Публикувана: 13 май 2007, 22:44 ч.
Последно мнение: 15 май 2007, 13:44 ч.

Късно ли е някога да станеш майка?

6 214
177
1

# 135 14 май 2007, 16:32 ч.

Primum non nocere !
Мнения: 1 526

Блонди нещо не си чела внимателно! Да съм споменала горна граница 60 или 70г? Писах ,че второто ми дете ще е около 40. Това и смятам граница за предела. Що се отнася до физическата годност....изкарах прекрасна бременост/ на 35г съм/ и , ако не беше растящия ми корем,нямаше да усетя състоянието си. Нагледах и се на 20г момичета които имат деца с Даун.....По тези въпроси може много да се спори....Първо човек трябва да познава себе си/ собственото си тяло/ , да знае желанията си, усещанията си..и тогава сам ще си отговори на всички въпроси поставени на тия 7стр.

# 136 14 май 2007, 19:39 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Конкретно на въпроса - тялото дава ясен отговор на това. След 40-45год е почти невъзможно да станеш майка по естествен път (когато тези неща се изобразяват във вид на графика, кривата е с форма на камбана - винаги ще има индивиди, които имат деца на късна възраст), но за мнозинството това е естествената граница.
За себе си - след 40 мисля, че не бих се навила, макар че ще ми се иска. Часовникът ми тиктака за трето... искам към 37-38г да имам, но не се надам много предвид възраженията на половинката (основателни са) Tired

# 137 14 май 2007, 19:47 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Шехи в пн, 14 май 2007, 16:32

Блонди нещо не си чела внимателно! Да съм споменала горна граница 60 или 70г? Писах ,че второто ми дете ще е около 40. Това и смятам граница за предела.

Към твоя пост добавих само, че е важна и физическата годност. Останалото е отговор на темата, а не към теб bouquet

Съжалявам, ако съм те засегнала, наистина не съм чела всичките страници, а и нямам сили да го правя за всяка тема, на която да реша да отговоря, а там вече има навъртяни десетки такива Tired

# 138 14 май 2007, 20:37 ч.

Мнения: 1 216

За себе си съм решила, че до 32-33 искам да приключа с бременности и раждане. А всички знаем, че след раждането тепърва започва трудното. Дори си мисля, че е малко късно.

Точно, защото смятам, че най- хубавите година на жената са от 30-45, не мисля да ги прекарвам всичките в къщи с малко дете, безсънни нощи и дълбокосмислени разговори по форуми и площадки. Още по- малко пък си мисля, че е редно да се разкъсвам между работа, семейство и малко дете, имащо нужда най- вече от майка си. Или да повярявам възпитанието на детето си на непознати хора.
А тези приказки, че до 50 години няма проблем, са несериозни.

Всеки решава за себе си.

Още повече, ако нямам сигурен човек за татко, той часовникът нека си тиктака, все пак човек си има приоритети. Малко несериозно ми звучи да се разбързаш, само че си била 30. Време има.

# 139 14 май 2007, 20:50 ч.

Мнения: 3 423

Важното е да не сме амортизирани.
Щото някои се захабяват още на 25.

А дали възрастта на бащата също е
от значение, а? Щото мене навсякъде
ме питаха и той на колко е.

# 140 14 май 2007, 20:53 ч.

Мнения: 3 425

40-42 според мен,но скоро мислим да действаме за второ Peace

На 50 може ако трябва например да износя бебето на сина си...мисля,че бих го направила ...дано не се налага де Peace

# 141 15 май 2007, 12:26 ч.

Мнения: 4 753

Всички ви изчетох. Не съм стара за да не поотложа малко, но за себе си реших след дълги размисли през последното денонощие, че го искам. И...обратното броене започва от днес с опити,та ако нещо се запече работата да имам поне няколко години преднина в опитите.Толкова съм го бленувала през последните години, че нямам търпение май. Друг е въпроса, че ще предизвикам малка революция сред обкръжението си, но това е тема на друг разговор. Благодаря на всички ви за аргументираните и сериозни отговори.