрузи, свекърви и снахи, етърви и зълви, колеги и т.н. и т.н,.
Много добре си спомням какво е в училищтните дворове в междучасията - кое, от кое ги ръси едни цветисти .. да се чудиш къде са ги учили.
Съвсем не приемам че в началото караниците са нещо нормално, а после не се карали! Хич не й давайте тази надежда!
Точно обратното е, като започнат с караница от началото, така ще си свикнат и ще си навикват до пенсия, защото това ни е част от манталитета.
Който живее в блок да вземе няколко вечери подред да са качи и слезе от първият до последният етаж и да си запише в колко апартамента си навикват. Все някъде се карат и си навикват, тръшкат се врати, дрънчат прозорци ....
Е, приятно ми беше да прочета тук, че има доста които не решават споровете си с обиди!
Не се сърди, не е лично срещу тебе!
Аз не приемам обидните обръщения за нормални в комуникацията между хора, независимо съпрузи, свекърви и снахи, етърви и зълви, колеги и т.н. и т.н,.
Много добре си спомням какво е в училищтните дворове в междучасията - кое, от кое ги ръси едни цветисти .. да се чудиш къде са ги учили.
Съвсем не приемам че в началото караниците са нещо нормално, а после не се карали! Хич не й давайте тази надежда!
Точно обратното е, като започнат с караница от началото, така ще си свикнат и ще си навикват до пенсия, защото това ни е част от манталитета.
Който живее в блок да вземе няколко вечери подред да са качи и слезе от първият до последният етаж и да си запише в колко апартамента си навикват. Все някъде се карат и си навикват, тръшкат се врати, дрънчат прозорци ....
Е, приятно ми беше да прочета тук, че има доста които не решават споровете си с обиди!
Не се сърди, не е лично срещу тебе!
Миличка, ти почти си ми набор 
. Аз съм 82. И напълно те разбирам 
!
Забрави тия глупости с любовника! Да ме прощават другарките!
Абсолютно те разбирам как се чувстваш! Имам си подобен екземпляр в къщи...
Мисля, че когато човек е ядосан, има право да си мисли обидни неща за половинката си. Мисля, че всички, които са се възмутили от думите ти, не са имали подобни проблеми или просто са много подтиснати от мъжете си, а може би се правят на образцови съпруги...
Ти си млада. Реагираш спонтанно. Ядосваш се по-бързо. Всеки минава през тези фази в живота. Нормално! И не разбирам защо си позволяват някои да те критикуват. Както и да е!
Няма да ти е нито първия, нито последния път, когато ще се караш с мъжа ти заради родителите му. Повярвай ми! Но с възрастта ще се научиш да не ти пука. Поне аз това научих при по-големите ми приятелки. В един момент ще претръпнеш и такива случки няма да ти правят впечатление. Колкото по-рано възприемеш такова мислене, толкова по-добре! Научи се да не му се дразниш и да не му позволяваш да те ядосва. Това е най-доброто, което можеш да направиш за връзката ви! Вярвай в себе си и не се впрягай за щяло и не щяло. Успех!
. Аз съм 82. И напълно те разбирам !Забрави тия глупости с любовника! Да ме прощават другарките!
Абсолютно те разбирам как се чувстваш! Имам си подобен екземпляр в къщи...
Мисля, че когато човек е ядосан, има право да си мисли обидни неща за половинката си. Мисля, че всички, които са се възмутили от думите ти, не са имали подобни проблеми или просто са много подтиснати от мъжете си, а може би се правят на образцови съпруги...
Ти си млада. Реагираш спонтанно. Ядосваш се по-бързо. Всеки минава през тези фази в живота. Нормално! И не разбирам защо си позволяват някои да те критикуват. Както и да е!
Няма да ти е нито първия, нито последния път, когато ще се караш с мъжа ти заради родителите му. Повярвай ми! Но с възрастта ще се научиш да не ти пука. Поне аз това научих при по-големите ми приятелки. В един момент ще претръпнеш и такива случки няма да ти правят впечатление. Колкото по-рано възприемеш такова мислене, толкова по-добре! Научи се да не му се дразниш и да не му позволяваш да те ядосва. Това е най-доброто, което можеш да направиш за връзката ви! Вярвай в себе си и не се впрягай за щяло и не щяло. Успех!