Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

# 90 23 май 2007, 15:25 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: MegiX в ср, 23 май 2007, 15:15

Цитат на: gioia в ср, 23 май 2007, 15:05

само ми се искаШе да допълня, 4е въпреки многото 4овеШка мъка на този свят, не се смятам за разглезена

И аз, и аз Peace

аз пък се 4увствам много предразположена Rolling Eyes

. ако можех да си го позволя, баси как Щях да си се глезя. Joy

пп. Дани, не става въпрос за заяждане, но за късмета да живеем в малко по_напреднали времена и страни, което обуславя и някакви по_разли4ни от на бабите ни стандарти. аз го смятам за абсолЮтно положително това, не за глезотия. ина4е то Ще излезе, 4е и пералнята и мия4ната маШина са глезотии, Щото бабите ни са перяли в реката и миели под 4еШмата в двора.

на мен някои изказвания (и не ли4но твоето) ми напомнят приказката за лисицата и гроздето newsm78

# 91 23 май 2007, 15:41 ч.

Мнения: 2 804

Ми до някъде може и да си права Феиам !
Наистина не съм имала кой да ми помага , но не само за това успях и все още успявам да се справям само с помощта на съпруга ми .
Независимо от това като се раждаха моите деца можеше да ми дойде на помощ майката на съпруга ми .
Аз не пожелах смятам , че съм се справила добре с всичко до момента .

# 92 24 май 2007, 14:27 ч.

Мнения: 560

Да,хубаво е да има някой да помага,защото е трудно ,особено при първо дете.Незная при второ как ще е,защото все още нямам,но опита натрупан от първото,сугурно е много важен.Аз си отглеждах детето сама(без баби),Мъжа ми ми помагаше,до толкова,до колкото може да помогне един мъж.Освен това той работи по цял ден(имаме собствен бизнес)и в общи линии се справям сама.Трудно е само началото,после се свиква.

# 93 24 май 2007, 15:32 ч.

Мнения: 1 910

Ако мъжа ми не ми помагаше първия месец мисля, че щеше да ми е изключително тежко. И физически, и психологически. Добре че нямаше проблем да си вземе месец отпуска и да е до мен, когато най-много имах нужда от него.
Гледам твоят няма да има възможност голяма за това.

Но хората сме различни, а и някои имат по-спокойни бебета, други -не , някой нямат проблеми големи след раждането, други - да. Така че не очаквай дори и близки мнения по въпроса ти. Simple Smile

# 94 24 май 2007, 15:51 ч.

Мнения: 3 425

Не, справих се сама ....организация му е майката Peace

# 95 24 май 2007, 18:22 ч.

Мнения: 2 379

Цитат на: блажка в чт, 17 май 2007, 22:14

Цитат на: makaui daniela в чт, 17 май 2007, 21:52

В какъв смисъл трудно бебе ?!?

Чувала съм, че има такива бебета, аз лично не съм случвала. Но я питай свекърва ми: след първата нощ у дома с второто ми бебе, която според мене е минала както си му е реда, т.е. то плаче, аз кърмя, то заспива, и след някой и друг и час процедурата се повтаря, намирам на сутринта една тревожно изправена и загледана през прозореца свекърва, ръцете скръстени, брадичката уморено подпряна на едната ръка, която се обръща към мене, и виждам в погледа й изписани апокалипсис, вселенска болка, обвинение на ръба на проклятието, а от гласа и мрачно се отронва: "много плаче бебенцето". Онемях. Замръзнах. Може би съм казала "какво?!", но не си спомням. После ми беше разказвано как имало бебета, които не плачели, пък моето ей на- плаче. Поне беше деликатна по своему: в един момент детето се ококорваше посред нощите и искаше да се забавляваме, аз хем го люлея, хем чатвам да не заспя, хем гледам да е по-тъмничко, че да се научи, кое е ден, кое - нощ. Като ми се кажеше сутрин "аз те чух снощи, че ставаш, и бях будна, и си мислех дали да не стана да те сменя, ама си казвам - що да ти са бъркам ..." Сигурно съм сменяла темата, наистина не знаех какво да кажа в такива моменти.
Така че може и моето да е било "трудно", знам ли. newsm78

Лана, убедена съм, че ти имаш нещо друго предвид.

От вчера само си мисля за този постинг Laughing

Особено за онова подчертаното.
Блажка, все едно някакъв готин разказ съм прочела. Много ми харесва описанието на тревожната свекърва и си я представям много образно и образът не ме напуска Simple Smile

))))
Бравос Grinning

Причина:

Причина: