КОЙ ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ ??

Крайният резултат ще се види след 23-25-та година.. 

Според мен авторката на темата имаше предвид друго. То е ясно, че ние родителите възпитаваме децата си. Те прекарват, обаче по-голямата част от деня си в градинката, яслите и т.н. И там ги възпитават учителите-всеки според собствените си разбирания.
Но мисълта ми е, че тя по-скоро искаше да каже, че затрупват децата от ранна възраст с учебен материал непосилен за тях. Обикновено написан на много висок стил и често съм чувала как родители се оплакват, че самите те не разбират написаното, а какво да кажем за децата?! Само сравнете какво сме учили ние на времето в първи клас (примерно) и какво учат сега първолаците.

Хайде да не сравняваме нашето време с това на децата ни.
Разликите са големи и потокът от информация също, не може да не бъдат научени как да отсяват тази информация и какво значи тя за тях.

То не е необходимо да се сравняват времената в които ние сме уили и това, в което уат нашите деца. Отвори Лиляна един учебник за 3-ти клас примерно и със сигурност ще ти се наложи да ползваш тълковен речник, както казват майките на ученици. Необходимо е информацията да бъде предоставена на разбираем според възрастта на детето език, а не списващите учебници да се надпреварват кой е по-по-най.
Струва ми се, отклоняваш темата.

Хайде, пак стигнахме до учебниците. Ами не са сложни, бе хора! За едно дете, което гледа телевизия и чете книги и списания, в учебниците няма непознати думи! Специфичните за всеки предмет термини са обяснени в урока. Или децата не трябва да учат нови думи?
Вече пет години, откакто дъщеря ми е в училище и не е попаднала на непосилен материал. А чак родителите да не разбират написаното...

Бих желала ние със съпруга ми да възпитаваме децата си.
В синхрон с това децата не гледат по телевизията неща, които ние преценяваме че не са за тях. Играем с тях, учим разни неща заедно, съветваме се и общуваме често.

За наше нещастие обаче, всички около нас явно са решили, че не се справяме добре и постоянно има намеси на "външни фактори", които да правят вместо нас забележки, да се намесват когато аз правя забележка или налагам наказание.

В детската градина има 2 вида възпитание - този от възпитателките и този на лелите. Например госпожата употребява думата "дупе", или поне пред мен. Лелята използва за тази целя наколко думи - "задник", "гъз", изобщо жената явно е с по-богат речник. В къщи изясняваме кое какво точно значи и правилна и неправилна употреба на думите.

Родителите понякога не разбират  думи от ежедневието на децата си, не от учебниците. Колко от тях зная какво означава хакване, сийдване, лийчване, напр.? Но децата знаят.
Можем да сравним и факта, че аз видях мишка за компютър на 20 години, а едногодишната ми дъщеря вече се справя доста добре с нея.
...
и аз се отклоних от темата, но влезте в една Интернет зала и вижте клко 4-5 годишни хлапета играят КонтроСтрайк, редом с чичковци гледащи порно. Е там са ги изпратили лелките от градината.

Какъв е приносът на лелките, прощавайте?

yanita, естествено, че децата трябва да учат нови думи, но те трябва да бъдат съобразени с възрастта им. А това, че учебниците са написани на прекалено висок стил, си е самат истина, дълго се тръбеше и по телевизията. Така, че не съм си го измислила. И волю, неволю, няма начин да не се стигне до учебниците, когато говорим за възпитание.
Съжалявам, не съм конфликтна личност, добронамерен човек съм и когато някоя тема се изражда, предпочитам да спра със спора. Приятен ден! 

Учебниците пък какво общо имат с възпитанието??? Ако темата е била за неподходящо и недомислено списваните учебници, то тя е поставена не съвсем коректно.

Учебниците не са на висок стил. И лично аз до този момент не съм видяла абсолютно нищо в учебниците на дъщеря ми, което да ме затрудни, да не говорим пък да ми се налага да притичвам до речника. Ако това се наложи, бих се притеснила не за детето, а за себе си.  Учебниците са нахвърляни, предполагат клиширано мислене, материала не е подбран добре. Това е. Децата могат да се справят, поне моята може. Въпросът е там, че би им било много по-интересно и леко, ако учебниците бяха умно написани и материалът беше подходящо структуриран.

Основно децата се възпитават от родителите. Ако обаче детето прекарва по голяма част от времето си с баба, в ДГ или ясла те също указват не малко влияние върху възпитанието. Детето възприема всичко около него, което го впечатли, без да прави разлика правилно или не, добро или лошо.  Добре е, когато родителите имат достатъчно време за децата си за да забележат и въздействат адекватно на лошото, но много често то се промушва незабелязано и се затвърждава в детето.
Училището и по скоро учителите са също хората, които възпитават децата и не само в началната степен. Учителя може да бъде модел за поведение, особено когато децата го харесват.
Телевизията е също средство, от което децата възприемат. Компютърните игри, Интернет....
Така, че децата се възпитават от всички и от всичко. Ако всичко можеше да стане в първите 7 би било много лесно и просто, но то започва тогава и продължава доста дълго време. Първите 7 са само старта, а финала е някъде по нататък.
Ще бъде много хубаво ако всеки от нас си даде сметка, че веднъж станал родител ща бъде такъв до края на живота си и ще трябва да носи отговорностите, трудностите и радостите заедно.

                  Аз мисля,че авторката на темата едва ли е имала предвид само влиянието на лелките и учителите в ДГ или училището.По скоро възприех общия смисъл на процеса "възпитание" и факторите,които въздействат на децата ни.Да си мисли някой,че може той ,единствено той,да възпитава децата си  това просто е пълна заблуда.Какво като не употребявате някоя дума в къщи?!?!?! Ами тя съществува в езика и дали ви се иска да предпазите детето да не я чуе няма значение,ако не я чуе на 1 година , ще я чуе на 7 или на 15.Как ще го опазите ?!?!?! Аз не знам начина   ,по който едно дете може да бъде изолирано от гледането или слушането на неподходящи неща.По-скоро и родителя,и учителя,и хората ,които контактуват с детето би трябвало да го научат коя дума е подходяща за употреба и коя - не.Да се обяснява на детето и да му се изгради висока езикова кулутура.Същото е и с всичко останало.Аз например съм пълен профан в чалгата.Знам,че има Азис , ама ако ме попитате за една негова песен съм аут   Но я попитайте децата ми и ужас - от къде са научили повече от мен??? Е,убедена съм ,че не е само от ДГ   Те играят в парка и са заливани от всяко капанче с какви ли не "култури".Няма нищо лошо в това децата да знаят всичко,но важното е как го прилагат на практика и дали изобщо ще се стигне до приложението или високия критерии на детето ще го отхвърли.А този критерии се изгражда бавно ,трудно и с постоянство.И въпреки огромното старание за постигането му в дадени моменти не става и пак - от начало.
                Има и още един момент,който обикновено се пропуска.Всеки родител учи детето си на хубави неща, нооооо я да се замислим ние дали сме толкова перфектни колкото ни се иска да бъдат децата ни.Дали в момент на емоции не теглим една пък после се хващаме за устите и си мислим,че то играе и не ни е чуло  .Не е лесно възпитанието ,защото едно е да говориш ,а съвсем друго да показваш.
                 Малко за учебниците - какви били е спор на друга тема,но важното е детето да се учи от малко да "подбира" нужната информация,да търси рационалното зрънце,същината,а не да учи купища излишни помпозни фрази без да ги разбира.В един диспут /дори между светила в науката/ първото нещо ,което се прави е уточняване на понятията и термините,а след това се води спор.Необходимо е на децата да се обяснява всяка дума ,с която се срещат още от ДГ.Така натоварването с неразбираеми термини се избягва.Разбира се всеки термин си има и възрастта ,в която се учи.Не може на едно дете на 2 години да му говориш за компютъра с термините употребявани от 12-токласниците.Но не е невъзможно да му се обясни.
                   Май прекалих малко с писанията по въпроса   , но по - важното според мен е единните изисквания при възпитанието на децата ни и в къщи ,и в ДГ ,и в у-ще.Ако родителя разбира учителя и обратното - учителя зачита исканията на родителя просто отпадат много от проблемите с възпитанието на грамаотни хора,които са нашите децата.
              Е, трудно разбирам прехвърлянето на всичко "лошо" на бабите и ДГ  Имам наблюдение,че някъде  бабите са се провалили във възпитанието на децата си след като не са ги научили поне да ги уважават,а дали ще ги послушат си е друг въпрос 
                  Вярно веднъж се става родител и ще носи отговорностите цял живот и т.н./става дума за цитата по горе/ ами като станете баби и ви елиминират собствените ви деца и не ви допускат до възпитанието на внуците за да не ги научите на "лоши" неща  какво става с отговорностите ви?!?! И в същност кой ,кого и как е възпитал ? И кой не се е справил с отговорностите си??? Има си много хубава приказка за това и дано са ви я чели в къщи или в ДГ !!!   

Правилното възпитание не се състои в стремеж и опити да изолираме децата си. Едва ли има някой, който да живее с тази куха надежда. Правилното възпитание се състои точно във формирането на ценности и изграждането на критерии. И тази работа е на родителите.

Колкото до личния пример - той е решаващ. Никога не псувам, ругая и не "тегля" нито една, нито две. Независимо дали децата или някой друг е около мен или пък съм сама. Дали е защото никога не съм чула някой да псува? Едва ли. Може би е по-скоро за това, че и родителите ми никога не са го правили.

Или просто са успяли да те научат на нещо повече и не само с пример.Аз лично познавам доста хора,които не псуват и не говорят вулгаризми,но за децата им не мога да кажа същото,а има и такива,които си псуват редовно,а децата им не съм ги чула да кажат нещо нецензурно,даже правят забележки на родителите си.
               Не е лесно да изградиш един характер , но това е и най-голямата отговорност , която поемаш когато гушнеш малкото човече в ръцете си . Средата ,в която живеем обаче постоянно ни подлага на изпитания  и с това няма как да не се съгласите.     

Не разбирам къде прочете, че бабите и детската градина възпитават лошо. Баби, ДГ, ДЯ, Училище са все неща, които възпитават заедно с родителите. Възпитава и човека вървящ и плюещ, псуващ, залитащ по улицата. Възпитава и общуването с други деца. Ти не можеш да знаеш от къде детето ще попие нещо лошо, но можеш да го забележиш и да обясниш защо е лошо. Това е твоя задача, като родител. Защото ако днес пропуснеш или не дай Боже си затвориш очите за плюене по улицата, утре за удар, след 5 години ще се чудиш от къде ти е дошло детето.
С две думи всичко дава отражение във възпитанието на детето, но родителя носи отговорността.
Надявам се съм ясна.