малко късно се включвам ама ми е анти ден. В два часа нощес като ме хвана една бъбречна криза направо ми течаха сълзи от болка. А моя мъж не можа хич да реагира щото бяхме на рожден ден и какво беше това уиски дето го пи като упоен. изобщо не можах да го събудя - ама толкова се ядосах, направо ми идваше да ги удуша. Че станах, обличах се и ходих до денонощната аптека да си купя спазмалгон и папаверин, щото не се издържаше от болка. Ставам сутринта и трябваше да ходя в РИОВС за една програма за отпадъците - обществено обсъждане. Мен ми се гадеше, но поне не ме болеше толкова бъбрека. Слизам да тръгвам и някакъв идиот спрял зад колата и никакъв го няма. Търсих го 10 минути и не можах да го намеря и си хванах такси. Отивам в РИОВС, намира се на 6 ет без асансьор, има два стола, седнали двама и си приказват а аз едвам се държа на краката си. И питам съвсем мило, ще може ли да седна. А те като съм правила бебето ми е било приятно пък сега искам други да се съобразявали със състоянието ми. Че като кипнах. Влизам вътре - 8 човека комисия и смятат че програмата не отговаря на изискванията на Закона. И аз като почнах да им се карам - кво толкова не са разбрали имаме някви минимални количества отпадъци и те вече 4 път ме разкарват. Че накрая явно ги убедих и се съгласиха да ми утвърдят програмата. Връщам се пак пред нас, оня зад колата ми пак там. Е направо полудях, че като седнах на клаксона, събра се цялата улица. И накрая идва въпросния - колата му седи вече 3 часа зад моята и само дето не го набих, ако не ме бяха спрели направо щях да го заритам. И като влязох в офиса шефа ми явно беше решил да ми дава някви нови задачи за днес, обаче като ме видя, само вика айде като се успокоиш ела да обсъдим кво стана. Та днес направо съм бясна. Чакам да стане време да се прибирам и ще легна и няма да говоря с никого. Съжалявам че ви се оплаках, ама малко ми олекна.
Добре дошли на новодошлите и честито на рождениците малки и големи!
До скоро