Сега сякаш не се чувствам толкова дефектна и нещастна. Малко по-леко ми е от подкрепата. Общият тон на форума някак отхвърля и заклеймява "некърмещите". Това още повече срива майките с проблемно кърмене или неуспелите. А аз получих успокоение! Сякаш все още вярвам, че ще открия чудото и някак кърмата ще потече. Знам, че лактацията се установява в рамките на първия месец. А утре моето бебе става на 2 месеца. Всеки път го слагам на гърдите си, като луда фанатичка се надявам, че то ще се нахрани, но уви-само 20мл. и ревящо,гладно бебе. Трябва да продължа-иначе до бебето една нещастна, ревяща и скапана майка-то няма нужда от това. Та аз рева повече от него
Noemy, "мама, която отчаяно иска да кърми, но няма мляко... и мама, която изхвърля кърмата си в мивката, защото "не й се занимава"... -ЗАЩО Е ТОЛКОВА НЕСПРАВЕДЛИВО ТОВА?
Благодаря за подкрепата